Решение по дело №203/2022 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 130
Дата: 1 юни 2022 г.
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20222150200203
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. гр.Несебър, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.В.С. Административно наказателно дело №
20222150200203 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЕМ. ЦВ. К. срещу наказателно постановление № 22-
0304-000008/01.02.2022г. на началник сектор в ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104А от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. Жалбоподателката оспорва установената с
АУАН и НП фактическа обстановка. Счита, че при издаването им са допуснати нарушения. С тези
доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – началник сектор в ОД МВР Бургас, РУ Несебър,
заема становище за неоснователност жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 13.01.2022г., около 12:25 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, до хотел Диамант, с посока на
движение към гр. Несебър, жалбоподателката управлявала лек автомобил „Хюндай Санта Фе” с
рег. № ****. По същото време на посоченото място св. С.П. – мл. автоконтрольор при РУ Несебър,
изпълнявал служебните си задължения, като забелязал, че по време на движение водачът използвал
мобилен телефон без устройство „Свободни ръце. Свидетелят констатирал, че жалбоподателката
държи телефон до ухото си и провежда разговор по него, като при вида на полицейските
служители тя свалила телефона от ухото си, но продължила да разговаря. Полицейските служители
последвали автомобила с полицейския автомобил, като същия спрял до хотел „Кубан“ и новия
магазин „Жанет“ в к. к. „Слънчев бряг“, където при спирането К. продължавала да говори по
телефона. Св. П. установил самоличността на водача и съставил АУАН № 340699 от 13.01.2022г.,
въз основа на който е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
1
Срещу АУАН постъпило възражение от жалбоподателката, но същото било прието за
неоснователно от наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 340699 от 13.01.2022г.,
заповед № 8121-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, възражение срещу
АУАН, 2 бр. докладни записки, свидетелските показания на св. П.. Посочените доказателства по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Фактическото оспорване на жалбоподателката, че е използвала система на автомобила с функция
„блутуут“, не се установява по делото, тъй като не са ангажирани никакви доказателства в негова
подкрепа. Наред с това всички събрани по делото доказателства – показанията на св. П., АУАН, 2
бр. докладни записки, са в насока, че жалбоподателката е използвала телефона си с ръце, а не
посредством друга система.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни
постановления по силата на заповед № 8121-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не се споделят възраженията в
жалбата за неясно описание на нарушението, тъй като са описани всички елементи от фактическия
му състав – използване на мобилен телефон по време на управление на автомобил, без устройство,
позволяващо използване без ръце.
Обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този извод са
следните:
От цитирания текст може да се направи извод, че на наказание подлежи водач, който
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. В чл. 104А от ЗДвП е въведена
забрана за водачите на МПС по време на управление да използвал мобилен телефон. Както се
установи от фактическа страна жалбоподателката е управлявала МПС и е използвала мобилен
телефон, без участие на устройство „свободни ръце” (нейните фактически възражения в обратната
посока остават недоказани по делото). Следователно тя безспорно е осъществила състава на
нарушението, наказуемо по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Санкцията за това нарушение е
фиксирана, като наказващият орган я е определил правилно в размер на 50 лв.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
Районен съд Несебър сумата от 16 лв. – заплатено възнаграждение за свидетел по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0304-000008/01.02.2022г., издадено от
началник сектор към ОДМВР гр. Бургас, РУ Несебър, с което на ЕМ. ЦВ. К., ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104А от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ЕМ. ЦВ. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Несебър
сумата от 16 лв. – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за един свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3