№ 9530
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Частно наказателно
дело № 20241110207903 по описа за 2024 година
и жалбата на К. Н. Д., чрез адв. К. М., срещу постановление от 08.05.2024 г. (изведено на
09.05.2024 г.), с което е прекратено наказателното производство по ДП ****2023 г. по описа на 09
РУ-СДВР, пр. пр. № *****/2023 г. по опис на С., в изпълнение на задълженията си като съдия-
докладчик, както и на дадените от въззивната инстанция указания по приложението на
процесуалния закон, намирам, че към момента не са налице предпоставките за произнасяне по
същество.
Липсват доказателства за датата и начина на връчване на екземпляри от атакуваното
постановление на жалбоподателя К. Д. (лично чрез повереника или чрез законен представител),
което не позволява да бъде извършена надлежна проверка за допустимостта на жалбата. Нещо
повече – времевият отрязък между изготвянето на постановлението (09.05.2024 г., която съдът
приема за меродавна, без да има логично обяснение за несътветствието между твърдяното
изготвяне на акта и деловодното му обявяване) и подаването на жалбата (03.06.2024 г.) основателно
повдига въпроса за датата и връчване на атакувания акт (за разлика от физическите лица, тези с
адвокатска правоспособност, поради естеството на работата си, могат да бъдат откривани, в кратки
срокове и без особени организационни затруднения), респективно – за началната дата на срока за
обжалване.
Тук е мястото да се отбележи, че не са рядкост в практиката случаи, при които
доказателства за надлежно връчване не са налични (макар че подобна проверка би следвало да бъде
извършвана в прокуратурата – преди материалите да бъдат изпращани в съда) и нерядко се
предприема повторно, надлежно връчване, във връзка с указанията на съда (респективно – след
като жалба вече е била подадена), в резултат на което, за да не се стигне до отказ от правосъдие,
жалбата бива приемана за процесуално допустима. Пристъпване към подобни действия, обаче, би
следвало да има субсидиарен характер – едва след установяване с категоричност на
невъзможността за представяне на горецитираните доказателства за връчване, доколкото
произнасяне по същество в исканата от пострадалия насока винаги предполага настъпване на
неизгодни за привлеченото (или подлежащото на привличане) към наказателна отговорност лице, а
оттам произтича и неговият правен интерес – съдът да не се произнася по просрочени жалби.
Предвид изложеното,
1
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ производството по н.ч.д. № 7903/2024 г, по описа на СРС, НО, 11 състав.
ВРЪЩАМ делото на С., за изпълнение на указанията, съобразно мотивната част на
разпореждането.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2