№ 20379
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110130150 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** чрез
адв. Б. Й., вписан в САК с личен № **********, със служебен адрес: гр.София, ****
срещу ответника „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Община Столична, район „Младост“, гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договора за потребителски кредит № **** от **** г.,
поради противоречието му със закона.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
**** г. между страните е сключен Договора за паричен заем № **** за сумата от 1400
лв., погасим на 12 вноски, от които 5 в размер на 58,33 лв. и 7 в размер на 234,69 лв.,
ГПР 63,39 %, ГЛП 50 %, при краен срок на погасяване 18.09.2025 г. и обща сума за
плащане 1 934,48 лв. Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора заемателят се е
задължил в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави
обезпечение, по начина и реда, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите
условия: поръчител или банкова гаранция, като съгласно чл. 11 ал. 1, при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, било уговорено, че ще
се начисли неустойка в размер на 1701,52 лева, платима разсрочено наред с
погасителните вноски. Оспорва договора като нищожен и в тази връзка сочи, че не е
посочена информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита.
Твърди, че в размера на ГПР не е включена неустойката, като излага и че при
включването , размерът на ГПР надвишава допустимия по закон. Поддържа, че в
договора не е посочена методиката на формиране на ГПР. Счита, че с уговорената
неустойка се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
задълженията, върху потребителя. Подробно аргументира, че неустойката излиза
извън присъщите функции и цели неоснователно обогатяване. Счита, че е налице и
1
заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че при забава,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. На последно място сочи, че непредоставянето на обещани обезпечения е
предпоставка за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, а в случая
кредиторът променил последиците от липсата на обезпечение. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът развива подробни
съображения в насока, че нищожността на отделни клаузи, в частност на клаузата
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, не влече
нищожност на целия договор. Аргументира, че основните параметри на договора са
валидно уговорени. Твърди, че размерът на ГПР не надхвърля максимално допустимия
по закон. Подробно излага, че неустойката не следва да се включва в размера на ГПР.
Излага, че неустоечната клауза е действителна, както и че кредитополучателят е имал
възможност да упражни правото си на отказ от договора без да е обвързан от
неустойката. Сочи и че ищецът е имал възможност да поиска удължаване на срока за
предоставяне на обезпечение, което също не бил сторил. Твърди, че в периода 2023 г. –
2024 г. между страните са сключени общо три договора, които съдържат уговорка за
плащане на неустойка, поради което счита, че ищецът е бил наясно с икономическите
последици на уговорките. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен Договора за потребителски кредит №
**** от **** г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 1400
лева, която следвало да върне на месечни вноски до 18.09.2025 г., както и че част от
съдържанието на който е клауза предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
1701,52 лева при непредоставяне на обезпечение и същата не е включена като разход
по кредита при изчисляване на ГПР.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит, в чл. 5 от
същия е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи кредита с поне
едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция (поне едно от
изброените), като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия:
имат осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната
работна заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени
със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодател
за размера на трудовото възнаграждение. По отношение на банковата гаранция –
същата следва да е със срок на валидност 6 месеца след крайния срок на плащане на
задълженията по договора.
В чл. 11 от договора за кредит е предвидено, че неизпълнението на
задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 5
се санкционира с неустойка 1701,52 лв., разсрочена за срока на заема и дължима
заедно с всяка погасителна вноска.
2
По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, видно от
който наред с погасителната вноска по кредита се начислява и месечна неустойка в
размер на 244,67 лв. за първите пет месеца и по 68,31 лв. през останалите вноски.
Представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити към договора за кредит, видно от който на
кредитополучателя е предоставена информация за размера на ГПР – 63,39 %, в който
не е включена неустойката по чл. 11 от договора.
По делото е представено неподписано искане за предоставяне на кредит №
9447823 от дата **** г., съгласно което ищецът е декларирал, че работи в НОИ и
същевременно е пенсионер, като получава месечен доход от 800 лв. и не са
декларирани никакви разходи.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за
потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9
от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е
използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя,
то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а
представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22
ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж
СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
3
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.
В конкретния случай и видно от приложената по делото преддоговорна
информация кредиторът е посочил, че ГПР по кредита е 63,39 %, в който изобщо не е
ясно какви компоненти на дълга включват, тъй като това не е посочено. Същевременно
в погасителния план към договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита,
като сбор от главница, лихва и неустойка (в случаите на неосигурено обезпечение) е в
размер на 3636 лева, от която неустойката е в размер на 1701,52 лева и същата се
начислява и се дължи от кредитополучателя, в случай че в тридневен срок от
получаване на сумата по кредита не се предостави обезпечение по кредита, съгласно
изискванията на чл. 5 от договора. Като съобрази съдържанието на клаузите,
обосноваващи начисляването на процесната неустойка и предоставената
преддоговорна информация, в частност обявения размер на ГПР, пренесена след това в
договора за кредит, съдът намира, в случая че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в договора за кредит неустойка представлява разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите, а това не е сторено. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10
пункта), което към **** г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 69,20 % от заетата сума. За да достигне до този извод, съдът изходи от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено
от заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа множество ограничения и
конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително
краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение
изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията
е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя-заемател,
както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да
отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя
чрез предоставяне на официални документи, така и относно останалите предвидени
обезпечения като ипотека, особен залог, банкова гаранция или издаване на ценна
книга. Същевременно съдът съобрази, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на кредитополучателя
4
по договора, и се дължи независимо от това, дали кредитополучателят плаща
дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на
кредита няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира
изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които
възникват за заемодателя при липсата му, са последица от невъзможността на
заемодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако кредитополучателят
не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с
настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от
това, дали такива биха могли реално да настъпят или не. Не може да бъде
пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер, видно от погасителния план
почти колкото от размера на заетата сума и надхвърля 4 пъти договорената
възнаградителна лихва. В случа само сравнявайки размера на уговорената лихва в
процент и в сума, или 50 % и сума в размер на 534,48 лв., с размера на начислената
неустойка – 1701,52 лв., което надвишава три пъти размера на лихвата, то
действителния размер на ГПР далеч надвишава посочения в договора 63,39 %.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извод, че с
предвиждане на процесната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а
оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на
неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза,
предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. Следователно
процесната неустойка има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в годишния процент
на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява сигурно
възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване
на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите без включване
на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно
разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 63,39 % годишно, вместо
действителните далеч надвишаващи обявения размер. При това положение посоченият
в договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е
предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето
предназначение, не е правно валиден.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да
намери нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за кредит е изцяло
недействителен.
Доколкото съдът е уважил главния предявен иск, то не е настъпило условието за
разглеждане на евентуалния такъв, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ищецът. Същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, които представляват 145,44
лв. платена държавна такса и 550 лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото уговорения размер
на адвокатското възнаграждение е съответен на действителната фактическа и правна
сложност на делото, защитавания материален интерес и конкретно проявена
процесуална активност на адвоката.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК Договора за потребителски кредит № **** от **** г., сключен между
страни, по предявения от ищеца Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****
чрез адв. Б. Й., вписан в САК с личен № **********, със служебен адрес: гр.София,
**** срещу ответника „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Община Столична, район „Младост“, гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, иск.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Община Столична, район „Младост“, гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев да заплати на Г. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ****, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от
695,44 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6