Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260189 / 10,02,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември 2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 1409/2020 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Й.Х.Й.-П. с ЕГН **********;
против решение № 1303/13,04,2020 г.,постановено по гр. д. № 16384/2019 г. на РС
Пловдив, ХVIII гр. състав. Като твърди, че обжалваното решение е неправилно поради
необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при
постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, жалбоподателят иска от въззивния съд да го
отмени и вместо това да уважи предявения иск. Претендира присъждане на
направените за производството разноски.
Ответникът „ЕВН България Топлофикация” – ЕАД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; оспорва жалбата. Счита първоинстанционното решение за
правилно и иска потвърждаването му. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
е образувано по иск искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК. Предявен от Й.Х.Й.-П. с ЕГН **********; против „ЕВН
България Топлофикация” – ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК *********.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 283,18 лева, представляваща разноски по гр. дело № 7409/2010 г. на
ПРС, за която на 23,01,2012 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение №
3189/21,09,2011 г. по посоченото дело.
Ответникът „ЕВН България Топлофикация” – ЕАД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; оспорва предявения иск.
Пред настоящата инстанция страните не спорят по
следните обстоятелства, установени и от събраните пред РС доказателства:
Процесното вземане е съдебно признато и за него в
полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 23,01,2012 г. въз основа на
влязло в сила съдебно решение, постановено в исково производство. Следователно
за погасяването на вземането е необходимо изтичане на петгодишен давностен
срок. Същият е започнал да тече от влизане в сила на съдебното решение.
За събиране на това вземане, както и на суми,
присъдени със Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13955/2009 г. на ПРС, по
молба на ответника (като взискател) от 21,02,2012 г. е образувано изпълнително
дело № 20128190400222 по описа на ЧСИ Мурджанова. След връчване на призовката
за доброволно изпълнение, длъжникът (ищцата) е предявила молба за разсрочване
изпълнението на задълженията и е заявила готовност за заплащане по 100 лв.
месечно. Видно от платежните документи по изпълнителното дело, постъпили са
няколко такива доброволни плащания от длъжника, като последното от тях е на
17,07,2012 г. След посочената дата не са постъпвали плащания от длъжника.
Следващите действия по изпълнителното дело са
предприети по молба от взискателя от 18,05,2015 г. (л. 35), с която се иска
налагане запор на вземания и опис на собствени на длъжника вещи. С разпореждане
от 19,06,2015 г. ЧСИ е разпоредил извършване на справки. Впоследствие по
изпълнителното дело са постъпили множество молби от взискателя и въз основа на
същите са предприети множество изпълнителни действия.
Настоящият състав счита, че в случая приложение
следва да приеме разрешението, дадено с Решение № 170/17,09,2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г. о., по правния въпрос от кой момент поражда действие отмяната на ППВС
№ 3/18,11,1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С посоченото решение,
както и с по-късно постановеното Решение № 51/21,02,2019 г. по гр. д. №
2917/2018 на ВКС, IV г. о., се приема че, когато при постановяване на нов
тълкувателен акт се изоставя дадено вече с предходен акт задължително тълкуване
и се възприема различно такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат
прилагана нормата, и тази промяна настъпва занапред. С други думи, последващите
тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните такива, обратно действие
и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. Затова, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение
са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или
решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.
По тази съображения, отмяната на ППВС № 3/18,11,1980
г. има действие от 26,06,2015 г. – датата, на която е прието противоположното
тълкуване. Съгласно даденото с ППВС № 3/18,11,1980 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече.
Следователно предявената на 21,02,2012 г. молба за
образуване на изпълнителното производство е прекъснала давността, след което
давностният срок по отношение на процесните вземания е бил спрян по силата на
самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство, като
това спиране има действие до прекратяване на изпълнителното производство.
Както се посочи по-горе, след образуване на
изпълнителното производство са извършвани доброволни плащания от длъжника,
последното от които – на 17,07,2012 г. След последно посоченото плащане не са
постъпвали други, не са предприемани други действия по изпълнението, нито са
постъпвали каквито и да е искания от взискателя в продължение на повече от две
години. Следователно на 17,07,2014 г., с изтичане на двугодишния срок по чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК, в който взискателят е бездействал и не е поискал извършване
на изпълнителни действия, е настъпила т. нар. „перемпция“ и изпълнителното
производство следва да се счита прекратено по силата на закона. От този момент,
съгласно задължителните указания на ППВС № 3/18,11,1980 г., е започнала да тече
нова давност. Същата не е надлежно прекъсната с последващите процесуални
действия в производството по коментираното изпълнително дело (молба от
взискателя от 18,05,2015 г. и т. н.), доколкото същите са извършени след
прекратяването му.
Започналата през м. юли 2014 г. петгодишна
погасителна давност е изтекла към датата на предявяване на исковата молба –
10,10,2019 г., поради което искът следва ад се приеме за основателен.
Като е достигнал до противоположни правни изводи,
РС е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и вместо
това следва да се признае за установена недължимостта на процесното вземане.
На
жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски, както следва: внесена
ДТ В размер на 50 лв. – за първоинстанционното производство и 25 лв. – за
въззивното. На представителя на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, което следва да се определи в размер на
300 лв. – за първоинстанционното производство (в полза на адв. Катерина
Любомирова Х.), и 150 лв. – за въззивното производство (в полза на адв. С.Л.Б.).
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
1303/13,04,2020 г.,постановено по гр. д. № 16384/2019 г. на РС Пловдив, ХVIII
гр. състав, И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Й.Х.Й.-П. с ЕГН **********; не дължи на „ЕВН България Топлофикация” – ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; сумата от 283,18 лева,
представляваща разноски по гр. дело № 7409/2010 г. на ПРС, за която на
23,01,2012 г. е издаден изпълнителен лист
въз основа на влязлото в сила решение № 3189/21,09,2011 г. по посоченото
дело.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” – ЕАД – гр. Пловдив,
ЕИК *********; да заплати на Й.Х.Й.-П.
с ЕГН **********; сумата от 75 лв.,
представляваща разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” – ЕАД – гр. Пловдив,
ЕИК *********; да заплати на адв. К.
Л. Х. сумата от 300 лв. (триста
лева), представляваща възнаграждение по
чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” – ЕАД – гр. Пловдив,
ЕИК *********; да заплати на адв. С.Л.Б. сумата
от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: