Възраженията са за незаконосъобразност и необосноваността на съдебния акт , като постановен в противоречие със закона и при необсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с релевантните факти. Твърди се, че доказателствата са обсъдени избирателно, няма  логическа връзка между твърдените и установени обстоятелствата, и становището на съда по иска. Във връзка със заключението на СТЕ посочва, че процесните 7 кв.м. са в допустимите стойности за отклонения в местоположението на точки за нетрайно материализирани граници в урбанизираните територии. При тази минимална разлика съдът не може да се произнесе дали това е случай на неточно измерване или на грешка в кадастралната карта по смисъла на чл.53,ал.2 от ЗКИР. В тази насока посочва, че  СТЕ е установило несъответствие на уличната регулация с регулационните линии, което съдът не е обсъдил в решението, както и факта, че страните не са имали спор за местоположението на вътрешната ограда между двата имота в продължение на повече от осем години. Според жалбоподателите придадените 7кв.м. към владяната от ищците площ от 560 кв.м. ще увеличи неправомерно собствеността им. По същество отправят искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковата претенция да се отхвърли като недоказана и неоснователна.

            Въззиваемите страни -М.И.А. и Е.М.А., чрез адвокат Г.З., изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба.

            По реда на служебната проверка съдът констатира, че жалбата е допустима и редовно предявена. Не са направени искания за събиране на нови доказателства, на основание чл. 266, ал.2-3 ГПК.