№ 4530
гр. Варна, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110109258 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от Н. С. Д., ЕГН **********, с
адрес в ***, чрез процесуален представител адв. В. В. Ч.-М., срещу „У.Е.У.” Црт, вписано в
регистъра на дружествата под № 01- 10- 140174, регистрирано в Будапеща, Унгария,
действащо чрез „У.Е.У. Ц.к.Б.“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК за: признаване
за установено в отношенията между Н. С. Д., с ЕГН ********** и „У.Е.У.” Црт, ЕИК ***, че
„У.Е.У.” Црт дължи на Н. С. Д. сумата от 400.00 евро, с левова равностойност 782.33 лева,
представляваща дължимо на основание чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г.
обезщетение за отменен полет № ***, от летище Лондон Лутън Великобритания до летище
Варна, България, предназначен за дата 03.03.2025г., сумата от 148.85 евро, с левова
равностойност 291,13 лева, представляваща разноски за закупен нов билет, на основание чл.
8, пар. 1, буква „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 05.05.2025г. до окончателното изплащане на
задължението, като за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, по ч.гр.д. № 5703/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна.
В исковата молба се твърди, че ищецът Н. С. Д. и ответникът - авиокомпания УИЗ ЕЪР
БЪЛГАРИЯ Црт. са сключили договор за въздушен превоз. По силата на договора
авиопревозвачът се е задължил да превози пътника с полет W6 4502, излитащ по разписание
на 03.03.2025г. в 09:00ч. от летище Лондон Лутън, Великобритания, и пристигащ по
разписание на летище Варна, България, същия ден в 14:25ч. Полетът е част от двупосочна
резервация, включваща и успешно изпълнен полет W6 4501 на 28.02.2025г. от Варна до
Лондон. Авиокомпанията е потвърдила резервацията на ищеца под номер RHW45P и го е
допуснала до онлайн регистрация преди полета. В процеса на чекиране системата на
превозвача визуализирала на екрана на пътника полет W9 5803 от летище Гатуик до Варна,
който вече е бил излетял два дни по-рано — на 01.03.2025г. Н. С. Д. не е пътувал с този
полет, нито е бил предварително уведомен за промяна в резервацията. Н. С. Д. е останал без
възможност да ползва вече заплатения си билет за полет W6 4502, включен в резервация
RHW45P и бил принуден да закупи нов билет за същия полет — W6 4502, на същата дата –
03.03.2025г., с дестинация Лондон, Великобритания до Варна, България. Авиокомпанията му
1
потвърдила резервация с номер: IF6VNY. Счита, че превозвачът не е осигурил реален достъп
до полета на 03.03.2025г., за който пътникът първоначално имал резервация и не го е
уведомил за промяна по резервацията, нито предложил алтернативен превоз или съдействие,
с което е нарушил договора за превоз и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 261/2004.
Ищецът твърди, че е закупил нов билет за същия полет – W6 4502 – на стойност 291.13 лв., с
равностойност от 148.85 евро, за да се прибере в България. Счита, че на основание
разпоредбите на Регламент №261/2004г., възниква правото му да получи от превозвача
обезщетение за отказан достъп до борда на полет W6 4502, при първоначално платената от
него резервация за самолетни билети с номер RHW45P и възстановяване на сумата за
допълнително платения самолетен билет от Лондон до Варна, закупен с резервация номер
IF6VNY. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск за заплащане на сумата в размер на 400.00 евро, с левова равностойност
782.33 лева, представляваща дължимо на основание чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004г. обезщетение за отменен полет № *** от летище Лондон Лутън Великобритания
до летище Варна, България, предназначен за дата 03.03.2025г. По отношение на иска за
заплащане на сумата от 148.85 евро, с левова равностойност 291,13 лева, представляваща
разноски за закупен нов билет, на основание чл. 8, пар. 1, буква „а“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004г., изразява становище за основателност. Заявява, че сумата в размер на 291,13 лева
ще бъде възстановена на ищеца в кратък срок. Не оспорва, че между него и ищеца е бил
сключен договор за въздушен превоз за редовен полет W6 4502 по релация: Лутън – Варна
от 03.03.2025 г. Счита, че Н. С. Д. успешно е пътувал от Лутън до Варна на 03.03.2025 г. с
полет W6 4502, поради което ответникът не дължи обезщетение, в размер на 782,33 лева за
недопускане на пътника до борда на самолета. Осъщественото пътуване от Лутън до Варна
на 03.03.2025 г. с полет W6 4502 изключва хипотезата на недопускане на пътник до борда на
самолета.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ищецът Н. С. Д., редовно призован, не се
явява, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 96573/19.11.2025 г. подадена от Н.
С. Д., чрез процесуалния му представител адв. В. М., с която поддържа исковата молба.
Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за
процесуално представителство на ответната страна.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът „У.Е.У. Ц.к.Б.“ КЧТ, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба входящ №
95482/14.11.2025 г. подадена от „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България КЧТ“, чрез
процесуалния му представител адв. К. И., с която поддържа отговора на исковата молба.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 21.11.2025г.,
между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ищецът
Н. С. Д. и ответникът - авиокомпания УИЗ ЕЪР БЪЛГАРИЯ Црт. са сключили договор за
въздушен превоз. По силата на договора авиопревозвачът се е задължил да превози пътника
с полет W6 4502, излитащ по разписание на 03.03.2025г. в 09:00ч. от летище Лондон Лутън,
Великобритания, и пристигащ по разписание на летище Варна, България, същия ден в
14:25ч. Ищецът Н. С. Д. е закупил нов билет за същия полет – W6 4502 – на стойност 291.13
лв., с равностойност от 148.85 евро, с който полет е пътувал до Варна, България.
От платежно нареждане се установява действително плащане на сумата в размер на
125,49 британски лири, за закупуване на самолетен билет с дестинация от летище „Лутън“ в
Лондон до летище „Варна“ на 03.03.2025 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
2
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с която са предявени
установителни искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК. Налице е проведено
производство по чл.410 ГПК. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2619/08.05.2025 г. по ч.гр.д. № 5703/2025 г. по описа
на РС-Варна, за сумите, както следва: сумата от 400.00 евро, с левова равностойност 782.33
лева, представляваща дължимо на основание чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004г. обезщетение за отменен полет № *** от летище Лондон Лутън Великобритания
до летище Варна, България, предназначен за дата 03.03.2025г.; сумата от 148.85 евро, с
левова равностойност 291,13 лева, представляваща разноски за закупен нов билет, на
основание чл. 8, пар. 1, буква „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението 05.05.2025г., до окончателно изплащане на
задължението, както и разноските, сторени в заповедното производство. В исковото
производство, ищецът претендира установяване на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.
По иска за сумата в размер на 400.00 евро, с левова равностойност 782.33 лева:
Ищецът Н. С. Д. успешно е осъществил пътуване от летище Лутън до летище Варна на
03.03.2025 г. с полет W6 4502, поради което ответникът не дължи обезщетение, в размер на
782,33 лева за недопускане на пътника до борда на самолета. Ищецът е закупил втори
самолетен билет за процесния полет W6 4502 по релация: Лутън – Варна от 03.03.2025 г., с
който самолетен билет е пътувал успешно от Лутън до Варна. Следователно полетът е
осъществен, не е закъснял и очевидно ищецът е бил допуснат до борда на самолета.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за сумата в размер на 148.85 евро, с левова равностойност 291,13 лева:
Между страните не се спори за основателността на предявения иск за сумата в размер
на 148.85 евро, с левова равностойност 291,13 лева. Ответникът признава дължимостта на
посочената сума, като посочва, че ще я възстанови на ищеца. Предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни. От ответната страна
не е направено искане за присъждане на разноски и не са представени доказателства за
сторени разноски по делото.
От ищеца по делото е представен списък по чл. 80 от ГПК, със сторени от ищеца
разноски, както следва: заплатена държавна такса от 75 лева в исковото производство и
заплатена държавна такса в заповедното производство. С оглед основателността само на
единия иск, на ищеца се следват разноски в размер на 50 лева за заплатена държавна такса
по делото. От процесуалния представител на ищеца е направено искане за присъждане на
разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ по делото в полза на
ищеца.
Носител на материалното право да получи адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 от ЗАдв. е адвокатът. Възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв. се определя по размер от съда,
такъв не се сочи от адвоката предварително, а и да го е сторил, не обвързва съда.
Възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е невъзможно да бъде
разгледано, когато адвокатът е представлявал страната безплатно. Единствено съдът е
компетентен да определи размера на адвокатското възнаграждение. С оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото, малкият материален интерес по спора,
провеждането само на едно съдебно заседание, съдът счита, че възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено в размер на 480 лева. С
оглед основателността само на единия иск, на процесуалния представител на ищеца се
следва възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС по исковото производство и 240 лева с
ДДС по заповедното производство. Определеното от съда възнаграждение в полза на
процесуалния представител на ищеца се явява справедливо и обосновано и съответства на
положения от него труд.
3
„У.Е.У. Ц.к.Б.“ КЧТ следва да бъде осъдено да заплати на Н. С. Д., сумата в размер на
50 лева, представляваща стойност на сторени от ищеца разноски в производството пред РС-
Варна за запалтена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
„У.Е.У. Ц.к.Б.“ КЧТ следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител
на ищеца – адв. В. В. Ч.-М. от АК-Варна, с личен № **********, сумата в размер на 480
лева с ДДС, представляваща определено от съда адвоактско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото /240 лева с ДДС по заповедното производство и
240 лева с ДДС по исковото прозиводство съобразно изхода на делото/, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес в ***,
срещу „У.Е.У.” Црт, вписано в регистъра на дружествата под № 01- 10- 140174, регистрирано
в Будапеща, Унгария, действащо чрез „У.Е.У. Ц.к.Б.“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 от ГПК за:
признаване за установено в отношенията между страните, че „У.Е.У.” Црт дължи на Н. С. Д.
сумата от 400.00 евро /четиристотин евро/, с левова равностойност 782.33 лева
/седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки/, представляваща дължимо
на основание чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. обезщетение за отменен
полет № *** от летище Лондон Лутън, Великобритания до летище Варна, България,
предназначен за дата 03.03.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 05.05.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед № 2619/08.05.2025 г. по ч.гр.д. № 5703/2025 г. по
описа на РС-Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Н. С. Д., ЕГН
**********, с адрес в ***, и ответника „У.Е.У.” Црт, вписано в регистъра на дружествата
под № 01- 10- 140174, регистрирано в Будапеща, Унгария, действащо чрез „У.Е.У. Ц.к.Б.“
КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 148.85 евро /сто четиридесет и осем евро и осемдесет и пет цента/, с
левова равностойност 291,13 лева /двеста деветдесет и един лева и тринадесет
стотинки/, представляваща разноски за закупен нов билет за самолетен полет № *** от
летище Лондон Лутън, Великобритания до летище Варна, България, за дата 03.03.2025г., на
основание чл. 8, пар. 1, буква „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.05.2025 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена заповед № 2619/08.05.2025 г. по ч.гр.д. №
5703/2025 г. по описа на РС-Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „У.Е.У.” Црт, вписано в регистъра на
дружествата под № 01- 10- 140174, регистрирано в Будапеща, Унгария, действащо чрез
„У.Е.У. Ц.к.Б.“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н. С.
Д., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата в общ размер на 50 лева /петдесет лева/,
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в исковото производство и в
заповедното производство, за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „У.Е.У.” Црт, вписано в регистъра на дружествата под № 01- 10- 140174,
регистрирано в Будапеща, Унгария, действащо чрез „У.Е.У. Ц.к.Б.“ КЧТ, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. В. Ч.-М. от АК-Варна, с
личен № **********, сумата от 480 лева с ДДС (четиристотин и осемдесет лева с ДДС),
представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ в заповедното производство и в исковото производство, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5