РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Перник, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20221700500589 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 15891/02.08.2022 г. от Б. Й. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. К. П., срещу Решение № 768/12.07.2022
г. по гр.д. № 1896/2022 г. на Районен съд – Перни к, с което е признато за установено по
предявените от „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, срещу Б. Й. К., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Б. Й. К. дължи на „Топлофикация-Перник“ АД сумата от 355,77 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 31.08.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: ***,законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 18.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 101,73 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2018 г.
до 24.11.2021 г., които суми представляват ½ част от общо дължимите за периода и за които
суми по ч. гр. дело № 158/2022 г. по описа на Районен съд-Перник, е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 21.01.2022 г., и Б. Й. К., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, е
осъдена да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, сумата от 75 лв., представляваща сторени
1
разноски в производството по ч. гр. дело № 158/2022 г. по описа на Районен съд-Перник и
сумата от 280 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Предвид изложеното се моли за неговата отмяна и присъждане на сторените разноски на
жалбоподателя.
Въззиваемата страна, в срока по чл. 263 от ГПК не е депозирала писмен отговор.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Перник е образувано по предявени от „Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрк. С., срещу Б. Й. К., ЕГН **********, с адрес: ***,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 355,77 лв., представляваща 1/2 част от главница в размер на 711,53 лв. за
доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2020 г., и сумата 101,73 лв.
за периода 08.12.2018 г. до 24.11.2021 г., представляваща 1/2 част от законна лихва за забава
в размер на 101,73 лв. за периода 08.12.2018 г. до 24.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение №
82/21.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 00158/2022 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на адрес: ***,
за процесния период при действието на публично известни общи условия. Сочи, че
ответникът в качеството на съсобственик на имота, дължи ½ част от начислената стойност.
Тъй като не заплатили дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период.
Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължат ½ част от сумите, за които в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Й. К., чрез адв. К. П., е депозирал отговор на
исковата молба, с който възразява, че искът е неоснователен, тъй като претендираните суми
са изплатени по споразумение с ищеца. С оглед изложеното, моли предявените искове да
бъдат отхвърлени и за присъждане на сторените разноски.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и
заявения петитум.
Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на
решението. Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само на
поддържаните основания.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите във въззивната жалба, напълно
споделя изводите на районния съд, към които препраща на основание чл. 272 ГПК като
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на
ищеца срещу ответницата, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 158/2022 г. по описа на Районен съд-Перник.
Тъй като възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по
чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във
връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е
налице интерес от търсената защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник
– бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е
всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
С оглед твърденията и признанията, направени в отговора на исковата молба, с
определението от 11.05.2022 г., обективиращо проекта за доклад по делото, обявен за
окончателен от първоинстанционния съд, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделено
като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през исковия период Б. Й. К. е била
съсобственик на процесния имот, че през този период до имота е доставена топлинна
енергия на твърдяната от ищеца стойност, както и, че размерът на обезщетението за забава
за процесния период възлиза на търсената от ищеца сума. Това се потвърждава и от
представените и приети по делото писмени доказателства, съгласно които с договор за
продажба на държавен недвижим имот от 03.11.1990 г. по реда на Наредбата за държавните
имоти, сключен с председателя на ИК на Общински народен съвет – гр. Перник, Т.Б.М. е
придобила собствеността върху недвижим имот, ведомствен на ДФ „Стомана“, находящ се в
***, жилищна сграда – блок **, вх. *, ет. *, ап. *, заедно с избено помещение № *. От
Удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от Община Перник се установява, че
Т.Б.М. е починала на ***, като е оставила за свои законни наследници дъщеря си Б. Й. К. и
сина си Р. Й. К. /починал на ***/.
Със Споразумение от 12.03.2020 г., сключено между „Топлофикация-Перник“ АД, от
една страна и Б. Й. К. /като съсобственик и наследник/ на основание чл. 365 ЗЗД страните са
се споразумели за разсрочено плащане на суми за топлинна енергия за топлофициран имот с
адрес: ***, с абонатен № ***. Със същото Б. К. е признала, че заедно с другия съсобственик
на имота имат неплатени задължения към ищеца „Топлофикация-Перник“ АД в общ размер
на 5 631,70 лв., от които по сметка 411 /редовна/ сума в общ размер от 1 659,03 лв.,
представляваща задължения за периода от 01.10.2017 г. до 29.02.2020 г. и сумата от 3 972,67
лв. по сметка 444 /блокирана/, включваща задължения за периода от 01.05.2007 г. до
30.04.2009 г. В Споразумението е отразено, че към 12.03.2020 г. /датата на подписването му/
клиентът е изплатил сумата от 160,59 лв., от която 60,59 лв. по фактура от месец януари
3
2020 г., 50 лв. по редовна сметка и 50 лв. по блокирана сметка, задължавайки се да изплати
остатъка от задълженията в общ размер на сумата от 5 471,11 лв. на равни месечни вноски в
размер от по 100 лв. /50 лв. по редовна сметка и 50 лв. по блокирана сметка/, считано от
месец април 2020 г. Уговорено е, че при допусната забава от страна на клиента в плащането
на дължима вноска по споразумението с повече от 1 месец, топлофикационното дружество
ще пристъпи към събиране на дължимите суми по съдебен ред.
Към отговора на исковата молба са представени платежни нареждания за плащания по
договор за заплащане на топлинна енергия в общ размер на 1300,00 лв. и касов бон от
10.03.2020 г. за плащане на сумата 60,59 лв. на ищцовото дружество.
Пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение по допусната
съдебно-икономическата експертиза. Според дадените от експерта отговори дължимите
суми за доставена и ползвана топлинна енергия за абонатен номер *** за процесния период
от 01.10.2018 г. до 31.08.2020 г. са редовно осчетоводявани от ищцовото дружество – до 10-
то число на месеца, в счетоводна сметка 411 „Клиенти“, като възлизат на сумата от 973,61
лв. за главница и сумата от 203,45 лв. за лихви за забава на плащането. Посочено е, че
главницата е формирана въз основа на следните компоненти: сумата от 941,81 лв. за битова
гореща вода, сумата от 226,92 лв. за отопление, сумата от 20,24 лв. за дялово разпределение,
сума за възстановяване съгласно изравнителни сметки – 210,05 лв. и – 5,31 лв.,
представляваща отстъпка за отопление. Експертизата изяснява, че сумите по изравнителните
сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение, са съобразени от ищеца при
формиране на задължението за процесния период. Посочва се, че от страна на ответника са
извършвани плащания по задължението за топлинна енергия за исковия период в общ
размер на сумата от 262,08 лв. през периода 06.09.2020 г. – 02.09.2021 г., с които е
погасявана дължимата главница. След отразяване на така заплатените суми задължението за
главница по партидата на ответника при ищцовото дружество за периода от 01.10.2018 г. до
31.08.2020 г. е в размер от 711,53 лв. /представляваща разлика между общо дължимата сума
за периода в размер от 973,61 лв. и платената такава в размер от 262,08 лв./. Експертизата
изяснява, че за погасяване на задълженията по споразумение за задължения в общ размер на
3 972,67 лв. ответната страна е направила плащания през периода 12.03.2020 г. – 04.03.2021
г. в общ размер от 1 895,61 лв., от които 960,52 лв. са отнесени за погасяване на
задълженията по блокирана сметка за периода от 2007 г. до 2009 г., а останалите 935,09 лв.
за погасяване на задължения по редовна сметка, конкретно за месеците януари – юли 2020
лв. и януари – октомври 2018 г. След приспадане на извършените плащания общата
дължима и непогасена главница за исковия период възлиза на сумата от 711,53 лв., която е
общо дължимата сума за целия период за процесния имот. Уточнява, че всички плащания,
направени от ответницата, са отразени счетоводно от ищцовото дружество. Експертът е
заявил, че е запознат с платежните документи, представени по делото от ответната страна, и
ги е взел предвид при изготвяне на заключението по допуснатата експертиза.
Съдът кредитира заключението като обосновано и компетентно изготвено въз основа
на събраните по делото доказателства и проверка в счетоводните регистри на ищцовото
дружество и неоспорено от страните по делото.
От заключението по съдебно-икономическата експертиза се установява, че общо
платената от ответницата сума до 04.03.2021 г. възлиза на 1 895,61 лв., от която 960,52 лв. е
отнесена за погасяване на задължения за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., а 935,09
лв. за задължения за периода от 01.10.2017 г. до 29.02.2020 г., с част от която – сумата от
262,08 лв., са погасени частично задължения за процесния исков период. С оглед
изложеното непогасената главница за периода 01.10.2018 г. – 31.08.2020 г. е 711,53 лв., ½
част от която възлиза на 355,77 лв., а неплатената лихва за забава за периода от 08.12.2018 г.
до 24.11.2021 г. е 203,45 лв., от която ½ част е в размер на 101,73 лв.
В жалбата не са наведени конкретни възражения за неправилност на решението, които
4
да бъдат обсъдени от въззивната инстанция, и доколкото не са налице нарушения на
императивни правни норми, които да бъдат съобразени служебно, въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Предвид направеното искане и представени доказателства, на въззиваемата страна
следва да бъде присъдена сумата 100,00 лв. - разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 768 от 12.07.2022 г., постановено по гр.д. № 896 по
описа за 2022 г. на Районен съд-Перник.
ОСЪЖДА Б. Й. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
Мошино, сумата 100,00 лв. /сто лева/ - направени разноски във въззивното производството.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5