ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 184
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503319 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от А. Й. Г. с ЕГН **********;
против определение № 484/10,08,2021 г., постановено по ч. гр. д. № 886/2021
г. на РС Асеновград В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането му
за присъждане на деловодни разноски в размер на 300 лв. От въззивния съд се
иска да отмени първоинстанционното определение и вместо това да присъди
на страната сторените за производството пред РС разноски. В подкрепа на
искането се излагат подробни съображения относно правото на длъжника да
ползва адвокатска защита при депозиране на възражението си в заповедното
производство, както и относно правото да му бъдат възстановени сторените
за това разноски, независимо от правната сложност на защитата му.
Ответникът по частната жалба – УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД –
Пловдив, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на жалбата
и иска потвърждаване на определението в обжалваната му част. Излага
съображения за недължимост на претендираните разноски поради естеството
на процесуалните действия, с които се реализира защитата на длъжника в
заповедното производство, както и поради обстоятелството, че не бил
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
1
След проверка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по заявление по чл. 410 от
ГПК от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив, ЕИК *********; срещу А.
Й. Г. с ЕГН **********. Въз основа на същото е постановена Заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника.
Срещу заповедта е постъпило възражение, предявено от
пълномощник, към което са приложени писмени доказателства за плащане на
вземанията отпреди предявяване на заявлението, както и адвокатско
пълномощно, и договор за правна защита и съдействие. С възражението е
предявена и претенция за присъждане на сторените от длъжника разноски ,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
На заявителя е изпратено уведомление за предявеното възражение,
като му е указана възможността да предяви искове за установяване на
вземанията си, както и това, че ако не представи доказателства за
предявяването на иска в посочения срок, заповедта ще бъде обезсилена. В
рамките на срока по чл. 415 от ГПК заявителят е представил заявление за
това, че действително вземането е заплатено и заповедта следва да бъде
обезсилена.
С определение № 484/10,08,2021 г. РС е обезсилил издадената по
делото заповед за изпълнение и е оставил без уважение искането на длъжника
за присъждане на сторените от него деловодни разноски. За да достигне до
извода за неоснователност на претенцията за разноски, съдът е приел, че
защитата на длъжника в заповедното производство е реализирана чрез
подаване на възражение чрез подписване на готов формуляр, без
необходимост от обосноваването му, поради което не е необходимо ползване
на правна помощ. Затова и липсвало предвиждане на минимален размер на
адвокатско възнаграждение за правна помощ, изразяваща се в предявяване на
възражение в заповедно производство. Сочат се и съдебна практика в този
смисъл.
Настоящата инстанция не споделя тези изводи по следните
съображения:
2
Защитата на длъжника в заповедното производство се реализира
посредством предявяване на възражение срещу заповедта по чл. 414 от ГПК.
Извършването на това процесуално действие обуславя даване на указания на
кредитора за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. И при непредставяне на
доказателства от страна на кредитора да е сторил това възниква
процесуалното задължение на съда да обезсили издадената срещу
длъжниците заповед за изпълнение.
Вярно е, че длъжникът в заповедното производство може да извърши
действията по предявяване на възражението лично, без да ползва правна
помощ, и в тази насока е максимално улеснен – заедно със заповедта му се
връчва и образец за възражение, като е необходимо просто да го попълни,
подпише и подаде по делото, без да е необходимо да го обосновава по
какъвто и да е начин. Това обаче не означава, че той няма право да потърси и
ползва правна помощ за това. И в случай, че е ползвал такава правна помощ и
е сторил разноски за нея, то приложение следва да намери общата разпоредба
на чл. 78 от ГПК, даваща право на ответника (в случая – длъжника) да иска
заплащане на сторените от него деловодни разноски при наличие на
основанията за това.
Друг е въпросът за минималния размер на дължимото за такава
правна помощ адвокатско възнаграждение. Доколкото защитата на длъжника
е реализирана чрез подаване на възражение по готов образец, връчен му
заедно със заповедта, то оказаната му в тази връзка правна помощ не се
изразява в процесуално представителство, а в предоставяне на съвет или
справка. Минималните размери на възнагражденията, дължими за такъв вид
правна помощ, са предвидени в разпоредбата на чл. 6 от НАРЕДБА № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В настоящия случай длъжникът е ползвал правна помощ, като е
договорил и заплатил възнаграждение за същата в размер на 300 лв. По
изложените по-горе съображения и предвид обстоятелството, че длъжникът
не е дал повод за образуване на делото, като е заплатил претендираното
вземане повече от година преди подаване на заявлението, то с оглед изхода на
делото същият има право да му се присъдят сторените от него разноски.
Същите се констатират в размер на 300 лв. и, доколкото насрещната страна не
е предявила възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на
3
разноските, то същите следва да се присъдят в пълен размер.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 484/10,08,2021 г., постановено по ч. гр. д.
№ 886/2021 г. на РС Асеновград В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение
искането НА А. Й. Г. с ЕГН **********; за присъждане на деловодни
разноски в размер на 300 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив, ЕИК *********;
да заплати на А. Й. Г. с ЕГН **********; сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща сторените от него разноски за производството по ч. гр. д. №
886/2021 г. на РС Асеновград.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4