РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Кърджали, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200840 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от
25.07.2023г. издадено от ВПД Началник сектор „П. п.“- К. към ОДМВР-
Кърджали, с което на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и са отнети 10
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, на
Н. Щ. А. от гр.Л. с ЕГН **********, за извършено нарушение на 11.07.2023г.
в 15,14часа в гр.К. на кръстовището образувано от бул.„Х. Б.“ и ул.„С. С.“ на
чл.6 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от това наказателно постановление е останал
жалбоподателят А., която го счита за незаконосъобразно. Твърди, че не е
извършила посоченото административно нарушение, тъй като в момента на
преминаването през кръстовището с управлявания от нея автомобил срещу
нея светел разрешителен зелен сигнал на светофара. Настоява, че не е
навлязла в кръстовището на забранителен червен или жълт сигнал на
светофарната уредба. Твърди, че при своевременно подаден сигнал за
завиване наляво с включен ляв светлинен пътепоказател /мигач/ и светеща в
зелено светофарна уредба е навлязла в кръстовището и е предприела маневра
1
завиване наляво в посока магазин „Ш.“, като за целта е следвало да пропусне
насрещно движещите се МПС, които са били с предимство, и веднага след
тях е довършила маневрата си, тъй като вече е била навлязла в самото
кръстовище и е трябвало да се изтегли, за да не пречи на движението на
останалите автомобили и да не създава предпоставки за ПТП. Поради това
моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото
наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
представлява се от адвокат, който поддържа депозираната жалба. В ход по
същество адвокатът моли съда да отмени наказателното постановление. Моли
да се приеме, че от събраните по делото доказателства не се установява
доверителката му да е осъществила от обективна и субективна страна
вмененото й нарушение. Настоява, че същата в конкретния случай е спазила
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, тъй като при разрешаващ
светлинен сигнал на светофарната уредба, доверителката му е навлязла в
кръстовището, за да завие наляво, но поради интензивния трафик тя е
изчакала водачите на МПС, които са с предимство да преминат, поради което
и след светването на жълт сигнал, е следвало да освободи кръстовището, и е
довършила маневрата. Счита, че в конкретния случай следва по аналогия по
отношение на светофарната уредба да се приложи разпоредбата на чл.10 ал.1
т.1, изречение последно от ЗДвП, която задължава при подаден сигнал от
регулировчик, изразяващ се във вдигната вертикално дясна ръка, означаващ
„Внимание спри“ – всички участници в движението, които вече са навлезли в
кръстовището, следва да го освободят. Сочи, че твърдението за навлизане на
жалбоподателката в кръстовището на червен сигнал, не е подкрепено, поради
което моли показанията на актосъставителя и на свидетеля при съставянето
на акта в тази им част да не бъдат кредитирани. Алтернативно моли, ако съда
приеме, че жалбоподателката действително е създала предпоставка за ПТП,
както свидетелят и актосъставителят се опитали да заявят, то тогава
неправилно е наложено наказание при условията на чл.182 ал.5 т.1 от ЗДвП.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява
и не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител, с
която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира
да се присъдят в полза на ОДМВР- Кърджали направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и при условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
2
възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
11.07.2023г. свидетелите В. Т. и В. Л. били на работа като служители в сектор
„П. п.“- К. в ОДМВР- Кърджали. В 15,14ч. те изпълнявали служебните си
задължения като се намирали в патрулния автомобил, който бил
позициониран на кръстовището образувано от бул.„Х. Б.“ и ул.„С. С.“ в гр.К.,
с лице към новия мост, в уширението пред магазин „Д.“ в кв.„В.“ на бул.„Х.
Б.“, откъдето имали пряка видимост към светофарната уредба. В посочения
час двамата свидетели В. Т. и В. Л. видели лек автомобил марка „Ф. Г.“ с рег.
№ ******, който въпреки червения светлинен сигнал, извършил маневра
завой наляво, включил се в движението по бул.„Х. Б.“ в посока на движение
към супермаркет „А. *“. Поради това свидетелите Т. и Л. тръгнали с
патрулния автомобил след посочения автомобил и след като се изравнили с
него му подали светлинен сигнал, който спрял след разпореждане с ръка за
спиране в дясно от свидетеля Л.. Двамата полицейски служители извършили
проверка на водача, при която установили самоличността на водача, а именно
това бил жалбоподателят Н. А., която не пътувала сама. Свидетелят Т. й
обяснил, че преминала на червен сигнал на светофарната уредба и така
извършила нарушение на ЗДвП, при което тя отрекла да е така и отговорила,
че светлината била жълта. По този повод на место свидетелят В. Т. съставил
акт за установяване на административно нарушение по чл.6 т.1 пр.2 от ЗДвП,
който водачът А. отказала да подпише, тъй като твърдяла, че преминала на
жълта светлина. Поради отказа на жалбоподателя да подпише съставения
АУАН, това било удостоверено чрез подписа на свидетеля В. Б.- служител в
сектор „П. п.“- К. в ОДМВР- Кърджали, група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“, която не е присъствала при
констатиране на нарушението, а дошла на място и станала свидетел на
отказала да се подпише съставения акт за установяване на административно
нарушение. Освен възраженията при съставяне на АУАН жалбоподателят А.
депозирала и писмени възражения в законоустановения срок. По повод така
съставеният акт, на 25.07.2023г. наказващият орган издал процесното
3
наказателно постановление, с което на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП
наложил на Н. Щ. А. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.,
за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Настоящата съдебна инстанция приема установеното нарушение за
безспорно доказано предвид събраните по делото доказателства, а именно
гласните такива- свидетелските показания на В. Т. и В. Л., които са очевидци
на нарушението и техните показания са логични, последователни и взаимно
се допълват, от показанията на свидетеля В. Б., както и от писмените- акта за
установяване на административно нарушение, чиято доказателствена сила на
основание чл.189 ал.2 от ЗДвП не бе оборена, тъй като е редовно съставен
при спазване на процедурата за това уредена в ЗАНН, като следва да се
посочи, че от страна на жалбоподателя не се ангажираха никакви
доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в
достоверността на цитираните гласни и писмени доказателства, така че да
разколебаят съда в убеждението му за наличието на процесното
административно нарушение- като водач на лек автомобил марка „Ф. Г.“ с
рег.№ ******* е преминал на червен сигнал на светофарната уредба.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановения 14-
дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е
връчено лично на жалбоподателя на 25.09.2023г., а жалбата е подадена до
административно- наказващия орган на датата 02.10.2023г.
Нарушеният текст на чл.6 ал.1 от Закона за движение по пътищата
вменява задължение за водачите на МПС да съобразяват поведението си на
пътя със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или
да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. А чл.183 ал.5 т.1 от същия закон казва,
че се наказва с глоба 100лв. водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването. Като преди да се произнесе настоящата
инстанция съобрази следното: в чл.189 ал.2 от ЗДвП е създадена оборима
презумпция за доказателствената сила на съставените актове за установяване
на административно нарушение. Освен това по делото бе установено от
свидетелските показания на актосъставителя В. Т. и свидетеля В. Л., че
4
именно нарушителят е управлявал лекия автомобил на инкриминираната дата.
Поради това се установи, че извършеното деяние е доказано и е
осъществявано от обективна и субективна страна. Освен това наказващият
орган е наложил наказание в единствено възможния размер на предвиденото.
Предвид изложеното следва наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава.
Не се установи да е допуснато процесуално нарушение при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление, касаещо правната квалификация на деянието,
така както настоява жалбоподателя, тъй като и в двата посочени документи е
изписана нарушена нормата, а в наказателната е посочена и правилната
санкционираща такава. Не е съществено процесуално нарушение фактът, че в
обжалваното наказателно постановление не е посочено точното предложение
на нарушената норма от Закона за движението по пътищата, защото
жалбоподателят е бил наясно с конкретно извършеното нарушение още при
съставянето на акта, а и нарушението е описано подробно и конкретно с
посочване и на санкциониращата норма, която съдържа и диспозиция и
5
санкция, поради което той е наясно срещу какво трябва да се защитава.
Възражението на жалбоподателя, че нарушението е следвало да се
квалифицира по друг текст на ЗДвП, а именно за водач, преминаващ на
неразрешен светлинен сигнал на светофарната уредба и създаващ
непосредствена опасност от пътно транспортно произшествие, се явява
неоснователно, тъй като, нито в АУАН са описани такива обстоятелства, нито
от показанията на свидетелите Т. и Л., се установява поведение на водача А.,
създаващо предпоставки за ПТП.
Не се споделя и довода на процесуалния представител на
нарушителя А. за приложение по аналогия на чл.10 ал.1 т.1, изречение
последно от ЗДвП, тъй като не се установи водачът да е навлязъл в
кръстовището на разрешен светлинен сигнал на светофарната уредба, за
следва да го освободи след като осигури предимство на другите участници в
движението.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което
следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно в полза на
същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да
бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от
25.07.2023г. издадено от ВПД Началник сектор „П. п.“- К. към ОДМВР-
Кърджали, с което на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено
6
административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. и са отнети 10
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на
Н. Щ. А. от гр.К. с ЕГН **********, за извършено нарушение на 11.07.2023г.
в 15,14часа в гр.К. на кръстовището образувано от бул.„Х. Б.“ и ул.„С. С.“ на
чл.6 т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н. Щ. А. с адрес: гр.Л. ул. „Х. Б.“ № ** с ЕГН
**********, да заплати на Областна дирекция на МВР- Кърджали, сумата от
80лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7