№ 1678
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20251100901405 по описа за 2025 година
Предявени са субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 15.06.2022 г. в качеството си на ползвател и лизингополучател
по договор за финансов лизинг с УниКредит Лизинг АД, като е отразен в това си качество и
в застрахователния договор, е сключил с ответника застрахователен договор за описания в
исковата молба автомобил по застраховка „Каско Стандарт“, с покритие „Пълно Каско“,
включително за покрит риск „кражба“, при застрахователна сума в размер на 121 247 лева.
Сочи, че дружеството- ищец е с предмет на дейност – отдаване на автомобили под наем,
поради което и процесното МПС е било отдадено под наем на трето лице към датата на
настъпване на застрахователното събитие – 29.11.2022 година, когато МПС е откраднато.
Поддържа и че на наемателя на МПС е бил предоставен и т.нар. малък талон. Сочи, че във
връзка с настъпилото събитие е заведена щета, по която ответникът е заплатил обезщетение
от 56 076 лева, които е определил на 50% от действителната стойност на автомобила, като се
е позовал на изключения, предвидени в Общите условия към застрахователния договор.
Ищецът намира отказът за плащане на пълния размер на обезщетение за незаконосъобразен,
тъй като е взел всички мерки за предпазване на имуществото и е спазил всички
императивни законови изисквания, а оставяне на малкия талон в колата не намира да е
действие, което предпоставя допълнителен риск за кражба на автомобила и няма отношение
към настъпване на застрахователното събитие. Претендира заплащане на разликата до
пълния размер на действителната стойност на МПС към датата на събитието.
Ищецът сочи и че с договор за цесия, лизингодателят е прехвърлил всички свои
вземания по застрахователния договор.
1
Ответникът оспорва исковете. Посочва, че ищецът не е материалноправно
легитимиран да получи застрахователно обезщетение, тъй като към момента на настъпване
на събитието ищецът не е собственик на автомобила. Счита, че правилно е редуциран
размерът на обезщетението, предвид уговореното по Общите условия и доколкото към
момента на кражбата малкият талон се е намирал в автомобила, като е съобразено
значението на посоченото неизпълнение на условията по договора и е отчетено, че това
действие увеличава риска във връзка с вредоносните последици. Същевременно счита и че
не е необходимо това поведение, което е обосновало намаляване на обезщетението, да е
непременно в причинна връзка с настъпилото събитие. Счита, че размерът на
претендираното обезщетение е завишен и поддържа неоснователност на акцесорната
претенция.
В доказателствена тежест на ищеца по иска е да установи следните факти: 1)
съществуването на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
застрахователя и увредения; 2) че ищецът е правоимащо да получи застрахователно
обезщетение лице по договора за имуществено застраховане при настъпване на покрития
застрахователен риск – кражба на МПС; 3) настъпване на събитие, което съгласно
застрахователния договор е риск, който застрахователят покрива; 3) наличие и размер на
щетата; 4) причинна връзка между вредите и настъпилото застрахователно събитие; 5)
изпадане на ответника в забава и размера на дължимото обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че са налице обстоятелства,
които изключват неговата отговорност.
Страните не спорят и съответно съдът приема за доказани в производството
следните обстоятелства: че ответникът е сключил договор за застраховка „Каско“ с номер
4704220900001211 при Общи условия, със съдържание на представените с исковата молба,
по отношение на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“ с регистрационен
номер ********, както и че договорът за застраховка е бил валиден и действащ към дата на
настъпване на събитието. Няма спор и съответно съдът приема за установено и че на
16.09.2022 г. ищецът е отдал автомобила под наем на А.И.Й., на която е предал и т.нар.
„малък талон“ от автомобила. Не е спорно и настъпването на застрахователно събитие,
което представлява покрит застрахователен риск, съобразно уговореното – кражба на МПС
на 29.11.2022г. Установява се също така, че пред застрахователя е предявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение в предвидения срок от настъпване на събитието
и че ищецът е страна по действителен лизингов договор за пътно превозно средство №
150016 сключен с „Уникредит Лизинг“ ЕАД към времето на настъпване на събитието.
Производството по делото е започнало пред Окръжен съд – гр. Бургас, като
първоначално исковата молба е била нередовна, тъй като в нея не са се съдържали твърдения
от страна на ищеца относно това откъде счита, че произтичат неговите вземания. В
допълнителната искова молба тази нередовност е отстранена, въпреки, че не са били дадени
указания, като ищецът е уточнил, че претендира сумите на основание сключения
застрахователен договор, но и евентуално – поради сключен договор за цесия.
2
По материалноправната легитимация на ищеца.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение произтича от Договор за
застраховка "Каско стандарт", обективиран в застрахователна полица № 4704220900001211
от 15.06.2022 г. относно процесния лек автомобил, с период на застрахователно покритие
15.06.2022 г. - 14.06.2023 г., като видно от договора застраховано лице по него е
собственикът на лизинговото имущество - "Уникредит лизинг" ЕАД, а ищецът е посочен
като застраховащо лице. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КЗ застрахован е лицето, чиито
имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по
договора, а застраховащ е лицето, което е подписало застрахователния договор. Съгласно чл.
343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане
застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при
настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.
Следователно, претендираното застрахователно обезщетение представлява дължимата
престация по договор за застраховка, а нейното неплащане - договорно неизпълнение по
смисъла на чл. 79 ЗЗД.
В случая, от посочените разпоредби следва, че лицето, което има право да получи
обезщетение в случай на противозаконно отнемане на МПС е именно застрахования
лизингодател, както изрично е уточнено и в нормата на чл. 384, ал. 4 КЗ. Същевременно,
ищецът не е предявил иск по чл. 134 ЗЗД като кредитор по действащ договор за финансов
лизинг и желае осъждане на ответника да му заплати застрахователно обезщетение, като
страна по застрахователния договор.
От друга страна, обаче, ищецът твърди и че е цесионер на вземането на
лизингодателя спрямо застрахователя за застрахователно обезщетение по процесната щета.
По делото е представен договор за цесия от 02.07.2024 година, видно от който
УниКредит Лизинг ЕАД е прехвърлило на ищеца А. Ауто ЕООД вземането, ведно с всички
принадлежности и привилегии, което притежава от ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс груп
ЕАД по повод на застрахователно събитие, настъпило на 29.11.2022 година и като ползващо
се по застрахователната полица лице, на което е дължимо заплащане на застрахователното
обезщетение при настъпил застрахователен риск. По делото е представено и уведомление по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, отправено до застрахователя относно сключения договор за цесия. При
отсъствието на специални изисквания в закона за начина на уведомяване на длъжника за
цесията, съобщението до него следва да се приеме за надлежно и когато изходящото от
цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба /в случая като
приложение към допълнителната искова молба/, с която цесионерът е предявил иск за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт от значение за спорното право, настъпил във
висящия процес, извършеното по този начин уведомление от цедента до длъжника следва да
се съобрази от съда при разглеждане на исковата претенция на цесионера срещу длъжника
съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е постановената от ВКС по реда на
чл. 290 ГПК практика, обективирана в решение № 123/24.06.2009 г. по т. дело № 12/2009 г.
3
на ВКС, II т. о., решение № 78/09.07.2014 г. по т. дело № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 3/16.04.2014 г. по т. дело № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., която настоящият съдебен
състав споделя.
Следователно, изходящото от цедента уведомление за извършената цесия,
представено с допълнителната искова молба на ищеца- цесионер и достигнало до ответника
с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД.
В обобщение, прехвърлянето на правата по застрахователния договор в полза на
ищцовото дружество е породило валидно действие, поради което то притежава
материалноправна легитимация да претендира правата по застрахователния договор.
Основният спорен по делото въпрос, на който следва да бъде даден отговор е дали за
цедента Уникредит Лизинг ЕАД е възникнало правото на застрахователно обезщетение и
обема на това право.
Няма спор по делото, че на 22.03.2022 година ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение по процесната щета в размер на 50% от определения от застрахователя като
дължим размер, като за неплащане на остатъка се е позовал на Глава Пета, т. III- 3 от
действащите към датата на събитието Общи условия, представляващи неразделна част от
застрахователния договор. Съгласно посочената разпоредба, ако при кражба застрахованият
не представи част II (т.нар. малък талон) на свидетелство за регистрация (когато то се състои
от две части), застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50%. Няма спор,
че част II на свидетелството за регистрация не е представено на застрахователя.
Според чл. 395, ал. 4 и ал. 5 КЗ, относими към процесния случай, при настъпването
на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако
събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 (застрахованият е длъжен
да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците
на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки) и само
ако изрично е предвидил това в договора. В случай, че настъпването на застрахователното
събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е
предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали
застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Според ал. 5,
независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато
неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена
връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на
вида или размера на вредата.
Настоящият съдебен състав споделя възприетото в актуалната съдебна практика -
Решение № 604 от 22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2023 г., IV г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК. Според мотивите на посоченото решение, разпоредбите на чл. 345, ал.
8 от КЗ, на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 от КЗ, даващи възможност на застрахователя да откаже
4
плащането на застрахователното обезщетение или да намали същото, имат императивен
характер и поради това, не могат да бъдат въвеждани допълнителни основания за отказ или
за намаляване на обезщетението. Включително, застрахователят не би могъл чрез клаузи в
изготвените еднолично от него общи условия да се освободи от задължението си да доказва
всички или отделни елементи на своето право. В случая, последното произтича от клаузата
на т. III – 3 на Глава пета на Общите условия – Санкции при увеличаване на риска. Тази
клауза се съдържа в Главата, в която са предвидени „Особени правила при изплащане на
обезщетение при пълни загуби вследствие пожар и кражба“ и от същата се установява, че
намаляването на застрахователното обезщетение е предвидено като санкция за
неизпълнение на задължение на застрахования – непредставяне на свидетелството част II. В
конкретната хипотеза, с оглед твърденията на страните, невъзможността за представяне на
свидетелството за регистрация част II е възникнала в момента на отнемането на превозното
средство, което следва да се обвърже с неизпълнение на задължение по т. 1 от част ІХ
„Предохранителни мерки“ на раздел „Общи положения“ от Общите условия по застраховка
„Каско Стандарт“ и е санкция за увеличаване на застрахователния риск, поради това, че
свидетелството се е намирало в автомобила към момента на противозаконното отнемане.
Тоест, разпоредбата установяван предположение за съществуването на причинно-следствена
връзка между неизпълнението (в смисъла по чл. 395, ал. 4, вр. ал. 1 КЗ) и настъпване на
застрахователното събитие, съответно - вредите от същото. Тази причинно – следствена
връзка, обаче, както беше посочено по-горе законът (действащият КЗ) не допуска да почива
на предположение, а изисква доказването й по установения за това ред. В подкрепа на
посоченото е и предварително установеният в Общите условия размер на намаляването,
което противоречи и на въведеното с чл. 395, ал. 4, изр. 2 от КЗ задължение за преценка на
съответствието на извършеното намаляване с тежестта на допуснатото неизпълнение.
В обобщение, в конкретната хипотеза застрахователното събитие представлява
кражба и наличието или не на част ІІ от свидетелството за регистрация в автомобила, както
възразява ответникът, към момента на отнемането на МПС е обстоятелството, което е
относимо към възможността за последващо кражбата укриване на автомобила или
улесняване настъпване на окончателния резултат, съответно- неизпълнение, свързано с
разпоредбата на чл. 395, ал. 1 КЗ (действия на застрахования, които трябва да се изпълняват
преди настъпване на застрахователното събитие, а неизпълнението им да се преценява към
момента на настъпването). Ищецът изрично оспорва наличие на причинна връзка между
такова неизпълнение и настъпване на застрахователното събитие. Тоест, предположенията,
въведени от застрахователя относно причинно- следствената връзка между неизпълнението
и вредите, както и до каква степен неизпълнението е допринесло за вредоносния резултат,
съобразно цитираната съдебна практика, следва да бъдат доказани от страна на
застрахователя.
По настоящото дело застрахователят не ангажира доказателства за факта, че
наличието на т.нар. „малък талон“ към момента на отнемането на МПС в автомобила е в
пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие или е допринесло за
5
окончателно настъпване на вредоносния резултат.
Следователно, ответникът не установи възникване на потестативното право да
намали застрахователното обезщетение по реда на чл. 395, ал. 4 от КЗ с определените от
него 50 % при настъпване на застрахователно събитие „кражба на МПС“. От една страна,
цитираната клауза противоречи на императивните правила на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 от КЗ
(поради което не може сама по себе си да служи като основание за намаляване на
застрахователното обезщетение), а от друга страна - застрахователят не установи причинно-
следствена връзка между оставяне на свидетелството за регистрация в превозното средство
и настъпването на застрахователното събитие и как и в каква степен това е допринесло за
настъпването на вредите.
Ето защо, ответникът дължи застрахователно обезщетение в пълния му размер,
съгласно правилото на чл. 386 от КЗ.
Относно размера на дължимото обезщетение.
При кражба на цялото МПС се дължи обезщетение в размер на застрахователната
сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие. От така определеното обезщетение се приспадат дължимите
премийни вноски, санкциите за увеличение на риска и платените предходни обезщетения, за
които не е извършено дозастраховане.
В настоящата хипотеза страните не спорят, а и видно от представените
доказателства, е образувано досъдебно производство за престъпление, което производство е
било спряно, поради неразкриване на извършител и регистрацията на автомобила е
прекратена от 23.05.2023 година. Видно от писмо от 23.03.2023 година, съдържащо
извънсъдебно писмено признание на ответника, по застрахователния договор от страна на
застрахованото лице няма дължими премии за дозастраховане или застрахователни премии
за удържане. Доколкото документът удостоверява неизгодни за ответната страна - издател
факти и не е налице спор по посочените факти, същият й е противопоставим и съдът приема
за установени посочените обстоятелства.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира
като мотивирано, пълно и обективно, изготвено в обхвата на знания на вещото лице,
неоспорено от страните, се установява, че средната пазарна оценка на автомобила към
датата на застрахователното събитие (29.11.2022 година) е 122 039 лева. От тази сума следва
да се приспаднат вече изплатените на ищеца 56 076 лева, съгласно признанието в исковата
молба. Следователно, дължимата и незаплатена част от застрахователното обезщетение е в
размер на 65 963 лева. Тази сума надвишава претендирания в процеса размер на главницата
и затова предвид диспозитивното начало, искът е основателен за пълния предявен размер.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 409 от КЗ.
За изпълнение на задължението на ответника за заплащане на застрахователното
обезщетение е уговорен срок по т. XII - 1 от Общите условия (15 дни след получаване на
всички изискани документи, необходими за определянето на обезщетението). Тези
6
документи са били представени към 01.03.2023 г., косвено признато и от ответника в
писмото изх. № А3 01310-82/22-01-03-2023 г., с което, като е било отказано заплащането на
застрахователно обезщетение, не е направено искане за представяне и на допълнителни
доказателства, а е видно и че такива не са изискани и преди постановяване на отказа.
Ето защо, след изтичане на 15 дни от 01.03.2023 година, ответникът е бил в забава и
дължи лихва в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. чл. 409 от КЗ).
Ищецът претендира лихва за забава от 23.03.2023 г., поради което за заявения период
искът е основателен, а изчислена с помощта на компютърна програма и на основание чл. 162
ГПК лихвата е и в претендирания размер от 6527,28 лева до датата на предявяване на
исковата молба.
Относно разноските.
При този изход на производството са дължими само на ищеца, като съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на разноските за адвокат.
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се
следват по представения списък и доказателства за реално заплатени за адвокат в размер на
6120 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Според чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата и съответно – установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия
адвокатски съвет. Същевременно, обаче, в Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, е прието, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на член
101, параграф 1 ДФЕС. Това означава, че посочената разпоредба противоречи на правото на
европейския съюз и по силата на принципа на примата /изведен от практиката на СЕС по
делата Van Gend en Loos срещу Nederlandse Administratie der Belastingen (дело 26/62) и Costa
срещу ENEL (дело 6/64)/, националният съд е длъжен да остави неприложена вътрешната
правна норма, която е в противоречие. Поради това съдът не може да приложи, като
противоречаща на забраната за ограничаване на конкуренцията Наредба, така и нормата на
чл. 78, ал. 5 ГПК, която предвижда долна граница за определяне на размерите на
възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г. Тези размери, обаче, служат за
ориентир на съда при определяне на справедливото и достойно възнаграждение на адвоката
в конкретния случай, доколкото Наредбата е приета именно от съсловната организация.
Такъв ориентир също така е и Наредбата за правната помощ, която определя размери на
7
възнаграждения в аналогични хипотези, както и също така видът на спора, количеството,
обемът на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл
Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС,
I т.о. и Определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по т.д. № 1990/2023 г. по описа на
ВКС, II т.о./ са от значение за определяне на съответното на положения от адвоката труд
възнаграждение.
При съобразяване на горното, съдът намира, че няма причина за намаляване на
възнаграждението на ищеца поради прекомерност, тъй като същото е около минималните
граници на посочената по-горе НМРАВ, съответства на правната и фактическа сложност на
делото и действията, извършени от процесуалния представител. Делото се характеризира с
лека степен на усложненост от фактическа и правна страна, с оглед наличието на спор
относно на приложимата в конкретната ситуация правна уредба и тълкуване на клаузите в
застрахователния договор.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, ЕИК: ********* да
заплати на А. АУТО ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер
на 56 076 лева, представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение, дължимо
по договор за имуществена застраховка "Каско Стандарт", сключен със застрахователна
полица № 4704220900001211/15.06.2022г., за обезщетяване на вредите от настъпило на
29.11.2022 г. застрахователно събитие - кражба на лек автомобил марка "Тойота", модел
„Ленд Круизер“, с рег. № ********, което вземане е предмет и на договор за цесия от
02.07.2024 година, сключен между А. АУТО ЕООД и застрахованото по полицата лице –
УниКредит Лизинг ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 16.02.2024 г. - датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 409 КЗ – сума в размер на 6527, 28 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода 23.03.2023 година – 15.02.2024 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ЗЗД, ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП, ЕИК: ********* да заплати на А. АУТО ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 6120
лв. - разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8