РЕШЕНИЕ
гр.София,23.02.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА
ТАШЕВА
мл.с.ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното
от съдия Ташева гр.дело 12713 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от
28.07.2020 г.по гр.д.68070/18 г. на СРС-150 състав ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Л.К., ЕГН **********, с адрес ***, у. *******срещу
С.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за осъждането на С.А.Г. да заплати на Р.Л.К. на основание чл. 55, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД сума в размер на 10 008.09 лева, представляваща
общата стойност на платени без основание суми от 3254.55 лева - главница -
обезщетение за ползване на имот на ответника за периода от 04.05.1999г. до
13.09.1999г, 6316.01 лева - законна лихва начислена върху главницата за периода
от 13.09.1999г. до 06.04.2015г. и 437.53 лева - разноски по гр.д.№9931/2008г.
по описа на СРС, 61 състав., ведно със законната лихва върху сумата от
22.10.2018г. до окончателното и заплащане; на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
сума в размер на 1932.18 лева, представляваща общата
стойност на заплатените от ищеца разноски - 800 лева - разноски и 1132.18 лева
- такси по ТТРЗЧСИ по изп.д.№20157880400022 по описа на ЧСИ Колев, с които
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без основание за това, ведно със законната
лихва върху сумата от 22.10.2018г. до окончателното и заплащане, и на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 3290 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 02.02.2016г. до 22.10.2018г. върху общия размер
на претендираните главници 11 940.27 лева.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца, в
която се правят оплаквания, че е неправилно,незаконосъобразно,необосновано и в
нарушение на процесуалните правила.Съдът приел,че представеното от ответника саморъчно
завещание от 22.03.1999 г.,послужило му да бъде признат за наследник и собственик на магазин №5 , е
нищожно като в противоречие с този извод приел,че той има право да получи
процесните суми.Съдът не обсъдил представения по делото нотариален акт №60 д.961/2001
г.,с което ищецът Р.К. е признат за собственик на магазин №5.
Моли решението
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията на ищеца
да бъде уважена. Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв не е постъпил от въззиваемия.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236,
ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по
същество .
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
Собствеността
на С.Г. върху процесния магазин е
установена с влязлото в сила решение от
14.02.2000 г.по гр.д.62000108/99 г.на СРС-62 състав, с което е уважен предявеният
иск с правно основание чл.108 от ЗС - за процесния магазин. Признато е за
установено,че Г. е собственик на магазин 5 по силата на завещание от от
22.03.1999 г.Това решение е задължително за страните по настоящото дело и
следва да бъде зачетено от съда, съгласно нормите на чл.297 ГПК,а съобразно
чл.299 ал.1 ГПК спорът ,разрешен с влязло в сила решение,не може да бъде
пререшаван,освен в случаите,когато законът разпорежда друго. С решението на СРС
, 55 състав от 28.12.2006г. по гр.дело № 1355/2000г. ,влязло в сила на
15.11.2012 г. саморъчното завещание от 22.03.1999г., оставено от Здравко Иванов
Г. - в полза на С.Г. е прогласено за нищожно ,поради това че не е написано и
подписано от подписано от завещателя.Същото решение не
може да бъдат зачетено от настоящия съдебен състав, предвид факта, че
спорът за собствеността върху имота е разрешен между страните с влязлото в сила
решение по иска по чл.108 от ЗС.
Установената с влязло в сила съдебно решение неистинност на документа, от който
страната черпи правото си на собственост, би могла да бъде евентуално основание
по чл.303,т.2 от ГПК- за отмяна на влязлото в сила решение по иска с правно
основание чл.108 от ЗС. Докато, обаче, влязлото в сила съдебно решение по
ревандикационният иск не бъде отменено по реда на извънинстанционния контрол,
то е задължително за страните и настоящия съдебен състав.
С констативен нотариален акт №60 д.961/2001
г., ищецът Р.К. е признат за собственик на магазин №5,придобит по завещание от
24.03.1999 г. Констативният
нотариален акт, съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 г., постановено по т.д. №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС, не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи .Като резултат на специално уредено от
закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на
собственост, констативният нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за
третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице
е собственик на имота; правният извод на
нотариуса за съществуването на правото на собственост се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. С влязлото в сила решение от 14.02.2000 г.по гр.д.62000108/99 г.на
СРС-62 състав, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС
- за процесния магазин,е установена собствеността на С.Г..
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционото
решение и то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.07.2020 г.по гр.д.68070/18 г. на СРС-150 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.