Решение по гр. дело №47841/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22956
Дата: 15 декември 2025 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20251110147841
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 22956
гр. С., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110147841 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 684,61 лв.,
представляваща част от неизплатено застрахователно обезщетение по щета №
****************, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба- 01.10.2025 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.07.2024г., в гр. С., е настъпило ПТП между л.а.
„Б.Х.“, с рег. № ********, застрахован при ищеца и МПС „Б.“, с рег. № ********,
застрахован в ответното дружество. За събитието бил съставен двустранен констативен
протокол за ПТП, от който било видно, че че произшествието се дължи на действията на
водача на МПС с рег. № ********.
Сочи се, че в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка „К.“, е
образуванана преписка по щета № ****************, за което е изплатена сумата от е
1790,48 лв., които са заплатени от застрахователя. Ищецът твърди, че поканил ответника да
му заплати горепосочената сума, но последния му заплатил сумата от 1105,87 лв. С оглед на
това ишеца претендира сумата от 684,61 лв., представляваща част от неизплатено
застрахователно обезщетение.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска
по основание и размер. Излага се съображения, че размерът на вредите на застрахования при
ищцовото дружество автомобил, са в завишен размер и не отговарят на действителната им
стойност.
Моли съда да отхвъли иска.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. Депозира писмена молба, с
която поддържа иска и излага съображения за неговата основателност. Претендира разноски,
1
за което представя списък.
Ответника се представлява от юрк. П., която поддържа писмения отговор и моли съда
да отхвърли иска. Претендира разноски, за което представя списък.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представената като писмено доказателства застрахователна полица
№*****************/18.08.2023г., е видно, че между ищцовото дружество и собственика на
л.а. ********, е сключен договор за застраховка „К.С.“, с валидност на полицата от 00.00 ч.
на 21.08.2023 г. до 23.59 ч. на 20.08.2024 г.
Ищецът е представил заверено копие от Общи условия по застраховка „К.С.“, от
които е видно видът на покритите застрахователни рискове и изключенията от тях.
Видно от двустранен КП за ПТП от 19.07.2024г., на 19.07.2024г. е настъпило ПТП със
застрахования автомобил, причинено по вина на водача на л.а. „Б.”, с рег.№ ********, като
са му нанесени материални щети.
Във връзка с настъпилите щети по автомобила, на 26.07.2023г., собственика му е
подал до ищеца заявление за изплащане на застрахователно обещзетение по застраховка
„К.“, за което е образувана преписка по щета №****************г., като видно от
платежно нареждане от 16.12.2024г. на застрахованото лице е изплатена сумата от 1765,48
лв.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че стойността за възстановяване на аетомобила, определена по средни пазарни цени, към
датата на събитието, възлиза на 2228,16 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящето производство главен иск е с правно основание чл. 411, ал.
1 КЗ . Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу прекия
причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните
три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49
ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения
с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено
валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се
установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица №*****************/18.08.2023г.), със срок, покриващ датата на
настъпване на вредите.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на
увредения автомобил в размер на сумата от 1765,48 лв., който факт не спорен между
страните.
С отговора на исковата молба се оспорва иска по размер. Във връзка с това е
допусната САтЕ, вещото лице по която дава заключение, че стойността на щетата е в размер
на 2228,16 лв. Съдът кредитира ицзяло заключението на вещото лице по САтЕ, като
изготвено от лице с познания в съответната област от техниката, пълно и логически
обосновано. С оглед на това, съдът приема, че застрахованият при ответника водач на МПС,
при настъпилото на 19.07.2024 г. ПТП, е причинил щети на застрахования в ищцовото
дружество л.а. в размер на 2228,16 лв. Страните не спорят, че по процесната щета,
ответникът е възстановил на ищеца сума в размер на 1105,87 лв. включващо и
ликвидационни разноски. С оглед на това и като взе предвид изплатената на застрахованото
лице сума и заключението на вещото лице, към настоящия момент ответникът дължи още
659,61 лв. Към тази сума следва се добавят и 25 лв. ликв. разноски на застрахователя, поради
което предявеният иск се оказва основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ
размер на 700 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 250 лв. за депозит за СТЕ и 400 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане на разноски на
2
ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сумата от 684,61 лева (шестстотин осемдесет и четири лева и 61
стотинки), представляваща стойността на неизплатен остатък от изплатеното
застрахователно обезщетение по щета №****************, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.10.2025 г., до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сумата от 700,00 лева (седемстотин лева), представляваща направени
по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3