Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 8939/2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове от “В.К.В.”
ООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу П.П. по реда на чл. 422 ГПК
с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установена дължимостта на сумата от
503, 23 лв., претендирана като цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за
обект, находящ се в *********за периода от 23.11.2016г. до 25.02.2019г., във
връзка с която са издадени 19 броя фактури, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.04.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 70, 81 лв. за
периода от 22.01.2017г. до 26.03.2019г. по издадени 19 броя фактури, за които суми е издадена заповед № 2929/06.04.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с разпореждане №
24760/07.06.2019г. и двете в производството по ч.гр.д. № 5309/2019г. на ВРС.
Ищецът твърди, че е изправна по
облигационното отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е
доставил на ответника П.П. водоснабдителни и канализационни услуги за обект,
находящ се в *********за периода от 23.11.2016г. до 25.02.2019г., които
потребителят не е заплатил, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.
Правният интерес от предявяване
на установителния иск ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът П.П. не е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 09.09.2019г.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД са процесуално допустими, предявени в хипотезата на чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В хода на разглеждане на делото, на 06.11.2019г., след
изтичане срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.П. е
погасил със сумата от 576, 19 лв. задълженията си към В и К оператора,
включващи цената на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в *********за
периода от 23.11.2016г. до 25.02.2019г., във връзка с която са издадени 19 броя
фактури в размер на 503, 23 лв., както и обезщетенията за забава върху всяка
главница възлизащи на 70, 81 лв.
Извършеното в хода на
производството плащане съставлява признание на неизгодни за длъжника факти, а
именно, че същият се явява потребител на В и К услуги по смисъла на ОУ, на когото
в посочения период са доставени услуги, които същият не е заплатил на падежа,
поради което дължи сумите, обективирани в заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Плащането на съществуващите
задължения се явява и факт, настъпил в хода на процеса, който има значение за
спорното право, на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК и който има за последица отвхърляне
на предявените специални установителни искове по реда на чл. 422 ГПК.
Потребителят дължи законна лихва
върху главницата от 503, 23 лв., считано от деня на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 03.04.2019г. до деня на погасяването ѝ – 06.11.2019г.
В тежест на ответника, следва да
бъдат възложени и сторените от “В и К – Варна” ООД разноски в размер на 175 лв.
за настоящото производство и 75 лв. за производството по ч.гр.д. № 5309/2019г.
на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “В.К.В.”
ООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу П.Г.П., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 503, 23 лв. /петстотин и три лева и двадесет и три ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В
и К услуги за обект, находящ се в *********за периода от 23.11.2016г. до
25.02.2019г., във връзка с която са издадени 19 броя фактури и обезщетение за
забава в размер на 70, 81 лв. /седемдесет
лева и осемдесет и една ст./ за периода от 22.01.2017г. до 26.03.2019г. по
издадени 19 броя фактури, за които суми е издадена заповед №
2929/06.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена
с разпореждане № 24760/07.06.2019г. и двете в производството по ч.гр.д. №
5309/2019г. на ВРС, поради погасяване на
вземанията чрез плащане в хода на процеса.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Г.П., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК *********,
гр. Варна законна лихва върху сумата
от 503, 23 лв. /петстотин и три лева и двадесет и три
ст./,
представляваща цена на
ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в *********за периода
от 23.11.2016г. до 25.02.2019г., във връзка с която са издадени 19 броя фактури,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.04.2019г. до
деня на извършеното плащане – 06.11.2019г.
ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски, от които 175 лв. за
настоящото производство и 75 лв. за производството по ч.гр.д. № 5309/2019г. на
ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: