Р Е Ш Е Н И Е
№ 260031 15.01.2021г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На единадесети декември година 2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Бушандрова
НАХД № 2295 по описа на съда
за 2020 година
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на “….” ЕООД, БУЛСТАТ: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. ..., представлявано от Н.Г.К., ЕГН: ********** против
Наказателно постановление №499-Е542071/11.05.2020 г., издадено от Заместник Директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен със
Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с
което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3,
т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО,
на жалбоподателя е наложено административно наказание - административно
наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева.
В съдебно заседание, за дружеството
- жалбоподателя се явява управителя. Поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено,
като алтернатива, да бъде намален размера на наложената санкция. Не сочи нови
доказателства. Не прави искане за присъждане на разноски.
За ответника по жалбата - ТД на
НАП Бургас, редовно призовани, се явява надлежно упълномощен представител, който
оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Не сочат доказателства. Молят за присъждане на
разноски.
Жалбата е депозирана в законовия
срок за обжалване на наказателното постановление и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по
съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители
в ТД на НАП – Бургас, проверяващите установили, че жалбоподателят, в качеството
си на осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, като не е подал
в срок данни с декларация образец 6 в ТД на НАП Бургас, за месец Ноември 2019
г. Декларация образец 6, с данни за общия размер на дължимите осигурителни
вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”,
следва да се подаде в срока за подаване на декларация Образец № 1, както следва
- А) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните: Б)
при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок (25-то
число) - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението
Датата, посочена в декларацията
на начисляване/изплащане на заплатите е 31.12.2019 г, т.е. декларацията е
следвало да бъде подадена до 31.12.2019 г. Декларацията била подадена по
интернет с КЕП на 23.01.2020 г. и била приета с вх. № 02000203028096.
До лицето била изпратена покана с
изх.№02000203028096/06.03.2020 г. за явяване в ГД на НАП Бургас за съставяне и
получаване на Акт за установяване на административно нарушение за подадената
след срока декларация. АУАН бил съставен и подписан от упълномощено лице, без
възражения.
След връчване на АУАН, административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също
счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2,
ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, на основание чл.
355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание -
административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева. В
атакуваното НП е било възпроизведено съдържанието на акта.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е
описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради което, съдът
намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН
и съдържа посочените задължителни реквизити.
Задължението за осигурителя да
подава декларация образец № 6 е регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 2
от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.). Според разпоредбата
на чл. 3, ал. 3, т. 1 от същата наредба, декларация образец № 6 се подава в
съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите: от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за
дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", едновременно с подаване на декларация образец
№ 1.
Не се спори, че жалбоподателят е
осигурител, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, и като такъв е следвало да
подаде декларация образец № 6 в ТД на НАП-Бургас до 31.12.2019 г. Същият е
бездействал и е сторил това на 23.01.2020 г. по интернет с КЕП. Чрез бездействието
си, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което
правилно е ангажирана неговата отговорност. Деянието правилно е квалифицирано
от административнонаказващия орган, като нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО вр. чл. 2, ал. 2 вр.
чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
и подведено под санкционната норма на чл. 355, ал. 1 КСО. Съгласно разпоредбата
на чл. 355, ал. 1 от КСО, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6,
ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с
глоба от 50 до 500. 00 лева за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500
до 5000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Към настоящия момент, Наредба №
Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица е отменена с ДВ, бр. 1 от 03.01.2020
г., в сила от 03.01.2020 г. и е приета нова - Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.
Алинея 2 предвижда изключение от това правило, че ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая, не е налице
по-благоприятен закон, доколкото уредбата и режима на обществените отношения,
регулирани от отменената Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
е напълно аналогичен със сега действащата Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица - чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от същата. Поради
това, съдът счита, че не е налице по-благоприятен закон и разпоредбата на чл.
3, ал. 2 от ЗАНН, не може да намери приложение.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че нарушението се дължи на недобросъвестно поведение на трето
лице. Жалбоподателят като търговец и данъчно задължено лице, следва да организира
дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си в срок.
Настоящият състав намира, че не е
налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия
орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. Съобразявайки фактическите данни по конкретния
казус, съдът счита, че не са налице данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от типичните нарушения от същия вид. Нарушението е формално, на просто
извършване и липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване
на декларация е без значение.
При индивидуализацията на
наказанието административнонаказващият орган е взел предвид, срока на
закъснението, както и обстоятелството, че нарушението е първо по ред, предвид
липсата на предишни нарушения на жалбоподателя и е определил санкция в размер
на предвидения минимум. Според съда, така определената имуществена санкция в
оптимална степен съответства на целите на административните наказания.
Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради
което следва да бъде потвърдено. Наказанието е в минимален размер и не може да
бъде коригирано от съда. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на
разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в
размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на
ТД НАП - гр. Бургас.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал.1
предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №499-Е542071/11.05.2020 г., издадено от Заместник Директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен със
Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП против
...” ЕООД, БУЛСТАТ: ..., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ..., представлявано от
Н.Г. К., ЕГН: **********, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО,
вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, на
основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно
наказание - административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500
лева.
ОСЪЖДА ...”
ЕООД, БУЛСТАТ: ... да заплати на ТД НАП - гр. Бургас, сумата от 100 /сто/ лева
за юрисконсултско възнаграждение
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.