Р Е Ш Е Н И Е  №

 

              гр. София, 19.12.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на  деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                                                   Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 16232 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

            Производството е по реда  чл. 435, ал. 2 от ГПК.

 

 Образувано е по жалба вх. № 03166/27.11.2019г. на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20198530400529 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ,  срещу  разпореждане от 18.11.2019г.  на частния съдебен изпълнител за отказ да се намалят приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя до размер от 200 лева, при пълни приети за дължими 230 лева, съгласно възражение с вх. № 02988/15.11.2019г. на жалбоподателя. 

Оплакванията на  „Т.С.“ ЕАД са, че незаконосъобразно разноските за адвокат не са били намалени до размер от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – само разноски за образуване на делото. Не е дължима сума по чл. 10, т. 2 от Наредбата, тъй като не са били извършвани действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Дължимата от жалбоподателя сума е била платена в срока за доброволно изпълнение, длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя за изпълнителни способи, които не са били приложени (ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК), както и жалбоподателят, като общинско дружество, е сигурен платец.   

Намаляването на адвокатското възнаграждение обуславя и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателят претендира  направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.   

 

Взискателят В.П.А.оспорва жалбата като неоснователна поради правилното определяне на разноските. Разноските са определени в размерите по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Длъжникът отговаря за всички тези разноски, защото не е платил преди предявяване на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото и предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Дори да се приеме, че възнаграждението трябва да бъде съобразено с чл. 10, т. 1 от Наредбата, отново не може да се приеме, че възнаграждението е прекомерно, защото то надвишава установения минимум едва с 30 лева.    

 

 Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви също намира жалбата  неоснователна. Съображенията са сходни с тези на взискателя. Потвърждават се присъдените разноски за адвокат в изпълнителното производство като минимални.

 

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20198530400529 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ, е било образувано по молба вх. № 02868/05.11.2019г.  на В.П.А.,  чрез адвокат И.Г.Д., като пълномощник,  въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.08.2019г. от Софийски районен  съд, Първо гражданско отделение, 33 състав,  по гр. дело № 46938/2018г. Съгласно изпълнителния лист дружеството – жалбоподател е било осъдено да заплати на В.П.А.сумата от 338. 64 лева разноски в исковото производство.

С молбата от 05.11.2019г. е било поискано още, ако длъжникът не изплати дължимите суми в даден от частния съдебен изпълнител срок, той да пристъпи към принудително събиране чрез начин на изпълнение, определен от него при условията на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.  

Към молбата за образуване на изпълнително дело е бил приложен договор за правна защита и съдействие от 02.09.2019г., сключен между В.П.А.и адвокат И.Г.Д.. Съгласно договора, негов предмет е било оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в завеждане и водене на изпълнително дело въз основа на издадения по делото на Софийския районен съд, 33 състав, изпълнителен лист. Уговореното възнаграждение е било в размер на 230 лева, за които в договора е било отбелязано, че са платени в брой.

Разноските за адвокат са били приети от частния съдебен изпълнител като дължими и са били посочени в изготвената покана за доброволно изпълнение изх. № 02913/05.11.2019г., изпратена до „Т.С.“ ЕАД.

Поканата е била получена на 07.11.2019г. и на 08.11.2019г. по сметка на частния съдебен изпълнител са били преведени всички посочени в поканата суми.

Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, също посочена в поканата, е била определена върху материален интерес от 581. 64 лева, от които 338. 64 лева – сумата по изпълнителния лист, 13 лева платена такса по издаването му и 230 лева разноски за адвокат, или 69. 80 лева пропорционална такса с ДДС.   

На 15.11.2019г. от длъжника е било подадено възражение с вх. № 02988/15.11.2019г. с искане частният съдебен изпълнител да  намали разноските за адвокат до размер на 200 лева по съображения идентични с тези по жалбата по делото, което е било отказано с оспорваното разпореждане от 18.11.2019г.

 

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

 

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът, в мнозинството на съдебния състав,   намира жалбата на „Т.С.“ ЕАД основателна.

В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат  по сключения договор за правна защита и съдействие.

Сключването на договора и уговарянето на  адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземане в полза на взискателя в съдебно производство, приключило с издаване на изпълнителен лист.   Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните,  е било за образуване на изпълнително дело  и воденето му – общо 230 лева. Съгласно посоченото в договора, възнаграждението е било и платено.

За същите уговорени в договора процесуални действия - образуване на изпълнително дело и воденето му,  са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие,  минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в размер на 200 лева -  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  както и по чл. 10, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лева – 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7,ал. 1, т. 1 от Наредбата – 30 лева (изм. ДВ, бр. 7/2019г.). 

В случая жалбоподателят не се позовава на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.  по размер, а възразява, че такова не е изобщо дължимо.

Възражението е основателно.

Имало е образуване  на изпълнително производство от името на взискателя, но не и водене на такова. За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство с посочен начин на изпълнение, част от молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК).

Така на взискателя е дължимо  възнаграждение  за образуване на изпълнителното дело, така както е било уговорено в минимален размер - 200 лева,  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  но не и по чл. 10, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Адвокатското възнаграждение за взискателя е следвало да бъде намалено до размера от 200 лева.  

Оплаквания на жалбоподателя по подадената жалба за дължимо възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.  са основателни.

Липсва фактическа и правна сложност на делото, при което това възнаграждение (по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.)   да бъде прието за дължимо в размер от 230 лева и това искане на взискателя е неоснователно.

При намаляване на размера на разноските за адвокат следва да бъде намален и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като съответно на материалния интерес от 551. 64 лева – 66. 19 лева пропорционална такса с ДДС. 

С оглед изхода на делото на жалбоподателя са дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение от 50 лева,  25 лева разноски за държавна такса и 48 лева разноски по ТТРЗЧСИ, общо 123 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 и чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК.

Воден от горното съдът    

 

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ,  по жалба вх. № 03166/27.11.2019г. на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, разпореждане от 18.11.2019г.  на ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20198530400529, с което е отказано  да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на  взискателя В.П.А.до размера от 200 лева (двеста  лева)  - за образуване на изпълнителното производство, при пълни приети като дължими 230 лева, както и определената за плащане такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители над размера от  66. 19 лева с ДДС (шестдесет и шест лева и деветнадесет стотинки), при  приети за дължими  69. 80 лева с ДДС.

ОСЪЖДА В.П.А., с ЕГН ********** и със съдебен адресат адв. И.Д., гр. София, ул.“******,  да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 123 лева (сто двадесет и три лева) разноски по делото на основание  чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 и чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                   

 

                                                                                    Членове:1.

 

                                                                                                        2.

Особено мнение по ч.гр.д. № 16232 по описа за 2019г. в частта, в която не са приети разноски за адвокат за водене на изпълнителното производство.

 

Намирам, че следваше да бъде приета като дължима и сума за разноски за адвокат за водене на изпълнителното производство, тъй като такива разноски са били уговорени и  направени от взискателя, без значение процесуалното поведение на длъжника, който е извърши плащане след образуване на изпълнителното производство, макар преди налагането на запор от частния съдебен изпълнител или извършване на друго изпълнително действие, но при заплаха такива действия да се извършат по делото.

Подадената жалба следваше да бъде оставена без уважение.

 

 

                                                                  Съдия (Анна Ненова)