Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1449 10.06.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести
граждански състав
На двадесети
май през две хиляди и деветнадесета
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 6976 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба Х.Я.И., ЕГН: **********,***,, действащ чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Р.Д., за приемане за установено на основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 143, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 от СК и чл. 86 от ЗЗД по отношение на ответника –непълнолетното негово дете Х.Х.И., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на майка и законен представител И.Д. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, че ищецът не му дължи /след направено уточнение от 09.11.2018г./ заплащане на сумата от 5712лв., представляваща сбор от просрочени месечни издръжки в размер на от по 120 лв. всяка за периода от 10.09.2014г. до 28.09.2018г., присъдени с влязло в законна сила бракоразводно съдебно решение от 28.10.2014г. по гр.д. № 6456/2014г. по описа на БРС, както и сумата от 1174.68 лв., представляваща сбор от законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от 120 лв., считано от забавата /всяко 11-то число на месеца/, начиная от 11.10.2014г. до 28.09.2018г.. Претендира присъждане и на направените по делото производство разноски.
В исковата молба се твърди, че независимо, че след развода на родителите на детето, родителските права са предоставени за упражняване на майката, детето фактически е останало да живее при ищеца – неговия баща, като оттогава само бащата се грижи за отглеждането на детето и е осугуряване на средстата за неговата издръжка. Независимо от това ищецът твърди, че майката на детето се е снабдила с изпълнителен лист от 16.03.2018г. за присъдената в полза на детето издръжка и е образувала изпълнително дело № 201/2018г. по описа на ДСИ при БРС, по което ищецът е получил покана за доброволно изпълнение на исковата сума от 7186.51 лв., изчислена към 28.09.2018г. за неплатена издръжка на детето за исковия период, включваща главница, лихви и разноски. По гореизложените съображения, ищецът, счита, че е изпълнявал задълженията си за осигуряване на издръжка на детето си не дължи такава втори път. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощения си процесуален представител поддържа исковете си, моли за уважаването им и за присъждане на разноските по делото.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от майката И.Д. С., но поради обстоятелството, че същият не е подписан и от непълнолетния ответник, както и с оглед твърдения за влошени отношения между майката и детето, съдът приема същият като писмено становище по иска, в което са изложени съображения за отхвърлянето му. Ангажирани са доказателства. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Поради констатираните впоследствие противоречиви интереси на ненавършилото пълнолетие дете и неговите родители на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК вр. счл. 129, ал. 2 от СК с определение от 22.02.2019г. съдът е назначил посочения от БАК адв. М. Т. за особен процесуален представител на детето. В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особения представител на детето е депозирал писмен отговор, в който искът е оспорен, за което са изложени подробни съображения. В съдебно заседание особения процесуален представител на непълнолетния ответник поддържа писмения си отговор. Представя писмени бележки, в които счита, че с оглед липсата на категорични доказателства, че за периода от м. септември 2014г. до м. август 2017г. само и единствено бащата е полагал грижи за детето, исковете не за този период не са доказани и следва да се отхвърлят, като счита, че следва да бъдат уважени само за периода от м. август 2017г. до 28.09.2018г., за който са налице безспорни доказателства, че само бащата е отглеждал детето.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 143, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 от СК и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
По делото страните не спорят, а видно от данните се установява, че с решение от 28.10.2014г. по гр.д. № 6456/2014г. по описа на РС- Бургас бракът между родителите на роденото по време на него и ненавършило пълнолетие дете Х.И. е прекратен с развод по взаимно съгласие по реда на чл. 330 от ГПК и чл. 50 и чл. 51 от СК, като съгласно утвърденото от съда споразумение по чл. 51 от СК родителските права по отношение на детето са предоставени за упражняване на майката, при местоживеене на детето пери нея, а бащата е поел задължението да заплаща на непълнолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 10.09.2014г. до настъпване на законво основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава при плащането на месечните вноски.
Ищецът твърди, че съдебното решение относно предоставените за упражяване родителски права върху детето на майката не е изпълнено, като през целият период след развода и до настоящия момент детето е живяло при него, като само той е отглеждал детето и е осигурявал неговата издръжка. Майката твърди, че за периода от развода до края на 2017г. детето е живяло само и единствено при нея, като едва в края на 2017г., съобразявайки се с желанието на детето, тя не го е възпрепятствала да живее при баща си, като през този период тя е продължила да се грижи за него, предоставяйки му всички учебни материали, купувала му е дрехи и редовно му е давала джобни пари.
По делото не се спори, че за исковия период бащата не е заплащал определената съгласно съдебно утвърденото споразумение по чл. 51 от СК месечна издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител с оглед предоставените й за упражняване с бракоразводното решение родителски права върху детето.
По делото е изготвен социален доклад по чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., в който е посочено, че детето Х. живее при баща си от 2018г., което обстоятелство не е спорно между страните. За останалия исков период от 10.09.2014г. до 28.09.2018г. социалните работници са констатирали противоречия както във версиите на родителите, така и в обяснения на детето. При изслушването на детето в съдебно заседание по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. то е заявило, че от раздялата на родителите си е отишло да живее при баща си в апартамента му в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, а майка му е отишла да живее в с. Черни връх. Детето сочи, че винаги е искало да живее с баща си, че изобщо не е живяло с майка си след развода и, че баща му редовно му е давал пари. Детето е заявило, че рядко е ходило при майка си в с. Черни връх.
По делото са ангажирани свидетелски показания, като по искане на ищеца са разпитани св. С. Д. и св. Г. И., а по искане на майката на детето са разпитани – св. Р. П. /баба на детето по майчина линия/ и св. М. И. В показанията си свидетелите на ищцовата страна заявяват, че детето живее при баща си от развода на родителите си, като св. Д. завява, че когато е започнало да живее с баща си детето е учило в училище „Климент Охридски“, а сега учи в строителния техникум. Св. И. /с когото майката е имала връзка след развода/ сочи, че двамата с нея са живели в едно домакинство за периода от 2015г. до м. август 2016г. в с. Черни Връх, като през повечето време детето е било при баща си, който се грижел за него. Свидетелят заявява, че детето е пребивавало при майка си за не повече от един ден или една вечер и тъй като често са се скарвали след това се е връщало при баща си. Сочи, че в дома, в който са живели с майката почти не е имало вещи на детето, като майката му е споделяла, че бащата основно издържа детето и тя няма претенции за издръжка към него.
В показанията си св. П.... /баба на детето по майчина линия/ заявява, че след развода, през м. септември 2014г. дъщеря се преместила при нея в с. Черни връх, като детето живяло при тях през 2014г. и 2015г. постоянно. Свидетелката сочи, че тя и майката да водили и взимали детето в и от училището, в което е учило тогава -„Климент Охридски“ – Бургас. Свидетелката първоначално заявява, че от лятото на 2015г. до лятото на 2016г. дъщеря й е живяла с едно момче Г /св. Г. И./, като детето е живяло при тях през цялото време. Впоследствие сочи, че от 2016г. до 2017г. майката е живяла заедно със св. И., като детето било и при майката и при бащата през 2016г. или 2017г., след което окончателно се преместило да живее при бащата. На следващо място свидетелката П. е заявила, че след като майката се преместила да живее в гр. Бургас в жилището на нейния баща в ж.к. „Зорница“ детето започнало да ходи при баща си и след Великденската ваканция през 2017г. то се преместило да живее при баща си.
По делото е разпитан свидетелят М. И., който заявява, че управител на магазин „Дени 90“, в който майката работи от началото на 2015г. От показанията му се установява, че магазинът се намира в гр. Бургас, ж.к. „Зорница“ в близост до училище „Климент Охридски“, като сочи, че е трябвало да съобразява графика на работните смени на майката, защото тя водела и взимала детето в и от училище, поради което тя работела от 8 часа до 17 часа. Свидетелят сочи, че често майката е ходила на родителски срещи, взимала е детето в магазина си при себе си, като през 2017г., когато се е преместила да живее в жилището на нейния баща е престанала да води и взима детето от училище, защото баща й живеел в близост до училището. От показанията на св. И. се установява, че след като майката се преместила да живее при баща си в ж.к. „...“ детето започнало да живее основно при баща си, като това се случило отпреди лятото на 2017г. Свидетелят заявява, че двамата с майката са започнали връзка и са намерили жилище, в което да живеят под наем заедно с детето, като то дори помогнало за преместване на багажа, но на третият ден й се обадило и й казало, че баща му не му дава да спи при нея, а само да идва при нея“. От показанията му се установява, че тогава тя освободила квартирата и от м. август 2017г. до май 2018г. двамата със св. И. заживяли заедно в неговото жилище, но без детето.
При кредитиране на свидетелските показания съдът намира, че по делото се установи по категоричен и безпротиворечив начин, че действително детето е водено и връщано от училище „Климент Охридски“ от майка си и баба си по майчина линия за периода от развода на родителите му до преместването на майка му в жилището на баща й в ж.к. „.....“ през пролетта на 2017г. Отделно от това се установи, че местоработата на майката в магазин в ж.к. „З...“, в същият квартал, в който се е намирало училището на детето и специално създадения й с оглед учебния процес на детето работен график за периода от развода до лятото на 2015г. /когато майката е започнала връзка със свидетеля И./ означава, че тогава детето е живяло преимуществено при нея. Съдът намира, че от показанията на свидетелите, макар и несъвпадащи в отделни части може да се направи извод, че по време на съвместното съжителство на майката със св. И. детето не е имало ясно установено местоживеене, като е пребивавало и при единия и при другия родител за различни периоди от време. Това от друга страна е индиция, че за периода след развода до преместването на майката в жилището на баща й през пролетта на 2017г. детето е живяло непостоянно и при двамата си родители. За този период, въпреки доказателствената тежест, която носи ищецът не проведе успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че детето е живяло изключително и само при него и само той е полагал грижи за отглеждането и осигуряване на издръжката му. В тази връзка бащата нито твърди каква е причината, нито ангажира достоверни и категорични доказателства досежно обстоятелствата, довели до твърдяната от него фактическа промяна в местоживеенето на детето ведната след развода въпреки уговорките в споразумението по чл. 51 от СК между него и майката. Ангажираните в тази връзка показания на св. Д..... съдът не кредитира, тъй като са изолирани и не се базират на негови преки впечатления, а вероятно на скорошно формирана представа от разговори с бащата в тази насока. Отделно от това съдът констатира, че няма нито твърдения, нито данни бащата да е водил и взимал детето от училището, в което тогава е то учило, намиращо се в ж.к. „З...“ – отдалечено от жилището на бащата в ж.к. „Изгрев“. Показанията на св. Д.... в тази връзка съдът намира, че имат предвид времето от последната учебна година, преди преместването на детето в средното училище, което понастоящем посещава „Механотехникум“ и което не е известно на същия свидетел, който е заявил в показанията си, че детето понастоящем учи в „Строителния техникум.“
С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото се доказа по категоричен начин, че детето се е преместило и заживяло при баща си след Великденските празници през 2017г. - според св. П.... и преди лятото според св. И...., и оттгова продължава да живее при него и понастоящем, вкл и до края на исковия период. Тъй като по делото няма точна дата за началния момент на окончателното преместване на детето да живее при баща си, а след периода на Великденските празници през 2017г. /14-17 април 2017г./ и преди лятото – м. юни 2017г. вече е настъпила изискуемостта на задължението за издръжка за м. април 2017г., съдът намира, че за периода, считано от 10.05.2017г. /месецът, следващ преместването на детето при бащата и предхождащ лятото/ до 28.09.2018г., детето е живяло фактически трайно при бащата. Установява се също, че фактическото преместване на детето да живее при баща си е станало със знанието и съгласието на майката /такива са изявленията й в писмения й отговор- становище/, въпреки, че тя е продължила съгласно съдебното бракоразводно решение да бъде родителя на когото са предоставени за упражняване родителските права на детето след развода. Независимо от това, тъй като бащата, като родител, неупражняващ родителските права фактически е полагал дължимите грижи за детето през горепосочения период, включително е предоставял на детето необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено за периода от 10.05.2017г. до 28.09.2018г../в т см. решение № 134 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 90/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. С./. Ето защо съдът намира за доказан по основание и размер предявния иск за недължимост на бащата на месечна издръжка от по 120 лв. месечно за ответното непълнолетно дете за периода от 10.07.2017г. до 28.09.2018г., възлизащи в общ размер от 1992 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от забавата, начиная от 11.05.2019г. до 28.09.2019г., възлизащи в общ размер от 148.27 лв. В останалите части иска за недължимост на главницата, представляваща задължение за месечна издръжка за периода от 10.09.2014г. до 10.04.2017г. вкл. в общ размер от 3720 лв. и за лихвите за просрочие на всяка месечна вноска от по 120 лв., считано от 10.09.2014г. до 28.09.2018г. в общ размер от 1026.41 лв. се явяват недоказани и следва да се отхвърлят.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски за платена държавна такса и възнаграждение за особен представител на
непълнолетния ответник в общ размер от 198.12 лв., изчислени съразмерно с
уважената част от исковете.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 143, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 от СК и чл. 86 от ЗЗД
по отношение на непълнолетното дете – ответник Х.Х.И., ЕГН: **********,
представляван в настоящото производство чрез назначения му особен процесуален
представител – адв. М.Т. –БАК, че неговият баща Х.Я.И., ЕГН: **********,*** НЕ МУ
ДЪЛЖИ заплащане на сумата от 1992лв.
/хиляда деветстотин дветдесет и два лева/, представляваща сбор от
просрочени месечни издръжки в размер на от по 120 лв. всяка за периода от
10.05.2017г. до 28.09.2018г., присъдени с влязло в законна сила бракоразводно
съдебно решение от 28.10.2014г. по гр.д. № 6456/2014г. по описа на
БРС, както и сумата от 148.27 лв. /сто четиридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
сбор от законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от 120 лв.,
считано от забавата, начиная от 11.05.2017г. до 28.09.2018г. – поради изпълнение на това
задължение, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалите им части над установения
за недължим размер на месечните издръжки от по 120 лв. месечно от общо 1992лв.
до претендирания размер от общо от 5712 лв. за останалата част от периода от
10.09.2014г. до 09.05.2017г. вкл. и над установения за недължим размер на
законната лихва от 148.27 лв. до претендирания от 1174.68
лв., представляваща сбор от законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска от 120 лв., представляваща издръжка за периода от 10.09.2014г. до
09.05.2017г., считано от забавата /всяко 11-то число на месеца/, начиная от
11.10.2014г. до 28.09.2018г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА непълнолетното дете – ответник Х.Х.И., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на майка и законен представител И.Д. Стоянова, ЕГН: **********, с адрес: ***, представляван в настоящото производство чрез назначения му особен процесуален представител – адв. М.Т. –БАК, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Я.И., ЕГН: **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер от 198.12 лв. /сто деветдесет и осем лева и дванадесет стотинки/, изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.