№ 784
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.а
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
в присъствието на прокурора С. Д. Т.
като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100603049 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
На 28.01.2025г., СРС 93-ти състав е постановил по НОХД № 2179/ 2024г.
Присъда, с която признал подс.Б. Д. Г. за невиновен в това, че на 18.08.23г., в
гр.София, кв.Орландовци, ул.********, се заканил с убийство на С.Е.И., като
му казал „Чакам само майка ми да умре и ще те убия! Ще те застрелям право в
десетката! Ще те направя на кайма и ще те изям“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено
в условията на домашно насилие, поради което и на осн. чл.304 НПК го е
оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 вр. ал.1 НК.
Против присъдата е подаден въззивен протест от СРП с отправено
искане за отмяна на същата и постановяване на нова такава, по силата на
която подсъдимият да бъде признат за виновен в осъществяване на вменената
му с ОА престъпна деятелност.В депозирания протест съвсем лаконично и
неподкрепено с конкретни съображения е наведен довод за неправилност на
присъдата.В срока по чл.320 ал.4 НПК е депозирано и Допълнение към
протестта, в което допълнение са наведени конкретни аргументи за твърдяната
неправилност и необоснованост на постановената присъда, изразена в
неправилен доказателствен анализ на приобщените доказателства, което е
довело и до неправилно приложение на материалния закон.В подкрепа на
горното прокурорът излага свой собствен коментар на приобщената
доказателствена съвкупност, като акцентира на част от показанията на
1
пострадалия, които по мнение на СРП съдържат категорични данни за
извършено престъпление.
Депозираният въззивен протест е подаден в срока по чл.319 ал.1 НПК.
Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за неговата форма и
съдържание, така и за движението му съгл.чл.321 НПК. Атакуваната присъда е
от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.
В процесния иницииращ въззивното производство документ не се
излагат искания за събиране на нови доказателства, като въззивният съд също
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на нови доказателства.
В ход по същество пред настоящата инстанция, представителят на
държавното обвинение поддържа така подадения протест – както в частта му
относно изложен от СРС неправилен доказателствен анализ, доколкото
неправилно не са кредитирани показанията на свидетелите И. и Г.а; така и в
частта му относно отправеното искане за отмяна на постановената присъда и
осъждане на подсъдимото лице, като в тази насока се развиват аргументи
относно наличие на съставомерност на обективираното от дееца поведение,
което е безспорно доказано.
Защитата на подс.Б.Г., в лицето на адв.Г., приема атакувания съдебен акт
за правилен.В тази връзка излага твърдения, че изводите на СРС от правна
страна са напълно резонни и същите кореспондират с приетите за доказани
факти.Според адв.Г., при настоящия казус не би могло да става въпрос за
закана с убийство по см. на чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК и в тази насока излага
определен доказателствен коментар, като изтъква приложението на чл.281
ал.8 НПК, ограничаващо доказателствената стойност на прочетените по реда
на чл.281 ал.4 вр.ал.1 НПК свидетелски показания.В заключение и предвид
изложеното, защитата отправя молба за потвърждаване на постановената
оправдателна.
Подсъдимият Г. в своя лична защитата се придържа към изразеното от
своя защитник, а в предоставеното му право на последна дума моли за
потвърждаване на постановената първоинстанционна присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите във въззивния
протест и допълнението към него, както и тези, изложени от процесните
страни в хода на съдебните прения и след като в съответствие с чл.314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС
доказателствени материали, обсъдени в пълнота в мотивите към
присъдата.Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства.Въззивният
съд, подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото,
като не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни
изводи относно фактите по делото.
Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
2
През 2023г. подс.Г. живеел в гр.София, кв.Орландовци, ул. ********,
заедно със своята майка св.А.Г.а и заедно с нейния приятел
св.С.И..Подсъдимият често употребявал алкохол и наркотични вещества и в
дома си често буйствал и викал, без видима причина.Това му поведение се
отразило и на отношенията му с горните двама свидетели, като поради
проявявана от него агресия, възниквали конфликти между тях и свидетелите
търсели съдействие от МВР, подавайки сигнали на тел.112.Такава ситуация
била възникнала на 13.08.23г., но въпреки намесата на полицията,
подсъдимият продължил да проявява агресия по отношение на свидетелите Г.а
и И.
На инкриминираната дата 18.08.23г. вечерта подс.Г. и свидетелите Г.а и
И. се намирали в своя дом на горепосочения адрес.Около 20.00ч. подсъдимият
излязъл и малко след това, към 20,30ч. започнал да рита кофите за боклук на
улицата и да вика, след което започнал и да удря от външната страна
прозореца на стаята, в която били двамата свидетели и скъсал поставената
мрежа.Свидетелят И. се опитал да го успокои, но подс.Г. ги обвинил, че са
спукали гумата на колелото му и отново излязъл.След като употребил алкохол,
той се прибрал по-късно вечерта, около 22.00ч. и отново започнал да блъска
по прозореца на стаята и по отношение на св.И. изрекъл на висок глас думите
„мишка, излез навън, ела да видим кой е по-голям мъж … Ако нещо стане с
майка ми, ще те убия! Ще те застрелям право в десетката“, след което се
прибрал в стаята си.След това св.И. се обадил на тел.112, в резултат на което
на място пристигнали свидетелите М.Н. и Т.Т., полицейски служители в 02 РУ
– СДВР. В тяхно присъствие подсъдимият подновил агресивното си поведение
и посочвайки пострадалия, заявил „Ей този ще го убия!“, след което бил
задържан.
Възприетите от първата инстанция фактически положения относно
основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати груби логически
грешки.Съдът е анализирал доказателствените източници и подробно е
обосновал съображенията си за тяхната съотносимост към процесния спор и
правдивост на описаните факти.В мотивите към проверяваната присъда са
обсъдени обясненията на подс.Г., показанията на свидетелите А. Г.а, С.И.,
М.Н. и Т.Т., като са обсъдени и всички изготвени по делото експертизи.В тази
вр. въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано
въз основа на прецизен и правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като почти изцяло споделя доводите и
съображенията, отразени в мотивите към оспорваната присъда, но с известна
корекция, която ще бъде изложена по-долу в съдебния акт.При тези
съображения напълно ненужно се явява осъществяването на подробен анализ
на същата тази доказателствена съвкупност и от въззивния съд.Изводите на
СРС касателно показанията на свидетелите М.Н. и Т.Т. и касателно
изготвените и приети експертни заключения са напълно правилни и
изчерпателни и поради това, и споделими, като настоящият съд препраща към
същите в тази им част .
3
Необходимо е обаче да се даде отговор на релевираните от държавното
обвинение възражения за неправилен доказателствен анализ, като в тази вр. се
акцентира върху показанията на сочения за пострадал свидетел И. и на тези,
дадени от св.Г.а.Тук следва да се отбележи, че показанията на тези двама
свидетели съдържат данни за място, време и обективирана от подсъдимия
деятелност, които фактически данни напълно се припокриват с
инкриминираните такива – в частност свидетелите Г.а и И. заявяват, че на
инкриминираната дата и място, а именно на 18.08.23г. в гр.София,
кв.Орландовци, ул.******** подсъдимият изрича по адрес на пострадалия
думите „Чакам само майка ми да умре и ще те убия! Ще те застрелям право в
десетката!“. Безспорно е, че така заявените обстоятелства са съотносими
такива и се ползват с нужната конкретика и категоричност и доколкото
коментираните показания са резултат от преките и непосредствени възприятия
на двамата свидетели-очевидци, то съдът дава вяра и кредитира с доверие
същите, оценявайки ги за пряк доказателствен източник.Нещо повече –
наблюдава се последователност в разказа на свидетелите И. и Г.а, тъй като
всеки един от горепосочените факти се съдържа както в показанията им,
дадени пред СРС, така и в тези, дадени в хода на ДП и прочетени по
процесуалния ред на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК и чл.281 ал.5 вр.ал.1
НПК. Да, действително се установява определено несъответствие между
показанията на пострадалия и подадения от него сигнал до тел.112 (чийто
запис е обект на експертно изследване), като в това последно съобщение той
сочи само и единствено обстоятелството на изразено от подсъдимия
намерение „да го бие и да бие майка си“, а не сочи изречените думи с
отправена закана за убийство.Това обаче несъответствие между отделните
доказателствени източници не влияе на преценката за достоверност на
показанията на св.И. – съдът отчита, че всяко едно от горните доказателствени
средства се ползва с един и същи първоизточник на информация; в случая
както показанията на св.И., така и визираната експертиза, изследвала запис на
негово телефонно обаждане, се базират на възприятия и думи на самия
пострадал; следва обаче да се отчете и различният времеви момент на
реализиране на събитията, съдържащи се в тези два отделни доказателствени
източника; в частност в показанията си свидетелят разказва за действията на
подсъдимия, предхождащи подаването на сигнала до тел.112, като
съдържанието на последния отразява и е пречупено през конкретното
психично състояние на свидетеля в този последващ момент и поради това,
съдът приема за допустимо и житейски логично констатираното известно
разминаване.
В контекста на горното е нужно да се отбележи, че по отношение
свидетелските показанията в частта им относно коментираните факти и най-
вече изречените от подсъдимия заканителни думи не намира приложение
ограничението на чл.281 ал.8 НПК, каквато теза се застъпва от защитата –
тези факти не се съдържат само в прочетените на осн. чл.281 ал.4 вр.ал.1 НПК
показания, но и в показанията, дадени в хода на съдебното следствие.Тук също
така е нужно да се подчертае, че и първостепенният съд се позовава на
забраната по чл.281 ал.8 НПК, сочейки за единствен доказателствен източник
4
на изречените заканителни думи прочетените на горното правно основание
показания.В тази им част мотивите на СРС действително се явяват
неправилни такива, доколкото както вече се подчерта, в хода на проведеното
първоинстанционно съдебно следствие свидетелите И. и Г.а изразяват
изречените от подсъдимия на инкриминираната дата думи (макар и не в
последователността и терминологията, посочена в процесния ОА), като тези
показания се подкрепят и от обясненията на самия подсъдим.Т.е. показанията
на тези двама свидетели от ДП, прочетени на осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 НПК, не
са единственият доказателствен източник.На следващо място и отново в
контекста на обсъжданата забрана по чл.281 ал.8 НПК, СГС констатира и
определена противоречивост в мотивите на основния съд - от една страна
съдът се позовава на горното ограничение, а от друга приема за доказано от
фактическа страна и изрично посочва обстоятелството на изречени от подс.Г.
думи „Ако нещо стане с майка ми, ще те убия! Ще те застрелям право в
десетката“; респ. приема за безспорно доказани факти, обхванати от забраната
по чл.281 ал.8 НПК, на която се позовава в последствие в доказателствения
анализ.Това противоречие в мотивите към проверяваната присъда
представлява процесуално нарушение, което обаче не се оценява за
съществено такова и по мнение на настоящия съдебен състав, макар и
налично, горното противоречие не влияе върху цялостната правилност на
проверяваната присъда, тъй като подлежи на отстраняване от въззивния съд.
Единственото обстоятелството, обхванато от регламентираната в чл.281
ал.8 НПК забрана, е това на изречени от подс.Г. думи „Ще те
направя на кайма и ще те изям“ – тези думи действително се съдържат само и
единствено в показанията на св.И., дадени по ДП и прочетени по
процесуалния ред на чл.281 ал.4 вр.ал.1 НПК и в тази вр. мотивите на
първостепенния съд се явяват напълно правилни.
Противно на твърденията на прокурора, изнесени във въззивния
протест, събраните доказателства - нито по отделно, нито в своята
съвкупност, не съдържат еднопосочна информация, която да обосновава
обвинителната теза.Освен всичко горепосочено, следва да се отбележи и
приетото за обективно заключение на изготвената СППЕ, а и от това на
допълнително назначената КСППЕ, които непротиворечиво констатират, че
пострадалият свидетел е преживял определена емоционална реакция и при
създалата се ситуация е изпитал силно негативни емоционални преживявания,
но не е изпитал реален страх при обективираното от подс. Г. вербално
поведение; не е изпитал страх за живота си, който да отговаря на критериите
за „основателен страх“.Експертизите напълно кореспондират с показанията на
св.И., който непосредствено след възприемане на изречените от подсъдимия
думи необезпокоявано подава сигнал на тел.112, като това му действие е
продиктувано от желание и стремеж „да го укроти“, а не от изпитван страх за
своя живот.
В заключение в доказателствения анализ СГС подчертава, че на база
показанията на свидетелите И. и Г.а, а и на база обясненията на подс.Г. се
извежда с изискуемата категоричност и несъмненост обстоятелството на
отправени от подсъдимия по адрес на пострадалия конкретни реплики, които
5
обаче реплики безкритично са били инкриминирани от прокурора, без да
съобрази в цялост всички съпътстващи ги факти.Последните касаят както
предходното поведение на подс.Г. по често проявявана вербална агресия, но
без конкретни последствия, и последващото му такова по прибиране и
затваряне в стаята му до момента на пристигане на полицейските служители
на инкриминираното място, така и действията на самия пострадал, който
необезпокояван подава сигнал до тел.112 и заявява факта на отправени му
закани за побой, а не за убийство.Тези съпътстващи инкриминираната
деятелност обстоятелства са изчерпателно посочени от основния съд и са
правилно оценени от правна страна.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон и първоинстанционният съд
е приел, че подс.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК.
От правна страна СГС отбелязва следното:
При излагане на съображения досежно липсата на деяние по чл. 144,
ал.3 вр. ал.1 НК СРС е изложил правни аргументи, които преимуществено се
споделят от въззивния съд.В този аспект настоящият съдебен състав намира за
необходимо лаконично да отбележи следното: На първо място следва да се
отчете, че престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК визира от обективна
страна изпълнително деяние, реализирано само чрез активно действие и
изразяващо се в обективирано намерение към пострадалия, че деецът ще
извърши убийство спрямо него.Необходимо е също така заканата да носи
съдържание и интензитет, че да създава възможност за възбуждане у жертвата
на основателен страх от извършването й.Такъв би бил налице, когато при
отправянето й съществува реална възможност деецът да осъществи
обективираното си намерение, като същевременно личи оформено решение за
това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на
такова решение.При преценката на този момент следва да се вземат предвид
обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на
дееца.Не е необходимо действително пострадалият да се е уплашил, а законът
има предвид възможността за възникване на основателен страх.Тези
обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на деянието,
а не след изминаването на определено време.В този смисъл е и ТР № 53/1989г.
на ОСНК на ВС, в което се приема, че за съставомерността на деянието по
чл.144 ал.3 НК, законът не изисква към момента на извършването му -
отправянето на заканата с убийство, у дееца да има оформено решение за
неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при
които резултатът реално може да настъпи.От субективна страна съставът на
това престъпление изисква деецът да съзнава съдържанието на заканата и
нейното възприемане от заплашения за действителна такава, като не е
необходимо лицето в действителност да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи.
В конкретния казус и съобразно правилно установените и посочени от
контролираната инстанция факти, по изискуемия несъмнен начин е доказано,
че на инкриминираната дата и място подс.Г. действително изрича по адрес на
6
пострадалия част от инкриминираните заканителни изрази; не се доказват
само и единствено изразите „Ще те направя на кайма и ще те изям“.Т.е. на
база приобщената доказателствена съвкупност безспорно се извеждат част от
обективните съставомерни елементи, в частност дата и място на реализиране
на вменената престъпна деятелност.Това обаче съвсем не е достатъчно, тъй
като липсват доказателства за останалите съставомерни елементи.Тук съдът
има предвид, че описаните по-горе, а и възприети и от СРС фактически
обстоятелства, касаещи извършените от подсъдимия действия (отправените
спрямо И. конкретни реплики) биха съставлявали съставомерни признаци от
обективната страна на престъпния състав по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК, но
единствено, ако тези вербални действия са годни и обективно са насочени
към това да породят интензивни страхови представи у пострадалия за
предстоящо неблагоприятно за него събитие, което би засегнало неговия
живот и застрашило физическото му оцеляване.В случая отправените от
страна на подс.Г. изрази не сочат недвусмислено на декларирано от страна на
подсъдимия обещание за бъдещо лишаване от живот на свидетеля.Както вече
се подчерта, в тази насока следва да се отчетат всички съпътстващи
обстоятелства – предходно аналогично поведение на подсъдимия, лишено от
афишираните негативни последици, което обстоятелство от своя страна
лишава от категоричност и процесните „закани“; мястото и начина на
отправяне на тези изрази и демонстрираните от страна на подсъдимия
въздържаност, предпазливост и липса на всякакъв физически контакт със
св.И., доколкото самите думи са изречени в момент, когато подсъдимият се
намира извън стаята, в която са пострадалия и св.Г.а; има се предвид и
последващото поведение на подсъдимия, реализирано непосредствено след
заявяване на инкриминираните изрази, а именно той не възпрепятства
възможността на пострадалия да подаде сигнал до тел.112, а се прибира в
своята стая, където престоява до момента на пристигане на полицейските
служители.Тези обстоятелства обосновано аргументират извод, че „заканите“
от обективна страна не са от характер да възбудят основателен страх у св.И. за
тяхното предстоящо осъществяване, а и реално не са породили такъв страх у
свидетеля, видно от заключението на СППЕ. Несъмнено горните изрази са
били отправени от подсъдимия и са възприети лично от пострадалия, но
същите не са обективно годни да породят у последния реален страх за
осъществяването им и да повлияят върху свободното формиране на воля от
страна на свидетеля за определяне начина му на живот, а и реално не са били
насочени към постигане на именно такава промяна, показател за което е
именно последващото поведение на дееца.
Законосъобразно, съблюдавайки принципа за постановяване на
осъдителна присъда единствено при несъмнена доказаност на обвинението и
като правилно е отчел липсата на категорични и непротиворечиви
доказателства, обосноваващи обективната съставомерност и съпричастността
на подсъдимия към инкриминираното деяние, СРС го е признал за невиновен
в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, за което му е било
предявено обвинение
Мотивиран от горното и на осн. чл.334 т.6 вр. чл.338 НПК, СОФИЙСКИ
7
ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33/28.01.2025г., постановена по НОХД №
2179/2024г., СРС, НО, 93-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8