Решение по дело №10927/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261195
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20201100510927
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 13.11.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI -17 състав, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година,  в следния състав:                                                       

                                                    

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                                               ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА         

като  разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 10927 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу постановление на частен съдебен изпълнител М.П., постановено на 11.06.2020 г., по изп.д. № 20208510400851 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., както и размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна сложност, като в него упълномощения от взискателя адвокат е извършил едно единствено процесуално действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното производство. С оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита, че не е определен правилно и размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на длъжника.

Взискателят по изпълнителното дело – Б.Х., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение отговаря на минималните размери, установени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като в случая се дължи както такова за извършени от адвоката действия за образуване на производството, но и за извършени от адвоката действия по процесуално представителство по делото.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.

 

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп.д. № 20208510400851 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От представените материали по изп.д. № 20208510400851 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя Б.С.Х.срещу длъжника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 22.05.2020 г., издаден по гр.д. № 2564/ 2018 г. по описа на Софийски градски съд, а именно на сума в размер на 60 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 23.02.2015 г. до окончателното плащане, както и на сума в размер на 27 лв. – разноски за експертиза и 2 175 лв. – разноски за адвокат.

Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят е представляван от адвокат Красимира Иванова.

За да бъде уважено субективното право на участващата в изпълнителния процес страна за разноски, следва да бъдат представени доказателства, от които да е видно, че претендираните разноски са заплатени. Отговорността за разноските, възникваща в тежест на длъжника, се ограничава само до реално направените такива от взискателя. Да се присъдят в полза на една страна, участваща във всеки един граждански процес, включително в изпълнителния, разноски за адвокатско възнаграждение, които не са платени, означава да се допусне тя да се облагодетелства неоснователно. Това се изключва от категоричните текстове на закона – в чл. 78 и чл. 79 ГПК се  говори за „заплатените”, „направените” (а не - „уговорените”) от страната разноски. В тази насока са и задължителните указания по приложение на закона, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

От материалите по изп.д. № 20208510400851 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ е видно, че в неговия ход от взискателя не се представени доказателства за реално заплащане на възнаграждение на упълномощения да го представлява в производството адвокат, което е уговорено в размер на 1 538 лв. с договора за процесуална защита и съдействие, сключен на 27.05.2020 г. Плащането на това възнаграждение не се установява от съдържанието на посочения договор за поръчка, в който липсва направено изявление, че сумата от 1 538 лв. е платена преди или по време на подписване на договора от доверителя на упълномощения адвокат. В чл. 2.1. от договора е постигнато съгласие за това по какъв начин и кога се заплаща уговореното адвокатско възнаграждение – в брой, при сключване на договора, но нито в тази клауза от договора, нито в някоя друга е направено изявление, с което да е удостоверено настъпването на този факт. Плащането на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не е удостоверено и в съдържанието на който и да е друг документ, представен в хода на изпълнителното производство. С оглед на това и настоящият съдебен състав, при извършване на пълна проверка на всички правно релевантни факти въз основа на извършена преценка на представените от страните доказателствата, намира, че на взискателя не се следват изобщо претендираните разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение. Въпреки това обаче съдът е обвързан от това каква част от постановлението на съдебния изпълнител се обжалва от длъжника, която е само тази част, с която съдебният изпълнител е отказал да намали възложените в негова тежест разноски на взискателя за заплатеното адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до 1 538 лв. Това означава, че съдът не може да отмени постановлението на ЧСИ в частта, с която е отказано намаляването на разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от 200 лв., тъй като то не е предмет на подадената частна жалба в тази му част.

С оглед на горното, се налага крайният извод, че постановлението от 11.06.2020 г., постановено по изп.д. № 20208510400851 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, следва да бъде отменено, в частта, с която е отказано намаляване на дължимите от длъжника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до 2 127, 97 лв.

Предвид извода, че съдебният изпълнител не е определил правилно размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които трябва да се възложат в тежест на длъжника, и с оглед изложените в жалбата оплаквания, съдът следва да разгледа и въпроса за това какъв е размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от него се изключват авансово платените такси, т.е. в случая върху вземане в размер на 94 093, 64 лв. – присъдените вземания съгласно изпълнителния лист и 200 лв. – разноски за адвокатско и възнаграждение. С оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „д” ТТРЗЧСИ възлиза на 4 991, 75 лв. без ДДС, съответно 5 990, 10 лв. с ДДС. По делото липсват данни какъв е точният размер на тази такса, определен от съдебния изпълнител, поради което съдът не може да извърши проверка дали тя е правилно изчислена. Ето защо и за да има яснота относно нейния размер, тя ще бъде определена с настоящото решение.

В производството пред съда по произнасяне по правилността на акта на съдебния изпълнител за определяне на дължимите разноски, не се следват разноски за страната, в полза на която то е приключило.

Така мотивиран съдът         

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ постановление от 11.06.2020 г., постановено по изп.д. № 20208510400851 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с която е отказано намаляване на дължимите от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до 2 127, 97 лв., както и намаляване на размера на дължима такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ разноските по изпълнението, които са възложени в тежест на длъжника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, посочени в покана за доброволно изпълнение, съставена по изп.д. № 20208510400851 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, като ОПРЕДЕЛЯ, че размерът на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя на упълномощения адвокат, възлиза на сумата от 200 лв. вместо на определения от ЧСИ М.П. размер от 2 127, 97 лв., както и размерът на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, за дължима такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, възлиза на сума в размер на 4 991, 75 лв. без ДДС, съответно 5 990, 10 лв. с ДДС.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.