№ 969
гр. Варна, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501074 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 302550 /22.11.2021г., подадена от “Ел.Стил“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Константин Доганов“ 19, представлявано от З. К. К., срещу решение № 262
681 / 26.10.2021г., постановено по гр.д. № 2285 / 2020г. на ВРС, 30 с-в,
поправено с решение No 260 199 / 29.03.2022г., В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска за разликата над 3002,58 лв. до предявените 10176,02 лв.
/десет хиляди сто седемдесет и шест лева и две стотинки/, представляваща
дължим остатък на цената по Договор за СМР от дата 10.09.2018г. и
извършени СМР - изграждане на външно кабелно електрозахранване от БКТП
№2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО.
„Пчелина” в/до обекта ПИ 10135.3506.494 гр.Варна, ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
плащане, на осн. чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
1
2/ въззивна жалба вх. № 302 988 /29.11.2021г., подадена от „Викат“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Митрополит Кирил“ 11, представлявано от В.Г.Ц., срещу решение № 262
681 / 26.10.2021г., постановено по гр.д. № 2285 / 2020г. на ВРС, 30 с-в,
поправено с решение No 260 199 / 29.03.2022г., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-в частта, в която жалбоподателят „Викат“ ЕООД е осъден да заплати на
„Ел.Стил“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, р-н Одесос, ул. „Константин Доганов“ №19, представлявано от
управител З. К. К., сумата от 3002,58 лв. (три хиляди и два лева и петдесет и
осем стотинки) с ДДС, представляваща дължим остатък на цената по Договор
за СМР от дата 10.09.2018г. и извършени СМР - изграждане на външно
кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред
УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ 10135.3506.494
гр.Варна, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
-в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя „Викат“
ЕООД насрещен иск да бъде осъден „Ел.Стил” ЕООД да изпълни
задълженията си по договор за СМР от 10.09.2018 г. за отстраняване на
некачествено извършените по трасето за външно кабелно електрозахранване
от БКТП № 2057 до кабелен шкаф ШК- 4А пред УПИ 1-494, кв. 26, по плана
на СО Пчелина, град Варна, изразяващи се в пропадане на повече от 50 метра
от цялото трасе, а в условията на евентуалност да бъде осъдено „Ел.Стил“
ЕООД да заплати на „Викат“ ЕООД сумата от 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща стойността за възстановяването на трасето, на осн. чл. 264,
ал.2, изр.второ от ЗЗД.
Във въззивната жалба вх. № 302 550 /22.11.2021г., подадена от
“Ел.Стил“ ЕООД се излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно
и необосновано, както и че същото е постановено без да бъдат преценени от
решаващия състав всички факти и събраните по делото доказателства. В
настоящия случай възнаграждението по договора не било уговорено по
единични цени, а като обща стойност за изпълнение на целия строеж. Тъй
като за строежа има издадено разрешение за ползване, то следвало да се
приеме, че работата била изпълнена така, че е годна за обикновено
предназначение, съгласно изискванията на чл. 261, ал.1 от ГПК. По
2
отношение на заключението на съда във връзка с извозването на отпадъците
от строителния обект счита, че е налице извънсъдебно признание на
ответното дружество, обективирано в документ, изходящ от страната, който
не бил оспорен от последния. След като не се представяли доказателства от
страна на ответника, че същият е извозил за собствена сметка общо 26 куб.м.,
а и след като вещите лица нямало как да установят на място освен по
представените по делото документи точно колко са извозените боклуци, то и
на ищеца следва да се присъди сумата за извозването, която претендира. По
отношение на оспорването от страна на ответника количества по точки: 3 -
Рязане бетонна настилка армирана до 10 см. над 10 метра; 4 - Рязане Бетонна
настилка над 10 см. - изцяло; 5 - Разкъртване армиран бетон до 10 см. — над
10 метра; 6 -Разкъртване на армиран бетон над 10 см. - изпяло; 7 -
Възстановяване на бетонен път-над 10 метра, счита, че съдът неправилно е
приел само сумата от 1049,20 лв., доколкото отново било налице
извънсъдебно признание на фактите, като ответникът се е съгласил и не е
оспорил нито пред ЕРП Север, нито в настоящото производство, че от
процесния обект са рязани реално общо 228 кв.метра бетонова настилка
армирана и разкъртени реално общо 54 кв.метра тротоар бетонен, след като е
подписал Допълнително споразумение №А2-В 16-4212-ДПРОК-1918-АДП-
0157/25.02.2019г. По отношение на останалите претенции на ищеца, сочи, че в
първо съдебно заседание, ответникът изрично е признал, че са извършени и
подлежат на заплащане. Отделно, по отношение на писменото доказателство
– разписка, с която ответникът се домогва да установи, че е заплатил сумата
от 5000 лв. като цена по договора сочи, че по делото липсват доказателства
плащането да е извършено по банков път, а страните са уговорили именно
плащане по банков път. Няма и доказателства и не се установява сумата да е
заплатена именно от името на ответника в полза на ищеца. Отделно
съобразно забраната на чл.163, т.З от ГПК свидетелските показания са
ограничени, ако задължението за плащане е уговорено с писмен акт, който е
на стойност по-голяма от 5000лв., какъвто е случаят. Съдът неправилно и
необосновано е приел, че сумата е предадена и е послужила като частично
плащане по процесния договор. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да му се присъдят разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Викат“ ЕООД, с който се оспорват доводите
3
изложени във въззивната жалба. Сочи, че жалбата е допустима, но
неоснователна. Признава, че между двете дружества е сключен процесният
договор, като договорената цена в размер на 19 593.85 лева е окончателна, т.е
не подлежи на допълнително договаряне и промени, което включва всички
разходи за материали, труд, транспорт, данъци и налози, както и ДДС, което
неоснователно допълнително се начислява. По отношение на претендирания
от ищеца размер сочи, че същият следва да отговаря на извършените
дейности и вложени материали, а „Ел.Стил“ ЕООД не били извършили нито
всички дейности, които твърдят, нито били вложили и посочените материали.
От своя страна, ответникът бил платил на два пъти –общо сумата от
15 000лв., за което ищецът не му бил издал фактури. Твърди, че „Викат“
ЕООД не бил подписвал протокол за приемане на работата по трасето/обекта,
защото не бил приел за извършени посочените в представения такъв
строителни дейности и вложени материали. Претенцията на „Ел.Стил“ ЕООД
не била доказана в производството нито с документи, нито според приетите
по делото експертизи. По отношение на извозването на отпадъците сочи, че
ищецът е следвало да докаже, че именно той бил извозил 24 куб.м. отпадъци
от обекта на СО Пчелина и след това да претендират плащане, а
обстоятелството, че на ответника е била изплатена сума за такъв род дейност
от енергодружеството не означавало, че ищецът е осъществил дейността. По
отношение на подписаните между Енергоразпределителното дружество в
Североизточна България и „Викат“ ЕООД документи сочи, че същите са
подписани с трето лице и във връзка с друг вид отношения и не засягали
„Ел.Стил“ ЕООД. Допълва, че Енергоразпределителното дружество било
платило на „Викат“ ЕООД сумата от 16029,29 лева с ДДС за кабелното
захранване на посочения по- горе строеж в СО Пчелина, като посочената сума
била по-малко от сбора на сумата, която „Викат“ ЕООД бил платил на „Ел.
Стил“ ООД и уважената част от иска на последното дружество в размер на
3002,58 лева. Така изчислено съгласно постановеното по делото решение на
ВРС, на „Ел.Стил“ ЕООД се следвала сумата от 18 002,58лева, от която сума
ответникът бил платил сума в размер на 15 000 лева. Разликата по цитираната
фактура платена от Енерго дружеството била в размер на около 2000 лева и
без да се вземело предвид, че „Викат“ ЕООД след приключване на СМР по
кабелното захранване от страна на „Ел.Стил“ ЕООД било извъшило поправки
по трасето за своя сметка. Така излизало, че „Ел.Стил“ ЕООД било свършило
4
работа за 18 002,58 лева, а Енерго-дружеството било заплатило на „Викат“
ЕООД 16 029, 29 лева, а ответникът бил извършил и поправка на трасето за
своя сметка поради некачествено изпълнение. В този смисъл и твърденията на
„Ел. Стил“ ЕООД във връзка с подписаните документи между „Викат“ ЕООД
и Енергоразпределите лното дружество били неверни и едностранчиви. Моли
се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част и присъждане на сторените разноски.
Във въззивната жалба вх. № 302 988 /29.11.2021г., подадена от
„Викат“ ЕООД, се излага, че в обжалваната част решението е неправилно,
немотивирано и явно несправедливо. Преповтаря изложеното вече в
депозирания от него отговор на подадената от „Ел.Стил“ ЕООД въззивна
жалба. В допълнение към него сочи, че като възложител по процесния
договор не е приел така извършената работа по същия и не е осчетоводил
фактури за нея. По делото били изготвени три експертизи, като
първоинстанционният съд в своето решение взел предвид само втората, която
била изготвена само и единствено по документи и изцяло била оспорена от
жалбоподателя. Втората експертиза била изготвена само на база представени
от управителя на ищеца документи, но не и след оглед на терена и
съобразяване с действителната обстановка на място. Експертизата следва да е
техническа, а не счетоводна. Не било обсъдено от ВРС и официалното писмо
от „Адиан“ ЕООД, в което се сочи, че от този обект не били извозвани и
изхвърляни строителни отпадъци. От друга страна другите две експертизи са
обективни и следвало да се вземат предвид. Заведеният от жалбоподателя
насрещен иск бил отхвърлен изцяло, въпреки че по делото и по първата и по
третата експертиза се констатират дейности, които били извършени със
средства на „Викат“ ЕООД . Разпитвани са и свидетели, които потвърдили
тези факти, както и лошо изпълнената работа. Решението нa ВРС в
обжалваните части следвало да се отмени и да се постанови друго, с което да
се отхвърли предявеният от ищеца иск, както и да се уважи насрещният
такъв. Моли и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Ел.Стил“ ЕООД, с който се оспорват доводите изложени във въззивната
жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение в тази
обжалвана част е правилно и законосъобразно. Преповтаря доводите от
своята въззивна жалба. Сочи, че ответникът е приел работата с конклудентни
5
действия, тъй като е започнал да ползва построеното по предназначение без
да се бил противопоставил на недостатъци до момента, в който бил получил
исковата молба. Моли съда да потвърди решението в обжалваните части,
както и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, за възивника „Ел.Стил“ ЕООД се явява
процесуален представител – адв. Д., а за въззивника „Викат“ ЕООД
процесуален представител – адв. С.. Страните поддържат подадените от тях
въззивни жалби и оспорват въззивната жалба на насрещната страна. Всеки
моли за отмяна на решението в обжалваната от него част, както и за
присъждане на разноски. В предоставения от съда срок, всяка от страните
депозира писмена защита.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявен от „Ел.Стил“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Константин Доганов“ №19,
представлявано от управител З. К. К., срещу „Викат“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес па управление гр. Варна, р-н „Младост“, ул.
„Митрополит Кирил“ №11, представлявано от В.Г.Ц., иск с правно основание
чл. 265, ал. 1, предл. второ от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща частичен иск от общо
10176,02 лв. /десет хиляди сто седемдесет и шест лева и две стотинки/ с ДДС,
представляваща дължим остатък на цената по Договор за СМР от дата
10.09.2018г. и извършени СМР - изграждане на външно кабелно
електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-
494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ 10135.3506.494
гр.Варна, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
ИЩЕЦЪТ твърди в исковата си молба, че ответникът е поискал от
ищеца да изготви и представи оферта за изграждане на външно кабелно
електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А прел УПИ 1-
494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” /ПИ 10135.3506.494/ гр.Варна. На
10.09.2018 г. между „Викат” ЕООД, като възложител и „Ел.Стил” ЕООД като
изпълнител бил сключен договор за строително-монтажни работи с предмет
6
„Външно кабелно ел. захранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А
пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО „Пчелина“ /ПИ 10135.3506.494/ гр.
Варна. Уговорено било изпълнителят да извърши работите и посочените в
договора срокове със свои средства за труд, материали и механизация, а
срещу извършените реално СМР, възложителят се задължил да изплати на
изпълнителя възнаграждение в размер, срокове и по ред, съгласно условията
на договора. Съгласно договора цената на извършените СМР се определяла
от приложената количествено-стойностна сметка и възлизала общо на
19 593,85 лв. без ДДС, като възложителят се задължил да заплати на
изпълнителя посочената цена за извършените СМР в 7 дневен срок от
представянето на подписан протокол /акт обр.19/ за действително
извършените видове работи и издадена фактура по посочената в договора
банкова сметка на изпълнителя. Няколко дни след подписването на договора
страните устно договорили възложителят да заплати авансово на изпълнителя
сумата в размер на 10 000,00лв. /десет хиляди лева/, като сумата била
заплатена в брой на 22.10.2018г. - преди започване на работата, като същата
била предназначена за закупуването на материали във вр. с уговорената
работа. На 12.12.2018г. изпълнителят завършил уговорените в договора СМР,
за което и издал протокол, в който били описани подробно всички
действително извършени работи по количество и стойност, като същите
възлизали в общ размер на 16 813,25лв. без ДДС. Заедно с протокола била
издадена и проформа фактура с №1/12.12.2018г. на обща стойност 20 176,02
лв. с ДДС, която била изпратена на ответното дружество. След завършването
на обекта и представяне на пълната документация изпълнителят многократно
отправял покани до възложителя да подпише всички документи във вр. с
обекта и да заплати остатъчната сума в размер на 10 176,02 лв. с ДДС.
Възложителят избягвал срещи и престанал да приема обаждания от
изпълнителя. Въпреки това ищецът издал фактура
№10000000186/27.12.2018г. за сумата от 8 554,10лв. с ДДС за част от
извършените СМР и доставените и положените материали в обекта, като
същата към настоящия момент не е заплатена. През 2019г. възложителят
обещал на изпълнителя, че ще изплати остатъчната сума след като обектът му
получи разрешение за ползване. Въпреки че към настоящия момент сградата
е получила разрешение за ползване, ответникът продължава да избягва срещи
с изпълнителя и не заплаща остатъчната процесната сума.
7
ОТВЕТНИКЪТ е депозирал отговор в предоставения му срок, в който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената
срещу него частична претенция. Ответникът не оспорва, че между двете
дружества има сключен договор за извършване на външно кабелно
електрозахранване от БКТП № 2057 до кабелен шкаф ШК- 4 А пред УПИ 1-
494, кв. 26, по плана на СО Пчелина, град Варна, че в чл.6 ал.1 от договора е
договорена цена в размер на 19 593.85 лева. Сочи, че тази цена съгласно ал. 2
на същия член е окончателна, т.е пълна и крайна и не подлежи на
допълнително договаряне и промени, което включва всички разходи за
материали, труд, транспорт, данъци и налози. Излага, че съгласно ал. 3 на чл.6
от договор е уговорено, че плащане ще се извърши след подписан протокол
за действително изпълнените видове работи, включени в количествено
стойностни сметки и издадена фактура. Въпреки че съгласно договора
изпълнителят трябвало да извърши договореното със свои сили и средства и
обещал, че разполага с такива, поискал аванс за материали, които следвало да
вложи в строителството. На 22.10.2018 г. срещу Квитанция към приходен
касов ордер № 6 ответното дружество платило на „Ел. Стил“ ЕООД сумата от
10 000 лева. След започване на работа от страна на ищеца бил изготвен
график за дейностите и работа по сключения договор. Излага, че теренът на
СО „Пчелина” е неравен и труден за изкопни работи от багер или друга
строителна техника, което налагало изкопът в по-голямата си част да се
извърши от работници на ръка. Ищецът започнал изкопните работи по
трасето с двама работника, които според ответника били крайно недостатъчни
за свършване на изкопа за периода от пет дни по график, поради което се
наложило „Викат“ ЕООД да наеме за своя сметка и средства работници,
които да се включат в самото изкопаване на канала за ел. захранването. На
местата, където било възможно, изкопните работи се извършили от багер в
рамките на две машиносмени. Кабелът бил положен, а изкопът затрупан без
да се трамбова участъкът, без да се възстанови същият в предишния му вид,
без да се вложат договорените и изискуеми материали и крайно неточно и
некачествено. Строителството по изграждането на външното ел. захранване
било наблюдавано ежедневно от служители и представители на „ВИКАТ”
ЕООД, които многократно отправяли забележки във връзка с качеството на
работата на ищеца. Въпреки това на 14.11.2018 г. на управителя з.к. била
платена нова сума от 5 000 /пет хиляди/ лева като капаро за извършващите се
8
в момента СМР. Сумата била предадена пред свидетел в края на работния ден
по настояване на г-н Калоянов, който твърдял, че има моментни финансови
затруднения и за да може да заплати заплатите на работниците си. За
платените от ответника суми от 10 000 лева и от 5 000 лева не му била
издадена фактура. Оспорва да му е връчвана приложената по делото фактура
№ **********, поради което и не е осчетоводена в счетоводството на
ответното дружество. Сочи, че твърденията на ищеца, че същата не е платена
не почиват на истински факти, т.к. „Ел.Стил“ ЕООД до датата на издаването
й вече е било получило 15 000 лева в брой от „Викат“ ЕООД. Излага още, че
след приключване на СМР от страна на ищеца, последният представил
протокол за извършените СМР от 12.12.2018г. на обща стойност 18 767.15
лева, подписан от з.к. в качеството му на представляващ „Ел.Стил” ЕООД, но
с печат на „Елемон” ООД. Ответникът чрез свой представител изразил
несъгласие с така изготвения протокол и вписаните в него СМР. Счита, че в
протокола са били включени СМР, които де факто не са били извършени от
изпълнителя на обекта или не са били извършени с нужното качество. Поради
тази причина и не подписал протокола. Помолил представителя на „Ел.Стил”
ЕООД да поправи протокола, като премахне от същия неизпълнените от него
СМР и отново да обсъдят договорните си отношения. Той се съгласил и
казал, че ще изготви нов. Ответникът така и не получил нов протокол и
останал с впечатление, че отношенията са уредени в рамките на платените от
управляваното от него дружество 15 000 лева. Ето защо, и ответникът не се е
позовавал на чл. 9, точки 9.3 и 9.4 от договора до настоящия момент. Никога
не е бил канен от ищеца нито писмено, нито устно да заплати други суми
освен вече платените до получаване на исковата молба по делото. Не са
пращани фактури, за да възрази по тях или пък да извърши плащане, както и
да бъдат отразени в счетоводството на дружеството. Твърди, че
неизвършените СМР по издадения и връчения протокол от 12.12.2018г.
възлизат на 6 355,00 лева. Излага, че този протокол фактически се различава
от протокола, приложен към исковата молба и връчен с нея, като стойностите
и броят на СМР съществено се различават. Ищецът не е извършил част от
работите изобщо, нито е положил грижата на добър стопанин. Ищецът не се е
явил и на приемателната комисия за въвеждане на експлоатация на външното
ел. захранване съгласно ЗУТ и поднормативните му актове. Ответникът
излага още, че след въвеждането на обекта в експлоатация, възникнали
9
множество дефекти по трасето и строежа на външното ел. захранване, които
не са отстранени и до днес от ответника. Не са издадени фактури за
платените от „Викат” ЕООД суми в срока на плащане - м. 10.2018г. и 11.2018
г. Не са представени и документи за закупените и вложени материали,
фактура за машиносмяна на строителната техника, не са представени договор
и фактури за извозване на строителните отпадъци от лицензирана фирма, т.к.
твърди, че не са извозвани отпадъци. Приложените по делото фактури никога
не са били връчвани на ищеца, изпращани, или да са представяни, за да му
станат известни по друг обичаен начин. Ответникът сочи още, че никога не
отказвал плащане, в случай че дължи още суми по договора, съгласно обаче
коректно представена счетоводна документация: количествени сметки за
действително извършени СМР и данъчна фактура, така както е заложено в
договора. В тази връзка излага, че „Викат“ ЕООД с действията си не е
причина за иницииране на процеса. Оспорва представения протокол за
извършените СМР от 12.12.2018г. като неистински и моли да не бъде
приобщаван по делото, като сочи че на ответника е представен друг протокол,
с друго съдържание на СМР и други суми, подписан от з.к. и съставен от
името на ищцовото дружество. В протокола няколкократно са посочени като
извършени едни и същи дейности с цел да се заблуди възложителя, а именно
т. 23 е посочена два пъти и се припокрива с т. 31. Оспорва и така издадените
фактури, същите не само не отговарят на сумата, посочена в чл. 6 от договора,
а и на изискванията на закона. Оспорват приложената проформа фактура.
Твърди, че не са извършени следните СМР на обекта:
По точка 3 - Рязане бетонна настилка армирана до 10 см. за разликата
над 10 метра.
По точка 4 - Рязане бетонна настилка над 10 см.
По точка 5 - Разкъртване армиран бетон до 10 см. –за разликата над 10
метра.
По точка 6 - Разкъртване на армиран бетон над 10 см.
По точка 7 - Възстановяване на бетонен път –за разликата над 10.
Точка 8 и 9 оспорва за ½ от претенцията, тъй като половината те са
копали, другата половина са го изкопали работници на ответника.
По точка 10 - Полагане ПВЦ тръби, за разликата над 8 метра.
10
По точка 23 – Натоварване и извозване на строителни отпадъци.
По точка 27 - Доставка на ел. табло.
По точка 29 - Демонтаж, монтаж, засипване с чакъл и подравняване на
бетонни траверси на път и разкъртване на бетон.
По точка 30 – Разчистване строителни материали чакъл по трасе на каб.
линия.
По точка 31 - Натоварване и извозване на строителни отпадъци.
По точка 4 - Кабелен шкаф е закупен от ответника.
По точка 5 - ПВЦ тръба - За всичко над 8 метра оспорва.
В срока за отговор ответникът е предявил и насрещен иск с петитум
да бъде осъдено „Ел.Стил” ЕООД да изпълни задълженията си по процесния
договор за отстраняване на некачествено извършените по трасето за външно
кабелно електрозахранване от БКТП № 2057 до кабелен шкаф ШК- 4А пред
УПИ 1-494, кв. 26, по плана на СО Пчелина, град Варна, изразяващи се в
пропадане на повече от 50 метра от цялото трасе, а в условията на
евентуалност да бъде осъдено „Ел.Стил“ ЕООД да заплати на „Викат“ ЕООД
сумата от 1000,00 лв. представляваща стойността за възстановяването на
трасето.
В срока за отговор на насрещния иск от ответника по насрещния иск
е депозиран отговор, в който на първо място излага, че така предявеният иск е
недопустим и не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане. В случай,
че съдът приеме да разгледа насрещния иск изразява становище за неговата
неоснователност, като излага следните съображения: Съгласно българското
законодателство следва обектът да бъде контролиран от строителен надзор. В
а
процесния случай с Протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво за строежа на техническата
инфраструктура от дата 08.11.2018г., надзорът по строителството е следвало
да бъде извършван от „МД Контрол“ ООД, с ЕИК: *********,
представлявано от управителя инж. Марийка Дойчева Костадинова. В тази
връзка излага, че ако обектът не е бил изграждан в съответствие със
стандартните изисквания, с материали неотговарящи на необходимото
качество и на терена и настилката, то по време на строителството и при
неговото завършване обектът не може да получи окончателен доклад и
11
разрешение за ползване (Акт 16).
Излага още, че в настоящия случай има издадено разрешение за
ползване с №ДК-07-ВН-23 от 13.02.2019г. от началника на РО НСК Варна
при РДНСК — СИР. В тази връзка сочи, че съгласно Протокол за състоянието
на извършени възстановителни работи от дата 03.12.2018г., издаден от
комисия при Община Варна — р-н „Младост“, след извършена проверка на
място е установено, че разкопаваното трасе е възстановено и е в добро
състояние към датата на проверката.
С писмена молба вх. №296956/26.08.2021 г. ищецът е направил
увеличение на исковата си претенция до размера от 10176,02 лв., което
първоинстанционният съд е допуснал с определение No 265 576 / 27.08.2021г.
Въззивните жалби са подадени в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263
ал.2 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите
съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания, като релевираните от двете
страни такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба, подадена от „Ел.Стил“ ЕООД разгледана по
същество се явява частично основателна, а тази подадена от „Викат“ ЕООД –
неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
От фактическа
страна:
Прието за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са
следните обстоятелства:
1/ че на 10.09.2018 год. между „Ел.Стил“ ЕООД и „Викат“ ЕООД е
12
сключен Договор за СМР на 10.09.2018г. и извършени СМР - изграждане на
външно кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А
пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ
10135.3506.494, гр.Варна;
2/ че по договора на 22.10.2018 г. на изпълнителя е била заплатена на
ръка сумата от 10 000 лв. като аванс по договора;
3/ че е извършено изграждане на външно кабелно електрозахранване от
БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на
СО. „Пчелина" ПИ10135.3506.494/ гр.Варна.
По делото е представен договор за СМР от 10.09.2018 г., сключен
между „Викат“ ЕООД, в качеството му на възложител и „Ел.Стил“ ЕООД, в
качеството му на изпълнител, в който страните се договорили, че „Ел.Стил“
ЕООД ще изпълни изграждане на външно кабелно електрозахранване от
БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А иред УПИ 1-494, кв.26 по плана на
СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ 10135.3506.494 гр.Варна, съгласно
количество-стойностна сметка, неразделна част от договора. Съгласно чл.6,
ал.1 от Договора е уговорено възнаграждение в размер на 19593,85 лв., което
включва всички необходими разходи на Изпълнителя за изпълнението на
обекта, включително тези за подготовка на строителството, необходимото
временно строителство, транспорта, работна ръка, като в ал. 2 на същия член
е уговорено, че договорната цена е окончателна и не подлежи на
допълнително договаряне и промени. Съгласно чл. 6, ал.3 от Договора
разплащането се извършва в 7 дневен срок от представянето на Възложителя
на надлежно подписан протокол за действително изпълнените видове работи,
включени в количествено-стойностните сметки и фактура. Плащанията
следва да се извършват по банкова сметка на изпълнителя, посочена в
договора в Интернешънъл Асет Банк, клон Варна. Представена е и оферта от
„Ел.Стил“ ЕООД до „Викат“ ЕООД, изготвена под формата на количествено-
стойностна сметка, съгласно която обектът ще бъде изпълнен за сумата от
19593,85 лв., като в тази сума се включват описаните в 25 точки смр на обща
стойност 12 485,85 лв. и материали в пет точки на обща стойност – 7108 лв.
Изрично в офертата е посочено, че всички цени са без включен ДДС. И в
договора и в офертата липсва положен за възложителя подпис.
Ищецът е представил Протокол за извършени строително-монтажни
13
работи на обща стойност от 16813,35 лв. без ДДС, за които е издадена и
представената Проформа фактура №1/12.12.2018 г. на обща стойност от
16813,35 лв. без ДДС, или 20176,02 лв. с ДДС. Върху протокола и върху
проформа фактурата липсват подписи за ответника.
Представена е от ищеца и окончателна фактура
№**********/27.12.2018 г. на стойност 7128,42 лв. без ДДС и 8554,10 лв. с
ДДС, която също не е приета от ответника. От своя страна ответникът е
представел График на процесния обект, съгласно който обектът е следвало да
бъде окончателно завършен до 19.11.2018 г. Графикът е разписан и от страна
на възложителя и от страна на изпълнителя.
Представен е от ответника и протокол за извършени строително-
монтажни работи от 12.12.2018 г. с посочени възложител: „Викат“ ЕООД и
изпълнител: „Ел.Стил“ ЕООД. Същият обаче е подписан и подпечатан от
„Елемон“ ООД за изпълнител и отново липсва подпис за възложител.
От изготвена служебна справка в ТР се вижда, че „Ел.Стил“ ЕООД е
съдружник в „Елемон“ ООД с 6800 дружествени дяла от общо 206000 дяла.
За процесния обект е издадено Разрешение за ползване №ДК-07-ВН-
23/13.02.2019 г. на строеж: външно кабелно електрозахранване от БКТП
№2057 до кабелен шкаф тип ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 (идентичен с ПИ
1035.3506.494) по плана на СО. „Пчелина”. Дължина на трасето 270м.
Сградно отклонение от нов шкаф ШК-4А до електромерно табло тип ТЕПО.
Дължина на трасето 4м. с възложител „Електроразпределение – Север“ АД. В
разрешението изрично е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти, разрешение за строеж No 23/04.04.2018г. и Протокол
обр. 2а от 08.11.2018г. Представен е Протокол за установяване на годността
за ползване на строежа: външно кабелно електрозахранване от БКТП №2057
до кабелен шкаф ШК-4А иред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина”
в/до обекта ПИ 10135.3506.494 гр.Варна от 08.02.2019 г., издаден от
Държавна приемателна комисия, с който е приет строежа.
Ответникът е представил квитанция към приходен касов ордер №6 от
22.10.2018г., с издател: „Ел. Стил“ ЕООД и получен от „Викат“ ЕООД, от
който се установява, че „Викат“ ЕООД е заплатил на „Ел.Стил“ ЕООД сумата
от 10 000 лв. за капаро за закупуване на кабел за ел. захранване за обект: СО
„Пчелина“ 494.
14
Приложена от ответника е и разписка за сумата от 5000,00 лв., със
съдържание: „Днес 14.11.2018 г. з.к. получих сумата 5000 лв. (пет хиляди) лв.
като капаро за извършените СМР от 14.11.2018 г., гр. Варна“ и положен
подпис за издателя.
Представена е и фактура № не се чете от 21.11.2018 г. , издадена от
„Елком МД“ ООД на „Викат“ ЕООД за доставка на ел. табла – 3 броя на обща
стойност 2545,20 лв. с ДДС.
Ищецът е ангажирал и Договор 2018-48 от 07.09.2018 г., сключен между
„Ел.Стил“ ЕООД и „Адиан АМГ“ ЕООД, ЕИК ********* с предмет извозване
на строителни отпадъци и земни маси от обект „външно кабелно
електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-
494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” / ПИ 10135.3506.494/, гр. Варна.
Представен е и договор №446/20.12.2017 г., сключен между „Адиан АМГ“
ЕООД, ЕИК *********, в качеството на ползвател и Община Аксаково с
предмет приемане в землището на с. Въглен, общ. Аксаково, обл. Варна на
отпадъка на Ползвателя с (код 17094 – смесени отпадъци от строителство и
събаряне, различни от упоменатите в 170901, 170902 и170903 в количество
500 тона, с цел обезвреждане чрез депониране в Клетка 1 срещу посочена в
договора цена.
От Протокол за състоянието на извършени възстановителни работи,
издаден на 03.12.2018 г. от Община Варна, район „Младост“ се установява, че
при проверка е установено, че разкопаното трасе до обект: ВКЕЗ от БКТП
№2057 до кабелен шкаф ШК-А4 пред УПИ –І-494, кв.26 по плана на СО
„Пчелина“, гр. Варна, по Разрешение за разкопаване №380/19.10.2018 г. е
възстановено и е в добро състояние към датата на проверката.
Приети като доказателства по делото са представените с писмо от
12.11.2020 г. от „Електроразпределение Север“ АД документи във връзка с
изграждането на процесния обект и въвеждането му в експлоатация, като
между тях са: 1/ Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа изх. №В16-4212-ДПРОК-1918/26.07.2017г.,
касаещ, процесния обект и съгласно който, „Енерго-Про мрежи“ АД, със
сегашно наименование „Електроразпределение-Север“ АД, от една страна и
Станислав Пенчев Пенчев и „Викат“ ЕООД, в качеството им на клиент от
друга, определят необходимите условия за присъединяване към
15
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про мрежи“ АД на обект:
жилищна сграда, находяща с в гр. Варна, СО Пчелина, кв.26, като
присъединяването на обекта ще се извърши чрез изграждане на следните
присъединителни съоръжения: 1. Монтиране на кабелна касета тип ШК-4 на
границата на имота на Клиента; 2.Изграждане на кабелна линия ниско
напрежение (НН) от БКТП 2057 Варна до новомонтирана кабелна касета тип
ШК-4; 3. Монтиране на електпомерно табло тип ТЕПО (по схема) до
новомонтирана кабелна касета тип ШК-4 и захранването му от същата;
4.Доставка и монтаж на средства за търговско измерване и необходимата
предпазна и комутационна апаратура в електромерно табло тип ТЕПО (по
схема). От електромерното табло по подходящ начин да се захранят
локалните табла на обектите. По силата на договора страните се уговарят, че
клиентът ще заплати цената за присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа в размер на 9600 лв. с ДДС и променлива
компонента, като Клиентът също така ще изгради и за своя сметка
присъединителните съоръжения, като впоследствие направените разходи от
Клиента се заплащат от „Енерго – Про мрежи“ чрез насрещно ликвидно
прихващане с променливата компонента от дължимата от Клиента цена за
присъединяване /чл. 38 от Договора/. 2/ Допълнително споразумение 1 към
Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната
мрежа изх. №В 16-4212-ДПРОК-1918/26.07.2017г. - №А 1 -В 16-4212-
ДПРОК-1918-АДП-1169/29.11.2017г., с което е променена ал.3 на член 2 от
горния договор, като придобива следния смисъл: 1.Реконструкция на табло
ниско напрежение (НН) на БКТП 2057, състояща се в монтаж на разединител
НН тип NH-2 за номинален ток 400А; 2.Доставка и монтаж на кабелна касета
тип ШК-4 на границата на имота на Клиента; 3.Изграждане на кабелна линия
НН от БКТП 2057 Варна до новомонтирана кабелна касета тип ШК-4;
4.Доставка и монтаж на електромерно табло тил ТЕПО (по схема} до
новомонтирана кабелна касета тил ШК-4 и захранването му от същата; 5.
Доставка и монтаж на средства за търговско измерване и необходимата
предпазна и комутационна апаратура в електромерно табло тил ТЕПО (по
схема). От електромерното табло по подходящ начин да се захранят
локалните табла на обектите; 3/ Допълнително споразумение 2 към Договор
за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа
изх. №В16-4212-ДПРОК-1918/26.07.2017г. - №А2-В 16-4212-ДПРОК-1918-
16
АДП-0157/25.02.2019г. Съгласно чл. 1 на допълнителното споразумение 2
страните се споразумяват, че на основание изготвен Констативен протокол за
натурални строително-монтажни работи и доставка на материали, страните
приемат действителни разходи за изградените присъединителни съоръжения
в размер на 13 508,27 лева (тринадесет хиляди петстотин и осем лева и
двадесет и седем стотинки) без ДДС, подробно описани в Приложение с №1
към настоящото Допълнително споразумение. 4/ Представен е и самият
Констативен протокол към Допълнително споразумение №А2-В 16-4212-
ДПРОК-1918-АДП-0157/25.02.2019г.; 5/ Фактура №**********/17.08.2017г.,
за заплащането на сумата от 9 954,58 лв. от „Викат“ ООД на „Енерго Про
Мрежи“ АД по сключения между тях договор, дължима за присъединяване на
мощности; 6/ Фактура №**********/15.03.2019г., издадена от „Викат“ ЕООД
на „Електроразпределение Север“ АД за сумата от 13508,27 лв. без ДДС и
16209,92 лв. с ДДС, с основание: „Присъединителни съоръжения, съгласно
чл.1 от Допълнително споразумение №А2-В 16-4212-ДПРОК-1918-АДП-
0157/25.02.2019г.; 7/ Фактура №**********/14.03.2019г. за заплащането на
сумата от 10 600 лв. от „Викат“ ООД на „Електроразпределение север“ АД по
сключения между тях договор, дължима като променлива компонента от
цената присъединяване на мощности; Представени са още и Комплексен
доклад изх.№СНОС-019/05.12.2017г., Работен проект, Протокол за откриване
на строителна площадка и ниво за строежи на техническата инфраструктура -
Приложение №2 към чл.7, ал.З, т.2 - Образец 2а от 08.11.2018 г. В протокола
като Консултант (строителен надзор) е посочен „МД Контрол“ ООД, като
Възложител „Електроразпределение Север“ АД, а като строител „Елемон“
ООД; Разрешение за ползване №ДК-07-ВН-23/13.02.2019г.;Разрешение за
строеж №23/04.04.2018г. и Удостоверение №П-8/15.01.2019г.
Приет по делото е и документ от „Адиан АМГ“ ЕООД, гр. Варна, с
който уведомява съда, че има сключен договор с „Ел. Стил“ ЕООД за
извозване на строителни отпадъци и земни маси, но по същия няма
изпълнение и съответно не е плащана цена.
От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства за
установяване на извършените смр и за опровергаване на твърденията за
заплащане на сумата от 5000 лв., като са разпитани свидетелите М.Й.А и
ф.а.с.. От показанията на св. Андреев, който работи във фирмата на з.к. като
кабел майстор - касети, табла, ел. ток, се установява, че през ноември 2018г.
17
правили блок в местност „Пчелина“, като свидетелят е работил на обекта два
дни, в които е слагал касети, табла и кабели. Вечерта в тъмното свидетелят и
з.к. си тръгвали от обекта, когато техническият ръководител на обекта спрял
Здравко с колата, говорили си, Здравко написал някаква разписка на един
лист и я дал на техника, но не е вземал пари, а техникът му казал, че ще му ги
даде след няколко дни. Техникът бил сам, като Здравко не бил слизал от
колата. Другият свидетел ф.а.с., също е служител на ищцовото дружество, в
което работи от 20 години, като извършва за него изкопни работи – правене
на изкоп, полагане на кабели, закопаване. Правили обект към вятърната
мелница, вляво, като на същото място имали и втори обект – на около 50-60
метра един от друг. Сочи, че за процесните смр –та е присъствал три дни на
обекта, като не помни точно колко метра са изкопали – около 100м. Двама-
трима работници копаели заедно с багерите няколко дни – около 4-5 дни.
Негови работници – около 5 човека копали на ръка в тясната уличка, която
била 50-60м., без бетон. Свидетелят сочи, че имало траверс, заровили кабела
и трамбовали на ръка. Твърди, че всичко до бетона било правено на ръка от
неговите хора. Последният ден имало боклук за хвърляне от къртенето на
бетона, който бил хвърлен от петте негови момчета, които го натоварили на
един камион, който свидетелят не знае къде е закарал боклука, нито колко
точно боклук е било.
От страна на ответника са ангажирани свидетелски показания за
установяване на извършените/неизвършените смр, за заплащане на сумата от
5000 лв. и за отправените възражения по приемането на работата,
посредством разпита на свидетелите Д.С.Ж. и М.А.Л.. От показанията на
свидетеля Д.С.Ж., намиращ се във фактическо съжителство с В.Ц. -
управител на „Викат“ ЕООД, се установява, че свидетелят е отговарял за
абсолютно всичко на обекта: от проектиране до завършване на сграда,
разрешение за ползване, продажби и др. Проектът възложил на външна
фирма. Уговорили се да платят кабела, около 8 хиляди лева. Другите пари при
доказване на количества. Дал 10 хиляди - аванс за кабела и 2 хиляди, за да
стартира работата. Един път му дал 5 хиляди лева на ръка, за което има
разписка. За да даде парите на Калоянов, свидетелят сочи, че ги е взел от
Мартин Леонов, който присъствал и на предаването и изготвянето на
разписката. Свидетелят сочи, че са възникнали спорове по изпълнението на
СМР, защото ищецът претендирал 200 квадрата възстановяване на бетонова
18
настилка, а то нямало и 20кв.м. от бетона. Излага, че СО „Пчелина“
представлява един баир и там отпадъци не се хвърлят, всичко се заравяло,
всичко изкопано било отишло в изкопите. Описва състоянието на пътя като
потресаващо. „Ел. Стил“ имали двама-трима работници, една седмица общо
продължила работата - един багерист, двамата свидетели и може би още един
човек. Самият Желев извикал 10 човека да копаят на ръка 50 метра, защото
трябвало да помогне сам на себе си. Извикал ги за един ден, като изкопали и
заминали. Изслушан е и свидетелят М.А.Л., от показанията на който се
установява, че работи като брокер недвижими имоти в „Сити Билд Пропърс“.
Познава се Деян Желев от 2017 г., предлагал е негови предишни обекти.
Обектът на „Пчелина“ имал проблеми с „Енерго“-то и „ВиК“. Сочи, че
сградата все още няма Акт 16. Деян му се обадил и казал: „Трябват ми
спешно пет хиляди лева“, а той му казах: „Няма проблем, но за какво?“.
Отишли до дома на Мартин Леонов и взели парите. Малко преди обекта, до
параклиса Деян бил до колата, взел пачката, предал я на човека, който му
написал разписка, свободен текст. Било есенно, зимно време, свечерявало се
рано и като отишли там, било тъмно, не по-късно от 05.00-06.00 часа.
Човекът, на когото са предадени парите свидетелят е виждал един път, като
показвал апартаменти в процесната сграда.
По делото е допусната, изслушана и приобщена към доказателствения
материал съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.
П.П.П.. Съгласно същата дължината на кабелното трасе е 270 м, ширина на
изкопните работи - 0.50 м. Рязане на бетонна настилка приема 3 отряза на
ширина 0.50 м. Приема за средна цена на машиносмяна 300 лв. на час, при
което по приложения Акт 19 от 12.12.2018 г. би трябвало багерът да извършва
изкопни работи около 3 метра / час. Сумата 185 + 95 = 280 м съгласно точки
12 и 13 от Протокол от 12.12. 2018 г. не съответства на Акт образец 12 - не са
разграничени метрите за полагане на кабела в изкоп и в тръби. На основание
точки 4 и 5 от Акт образец 12 приема полагане в тръби на разстояние 17 м. По
точки 1 и 2 - приема стойността общо 30.00 лв. съгласно протокола. По т. 3 -
приема 22 м х 4.40 = 96.80 лв. По т. 4 - не приема. По т. 5 - приема 5.50 кв.м х
12.00 лв. = 66.00 лв. По т. 6 - не приема. По т. 7 - приема 10.00 m2 х 30.00 лв.
= 300.00 лв. По т. 8 - приема 249 м х 90.00 лв. = 2241.00 лв. По т. 9 - приема
21 м х 12.00 лв. = 252.00 лв. По т. 10 - приема 12 х 5.00 лв. = 60.00 лв. По т.
11 - приема 249 х 7.00 лв. = 1743.00 лв. По т. 12 - приема 258 х 1.50 лв. =
19
387.00 лв. По т. 13 - приема 12 m х 2.15 = 25.80 лв. По точки 14, 15, 16, 17, 18,
19, 20, 21, 22 - приема съгласно протокола -580.00 лв. По т. 23 - не приема. По
т. 24 - приема 45.00 лв. съгласно протокола. По т. 25 - приема 20.00 лв.
съгласно протокола. По т. 26 - приема 30.00 лв. съгласно протокола. По т. 27 -
приема 65.00 лв. съгласно протокола. По т. 28 - приема 150.00 лв. съгласно
протокола. По т. 29 - приема две машиносмени х 300 лв. = 600.00 лв. По т. 30
- не приема. По т. 31 - не приема. По точки 2, 3, 4, 5, 6 (лист 16) - приема
6108.40 лв. съгласно протокола, или общата сума е 12 800 лв. без ДДС. По
втората поставена задача сочи, че вследствие на паднали дъждове по част от
трасето е имали свличания, където теренът е наклонен, като след свличанията
не са взети мерки да се осигури сигурна механична защита на кабела.
По делото е допусната, изслушана и приобщена и повторна съдебно-
техническа експертиза на вещото лице ел.инж.Б. Н. П., съгласно която вещото
лице заключва, че при разглеждане на СМР, описани в договорената Оферта
от 03.09.2018г. /стр. 7/ и предложения за одобрение Протокол за извършени
строително-монтажни работи се вижда, че има различия. Те основно са в
групата СМР, които подготвят трасето за полагане на кабела и групата СМР
за възстановяване на трасето след полагането му. Според вещото лице тези
различия са породени от възникването на нови обстоятелства по време на
подготовката на трасето за полагане на кабела. Вместо рязане на бетонна
настилка се е наложило да бъдат изваждани бетонни траверси. Самото трасе
не е изменило своята дължина и конфигурация между двете дати 03.09.2018г.
и 12.12.2018г.
При сравнение на спорните позиции в Протокола /л. 15-16, по-точно: т.3
-Рязане на бетонна настилка армирана до 10 см - 68 м х 4.40лв. = 299.20лв.;
т.4 - Рязане на бетонна настилка армирана над 10 см - 42 м х 12.00лв. =
504.00лв.; т.5 -Разкъртване на армиран бетон на път до 10 см - 18м х
12.00лв. = 216.00лв.; т.6 - Разкъртване на армиран бетон на път над 10 см -
10м х 8.00лв. = 80.00лв. и т.29-Демонтаж, монтаж, засипване с чакъл и
подравняване на бетонни траверси на път и разкъртване на бетон /тук
приемам 1/2 от цената, другата част остава за частта възстановяване/ или
1100.00 лева единична цена, то общата стойност на СМР рязане на бетони е
равна на 2199.20 лева, а общото количество на рязане на бетони е 138 метра.
В Офертата от 03.09.2018г. /стр. 7/ тези СМР са предложени по следния
20
начин: т.3 - Рязане на бетонна настилка армирана - 570м х 4.40лв. =
2565.00лв.; т.4 - Разкъртване на тротоар бетонен - 95м х 12.00лв. =1140.00лв.
или общата стойност на СМР рязане на бетони е равна на 3705 лева, като
Офертата е приета като количество и цена и не се упоменава дебелината на
бетона. Има разлика от повече от 1500 лева.
В Констативен протокол от 25.02019г. /Приложение №1 към
Допълнително споразумение №2 - стр. 103 и стр. 105/ в количествата на СМР
от групата рязане на бетони е записано: т.3 -Рязане на бетонова настилка
армирана - 228 м и т.4 -Разкъртване на тротоар бетонен 54.60 кв.м.
Във втората група оспорвани СМР вещото лице поставя групата на
възстановителни работи, като посочва, че в Протокола /л. 15-16 те са
следните позиции: т.7 - Възстановяване на бетонен път -28м х 30.00лв. =
840лв.; т.29- Демонтаж, монтаж, засипване с чакъл и подравняване на бетонни
траверси на път и разкъртване на бетон - 1100.00 лева единична цена; т.30-
Разчистване на стр. м-ли /чакъл/ по трасе на каб. линия с единична цена от
140,00 лева. Така общата цена на предложените в Протокола СМР е равна на
2080лв.
В Офертата от 03.09.2018г. /стр. 7/ тези СМР са предложени по следния
начин:
т.5 -Възстановяване на тротоар бетонен 95м2 х 30.00лв =2850лв. Тук
разликата е от 910 лв.
В Констативен протокол от 25.02019г. /Приложение №1 към
Допълнително споразумение №2 - стр. 103 и стр. 105 /количеството на СМР
за възстановяване на бетони е записано: т.5 -Възстановяване на тротоар
бетонен армиран 54.60 кв.м. Това количество е прието и заплатено от
„Електроразпределение Север" АД на „Викат" ЕООД.
Друга точка от спора е извозването на строителни отпадъци. Тук в
различните документи е записано следното:
В Протокола /л. 15-16 са записани като две количества: т.23 -
Натоварване и извозване на строителни отпадъци – 14куб. м х35.00лв =
490.00лв. и т.31 - Натоварване и извозване на строителни отпадъци - 9мЗ х
35.00лв = 315.00лв. Общото количество на строителните отпадъци в
Протокола е равно на 23 куб. м.
21
В Офертата от 03.09.2018г. /стр. 7/ това количество е равно на 24 куб.м.
В Констативен протокол от 25.02019г. /Приложение №1 към
Допълнително споразумение №2 - стр. 103 и стр. 105/ приетото количество на
строителните отпадъци е равно на 26 куб.м. /т.22/, което количество е прието
и заплатено.
В заключение вещото лице счита, че описаните СМР в Протокола /л. 15-
16 трябва да бъдат приети.
По втория поставен въпрос вещото лице заключва, че пропадане има
само там, където трасето пресича пътя. То е следствие на тежкотоварните
превозни средства, които обслужват строителните обекти в района. Според
Протокол за извършени строително-монтажни работи от 12.12.2018г. - т.7,
/стр. 15/ цената за „Възстановяване на бетонен път е 30.00 лв./кв.м". Според
Констативен протокол от 25.02.2019г. /стр.105/ - част от допълнително
споразумение № 2 от същата дата цената за „Възстановяване на тротоар
бетонен армиран е 16.40 лв./кв.м". Пресичане на пътя има на три места.
Приема средна дължина на пресичането от 4 /четири/ метра при ширина от
половин метър. Така цялата площ на пресичанията е равна на 6 /шест/
квадратни метра. Ако се приеме, че цялата площ на пресичанията е
пропаднала, то цената за възстановяване ще бъде: 30.00 + 16.40 = 46.40;
46.40:2 = 23.20лв/м2. Приема цена за възстановяване на пропадналите части -
средната цена от двата гореспоменати протокола. Общо за цялата площ се
получава: 6 кв.м х 23.20 лв. = 139.20 лв.
Изготвена и приобщена към доказателствения материал по делото е и
тройна съдебно-техническа експертиза на вещите лица инж. Димитър Иванов
Куюмджиев, инж. Димитър Милев Добрев и инж. Танислав Христов Онцов.
Същите изготвят експертизата по първата задача в два варианта, от които
Вариант 1 приемат, че всички видове СМР, описани в ПРОТОКОЛ ЗА
ИЗВЪРШЕНИ СТРОИТЕЛНО-МОНТАЖНИ РАБОТИ от 12.12.2018г./л. 15-
16/, са изпълнени от „Ел.Стил" ЕООД-гр. Варна, като коригират само
количествата, които е било възможно да бъдат измерени на място: Рязане на
бетонна настилка- армирана до 10см: (8.50+6.80+3.10)х2 + 3x0.6 + 12.2x2 =
6З.00 л.м. Разкъртване на армиран бетон на път до 10см: 18.4x0.6+12.2x0.6 =
18.36-18.40 кв.м. Възстановяване на бетон на път - 18.40 кв.м Натоварване и
извозване на отпадъци - 1курс~5 куб.м. Всичко на обща стойност от 15 201.15
22
лв. без ДДС. И Вариант 2, в който вещите лица намаляват количествата на
видовете СМР, описани в Протокол за извършени строително-монтажни
работи от 12.12.2018г. /л. 15-16/ с размера на претенциите на „Викат" ЕООД-
гр.Варна: Рязане на бетонна настилка армирана до 10см:(6.80+3.10)х2 + 3x0.6
+ 12.2 х 2 = 46.0л.м. Разкъртване на армиран бетон на път до
10см:9.9х0.6+12.2x0.6 = 13.26~13.3 куб.м, Възстановяване на бетон на път -
13.30 кв.м, Натоварване и извозване на отпадъци - 1курс~4 куб.м, на обща
стойност 11 934.15 лв. без ДДС. Прилагат и таблица със стойностите по двата
варианта. По втората задача вещите лица приемат, че приложеният на л.131
от делото е детайл на полагане на кабел в PVC тръба през път от техническия
проект не е относим, тъй като касае асфалтобетон, а в случая е налице
армирана бетонна настилка, детайл за възстановяването на каквато към
документацията -няма. За отстраняване на евентуални пропадания на пътна
настилка от армиран бетон, използвайки единичните цени от договора между
двете фирми, се получава следния резултат: от 1681,90 лв.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД,
съобразно който поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. За да се приеме за основателна претенцията на ищеца следва
да се проведе надлежно доказване на всички факти и обстоятелства, от които
страната черпи изгодни за себе си последици, а именно: да установи
наличието на твърдяните облигационни отношения; собствената си
изправност в облигационната връзка, приемане на работите от възложителя и
размера на претендираното възнаграждение. В тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на договорните си задължения - заплащане на
възнаграждението в срок, или направените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Предявен е от ответника и насрещен иск с правно основание чл. 265
ал.1 т.1 и в условията на евентуалност чл. 265 ал.1 т.2 от ЗЗД, като за
основателността на посочената претенция следва да установи своята
изправност, както и че работата е приета със забележки.
Практиката на Върховен касационен съд по приложението на чл. 264 -
266 ЗЗД, цитирана и обобщена в решение № 99 от 11.07.2017г. по т. д. №
2483/2016 г. на І т. о., безпротиворечиво приема, че: Недостатъците на
23
престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права
за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Едно от
основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. Отказът да се изплати дължимото
възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в
изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право, а
упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този
смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци
не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора,
възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал.1 ЗЗД, той може да иска
поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за
отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или
съответно намаляване на възнаграждението.
Съгласно чл. 264 от ЗЗД е създадено законово право и задължение
възложителят да приеме извършената съгласно договора работа, което
обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт
върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и
правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с
договора, което всъщност е израз на одобряването му - ал. 2. Следователно
релевантно за приемането по смисъла на чл. 264 от ЗЗД е или онова изрично
изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия
трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези
конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на
изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо
изразено съгласие от последния за такова одобрение. Съгласно разпоредбата
на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, при приемането на работата поръчващият трябва да
прегледа вещта и да направи всички възражения във връзка с качеството на
изработката, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно (т.нар.
скрити недостатъци), или ако изпълнителят е знаел за тях, като в противен
24
случай губи правата си по чл. 265 от ЗЗД.
В процесния случай, не е спорно между страните, че на 10.09.2018 год.
между „Ел.Стил“ ЕООД и „Викат“ ЕООД е сключен Договор за СМР на
10.09.2018г., а именно - изграждане на външно кабелно електрозахранване от
БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на
СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ 10135.3506.494, гр.Варна. Също така,
безспорно е, че по договора на 22.10.2018 г. на изпълнителя е била заплатена
на ръка сумата от 10 000 лв. като аванс по договора. Не е спорно между
страните и че е извършено изграждането на външно кабелно
електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-
494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина" ПИ10135.3506.494/ гр.Варна.
Спорните моменти в производството са в какъв обем е била
възложената работа, каква работа е извършена и качествена ли е тя в обема, в
който е извършена и приета ли е същата без забележки от ответника.
Видно от приложените към делото Договор за СМР и оферта към него,
същите не са подписани за възложител. Отделно в договора е посочена като
крайна цена сумата от 19593,85 лв. с вкл. ДДС, като се препраща към
количествено-стойностна сметка, която възложителят оспорва да е
представената от ищеца оферта. В офертата посочената обща цена е 19 593
лв., но без ДДС. Предвид горното и не може да се приеме, че страните са
договорили стойностите по офертата. В тежест на ищеца по делото е да
установи какви конкретни дейности са му били възложени / т.е. конкретните
отделни смр, необходими за изграждане на външно кабелно
електрозахранване до кабелен шкаф/ и съответно какво е извършил, както и
стойността на извършеното и съответно приемането на работата. Определени
СМР, посочени в приетия по първоинстанционното дело на л.16 и 17 приемо-
предавателен протокол, не се оспорват – по количество и стойност, а се
признават, както следва: по точка 1 - Направа на шурфове -20,00 лв.; по точка
2 - Трасиране на кабелна линия – не се търси цена; по точка 11 - Направа
подложка с пясък и тухли за един кабел - 1743,00 лв.; по точка 12 - Полагане
на кабел в изкоп - 277,50 лв.; по точка 13 – Изтегляне кабел в тръби – 204,25
лв.; по точка 14 - Направа на КГ НН над 3х120мм2 кл. - 120,00 лв.; по точка
15 - Направа суха разделка на кабел – 22,00 лв.; по точка 16 – Доставка и
монтаж на каб. Марки – 8,00 лв.; по точка 17 – Сфазиране на кабелна линия –
25
не се търси цена; по точка 18 - Монтаж ШК– 100,00 лв.; по точка 19 -
Направа заземление с два кола - 90,00 лв.; по точка 20 -
Измерване заземление на точка -70,00 лв.; по точка 21 - Измерване изолация
на кабел и привързване – 70,00 лв.; по точка 22 – Подвързване кабел към
мрежа – 100,00 лв; по точка 24 - Направа на отвор в бетон - 45,00 лв.; По
точка 25 – Доставка на пясък – 20,00 лв.; по точка 26 – Монтаж
на автопрекъсвач - 30,00 лв.; по точка 28 - Монтаж табло на електромер –
150,00 лв. По отношение на материалите: по точка 2 – Кабел НН - Кабел
ниско напрежение - 5888,40 лв.; По точка 3 – Заземител постоянен вертикален
- 34,00 лв.; По точка 5 - ПВЦ тръба – 36лв.; По точка 6 -
Доставка разединител – 150,00 лв. Или общата стойност на СМР, които се
признават напълно от ответника са в размер на 9178,15лв. без вкл. ДДС.
За друга част ответникът твърди, че не са извършени в претендираните
от ищеца размери, а ги признава до определен размер, както следва съобразно
приетия по първоинстанционното дело на л.16 и 17 приемо-предавателен
протокол: по т.3. – рязане бетонна настилка, армирана до 10 см – за 10 м. на
стойност – 44 лв.; по т.5 – разкъртване армиран бетон до 10 см. – за 10 м на
стойност – 120 лв.; по т.7 – възстановяване на бетонен път – 10м. на стойност
300 лв.; по т.8 – направа изкоп III категория 0.8/0.4 – до половината стойност
– 1120,50лв.; по т.9 - направа изкоп III категория 1.1/0.6 – до половината
стойност – 150лв.; по т.10 – полагане ПВЦ тръби Ф-110 в изкоп – 8м. на
стойност – 40 лв. Общата стойност и на частично признатите СМР е в размер
на 1774,50 лв. без вкл. ДДС.
За останалите СМР, за които ищецът претендира плащане, съобразно
приетия по първоинстанционното дело на л.16 и 17 приемо-предавателен
протокол, ответникът оспорва ищецът да ги е извършил изобщо или
частично. Частично оспорените бяха посочени в предходния абзац, като тези,
които се оспорват да са били изобщо осъществени са както следва: – по т.4 –
рязане бетонна настилка армирана над 10 см; по т.6 – разкъртване на армиран
бетон на път над 10 см.; по т.23 – натоварване и извозване на строителни
отпадъци; по т.27 – доставка на ел.табло; по т.29 – демонтаж, монтаж,
засипване с чакъл и подравняване на бетонни траверси на път и разкъртване
на бетон; по т.30 – разчистване строителни материали чакъл по трасе на каб.
Линия; по т.31 – натоварване и извозване на строителни отпадъци.
26
Въззивният съд не споделя доводите на ищеца, че с подписаното
допълнително споразумение No 2 към Договор за присъединяване на обект на
клиент към електроразпределителната мрежа от 25.02.2019г. от „Викат“
ЕООД, последното е приело, че именно ищецът е извършил всички СМР,
посочени в приложения към споразумението констативен протокол. Както се
установява в Допълнително споразумение 1 към Договор за присъединяване
на обект на клиент към електроразпределителната мрежа изх. №В 16-4212-
ДПРОК-1918/26.07.2017г. - №А 1 -В 16-4212-ДПРОК-1918-АДП-
1169/29.11.2017г., предметът на сключения с „Електроразпределение север“
АД договор е по-широк от този по процесния договор, като съответно и
остойностяването е в по-висок размер.
Свидетелите, разпитани по почин на ищеца не установиха неговите
твърдения за извършените СМР в оспорените размери и изобщо за
извършване на СМР, които са изцяло оспорени. Показанията са неясни и без
конкретика, като от тях се установява единствено, че има някаква извършена
работа, но не и нейната специфика и в какво количество. Свидетелят Сали
сочи, че е бил товарен и боклук за изхвърляне, но няма конкретно посочване в
какво количество и чия собственост е бил камионът, на който е натоварен, а
от представените писмени доказателства се установява, че боклук не е бил
извозван. От изготвените съдебно- технически експертизи също не може да се
направи категоричен извод за извършването именно от ищеца на оспорените
работи, доколкото трасето е бетонирано и не е възможно да се посочи
конкретно какво е осъществено като СМР.
С оглед на горното и съдът намира, че ищецът установи да е извършил
СМР по сключения между страните договор за сумата от 10 952,65 лв. без
включен ДДС или 13 143,18 с вкл. ДДС, т.е. за дейностите и в размерите, за
които ищецът не спори, като се приема, че това е и било договорено да се
изработи, предвид липсата на ангажирани доказателства за нещо различно.
Доколкото не се оспорва и реалното предаване на готовия трудов
резултат, и след като въззивният съд взе предвид, че обектът е снабден с
разрешение за ползване от 13.02.2019г., като съответно и ответникът е
подписал и допълнително споразумение No 2 от 25.02.2019г. към Договор за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с
„Електроразпределение север“ АД, с което е приел, че действителните
27
разходи за изградените присъединителни съоръжения са в размер на 13 508,27
лева (тринадесет хиляди петстотин и осем лева и двадесет и седем стотинки)
без ДДС, то налице са конклудентни действия, придружаващи фактическото
получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице
мълчаливо изразено съгласие от ответника за приемане и одобрение на
извършеното, но до обема, в който ищецът успя да установи, че е било
извършено.
Ответникът не ангажира доказателства да е приел работата със
забележки – нито от писмените доказателства по делото, нито от събраните
гласни такива се установи ответникът да е отправил своевременно
възраженията си за недостатъци. Съдът не кредитира показанията на св. Деян
Желев, след като извърши преценка по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото
свидетелят се намира във фактическо съжителство с В.Ц. - управител на
„Викат“ ЕООД и показанията му в частта за приемането със забележки, не се
потвърждават от останалите събрани доказателства. Напротив, от
последващите действия на ответника, а именно, че е сключил
допълнителното споразумение No 2 от 25.02.2019г. към Договор за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа и
му е била призната съответната сума за разходите по изграждането на обекта,
категорично се установява, че обектът е приет без забележки по отношение на
качество. Твърденията са, че още третата седмица на януари 2019г. трасето
било пропаднало, като ответникът уведомил ищеца по телефон за открития
недостатък. Доказателства в тази насока не се събраха, а точно обратното –
твърденията се опровергаха с приемането на работата с подписване на
допълнителното споразумение No 2.
С оглед на гореизложеното и за извършената и приета работа без
забележки ответникът дължи на ищеца сумата от 13 143,18 с вкл. ДДС. От
тази сума следва да се приспадне сумата от 10 000 лв., която страните не
спорят, че е била заплатена. По отношение на сумата от 5 000 лв., съдът
намира, че същата не се установява да е заплатена именно като
възнаграждение по процесния договор. Представената разписка сочи, че
сумата е получена от физическото лице з.к., но в нея не се сочи процесния
договор като основание, нито кое е лицето, което я заплаща. Събраните
гласни доказателства са недопустими на основание чл. 164 ал.1 от ГПК, но
дори и да бяха, то те са негодни да установят твърдението, че сумата е
28
заплатена като възнаграждение по договора, предвид, че съдът не кредитира
показанията на свидетеля Желев, а показанията на свидетеля Леонов
свидетелстват единствено, че тези пари са предадени в заем от него на
свидетеля Желев, а от последния на някакво трето лице. В заключение, сн
ователна се явява претенцията на ищеца за сумата от 3 143,18 лв. с вкл. ДДС.
По предявения насрещен иск не се установиха твърденията на
ответника, като с оглед на гореизложеното възложителят не е направил
възраженията си своевременно. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.
2 от ЗЗД, при приемането на работата поръчващият трябва да прегледа вещта
и да направи всички възражения във връзка с качеството на изработката,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно (т.нар. скрити
недостатъци), или ако изпълнителят е знаел за тях, като в противен случай
губи правата си по чл. 265 от ЗЗД. Като не е отправил възраженията си
непосредствено след като е открил недостатъците – още през януари 2019г., а
е приел работата с конклудентните си действия в края на февруари 2019г.,
ответникът е загубил правата си по чл. 265 от ЗЗД, поради което и насрещния
иск – главен и в условията на евентуалност се явява неоснователен.
Поради различия в крайните изводи на двете инстанции и решението
на ВРС следва да бъде частично отменено.
По разноските в производството:
При този изход от делото отговорността за разноски следва да бъде
ревизирана, като отговорността разпределена съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете. Първоинстанционното решението в тази част
следва да бъде частично отменено за присъдените в полза на ответника
разноски за сумата над 483,78 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъде
възложена отговорността за разноски, направени от ищеца пред двете
инстанции съразмерно с уважената част от исковете. За първа инстанция на
ищеца следва да се присъди и допълнително сумата от 19,85 лв., наред с вече
присъдените 670,58 лв., тъй като дължими са общо 690,43лв. За въззивна
инстанция по приложения списък въззивникът – ищец претендира сумата от
143,47 лв. – за заплатена държавна такса и 1500 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение, като срещу последното е отправено възражение за
29
прекомерност. Възражението е основателно – съобразно минималните
размери, установени с Наредба No 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуалното представителство и
защита по подадената от ищеца въззивна жалба, възнаграждението е 835 лв., а
за защита по подадената от ответника въззивна жалба – 300 лв. В този смисъл
и на въззивника -ищец следва да се присъдят разноски по подадената от него
въззивна жалба – в размер на 302,23лв., а за защита по въззивната жалба на
насрещната страна – 300 лв., или общо за въззивното производство – 602,23
лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да бъде
възложена отговорността за разноски, направени от ответника пред двете
инстанции съразмерно с отхвърлената част от исковете. За първа инстанция
на ответника му се дължи сумата от 483,78 лв., като първоинстанционното
решението в тази част следва да бъде частично отменено за присъдените в
полза на ответника разноски за сумата над 483,78 лв. до присъдените 490 лв.
За въззивната инстанция, на ответника се дължи също сумата от 483,78 лв.
След съдебна компенсация на разноските дължими от двете страни само
за въззивното производство, на въззивника- ищец ще се присъди сума в
размер на 118,45 лева, платима от въззиваемия -ответник.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262 681 / 26.10.2021г., постановено по гр.д. №
2285 / 2020г. на ВРС, 30 с-в, поправено с решение No 260 199 / 29.03.2022г., В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на “Ел.Стил“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Константин Доганов“ 19,
представлявано от З. К. К., срещу „Викат“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Митрополит Кирил“ 11,
представлявано от В.Г.Ц., за разликата над присъдените 3002,58 лв. / три
хиляди и два лева и петдесет и осем стотинки/ до 3 143,18 лв. /три хиляди
сто четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки/, с включен ДДС,
представляваща дължим остатък на цената по Договор за СМР от дата
30
10.09.2018г. и извършени СМР - изграждане на външно кабелно
електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-
494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ 10135.3506.494
гр.Варна, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 17.02.2020г. до окончателното плащане, както и в
ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ В ПОЛЗА НА „Викат“ ЕООД, ЕИК
*********, РАЗНОСКИ за размера над 483,78 лв. до присъдените 490 лв. и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Викат“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Митрополит Кирил“ 11, представлявано от В.Г.Ц.,
ДА ЗАПЛАТИ на “Ел.Стил“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Константин Доганов“ 19, представлявано от З.
К. К., сумата от 140,60 лв. /сто и четиридесет лева и шестдесет стотинки/, с
вкл.ДДС, наред с присъдените от първата инстанция 3002,58 лв. / три хиляди
и два лева и петдесет и осем стотинки/ с вкл. ДДС, представляваща дължим
остатък на цената по Договор за СМР от дата 10.09.2018г. и извършени СМР -
изграждане на външно кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до
кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” в/до
обекта ПИ 10135.3506.494 гр.Варна, ведно със законна лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.02.2020г. до окончателното
плащане на задължението, на основание чл. 266 ал.1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 681 / 26.10.2021г., постановено по
гр.д. № 2285 / 2020г. на ВРС, 30 с-в, поправено с решение No 260 199 /
29.03.2022г., в останалите обжалвани части, както и в останалата част по
разноските.
ОСЪЖДА „Викат“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Митрополит Кирил“ 11, представлявано от В.Г.Ц.
Васил Койчев Койчев, ЕГН **********, гр. Варна, ул.“Македония“ бл. 9, ап.
15, ДА ЗАПЛАТИ на “Ел.Стил“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Константин Доганов“ 19, представлявано
от З. К. К., следните суми: сумата от допълнително 19,85 лв. / деветнадесет
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща разликата между
дължимите за първа инстанция разноски от 690,43 лв. и присъдените от ВРС
670,58 лв., както и сумата от общо 118,45 лв. / сто и осемнадесет лева и
31
четиридесет и пет стотинки/, представляващи сторените разноски в
настоящото - въззивно производство и след компенсация.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32