Решение по дело №3023/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. П., [ЕГН], чрез адв. И. А. – ВАК, против Решение № 1174/07.10.2024г. по АНД № 1907/2024г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 6917392, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, на М. Д. П., е наложена глоба, в размер на 100 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Конкретно сочи, че след обявяване на делото за решаване, определението, с което е бил даден ход по същество е било отменено от въззивния съд и производството по АНД № 1907/2024г. е било насрочено в открито съдебно заседание на 18.09.2024г., 13:40 ч. За тази дата и час не били призовани нито тя, нито процесуалния й представител. Това е довело до ограничаване правото й на защита, поради което моли атакуваното решение да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на ВОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и пледира за потвърждаване на решението на ВРС.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М. Д. П. против Електронен фиш Серия К № 6917392, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, на М. Д. П., е наложена глоба, в размер на 100 лв.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100.00 /сто/ лв., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , а именно затова че на 16.01.2023 г. в 14:08 часа в гр. Варна, "А. мост" - ЮПВ, в посока бул. "Христо Ботев", с МПС - лек автомобил "Мерцедес С 180 Компресор" с регистрационен номер [рег. номер], извършила нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ № ARH CAM S1 – 120сс8е. Нарушението било извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия "К" № 5564041.

За да потвърди наказателното постановление, първостепенният съд е приел, че административно-наказателното производство, образувано по отношение на лицето е проведено правилно и законосъобразно. Намерил, че реализирано нарушение е правилно квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДП , като в конкретния случай разрешената скорост за движение е била 50 км/ч, а автомобилът се е движел с превишение от 15 км/ч. От съдържанието на ЕФ се установявали точното време и място на извършването на деянието- на 16.01.2023 г. в 14:08 часа в гр. Варна, "А. мост" - ЮПВ, в посока бул. "Христо Ботев". По отношение на наложеното наказание, ВРС приел, че същото е правилно определено, съгласно чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съобразно вида предвиден в правна норма при повторност на извършеното нарушение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради наличие на релевираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е налице.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в самия закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно чл.180, ал. 1 от НПК, призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. Разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от НПК, предвижда възможността, когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по ал. 2, те да бъдат връчвани и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат.

Личното участие на страната в административнонаказателния процес в производството пред районния съд, респ. чрез законен представител или упълномощен процесуален представител, е пряк израз на гарантиране ефективното право на защита, един от основните принципи на наказателния процес, визиран в нормата на чл. 15 от НПК. Връчването в производството по ЗАНН на призовки, съобщения и книжа са процесуални действия, осъществявани по разпореждане на съда и чрез фактическо изпълнение от нарочен съдебен служител, или по друг определен от закона начин. Целта е страната в съдебното производство да бъде надлежно уведомена за извършени и предстоящи процесуални действия на съда или страна по делото, с което да й се осигури възможността да защити своите права.

Видно от материалите по въззивното дело, след отмяна на определението за даване ход по същество и възобновяване на производството, съдът е насрочил делото в о.с.з. на 18.09.2024г. от 13:40 часа, като е разпоредил жалбоподателят да бъде призован чрез неговия процесуален представител. На приложените по делото 2 бр. невръчени призовки - до настоящия касатор, чрез адв. А., и до самата адв. А., е налице следното отбелязване от 11.09.2024г.: “Адв. А. е в отпуск до 15.09. вкл. Разговаряно по телефона, извън страната е.”

При тези данни, изцяло необоснован е изводът на първостепенния съд, обективиран в протокола от проведеното съдебно заседание на 18.09.2024г., че жалбоподателката М. П. е редовно призована. В случая, проведеният разговор с адв. А., по начина по който е отразен в призовките, не би могъл да се приеме за надлежно призоваване по реда на чл. 178, ал. 11 от НПК. Призоваването по телефона или факса следва да се удостовери писмено, по недвусмислен начин, от длъжностното лице, което го е извършило. Горепосоченото отразяване има по – скоро уведомителен характер и обяснява причините, поради които призовките са върнати в цялост, респективно – страната не е била призована. Независимо от това, на 18.09.2024г. въззивният съд е дал ход на делото, събрал е допълнителни доказателства и е дал ход по същество, след което е обявил делото за решаване.

С предприемането на тези действия при нередовно призована страна, при това носител на активната процесуална легитимация по делото, ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК, довело до ограничаване процесуалните права на санкционираното лице и осуетяване възможността то да реализира защитата си.

Предвид изложеното, решението на ВРС следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Варна, който в съответствие с нормативно установения ред за връчване на призовки, съобщения и книжа, да призове надлежно страните в съдебното производството по обжалване на процесния ЕФ, като им осигури процесуалната възможност за активно участие в съдебното производство, след което да се произнесе по съществото на спора.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по отговорността за разноските, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.

Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, във вр. с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 1174/07.10.2024г. по АНД № 1907/2024г. по описа на РС – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.