№ 2104
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110203607 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. М. К., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Т. Г.
от АК-Монтана против наказателно постановление № СО-Т-И-22-03-036/21.07.2022 г.,
издадено от Д.П.Б, в качеството му на заместник-кмет на Столична община, с което на
осн. чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО, Наредбата/, на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
лева, за нарушение на чл.23 от НРУИТДТСО.
Жалбата е подадена в срок и е допустима /от АНО не е представено
доказателство за връчване на обжалваното НП, както и за законосъобразно приложение
на разпоредбата на чл.58а, ал.2 ЗАНН/.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП,
като се счита, че отговорността на жалбоподателката е ангажирана при неправилно
приложение на материалния закон, считайки, че същата не е субект на
административно-наказателната отговорност, защото не е имала качеството търговец,
тъй като не е извършвала търговска дейност в качеството на физическо лице, а от
името и за сметка на своя работодател – ***********. В подкрепа на този правен извод
е посочена съдебна практика на Административен съд, гр.София – съдебни решения по
идентични казуси, а именно: Решение №6674/10.11.2022 г. на АССГ по канд
1
№6829/2022 г.; Решение №673/07.02.2023 г. на АССГ по канд №8934/2022 г.; Решение
№4088/17.06.2022 г. на АССГ по канд №1807/2022 г.; Решение №263 на АССГ по канд
№9792/2015 г.; Решение №1791/19.03.2021 г. по АССГ по канд №12387/2020 г.
Претендира се, че при издаване на НП са допуснати и съществени нарушения на
процесуалните правила, изразили се в липса на задължителни реквизити по чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН – непосочване на доказателствата, въз основа на които е направен извод за
авторството на нарушението.
С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателката К., редовно призована, чрез адв. Г. – не
се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от нея, чрез адв. Т. Г., в
която заявява, че поддържа жалбата и посочените в нея основания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП и моли за неговата отмяна.
Моли за присъждане на направените разноски в хода на производството за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Прилага се договор за правна помощ,
включително и такъв от прономерован кочан и списък на разноските.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юрк. Танев,
който пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, като счита,
че нарушението и отговорността на жалбоподателката за същото са категорично
установени. Заявява, че санкционираното лице отговаря на дефиницията за търговец по
смисъла на Наредбата, а именно по параграф 3, т.3 от Допълнителните разпоредби,
препращащ към легалната дефиниция в Закона за защита на потребителите. С оглед на
това и доколкото отговорността на физическите лица е независима от отговорността на
юридическите, дори и да е установено дружеството, извършващо търговската дейност,
счита, че за извършеното нарушение отговорност може да носи и съответното
физическо лице, което пряко го е извършило, доколкото то също отговаря на
дефиницията за търговец. С оглед на това моли за потвърждаване на обжалваното НП
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел на установяване на
нарушението и съставяне на акта е разпитана Т.а И.. Същата логично, последователно
и добросъвестно възпроизвежда възприетите от нея факти, по време на извършената
проверка в качеството на инспектор в Столичен инспекторат към Столична община.
Поради това, съдът кредитира нейните показния и поставя същите в основата на
приетата за установена фактическа обстановка, а именно:
На 03.05.2022 г. около 12:40 часа, свидетелката Т.а И. и актосъствителят Д. К. –
инспектори в Столичен инспекторат към Столична община, извършили текуща
проверка в гр. София, район „Възраждане”, **************************** - ъгъла с
ул.„Княз Борис I”, където установили, че лицето И. М. К. извършва търговия на
2
открито, като продава печена царевица от количка, заемайки около 2 кв.м. публична
общинска собственост, без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на
район „Възраждане”. Проверяващите лица не извършили контролна покупка, но
категорично възприели, че други граждани си закупуват стоки от К. срещу заплащане
на продажната цена на нея. След това проверяващите се легитимирали и установили
самоличността на лицето, което продавало описаните по–горе стоки - И. М. К.. При
поискване на разрешение за търговия на открито, жалб. К. не представила такова. Не е
проверено и не е установено по време на проверката дали на мястото на извършване на
търговската дейност е имало касов апарат, на кое лице е регистриран той и дали за
извършените продажби се издават касови бележки. Горния извод е направен от съда
въз основа на факта, че в АУАН не е удостоверено подобно обстоятелство, а
разпитаната св. И. заяви липса на спомен относно наличието или липсата на касов
апарат, като отделно от това заяви, че при осъществяване на търговия на открито
принципно не се проверява за наличие на касов апарат.
Контролните органи приели, че лицето И. М. К. осъществява търговия на
открито, без наличие на съответно разрешение за това, издадено от кмета на район
„Възраждане“. За така установеното нарушение Д. К. съставила срещу И. М. К., Акт за
установяване на административно нарушение № 22-03-036/03.05.2022 г. за извършено
на същата дата нарушение по чл.23 от Наредба за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община. Актът бил предявен на
нарушителя, която след като се запознала със съдържанието му, го подписала, като в
графата за обяснения и възражения посочила, че работи за фирма „**********,
показала трудовия си договор с посоченото дружество, като представила и касов бон
от 03.05.2022 г., 12:40:29 часа, издаден от касов апарат, регистриран на дружеството.
Именно от факта, че така представеният касов фон съответства на часа на извършената
проверка, съдът приема, че по време на същата на мястото на извършване на търговия
на открито, чрез продажба на царевица от жалб. К., е имало касов апарат, регистриран
на „**********.
Срещу съставения АУАН е подадено възражение, със съображения идентични
на изложените в жалбата. Същото е прието за неоснователно и въз основа на
съставения АУАН е издадено обжалваното в настоящото съдебно производство
наказателно постановление, с което при идентичност с АУАН на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателя К., на основание чл.36,
ал.1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община е наложена „глоба” в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.23 от същата наредба.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН –
3
АУАН № 22-03-036/03.05.2022 г., копия на: длъжностна характеристика на Д. К.,
известие за доставяне на писмо; 3 бр. заповеди на кмета на Столична община; трудов
договор и длъжностна характеристика на жалб. К., уведомление до НАП, възражение
срещу АУАН, както и гласните доказателствени средства – показанията на свид. Т.а И..
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаната свидетелка, възприемайки ги
като обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. В
показанията си пред съда свидетелката И. добросъвестно обясни, че при предявяване
на АУАН жалб. К. е представила трудов договор, поддържайки, че извършва трудова
дейност на въпросното място, а не търговска такава от свое име и за своя сметка, но
проверяващите са направили извод, че след като тя продава стоката /варена царевица/ и
получава цената за същата, има качеството търговец и именно на нея следва да й се
потърси отговорност за неспазване на разпоредбата на чл.23 от Наредбата.
На следващо място, от представените писмени доказателства с жалбата - трудов
договор № 00004/09.01.2022 г., сключен между *********** – гр. София, в качеството
му на работодател и И. М. К., като работник, изпълняващ длъжността „продавач –
консултант“; както и длъжностната характеристика, подписана от К. на 10.01.2022 г. и
справката от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от
09.01.2022 г., безспорно се установява, че е налице трудово правоотношение между И.
М. К. и ***********. При това положение и при налични твърдения от К.,
обективирани в АУАН, че на мястото на проверка изпълнява възложените й от
работодателя задължения по представения трудов договор, за актосъствителя и АНО е
възникнало задължение да проверят дали това е така, включително чрез проверка дали
на мястото има касов апарат, свързан с НАП, на чие име е регистриран той, за да се
уверят дали твърденията на И. К. са верни. Това обаче не е направено, включително и
към момента на издаването на обжалваното НП, в нарушение на задълженията на
АНО, предвидени в разпоредбата на чл.52, ал.4 ЗАНН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице и е подадена срещу
административно –наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Същата, следва да се приеме, че е подадена в срок, тъй като наказващият орган
не представи надлежни доказателства за датата на връчване на обжалваното НП на И.
К., нито за законосъобразно приложение на разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН, като
подробни съображения за последния извод са изложени в разпореждането за
насрочване на делото №3693/22.03.2023 г.
С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че обжалваното НП не е
било връчено по надлежния ред на жалбоподателя, поради което и процесната жалба
4
следва да се приеме за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, и като
такава се явява процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие
съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи, в пределите на тяхната материална и териториална
компетентност. Спазен е регламентираният от нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
задължителен, минимален обем от информация. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства в АУАН и тяхното последващо
възпроизвеждане в текста на атакуваното НП. Констатираното административно
нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на
нарушението, както и съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят
да е в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на нарушението и
адекватно да организира защитата си, което е и сторил. Спазени са и давностните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основание за отмяна на обжалвания санкционен акт, с
изключение на констатираното по-горе нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, допуснато при
издаване на обжалваното НП, което е самостоятелно процесуално основание за
отмяната му.
По същество на нарушението, съдът намира следното: Съгласно сочената за
нарушена правна норма на чл.23 от НРУИТДТСО - Търговия на открито се извършва
въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на
района, на територията на който ще се извършва дейността. От събраните по делото
доказателства, анализирани по –горе не се доказа по изискуемия от закона безспорен и
категоричен начин авторството на извършеното нарушение в лицето на жалб. И. К.. В
този смисъл е налице неправилно прилагане на материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 26 от НРУИТДТСО при извършване на търговия по
чл. 19 (търговия на открито е търговия на дребно върху терени общинска собственост),
търговецът е длъжен да представи при поискване от контролните органи определени
документи, един от които се явява разрешение за ползваното от него място, издадено
от кмета на района, на територията на който се извършва дейността. В конкретния
случай, от доказателствената съвкупност по делото се установи, че проверяващите
служители на Столичния инспекторат не са установили кое именно лице извършва
търговска дейност на провереното място, като не счели дори за необходимо да
5
установят дали на мястото има фискално устройство и на кое юридическо лице е
регистрирано същото. При това положение не е проверено и установено дали на името
на *********** /юридическото лице, от чието име и за чиято сметка се извършвала
търговската дейност/ няма разрешение за ползваното място, издадено от кмета на
район "Възраждане". Св.И., при разпита й, действително отговори, че за въпросното
място, на което се извършвала търговската дейност не се издават разрешения за
търговия на открито от кмета на район „Възраждане“, но свидетелката няма как да е
категорично убедена в така твърдяното обстоятелство, без да е направена проверка в
Столична община, район „Възраждане”, каквато очевидно не е била направена.
Несъмнено установено е и това, че при извършената проверка жалб. К. не е
представила разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район
„Възраждане”, нито на името на нейния работодател - ***********, от чието име и за
чиято сметка извършвала търговска дейност, нито на нейно име. Разрешение не се
представи и в хода на съдебното производство, с оглед на което съдът приема, че
липсва издадено такова.
Следователно, е налице извършено административно нарушение по чл.23 от
НРУИТДТСО, съдът обаче, счита, че актосъставителят и АНО са допуснали
неправилно определяне на субекта на извършеното деяние.
От допълнително представените писмени доказателства с жалбата се установява,
че на мястото, на което жалб. К. продавала варена царевица, търговската дейност е
била извършвана от името и за сметка на юридическото лице „**********, с което
жалб. К. била в трудово правоотношение и работела като работник на длъжност
„продавач-консултант“. В този случай, за извършеното нарушение на чл.23 от
НРУИТДТСО, съгл. чл.24, ал.2 от ЗАНН, отговорността би могла да бъде ангажирана в
три хипотези на "субект" на деянието: или самото ЮЛ, ако е предвидена такава
отговорност, или неговия управител, но в изрично посочено такова качество, или жалб.
И. К., в качеството на работник или служител, но само в това качество, а не като
гражданин, в каквото качество е ангажирана отговорността й в конкретния случай. Т. е.
тя може на осн. чл. 24, ал. 2 от ЗАНН да понесе отговорността за нарушението,
извършено при осъществяване дейността на ***********, но именно в качеството на
работник в това дружество. Тя безспорно е физическо лице, но правосубектността й
като "обикновено" ФЛ-гражданин е една, а като работник/служител в ЮЛ, което
реално извършва търговската дейност – друга. Или, ако АНО бе желал да санкционира
с наказание "глоба" лицето И. К., като работник, извършил административно
нарушение при осъществяване дейността на юридическото лице ***********
следваше изрично / а и актосъставителят разбира се в акта/ да посочи, че К. се наказва
с "глоба" – та, но като "работник" на *********** за извършено административно
нарушение при осъществяване търговската дейност на посоченото юридическо лице.
При това обаче, за да бъде ангажирана отговорността й за виновно извършено
6
административно нарушение, следва да се изследва и дали не са налице основания за
приложение на разпоредбата на чл.25 ЗАНН, а именно дали работникът не е действал
при условия на изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения
ред, при което положение и ако заповедта не съдържа очевидно за работника
нарушение, същият не носи административно-наказателна отговорност.
Всички тези обстоятелства обаче не са били изследвани нито от
актосъставителя, нито от АНО, в нарушение на изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН от
страна на наказващия орган.
Липсата на този съставомерен признак – точното качество на субекта на
нарушението, при нарушение, извършено при осъществяване дейността на едно ЮЛ,
води до неправилна – непълна квалификация на деянието. А актосъставителят и АНО
са имали възможност да установят, че К. към датата на нарушението притежава именно
това качество /работник на ***********/. Видно от материалите по админ. нак.
преписка, било им е известно обстоятелството, че на провереното място търговската
дейност се извършва от жалб.К., но от името и за сметка на юридическо лице, тъй като
фискалното устройство, от което е издадена касовата бележка, представена от К. е
регистрирано на юридическо лице. Но както проверяващите, така и актосъставителят и
АНО са приели, че това обстоятелство е ирелевантно и не са наказали И. К., в
качеството на работник на *********** за нарушение извършено при осъществяване
дейността на юридическото лице, а гражданина И. М. К., в нарушение на закона.
Това обстоятелство има съществено значение, включително с оглед на това, че
при правилно индивидуализирано качество на субекта, извършил нарушението, ако
деянието е извършено при условията на чл.25 ЗАНН, работникът не би следвало да
носи административно-наказателна отговорност, но при ангажирана отговорност на
жалбоподателката в лично качество на физическо лице, тя е лишена от възможността
дори да наведе подобно възражение.
По сочените по-горе мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в елемента "авторство" на деянието е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Освен това, до този извод се стига въз основа на допълнително установените
факти, които не кореспондират на фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, с
оглед на което последната остана недоказана, доколкото от събраните доказателства се
установи по категоричен и несъмнен начин, че И. К. по посоченото време и на
посоченото място не е извършвала търговия на открито от свое име и за своя сметка
като физическо лице, а от името и за сметка на юридическо лице - ***********, който
факт изобщо не е упоменат в АУАН и НП. Следователно не се доказаха и фактическите
твърдения, описани в АУАН и НП, което е още едно основание за отмяна на
обжалваното НП, поради неправилно приложение на материалния закон, а именно
7
недоказаност на административнонаказателното обвинение.
Съдът констатира, че жалбоподателят претендира на осн. чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН и разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 300. 00 лева.
Когато такива са направени в хода да съдебното производство, то понасянето им се
определя по реда на АПК. А там, в чл. 143, ал. 1 се указва, че, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Така, с оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, не е направено от
въззиваемата страна, поради което и съдът присъжда в тежест на наказващия орган,
претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 400. 00 лв. – за адвокатско
възнаграждение, предвид представения по делото договор за правна защита и
съдействие. В договора е посочен размерът на възнаграждението, че същото е платено
в брой, поради което и има доказателства, че разноските са реално направени от
жалбоподателя.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде оставено без уважение,
предвид изхода на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-И-22-03-036/21.07.2022 г.,
издадено от Д.П.Б, в качеството му на заместник-кмет на Столична община, с което на
осн. чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО, Наредбата/, на
И. М. К., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300.00 лева, за нарушение на чл.23 от НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на И. М. К., с ЕГН **********, сумата
в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване пред СРС на НП№ СО-Т-И-22-03-
036/21.07.2027 г., издадено от Д.П.Б, в качеството му на заместник-кмет на Столична
община.
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. София, на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9