РЕШЕНИЕ
№ 982
гр. Пловдив, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300501560 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „А 1 България“ ЕАД против Решение №
75/20.03.2024г., пост. по гр.д.№ 595/2023, СмРС, в частта, в която е отхвърлен
предявения от жалбоподателя против С. Е. Б. иск за признаване за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми: главница в общ
размер на 1 276,66лв. – представляваща начислени неустойки за едностранно
прекратяване на договорите по вина на абоната , мораторна лихва върху главницата за
периода 19.04.2020г. до 12.02.2023г. в размер на 322,09лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата датата на подаване на заявлението - 13.02.2023г., за които
суми по ч.гр.д. № 131/2023 г. на РС – Смолян е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, както и в частта, в която са присъдени
разноски в полза на адв. М. О. за адвокатско възнаграждение в размер на 78,87лв.
Жалбоподателят „А 1 България“ ЕАД е обжалвал решението като неправилно.
Развива съображения за наличието на прекратителна клауза в общите условия към
договора, съгласно която при неизпълнение на задължението за плащания от
потребителя продължила повече от 124 дни, то настъпва автоматично прекратяване на
договора помежду им. Поддържал е, че при наличието на сочената клауза, то не е
необходимо едностранно изявление за кредитора за прекратяване на договора, т.к. с
1
настъпването на посочения обективен факт от действителността това прекратяване
настъпва автоматично, т.е. без необходимост от каквото и да е волеизявление от
изправната страна. Позовава се и на съдебна практика в тази насока. –
Р№1181/12.10.1999г., гр.д.№511/1999, ВКС. Поради изложеното поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната му част и моли за
отмяната му и за постановяване на ново такова, с което уважи изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. Е. Б. е подала отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа нейната неоснователност. Счита за законосъобразни изводите на
първоинстанционния съд, че за да бъде прекратен един договор преди крайния му
срок е необходимо изявление на изправната страна към неизправната за едностранното
прекратяване поради твърдяно неизпълнение. Поддържа, че разпоредбата на чл.54,
т.12 от ОУ е изготвена предварително от търговеца и потребителят не е имал
възможност да й влияе, обемът на тези ОУ е такъв, че за потребителя е невъзможно да
се запознае с тях и да ти приеме при подписване на договора. При това положение
приложение следва да намери нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Отделно от това
поддържа, че по делото е недоказано твърдението предоставените на изплащане
мобилни устройства да са продадени на преференциални цени. Потребителят не е бил
информиран и за начина на формиране на неустойката в тази хипотеза. Това води до
нищожност на тази клауза на ОУ поради противоречието й с чл.143 от ЗЗП, т.к. не
позволява на абоната да прецени икономическите последици от сключването на
договора и го обвързва с необосновано висока неустойка. На следващо място оспорва
твърдението, че доставчикът е бил изправна страна и е доставил уговорените
електронни услуги. Преповтаря и доводите си, изложени в отговора на исковата
молба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски по реда
на чл.38 от ЗА.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от част от постановеното съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
2
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от
ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед по реда на
чл.410 от ГПК. Предвид приложеното ч.гр.д.№ 131/23, СмРС, по което е издадена
заповед за изпълнение въз основа на заявление на „А1 България” ЕАД против С. Б. за
процесните суми, се доказва допустимостта на предявения установителен иск по
чл.422 от ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения
установителен иск за дължимост на неустойки, като е приел, че ищецът не доказва да е
упражнил надлежно правото си на прекратяване на договора. Поради това е приел, че
не е възникнала предпоставката за възникване и начисляване на процесното вземане.
Пред въззивната инстанция не се повдига спор относно фактическата
обстановка, установена и от първата инстанция, а именно наличието на рамков
договор за предоставяне на телекомуникационни услуги между страните, сключване
на договор за продажба на устройства на изплащане. По исковете за дължимост на
суми съставляващи цената на предоставени услуги и устройства постановеното
решение не е обжалвано и е влязло в сила. Спорът е относно дължимостта на
неустойките по договора, претендирани от ищеца.
Оплакванията на жалбоподателя са изключително правни и са свързани с
действието на клаузи от рамковия договор - възникване на задължението за заплащане
на неустойки и респ. противоречието на тези договорки със ЗЗП. Спорът дали е налице
автоматично прекратяване на договора при неплащане на две месечни такси е без
практическо значение, доколкото съдът намира клаузите за заплащане на неустойка за
недействителни като противоречащи на ЗЗП.
Претенцията за неустойка е разбита по пера и обхваща следните неустойки –
неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, - неустойка от дадена отстъпка от
цената на устройство, неустойка за обработка на просрочени задължения. Съдът
намира, че с договарянето на няколко, различни по вид неустойки излиза извън
обезпечителната и обезщетителната й функции. Практически се достига до
хипотезата, при която при неизпълнение на един договор, кредиторът да получи
различни плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението, т.к.
ще надхвърлят в пъти това, което той би получил от самото изпълнение и ще го
обогатят. В случая се претендират от една страна неустойка в размер на три
стандартни месечни такси, а от друга неустойка формирана от получената отстъпка в
месечните такси , ведно с трета такава – съставляваща отстъпка в продажна цена на
устройство, т.е. за неизпълнение на срока на договора кредиторът претендира от една
страна неустойка за срока, в който договорът няма да действа, а от друга – заплащане
на суми за частта на действие на договора все едно е бил безсрочен. Клаузата в
договора между страните за заплащане на неустойка е явно неравноправна за
3
потребителя, т.к. чрез нея той би бил принуден да заплати суми по-големи от тези,
които евентуално би заплащал ако бе сключил безсрочен договор, който може да се
прекрати винаги. От една страна той се задължава да заплаща разликата от
стандартните планове, а от друга – три месечни стандартни неустойки, за период, в
който не е получавал услуги. Тази клауза в договора противоречи на нормата на
чл.143, ал.2, т.5 и 15 от ЗЗП, т.к. задължава потребителя при неизпълнение на негово
задължение да заплати необосновано висока неустойка. На следващо място е налице
неравноправността на клаузата за заплащане на друга цена за продадените устройства,
т.к. чрез тази клауза се променят условията на договора за продажба, като под формата
на неустойка се променя договорената цена. Това противоречи на добрите нрави и
така неустойката излиза извън присъщите й функции.
По изложеното намира, че предявения установителен иск за дължимост на
претендираните неустойки по договора е неоснователен, поради което и следва да
бъде отхвърлен. Постановеното първоинстанционно решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от въззивното обжалване не следва да се редуцират
определените разноски в първоинстанционното производство.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на процесуалния
представител на въззиваемата страна С. Б. – адв. М. О. сумата от 150лв., съставляваща
възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на осн. чл.38 от ЗА.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75/20.03.2024г., пост. по гр.д.№ 595/2023, СмРС, в
частта, в която е отхвърлен предявения от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********,
против С. Е. Б., ЕГН **********, иск за признаване за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми: главница в общ размер на 1
276,66лв. – представляваща начислени неустойки за едностранно прекратяване на
договорите по вина на абоната , мораторна лихва върху главницата за периода
19.04.2020г. до 12.02.2023г. в размер на 322,09лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата датата на подаване на заявлението - 13.02.2023г., за които суми по
ч.гр.д. № 131/2023 г. на РС – Смолян е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. М. М. О.,
АК ***, сумата от 150лв., съставляваща възнаграждение за осъществена безплатна
4
правна защита във въззивното производство на осн. чл.38 от ЗА на въззиваемата
страна С. Е. Б., ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5