№ 13561
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110163987 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т...” ЕАД срещу ответника С. В. К. обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните вземания: за сумата от 1 676.60 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ...,
за сумата от 294.03 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за периода от 15.09.2021 г. до 01.11.2023 г., сумата от 34.20 лв.,
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода
от м.10.2020 г. до м.04.2022 г. и сумата от 8.50 лв. – мораторна лихва за
периода от 16.12.2020 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 22.11.2023 г. до плащането. Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
1
заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 30,
ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответника С. В. К. е
постъпил писмен отговор, с който се признават предявените исковете и
изложените обстоятелства. Излага твърдения, че е сключил споразумение с
ищеца за разсрочено изплащане на процесните суми.
„Б...” ООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От изявлението на процесуалния представител на ищеца в депозираното
на 28.03.2024 г. писмено становище, се установява, че след завеждане на
исковата молба ответникът е заплатил на ищеца претендираните с исковата
молба главно и акцесорно вземания, което обстоятелство съдът следва да
вземе предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Ето защо така
предявените искове следва да се отхвърлят, поради извършено след завеждане
на исковата молба от страна на ответника плащане.
Относно разноските по производството
При този изход на спора във вр. чл.78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК, тъй като
ответникът е дал повод за завеждане на делото предвид постъпилото плащане
в хода на производството по делото, по аргумент на обратното на чл. 78, ал. 2
от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на сумата от 50.00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. ..., срещу С. В. К., роден на ********** г., с
2
адрес: гр.София, ..., искове правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми – сумата от 1 676.60 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ...,
сумата от 294.03 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за периода от 15.09.2021 г. до 01.11.2023 г., сумата от 34.20 лв.,
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода
от м.10.2020 г. до м.04.2022 г. и сумата от 8.50 лв. – мораторна лихва за
периода от 16.12.2020 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 22.11.2023 г. до плащането.
ОСЪЖДА С. В. К., роден на ********** г., с адрес: гр.София, ..., да
заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
..., сумата от 50.00 лева – представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б...” ООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3