№ 19256
гр. С., 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110133472 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 171337/16.062023г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 13.03.2023г. по ч.гр.д. № 10149/2023г. на СРС, поправена с Разпореждане №
46504/11.04.2023г. по същото дело.
Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Т. П. С. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „************“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
"********“, бл. 24, вх. Б, ет. 5, ап. 77, аб. № ****, както следва:
122,92 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.02.2023г.) до
окончателното им изплащане;
29,66 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.10.2020г.-16.02.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по
делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Десислава П.а, която
поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. П. С. чрез адв. Р. Р. – АК-С., е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 257664/18.09.2023г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Не оспорва, че с нотариален акт от 20.09.2019г. се е разпоредил
с правото на собственост върху топлоснабдения имот. Затова след тази дата между него и
топлоснабдителното предприятие липсвало облигационно отношение. По отношение на
останалите суми сочи, че задълженията са погасени по давност. Искът за лихва бил
недоказан по основание и размер, тъй като ответникът не бил изпаднал в забава. Освен това,
с погасяване на главното задължение се погасявали и акцесорните такива. Не оспорва, че до
имота е доставяна топлинна енергия в количества и на стойност съобразно претендираните
от ищеца суми, както и че ищецът е издал съответните за това фактури, които са
осчетоводени. В тази връзка моли да не се допуска изслушването на заключения на вещи
лица. В насроченото по делото публично съдебно заседание не се явява, като се
представлява от адв. Р., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните
състезания.
Третото лице – помагач „*******“ ЕООД е депозирало молба, вх. №
285034/12.10.2023г. на СРС, към която представя документи относно извършеното дялово
разпределение. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят относно това, че до имота е доставяна топлинна енергия в
количества и на стойност съобразно претендираните от ищеца суми, както и че ищецът е
издал съответните за това фактури, които са осчетоводени. При това положение спорът по
делото се концентрира досежно това дали между страните е налице облигационно
отношение за доставка на топлинна енергия до процесния имот, налице ли е основание за
заплащане на претендираните суми, съответно дали са налице погасени по давност такива.
Видно от Нотариален акт № 17/25.09.1997г., т. 139, дело № 27225/1997г. на
Нотариуса при Софийския районен съд, П. Т.ов С. е закупил недвижим имот – апартамент в
град С., ж.к. „********“, бл. 24, вх. Б, ет. 5, ап. 77, с прилежащите му права и помещения.
Няма основания да се приеме, че апартаментът е станал съпружеска имуществена общност,
тъй като не са представени доказателства дали към момента на покупката П. С. е бил женен
и за кого. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № ГР-14-3466/11.10.2013г. на
2
Столичната община – Район „Люлин“, П. Т.ов С. е починал на 04.10.2013г., като е оставил за
свои наследници по закон Д.К.С. /съпруга/ и Т. П. С. /син/. С Нотариален акт №
66/20.09.2019г., т. I, рег. № 1220, дело № 57/2019г. на Нотариус № *** – Ч.Б., Т. П. С. е
продал описания по-горе апартамент на И.В.М.. В нотариалния акт е посочено, че при
изповядване на сделката е представено удостоверение за наследници на Д.К.С.. Такова по
делото не е налице, съответно не е установено по безспорен начин дали ответникът е неин
наследник и дали е единствен такъв. При това положение може да се направи извод, че е
доказано при условията на пълно и главно доказване, че ответникът в рамките на процесния
период е бил собственик само на 1/2 идеална част от апартамента.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Установи се, че ответникът в рамките на
процесния период е собственик на 1/2 идеална част от имота. Поради това същият през
процесния по делото период е имал качеството на клиент на топлинна енергия, която
закупува от „************“ ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно
отношение, съответно носи отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения
имот топлинна енергия съобразно дела си в него.
Дали обаче ответникът е бил собственик на целия или само на половината от
апартамента за конкретното дело няма практическо значение, тъй като претенциите на
ищеца са изцяло погасени по давност, в каквато насока е направено изрично възражение от
ответника. Вземането за главница се погасява с тригодишна давност (по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
при съобразяване на ТР 3/2011-2012-ОСГТК). Най-късното вземане, което се претендира, е
за м.09.2019г., падежът за заплащане на което е 45 дни след изтичане на срока, за който се
дължи плащането /чл. 33 ОУ/, т.е. до 14.11.2019г. При отчитане на периода, за който
давността не тече по силата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМИДВИПОРНПП и §13 ПРЗ на ЗИДЗЗдр,
обн. ДВ, бр. 44 от 2020г., тригодишният давностен срок е изтекъл в края на м. януари
2023г., т.е. преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
24.02.2023г. С погасяването на вземанията за главница на основание чл. 119 ЗЗД са се
погасили и вземанията за лихви.
С оглед горното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
3
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и
списък по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното
производство. Доколкото ответникът обаче не е доказал да е сторил разноски, такива не му
се следват. В полза на адв. Р., която е защитавала безплатно ответника в заповедното и
исковото производство на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв, следва да се присъдят на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатски възнаграждения за двете производства.
При определянето на възнаграждението за заповедното производство следва да се
има предвид, че процесуалното представителство за подаване на възражение от длъжника по
реда на чл. 414 ГПК не е изрично предвидено в НМРАВ, поради което и на основание §1
НМРАВ то следва да се определи по аналогия. Възражението се подава по утвърден образец,
не представлява каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като
цяло е бланкетно – достатъчно е подаването му със съдържащо се в него изявление за
недължимост/оспорване на претендираните суми, при това без каквито и да било мотиви и
доводи. Излагането на мотиви и съображения защо вземането не се дължи и представянето
на доказателства към възражението е без значение за хода на и изхода от заповедното
производство. Затова и най-близката хипотеза е тази, уредена в чл. 6, т. 5 НМРАВ –
изготвяне на други молби. Чл. 7, ал. 7 НМРАВ се отнася единствено до защитата и правното
съдействие, оказани на заявителя. В този смисъл е и практиката на съдилищата:
опр.9443/19.06.2020г.-ч.гр.д.4348/2020г.-СГС, опр.3262/10.10.2017г.-в.гр.д.3474/2017г.-АпС-
С., опр.255/09.07.2018г.-в.ч.гр.д.315/2018г.-АпС-Велико Търново, опр.872/22.03.2017г.-
в.ч.т.д.199/2017г.-ОС-Варна, опр.431/02.07.2019г.-в.ч.гр.д.219/2019г.-ОС-Шумен. Оттук и в
полза на адв. Р. следва да се присъди възнаграждение за заповедното производство в размер
на 200,00 лева. Възнаграждението за исковото производство следва да се определи в
размера по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ – 400,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „************“ ЕАД , ЕИК **********, със седалище
в град С., срещу Т. П. С. , ЕГН **********, от град С., искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника, че същият дължи на „************“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "********“, бл. 24, вх. Б,
ет. 5, ап. 77, аб. № ****, както следва:
122,92 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.02.2023г.) до
окончателното им изплащане;
29,66 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.10.2020г.-16.02.2023г.
ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., да
заплати на адв. Р. КРАСИМИРОВА Р. , ЕГН **********, от АК-С., на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, сумата от 200,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана да
длъжника безплатна правна помощ в заповедното производство (ч.гр.д. № 10149/2023г. на
СРС).
4
ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., да
заплати на адв. Р. КРАСИМИРОВА Р. , ЕГН **********, от АК-С., на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на
ответника безплатна правна помощ в първоинстанционното исково производство (гр.д. №
33472/2023г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „*******“ ООД в качеството му на трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5