№ 47
гр. Сливен, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230103280 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Аглика“ АД срещу
„Електроразпределение - Север“ АД, с която е предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
върне на ищеца сумата от 4387,27 лева по фактура № **********/08.07.2016
г., получена от ответника без основание.
Ищецът твърди, че е собственик и потребител на ел. енергия на обект,
находящ се на административен адрес гр. Велико Търново, ул. „Никола
Габровски“ № 73А и представляващ УПИ-VII, в стр. кв. 12 по ПУП на гр.
Велико Търново, с идентификатор № 10447.2501.116 по КККР на гр. Велико
Търново. Твърди се, че през исковия период ищецът се намирал в договорни
отношения с ответника, който доставял на ищеца ел. енергия и мрежови
услуги в посочения обект. За консумираната енергия по кл. № **********
били издавани ежемесечни фактури, които ищецът редовно заплащал. Твърди
се, че по процесната фактура ответникът неправомерно начислил суми за
пренос ниско напрежение и достъп ниско напрежение, тъй като ел. енергията,
която се предава до трафопоста на ищеца е средно напрежение. Твърди се, че
неправилно е определено мястото на измерване от страна на ответника, като
СТИ неправилно е разположено в трафопоста, собственост на ищеца, а би
следвало съгласно нормативните изисквания да е разположено в мястото на
1
присъединяване на потребителя към
електропреносната/електроразпределителната мрежа.
С оглед изложеното се иска от съда да осъди ответника да възстанови
на ищеца сумата от 4387,27 лева с ДДС, заплатени от ищеца и получени от
ответника без основание по фактура № **********/08.07.2016 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба до
окончателното плащане, от които 2873,16 лв. за пренос ниско напрежение и
782,90 лв. за достъп ниско напрежение.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който
излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Твърди се недопустимост на иска поради неподведомственост на
спора пред гражданския съд, тъй като на 18.05.2016 г. между страните бил
сключен Договор за промяна на страна на измерване на електрическа енергия,
който съдържал арбитражна клауза всички спорове, възникнали в
отношенията между страните да се решават пред Арбитражен съд гр. Варна
при Сдружение „ППМ“. Твърди се и недопустимост на иска по чл. 55 ЗЗД
поради липса на правен интерес, тъй като страните през процесния период са
били обвързани от договорни отношения, поради което заплатените от ищеца
суми няма как да бъдат без основание. По повод неоснователността на иска се
твърди, че регламентираната задължителна компонента включва
обществената услуга пренос по цялата разпределителна мрежа като
единственото изискване на законодателя, за да възникне дължимост за
заплащане за „цена за достъп“ е снабдяването на обекта на ищеца с ел.
енергия. Оспорват се твърденията на ищеца за неправилно определяне на
границата на собственост на ел. съоръженията и мястото на отчитане на
потребената енергия. Твърди се, че ищецът не е поискал промяна на страната
на мерене през процесния период. Оспорва се обстоятелството, че ищецът е
собственик на описаните в исковата молба присъединителни съоръжения.
Претендира се отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание по делото ищцовото дружество, редовно
призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник -
адвокат писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли да бъде
уважен и претендира направените по делото разноски.
2
Ответното дружество, също редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено
становище, с което оспорва основателността на иска и моли да бъде
отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца и моли за присъждане на
направените по делото разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че между страните съществува
облигационноправна връзка по силата на договор от 22.07.2013 г. за достъп и
пренос на електрическа енергия.
Между страните е сключен и Договор за промяна на страна на
измерване на електрическа енергия от 18.05.2016 г., като в чл. 6 от Договора е
уговорено, че срокът за извършване на преустройство на присъединителните
съоръжения от „Аглика“ АД е шест месеца, а срокът на договора, вписан в чл.
7, е до м. октомври 2016 г.
Страните не спорят и по въпроса за издаването на процесната фактура
№ **********/08.07.2016 г., както и че начислените по нея суми за отчетния
период от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. от 2873,16 лв. за пренос ниско
напрежение и 782,90 лв. достъп средно/ниско напрежение са заплатени от
ищцовото дружество.
Видно от представения Нотариален акт № 183, т. I, дело № 162/2009 г.,
на 21.08.2009 г. ищцовото дружество закупило от „Симако“ ООД недвижим
имот, намиращ се в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 73А, а
именно УПИ VII, в кв. 12 по ПУП на града, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 10447.501.116 по КККР на гр. Велико Търново, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване -
за друг вид производствен складов обект.
Установява се от представената фактура № **********/31.07.2009 г.,
че ищцовото дружество е закупило от „Симако“ ООД трансформатор.
От представения Акт за държавна собственост № 5749 от 22.02.1994 г.
се установява, че Западна промишлена зона е предоставена за ползване на
3
ответното дружество, а видно от извлечението от счетоводните книги на
ответника, на 02.11.2016 г. дружеството придобило собствеността на 2 бр.
трансформатори 20 kV ТП Симако.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че обект „Аглика“ се захранва с електроенергия на
ниво ниско напрежение (НН) (0,4 kV) чрез кабел НН от метален комплектен
трафопост „Аглика“, който от своя страна се захранва чрез кабелна линия 20
kV, която води началото си от подстанция Западна промишлена зона.
Според вещото лице силовият трансформатор и кабелната линия,
захранваща обекта на ищеца, са собственост на ищцовото дружество. Всички
електроенергийни компоненти участват в разпределението на електрическата
енергия при различни нива на напрежението. Следователно по смисъла на § 1,
т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ те представляват
електроразпределителна мрежа на ищеца - „Аглика” АД.
Разпределителната електрическа мрежа между Възловата станция
Западна промишлена зона и „Аглика“ АД не е собственост на ответника. В
този случай не съществува граница на собственост между електрическите
съоръжения на потребителя - ищец и електроразпределителното предприятие
- ответник. Границата на собствеността е между електрическите съоръжения
на „Аглика“ АД и ИПК „Абагар“ АД и се намира при ножовете на РОМ на
стълб Ст. 20 от състава на ВЕЛ „Абагар“.
Вещото лице се е запознало с представения Договор от 18.05.2016 г. за
промяна на страната на измерване на ел. енергия (от страна НН на страна
СрН), като категоричното му заключение е, че към процесния период от
01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. мястото на измерване на консумираната от
ищеца ел. енергия се е намирало на страна НН при ниво на напрежението 0,4
kV на понижаващия трансформатор на ищцовото дружество.
Това място на измерване не е отговаряло на изискванията на чл. 14, ал.
1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, съгласно
които мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение (СрН - 20
kV) на понижаващия трансформатор на клиента (20 kV - 0,4 kV).
Експертът е описал, че както за процесния период от 01.06.2016 г. до
30.06.2016 г., така и в настоящия момент мястото на измерване на
4
електрическата енергия е в нарушение на чл. 120 от ЗЕ по отношение на
границата на собственост, като е нарушен чл. 30, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6.
Според цитирания член от Наредбата при присъединяване на електропровод,
собственост на клиент, към въздушен електропровод на съответния мрежови
оператор, границата на собственост е: мястото на присъединяване на
кабелните накрайници - при кабелен електропровод. В случая граница на
собственост между клиента и оператора не съществува поради факта, че
операторът не е собственик на ВЕЛ „АБАГАР“, към който е присъединена
въздушната кабелна линия 20 кV - „Симако“ (собственост на ищеца),
захранваща обекта „Аглика“ АД.
Според вещото лице, промяната на страната на измерване на ел.
енергия е осъществена не по-рано от м. юли 2016 г.
По делото е допусната и съдебно-икономическа експертиза, чието
заключение съдът също кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните. От него се установява, че фактурираната
от ответното дружество такса за услуга пренос ниско напрежение, ел. енергия
по фактура № ********** от 08.07.2016 г. е в размер на 2 873,16 лв. без ДДС
/3 447,79 с ДДС/. Задължението за такса пренос по електроразпределителната
мрежа, ако същото се изчисли по утвърдената от КЕВР цена за средно
напрежение за процесния период, като се вземат предвид данните за
отчетеното количество електроенергия, което е преминало през
измервателните уреди, е в размер на 1 097,77 лв. без ДДС /1 317,32 лв. с ДДС/.
Разликата, която се получава между изчислената такса пренос по цена средно
напрежение и платената от ищеца такса пренос по цена ниско напрежение,
посочена в процесиите фактури е в размер на 1 775,39 лв. без ДДС /2 130,47
лв. с ДДС/. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа се формира
на база предоставената/заявената от клиента мощност /при небитовите
клиенти/ и не зависи от консумацията на електроенергия в обекта на клиента,
нито от нивото на напрежение, на което се измерва електрическата енергия,
нито от мястото на измерване на електрическата енергия, следователно няма
разлика между платената цена достъп ниско напрежение и цената за достъп
средно напрежение и съгласно фактурата е на стойност 782,90 лв. без ДДС
/939,48 лв. с ДДС/. Ищцовото дружество е регистрирано по ЗДДС.
Процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ищеца и
дружеството е ползвало данъчен кредит по същата в пълен размер.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 4387,27
5
лв., представляваща получено без основание плащане за пренос на
електрическа енергия ниско напрежение и достъп средно/ниско напрежение
по фактура № **********/08.07.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Макар и между страните през процесния период да са съществували
облигационни отношения по силата на сключен договор за пренос на
електрическа енергия, в самия договор е уговорено, че консумираната ел.
енергия се измерва със СТИ, разположени в местата за измерване, определени
в съответствие с действащото законодателство.
Ето защо при изложените от страните твърдения, в тежест на ищеца е
да докаже, че е платил на ответника сумата от 4387,27 лева, част от
дължимите суми по описаната фактура, с която се е обеднил, а ответникът
неоснователно се е обогатил, а в тежест на ответника, при условията на пълно
и главно доказване, е да установи наличие на основание за плащане,
съответно получаване на сочената парична сума, а именно - наличието на
основание за фактуриране на цената на пренос през разпределителната мрежа
на ниско напрежение и остойностяване количеството потребена от ищеца ел.
енергия по цени на ниско напрежение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита
предявения иск за изцяло основателен и доказан.
Няма спор, че ищецът е клиент на ответника и през процесния период,
описаният от него обект в исковата молба, е бил снабдяван с електроенергия
чрез разпределителната мрежа, както и че начислените суми, за които са
издадени процесните фактури, са платени от страна на ищеца.
Ищецът не оспорва, че през процесния период ответникът е
изпълнявал задължението си да снабдява обектите с електрическа енергия, но
счита, че отразените суми във фактурите не отчитат реалната стойност на
доставената такава, като се сочи, че неправилно е таксуван и заплаща
електроенергия ниско напрежение.
Релевантен в случая е въпросът дали потребеното количество ел.
енергия е измерено в местата, определени съобразно Правилата за измерване
6
на количеството електрическа енергия /в този смисъл е и постановеното по
реда на чл. 290 ГПК решение № 227/11.02.2013 год. по т. д. № 1054/2011 год.,
ВКС, ІІ т. о., с което е даден отговор на въпроса за значението на точката за
присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и
пренос по последната/.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ДВ, бр. 38/2007 год., отм./, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на
присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата границата на собствеността следва да
се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата.
Установи се от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, че
обектът на ищеца се захранва с електроенергия чрез кабел - ниско
напрежение от метален комплексен трафопост Срн/НН „Аглика“, който от
своя страна се захранва чрез кабелна линия 20kV. Трансформаторът към
електроразпределителната мрежа е разположен в собствеността на ищеца, а
средството за търговско измерване е било монтирано през процесния период
в собствения на ищеца трансформаторен пост на страната на ниво ниско
напрежение. Заключението на СТЕ безспорно утвърждава, че през процесния
период от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. мястото на измерване на
консумираната от ищеца ел. енергия се е намирало на страна НН при ниво на
напрежението 0,4 kV на понижаващия трансформатор на ищцовото
дружество. Това място на измерване не е отговаряло на изискванията на чл.
7
14, ал. 1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия,
съгласно които мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение
(СрН - 20 kV) на понижаващия трансформатор на клиента (20 kV - 0,4 kV).
Неоснователно е възражението на ответника, че видно от сключения
между страните Договор за промяна на страната на измерване на ел. енергия
от 18.05.2016 г., към процесния период - м. юни 2016 г., страната на
измерване на ел. енергия е била променена и е съответствала на нормативните
изисквания. Съдът кредитира изцяло заключението на допуснатата по делото
СТЕ в тази й част, в която експертът категорично пояснява, че промяната на
страната на измерване на ел. енергия е осъществена не по-рано от м. юли
2016 г. в съответствие с чл. 6 от Договора.
Съдът не споделя и възражението на ответника, че осчетоводяването
на процесната фактура и ползването на данъчен кредит е признание на
задължението и достатъчно основание за отхвърляне на иска. Доброволното
заплащане на фактурирано задължение не може да санира липсващото
основание за възникването му, а самата законова разпоредба на чл. 55 ЗЗД
предвижда, че който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
При това положение съдът намира, че извършеното от ответното
дружество измерване на електрическа енергия е неправомерно и поради това
и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното
дружество цена за пренос и достъп през разпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение.
Предвид изложеното предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски
по делото.
Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовото дружество за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 537,11 лв. Следва да се отчетат обаче обстоятелствата, че
пълномощникът на ищеца е реализирал пълноценно процесуалната си роля за
реализиране и защита правата на клиента си, а делото се отличава с известна
8
фактическа и правна сложност, поради което заплатеното адвокатското
възнаграждение от 800 лв. не е прекомерно.
Ето защо ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 1475,49 лв.,
представляваща направените по делото разноски, от които 175,49 лв.
заплатена държавна такса, 500,00 лв. заплатен депозит за СТЕ и 800,00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав
Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 25 ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЛИКА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Твърдица, ж. к. „Индустриален“, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, сумата от 4387,27 лв. /четири хиляди триста осемдесет и седем
лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща получено без основание
плащане за пренос на електрическа енергия ниско напрежение и достъп
средно/ниско напрежение по фактура № **********/08.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 28.07.2021 г., до окончателното й изплащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1475,49 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и
пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9