№ 25400
гр. София, 10.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110119877 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от Д. В. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „...
срещу „С.." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, р-н
Младост, бул. „Цариградско шосе" № 115-Н, ет. 5.
Съдът констатира, че е изпълнена процедурата по размяна на книжа визирана в чл.
131 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, че исковата му молба е нередовна по отношение на
претендираната законна лихва върху главницата от датата на настъпване на падежа до датата
на исковата молба 04.04.2025 г. Това е така, тъй като законната лихва за забава от
настъпването на падежа до датата на исковата молба има характер на самостоятелен иск за
разлика от законната лихва от датата на исковата молба която е законна последица от
уважаването на исковете.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок с нарочна молба, с препис за
насрещната страна да уточни размера на законната лихва върху сумата 83 092.02 лева
представляващи неплатени трудови възнаграждения за периода от месец юли 2024 г. до
месец февруари 2025 г. като посочи законната лихва за всяко отделно месечно трудово
възнаграждение от падежа до датата на исковата молба;
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок и в цялост
исковата молба ще бъде върната, в тази част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.07.2025г. от
10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Д. В. Е., ЕГН **********, с адрес в
гр. София, ж.к. „... срещу „С.." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. София,
п.к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе" № 115-Н, ет. 5, с която се иска осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумите както следва:
83 092.02 (осемдесет и три хиляди деветдесет и два лева и два стотинки) лева,
представляващи неплатени трудови възнаграждения за периода от месец юли 2024 г. до
месец февруари 2025 г. включително, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, ведно със законната
1
лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба 04.04.2025 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и законната лихва от на падежа за всяка отделна месечна
сума до датата на исковата молба в общ размер на 2529,21 лева, 26 813.14 (двадесет и шест
хиляди осемстотин и тринадесет лева и четиринадесет стотинки) лева, представляващи
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, на основание
чл. 221, ал. 1 във връзка с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2025 г., до окончателното изплащане,
1 828.17 (хиляда осемстотин двадесет и осем лева и седемнадесет стотинки) лева,
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 (три) дни, на
основание чл. 224 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 04.04.2025 г., до окончателното изплащане.
Д. В. Е. твърди, че сключил трудов договор № 576/26.01.2022 г. с „С.." АД.
Първоначалното месечно възнаграждение е било 10 110.10 лв.. Възнаграждението е
увеличавано няколкократно, като през януари 2025 г. достига 13 406.57 лв.. Увеличенията са
договорени чрез допълнителни споразумения към договора от 31.03.2022 г., 30.09.2022 г. и
31.03.2023 г.. Г-н Е. е бил определен като съвестен служител със значителен опит и
експертиза. Въпреки положения труд и високата оценка на работата му, Работодателят
трайно и продължително не е изплащал дължимите заплати. Плащанията са били почти
напълно преустановени за повече от половин година. Заплатата за юли и септември 2024 г. е
частично платена, а за август, октомври, ноември, декември 2024 г. и януари, февруари 2025
г. възнаграждение изобщо липсва. Дължимите плащания от Работодателя към Служителя са
както следва: за м. 07.2024 г. е 15 350.36 BGN (дължим остатък от нетно възнаграждение),
като законната лихва към 04.04.2025 г. е 102.75 BGN. За м. 08.2024 г. е 11 034.39 BGN
(изцяло неплатено нетно възнаграждение), като законната лихва към 04.04.2025 г. е 778.32
BGN. За м. 09.2024 г. е 2 133.59 BGN (дължим остатък от нетно възнаграждение), като
законната лихва към 04.04.2025 г. е 146.47 BGN. За м. 10.2024 г. е 12 133.59 BGN (изцяло
неплатено нетно възнаграждение), като законната лихва към 04.04.2025 г. е 575.63 BGN. За
м. 11.2024 г. е 12 125.74 BGN (изцяло неплатено нетно възнаграждение), като законната
лихва към 04.04.2025 г. е 437.54 BGN. За м. 12.2024 г. е 12 125.74 BGN (изцяло неплатено
нетно възнаграждение), като законната лихва към 04.04.2025 г. е 300.95 BGN. За м. 01.2025 г.
е 12 125.74 BGN (изцяло неплатено нетно възнаграждение), като законната лихва към
04.04.2025 г. е 165.74 BGN. За м. 02.2025 г. е 6 062.87 BGN (дължимо нетно възнаграждение
за отработена част от месеца), като законната лихва към 04.04.2025 г. е 21.81 BGN.
Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е 26 813.14 BGN за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие (за 60 дни), заедно със законната лихва от датата на
предявяване на иска. Обезщетение по чл. 224 от КТ е 1 828.17 BGN за неизползван платен
годишен отпуск (за 3 дни), заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Поради явното нежелание на Работодателя да изплати дължимото възнаграждение,
Служителят е прекратил трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
без предизвестие. Работодателят е издал Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на 14.02.2025 г.. В заповедта е посочено, че на Служителя се дължат
неплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Поддържа, че Работодателят не е спазил
законовите си задължения, изразяващи се в забава или цялостно неплащане на основни
доходи и законово установени обезщетения. Трудовият договор е сключен съгласно чл. 67,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ. Трудовите възнаграждения са увеличавани
многократно съгласно анекси към договора и ведомости за заплати. Документите за
прекратяване на трудовото правоотношение са изготвени съгласно чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3
от КТ. В заповедта за прекратяване е изрично посочено задължението на Работодателя да
заплати дължимите суми. Представеното банково извлечение доказва неплащането на
трудовите възнаграждения. Банковото удостоверение се счита за официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, издаден от банкова институция, която има функции
по закон да предоставя такава информация.
2
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, "С.." АД, представлявано от
Изпълнителния директор К.., чрез адв. Б. Л. Д., подава отговор на исковата молба. По
отношение на допустимостта на предявените искове, "С.." АД счита, че те са процесуално
допустими.
Относно основателността на предявените искове и техния размер, на основание чл.
237, ал. 1 от ГПК, "С.." АД признава, че между дружеството и Ищеца е съществувало
трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 576/2022 г. и че трудовият договор
е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от 14.02.2025 г.
Дружеството признава, че към датата на подаване на исковата молба и към настоящия
момент има задължения към Ищеца, формирани от остатъка от неплатените трудови
възнаграждения за м. юли 2024 г. и м. септември 2024 г., пълния размер на трудовите
възнаграждения за м. август 2024 г., м. октомври 2024 г., м. ноември 2024 г., м. декември
2024 г., м. януари 2025 г. и м. февруари 2025 г. (пропорционално на отработеното време),
както и обезщетения по чл. 221 КТ и чл. 224 КТ. Дружеството признава размера на
претенциите на Ищеца за неплатени трудови възнаграждения за периода м. юли 2024 г. до м.
февруари 2025 г. до общ нетен размер от 81 766,02 лева. Поотделно се признават
претендираните нетни размери на трудови възнаграждения за периода м. юли 2024 г. до м.
януари 2025 г., а разликата над признатия размер се счита за неоснователна. Претенцията за
трудово възнаграждение за м. февруари 2025 г. се признава до размер от 4 736,87 лева, който
съответства на нетния еквивалент на начисленията за 9 отработени дни през м. февруари
2025 г., като разликата над признатия размер се счита за неоснователна. Претенциите на
Ищеца за обезщетения по чл. 224 от КТ и чл. 221 от КТ се признават по основание. Въпреки
че в исковата молба Ищецът не сочи дали претендираните суми са в нетен или в брутен
размер, Дружеството признава посочените претенции до следните нетни размери: за
обезщетението по чл. 224 от КТ – до размер от 1 724,33 лева; за обезщетението по чл. 221 от
КТ – до размер от 25 290,16 лева. Разликата над признатите размери се счита за
неоснователна. "Софтуер Груп" признава и акцесорния иск за законна лихва за забава.
По отношение на претенцията на Ищеца за разноски, "С.." АД заявява, че в исковата
молба е поискано присъждане на разноски в рамките на обезпечителното и исковото
производство. Дружеството прави изрично възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай че то надхвърля определените размери съобразно Наредбата за
възнагражденията за адвокатската работа, с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото и направеното с настоящия отговор признание.
В изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 60680/10.04.2025 г., и с оглед
желанието на Дружеството да се ползва от възможността за извършване на действия в
електронна форма, е представено платежно нареждане за внесена авансова такса по чл. 1023,
ал. 3 ГПК по сметка на СРС. Отговорът е подписан с квалифициран електронен подпис.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 128, т.2 КТ, чл. 221,
ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:
По отношение на иска с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ;
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже съществуването на трудово правоотношение
с ответника и полагането на труд за твърдения, период, за който твърди да му се дължи
трудово възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение, както и
изпадането в забава на работодателя за заплащане на последното.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на тези факти следва да докаже
плащането на претендираните суми, респ. основанието за неплащане;
По отношение на иска с правна квалификация чл. 221, ал.1 КТ;
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи, че е работил по трудово правоотношение с
3
ответника, което е прекратено на твърдяното основание – чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, както и
размера на месечното му брутно трудово възнаграждение.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на тези факти следва да докаже
плащането на претендираните суми, респ. основанието за неплащане;
По отношение на иска с правна квалификация чл. 224, ал.1 КТ;
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи, че за посочения период между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което в негова полза е възникнало
правото на ползване на платен годишен отпуск и неговия размер, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на тези факти следва да докаже или
ползването на отпуска, правото за което е възникнало, или заплащането на обезщетение за
неползването му.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД;
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи наличието на съответните главни дългове в
сочените размери, настъпването на забавата и размерът на обезщетенията за забава
УКАЗВА на ответника, че при установяване на тези факти следва да докаже
плащането на претендираните суми, респ. основанието за неплащане;
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата както следва:
1. Между Д. В. Е. (Ищеца) и „С.." АД (Ответника) е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 576/26.01.2022 г.
Признава се и фактът, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от 14.02.2025 г., като това прекратяване е
без предизвестие от страна на служителя поради забавяне на трудовото
възнаграждение;
2. За м. юли 2024 г.: е дължим остатък, чийто точен размер е 15 350.36 BGN (нетна сума).
3. За м. август 2024 г.: пълният размер на трудовото възнаграждение, чийто точен размер
е 11 034.39 BGN (нетна сума).
4. За м. септември 2024 г.: дължим остатък, чийто точен размер е 2 133.59 BGN (нетна
сума).
5. За м. октомври 2024 г.: пълният размер на трудовото възнаграждение, чийто точен
размер е 12 133.59 BGN (нетна сума).
6. За м. ноември 2024 г.: пълният размер на трудовото възнаграждение, чийто точен
размер е 12 125.74 BGN (нетна сума).
7. За м. декември 2024 г.: пълният размер на трудовото възнаграждение, чийто точен
размер е 12 125.74 BGN (нетна сума).
8. За м. януари 2025 г.: пълният размер на трудовото възнаграждение, чийто точен размер
е 12 125.74 BGN (нетна сума).
9. За м. февруари 2025 г.: Ответникът признава задължение за 9 отработени дни в размер
на 4 736.87 BGN (нетна сума). Ищецът претендира 6 062.87 BGN.
10. Обезщетение по чл. 221 от КТ: Признава се по основание, но до размер на 25 290.16
BGN (нетна сума). Ищецът претендира 26 813.14 BGN.
11. Обезщетение по чл. 224 от КТ: Признава се по основание, но до размер на 1 724.33
BGN (нетна сума). Ищецът претендира 1 828.17 BGN.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила
на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане
4
на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис
от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5