РЕШЕНИЕ №

                                       гр. Ловеч, 18.12.2019 година

                                        

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 483 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                       Производството е на основание чл.65 ал.4 във вр. с чл.64 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

                Административното дело е образувано по жалба на И.Б.Й. понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора гр. Ловеч, срещу  Заповед № Л-437512 от 08.10.2019 година на началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” /СДВРП/ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, с която е наредено същия да бъде преведен в затвора гр.Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание.

                 В жалбата се твърди, че в плевенският затвор има конфликти с лишените от свобода, още от предишното му наказание, което излежавал преди една година и бил тормозен всеки ден. Излага, че остатъка от присъдата му е малък, че в Ловешкият затвор се чувства спокоен и сигурен и иска дда остане в него.

                 В съдебно заседание оспорващият лично поддържа жалбата по изложените съображения и моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Излага, че в затвора – Плевен е бил тормозен, заливали го със студена вода, когато му изпращали хранителна пратка му разбивали шкафчето и я взимали. Когато се оплакал на старшините, после наказали един от ромите, но започнали повече да го тормозят, затова повече не се оплаквал.            

                  В съдебно заседание ответникът по жалбата, не се явява и не се представлява. Представил е писмено становище с доводи, че оспорената заповед е законосъобразна. Сочи, че атакувания административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, в съответствие със законовите процедури и съгласно целта на закона.

                Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон - ЗИНЗС, доводите на страните, и след извършена задължителна проверка по чл.168 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата срещу оспорената заповед е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния административен съд, от лице с активна процесуална легитимация, в срока за обжалване, установен от чл.149 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

             Разгледана по същество, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

              Предмет на административноправния спор е Заповед № Л-437512 от 08.10.2019 година на началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” /СДВРП/ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, упълномощен със заповед № Л-3531/06.08.2019 г. от Гл. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

срещу  Заповед № Л-437512 от 08.10.2019 година на началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” /СДВРП/ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, с която е наредено същия да бъде преведен в затвора гр.Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание.

           Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му, позволяващо осъществяването на съдебен контрол. Не се установяват допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, водещи на това основание до отмяна на акта.

            От процесната Заповед № Л-437512 от 08.10.2019 година на началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” /СДВРП/ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, упълномощен със заповед № Л-3531/06.08.2019 г. от Гл. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и приобщените по делото доказателства се установява, че лишеният от свобода И.Б.Й. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД 1709/19 г. на PC - гр.Плевен, с начало 02.09.2019 г. и първоначално определен строг режим, закрит тип. 

           Лицето е било с постоянен адрес:*** *, поради което на основание чл.58 т.2 от ЗИНЗС и т.4.6 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН е разпоредено да бъде преведен в затвора гр.Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание.

              Разпоредбата на чл. 58 ЗИНЗС, в раздела „Разпределение на лишените от свобода по затвори, затворнически общежития и поправителни домове“, нормативно урежда въпроса за първоначалното разпределение на осъдените, регламентирайки, както чия е компетентността да определи реда за разпределението, така и условията, които следва да се спазват при него /осъдените да се разпределят по видовете места за лишаване от свобода съобразно първоначално определения им режим за изтърпяване на наказанието при съобразяване на възможността за изтърпяване най-близко до постоянния им адрес и при съблюдаване изискването на чл.43 ал. 4/.

              За да издаде оспорената заповед административният орган се е позовал на чл.58 т.2 от ЗИНЗС при съобразяване със заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, съгласно т. 4, от която осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития изчерпателно изброени в подточки от 1 до 11, с изрично посочване на местоживеене на лишените от свобода, които следва да бъдат настанени в конкретния затвор или затворническо общежитие. Разпределението на лишените от свобода по заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН е на териториален принцип. Съгласно т.4.8 от заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН в затвора в Плевен се настаняват лишени от свобода от област Плевен и Търговище.  

              По делото не се спори по фактите, а и това се установява от събраните по делбот одоказателства, че Й. по НОХД №1709/19 г. на PC - гр.Плевен  търпи в затвора Ловеч наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е с начало 02.09.2019 г., както и че Й. към датата на издаване на заповедта е с постоянен адрес ***.

           Редът и условията за настаняване на лишените от свобода в затвор или затворническо общежитие е уреден в раздел ІІІ на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно чл.58 ал.1 от ЗИНЗС Осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл.43 ал.4. Съгласно заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН настаняването на лишението от свобода в затворите и затворническите общежития е на териториален принцип.

                 Следва да се съобрази, че Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН е акт, влязъл в сила и задължителен за началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” /СДВРП/ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ гр.София, по аргумент от чл.58 ал.1 от ЗИЗНС, тъй като определя реда за настаняване на лишените от свобода в затворите и в затворническите общежития, възложено му със заповед № Л-3531/06.08.2019 г. от Гл. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,съгласно т.2 от същата.

             Началника на отдел СДВРП в ГДИН при издаване на оспорения административен акт е съобразил общите критерии на чл.58 от ЗИНЗС и императивната за него заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес на жалбоподателя.

               С оглед на изложеното съдът намира, че с оспорената заповед е спазено изискването на разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС, според която  осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. В случая липсват данни, а и не е релевирано твърдение от жалбоподателя, че при настаняването му в затвора Плевен ще бъдат нарушени критериите по чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, императивно изискващи минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.

                 Съгласно разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС сочените от жалбоподателят конфликтни отношения с лишени от свобода при предходно изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Плевен се явяват ирелевантни за органа извършващ първоначалното настаняване на лишения от свобода в затвор или затворническо общежитие. Административният орган следва по аргумент на чл.58 ал.1 от ЗИНЗС при настаняването на лишен от свобода да извърши преценка само на обстоятелствата досежно адресна регистрация по постоянен адрес, минимална площ на помещенията и вида на изтърпяваното наказание. Тази преценка е извършена в оспорената заповед, съобразно императивните правила на чл.58 ал.1 от ЗИНЗС и заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН.

                 Съгласно чл.142 ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл и при липса на спор по делото между страните, че постоянния адрес на лишения от свобода към датата на издаване на заповедта е гр.****,област Плевен, то правилно при спазване на горепосочения териториален принцип Началника на отдел СДВРП в ГДИН е определил жалбоподателя да бъде преведен в затвора гр.Плевен.

               Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

              При този изход на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, съдът не дължи произнасяне по същите.

              По аргумент от разпоредбата на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража решението е окончателно и не подлежи на оспорване. 

              Мотивиран така и на основание чл.64 ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл.172 ал.1 и ал.2 от Административно-процесуалният кодекс, Ловешки административен съд, четвърти административен състав,

             РЕШИ:

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Б.Й. понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора гр. Ловеч, срещу  Заповед № Л-437512 от 08.10.2019 година на началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” /СДВРП/ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София.  

   Решението не подлежи на обжалване.    

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: