№ 76
гр. Бургас, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Светла М. Цолова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора К. Г. К.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело за
възобновяване № 20252000600180 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.420 ал.2 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане от осъдения П. Г. Т., чрез процесуалния си
представител адв. Б. Д. от АК – Бургас, за възобновяване на НОХД №
1364/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, за отмяна на постановеното по
него определение № 219/17.04.2025 г. за одобряване на споразумение за
решаване на делото само в частта относно осъждането на П. Г. Т. на основание
чл.281 ал.4 от НК да заплати в полза на държавата сума в размер на 10 000
лева, представляваща пазарната стойност на моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението, и за връщане на делото в тази
му част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд
съобразно реда по чл.306 ал.1 т.1 от НПК.
В искането се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от
НПК - допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, въз
основа на което се претендира възобновяване на наказателното дело по реда
на чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Твърди се, че районният съд е одобрил внесено
споразумение за решаване на делото, съгласно което П. Г. Т. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4, т.5, т. 6 вр.ал.1
вр.чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 07.09.2023 г. на път № 5392, свързващ село
Братово, обл. Бургас и гр. Камено, обл. Бургас, в съучастие като извършител с
../ - също извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез
превозването им от начална до крайна дестинация в страната, противозаконно
1
подпомагал повече от едно лице, а именно: 10 чужденци - граждани на
Република Сирия, от които 7 лица с неустановена самоличност и лица без
документи за самоличност, установена по техни данни като: М.Х./, роден на ..
г. в гр. Едлиб, Сирия, сирийски гражданин, А.Ж.А., роден на .. г. в гр. Дер
Елзор, Сирия, сирийски гражданин и М.С.М./, роден на .. г. в гр. Дер Елзор,
Сирия, сирийски гражданин, да преминават в страната в нарушение на закона:
чл.8 ал.1 от Закона за чужденците в Република България: „ Чужденец може да
влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се
изисква съгласно Регламент /ЕО/ № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001
година, чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ - „ Чужденец, който влиза в Република България
или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване
или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима,
съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 година”,
като деянието е извършено чрез използване на моторни превозни средства -
лек автомобил БМВ, модел „525 и'‘ с рег.№ РВ .. СА, собственост на А.Е.К.,
управляван от Н. А.Е.К. и лек автомобил БМВ, модел „320Д“ с рег.№ А .. НС,
собственост на М.К.Х., управляван от П. Г. Т., и деянието е извършено по
отношение на непълнолетни лица - А.Ж.А., роден на .. г. и М.С.М./, роден на ..
г. Сочи се, че за извършеното от П. Г. Т. престъпление по чл. 281 ал.2 т.1, т.4,
т.5, т.6 вр.ал.1 вр.чл. 20 ал. 2 от НК, на основание чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК на
същия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 16 месеца,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитатален срок от 4 години, както и наказание „глоба” в размер на 2500
лева. Сочи се още, че със същото определение е одобрено постигнато между
страните в процеса съгласие относно приложението на чл.281 ал.4 от НК, по
силата на което П. Г. Т. се осъжда да заплати в полза на държавната сумата в
размер на 10 000 лева, представляваща пазарната стойност на моторното
превозно средство, послужило за извършване на престъплението, а именно -
лек автомобил БМВ, модел „320Д“ е рег.№ А .. НС собственост на М.К.Х..
Заявява се, че определението на съда, с което е одобрено постигнатото между
страните споразумение за решаване на наказателното дело в частта, с която П.
Г. Т. е осъден да заплати в полза на държавната сумата от 10 000 лева,
представляваща пазарната стойност на моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението - лек автомобил БМВ, модел
„320Д“ е рег.№ А .. НС собственост на М.К.Х., е постановено при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила – нормата на чл.383 ал.2 от
НПК, водещо до нарушаване правото на защита на осъдения Т.. Аргументира
се довод, че съгласно цитираната по-горе норма на чл.383 ал. 2 от НПК,
произнасянето на съда по прилагането на чл.53 от НК следва да се извърши по
реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, а в съдебната практика няма спор, че нормата
на чл.281 ал.4 от НК /по силата на която Т. е осъден да заплати
равностойността на превозното средство, послужило за извършване
2
престъплението, предмет на споразумението/ урежда мярка по чл. 53 от НК,
тъй като предвижда отнемане в полза на държавата на превозното средство,
когато е собственост на дееца, или налагане на глоба в размер на пазарната
стойност на превозното средство в лева, когато той не е негов собственик.
Обосновава се извод, че при това положение, доколкото мерките по чл. 53 от
НК не попадат в кръга от въпроси по чл.381 ал.5 от НПК, по които законът
позволява да бъде постигнато съгласие между страните по споразумението, то
с одобряването на споразумението в този му вид, съдът е допуснал нарушения
на процесуалните правила, свързани с правомощията му по чл.382 ал.5 и ал.7
от НПК, както и нарушение на разписаното в чл.383 ал.2 от НПК процесуално
правило относно реда, по който следва да се произнесе по прилагането на
чл.53 от НК, а именно по чл.306 ал.1 т.1 от НПК. Заявява се, че с
нарушаването на реда, предвиден в разпоредбата на чл.383, ал.2 от НПК, за
произнасяне по прилагането на чл.53 от НК, е препятствана възможността на
страните, в случая на осъдения Т., да упражни правото си на жалба срещу
съдебния акт в съответната му част, тъй като по силата на чл.382 ал.9 от НПК
определението на съда, с което се одобрява постигнато между страните в
наказателния процес споразумение за решаване на делото, е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране, а за разлика от него, определението на
съда по чл.306 ал 1 т.1 от НПК, към който ред за произнасяне препраща
нормата на чл.383 ал.2 от НПК, подлежи на обжалване и протестиране по реда
на Глава XXI от НПК - чл.306 ал.3 от НПК. Като се заявява, че са налице
основанията по чл. 422 ал.1 т. 5 вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК за възобновяване на
НОХД №1364/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, се настоява за отмяна
на постановеното по делото определение № 219/17.04.2025 г. за одобряване на
споразумение за решаване на делото само в частта относно осъждането на П.
Г. Т., на основание чл.281 ал.4 от НК да заплати в полза на държавата сума в
размер на 10 000 лева, представляваща пазарната стойност на моторното
превозно средство, послужило за извършване на престъплението - лек
автомобил БМВ, модел „320Д“ е рег.№ А .. НС, собственост на М.К.Х., и в
тази част делото да бъде върнато за ново разглеждане от Районен съд - Бургас
съобразно реда по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденото лице П. Г.
Т., редовно призован, не се явява. Явява се изрично упълномощения му за това
производство процесуален представител адв. Б. Д. от АК – Бургас, който
заявява, че поддържа искането за възобновяване на производството по НОХД
№ 1364/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, на посочените в него
основания, като настоява за отмяна на постановеното по делото определение
№ 219/17.04.2025 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото
само в частта относно осъждането на П. Г. Т., на основание чл.281 ал.4 от НК
да заплати в полза на държавата сума в размер на 10 000 лева, представляваща
пазарната стойност на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението - лек автомобил БМВ, модел „320Д“ е рег.№ А
.. НС, собственост на М.К.Х., и в тази част делото да се върне за ново
3
разглеждане от Районен съд - Бургас съобразно реда по чл. 306 ал.1 т.1 от
НПК
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас изразява
мотивирано становище за допустимост и основателност на искането на
осъденото лице за възобновяване на производството по делото, поради което
предлага същото да бъде уважено. Напълно споделя доводите, изложени в
писменото искане, по повод на което е образувано настоящото производство,
като наред с това заявява, че са налице и други основания, поради които
производството по делото следва да бъде възобновено. Прокурорът се
позовава на решение № 8/17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. на
Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна частта на
разпоредбата на чл.281 ал.4 от НК - „или се налага глоба в размер на пазарната
стойност на превозното средство в лева, ако не е негова собственост“, като
противоречащи на принципа на правната сигурност като елемент на правовата
държава и на принципа на законоустановеност на престъплението и
наказанието. Сочи се, че към датата на одобряване на споразумението,
решението на Конституционния съд не е било влязло в сила, но към
настоящия момент същото е действащо и съдебният акт – определението за
одобряване на споразумението в тази му част противоречи на решението на
Конституционния съд, което на собствено основание формира нарушение на
материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което се
предлага искането да бъде уважено..
Апелативният съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си
установи следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е
процесуално допустимо - предметът му е акт от кръга на визираните в нормата
на чл.419 от НПК; посочено е основанието по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.2
от НПК; подадено е в срока по чл.421 ал.1 от НПК от оправомощено лице.
Разгледано по същество, искането е основателно.
С определение № 219 от 17.04.2025 г., постановено по НОХД №
1364/2025 г., Районен съд - Бургас е одобрил споразумение за решаване на
делото в досъдебното производство между прокурор от Районна прокуратура
– Бургас, обвиняемите П. Г. Т. и Н. А.Е.К. /../ и защитниците им, съответно
адв. Б. Д. от БАК и адв. К.Т. от БАК, съгласно което:
Обвиняемият Н. А.Е.К. /../ се е признал за виновен за това, че
07.09.2023 г. на път № 5392, свързващ село Братово, обл. Бургас и гр. Камено,
обл. Бургас, в съучастие - като извършител, с П. Г. Т. - също извършител, с цел
да набави за себе си имотна облага, чрез превозването им от начална до крайна
дестинация в страната, противозаконно подпомагал повече от едно лице, а
именно: 10 чужденци - граждани на Република Сирия, от които 7 /седем/ лица
с неустановена самоличност и 3 лица без документи за самоличност,
установена по техни данни като: М.Х.А., роден на .. г. в гр. Едлиб, Сирия,
4
сирийски гражданин, А.Ж.А., роден на .. г. в гр. Дер Елзор, Сирия, Сирийски
гражданин и М.С.М., роден на .. г. в гр. Дер Елзор, Сирия, сирийски
гражданин, да преминават в страната в нарушение на закона: чл. 8, ал.1 от
Закона за чужденците в Република България: „Чужденец може да влезе в
Република България, ако притежава редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се
изисква съгласно Регламент /ЕО/№ 539/ 2001 на Съвета от 15 март 2001
година“, чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от
целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е
необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001
година”, като деянието е извършено чрез използване на моторни превозни
средства - лек автомобил БМВ, модел „525и“ с рег.№ РВ .. СА, собственост на
А.Е.К., управляван от Н. А.Е.К. /../ и лек автомобил БМВ, модел „320Д“ с рег.
№ А .. НС, собственост на М.К.Х., управляван от П. Г. Т., и деянието е
извършено по отношение на непълнолетни лица - А.Ж.А., роден на .. г. и
М.С.М., роден на .. г. - престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4, т. 5, т. 6 вр.ал.1
вр.чл.20 ал. 2 от НК. За това деяние на обв. Н. А.Е.К. /../ е наложено наказание
при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК – 16 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 2500 лв., а на
основание чл.281 ал.4 от НК – глоба в размер на 10000 лева, представляваща
пазарната стойност на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението, а именно - лек автомобил БМВ, модел „525и“
с рег.№ РВ .. СА, собственост на А.Е.К., управляван от Н. А.Е.К. /../.
Обвиняемият П. Г. Т. се е признал за виновен за това, че на 07.09.202 3г.
на път № 5392, свързващ село Братово, обл. Бургас и гр. Камено, обл. Бургас,
в съучастие - като извършител, с Н. А.Е.К. /../ - също извършител, с цел да
набави за себе си имотна облага, чрез превозването им от начална до крайна
дестинация в страната, противозаконно подпомагал повече от едно лице, а
именно: 10 чужденци - граждани на Република Сирия, от които 7 /седем/ лица
с неустановена самоличност и 3 лица без документи за самоличност,
установена по техни данни като: М.Х.А., роден на .. г. в гр. Едлиб, Сирия,
сирийски гражданин, А.Ж.А., роден на .. г. в гр. Дер Елзор, Сирия, сирийски
гражданин и М.С.М., роден на .. г. в гр. Дер Елзор, Сирия, сирийски
гражданин, да преминават в страната в нарушение на закона: чл. 8, ал.1 от
Закона за чужденците в Република България: „Чужденец може да влезе в
Република България, ако притежава редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се
изисква съгласно Регламент /ЕО/№ 539/ 2001 на Съвета от 15 март 2001
година“; чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от
целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично
5
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е
необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001
година”, като деянието е извършено чрез използване на моторни превозни
средства - лек автомобил БМВ, модел „525и“ с рег. № РВ .. СА, собственост на
А.Е.К., управляван от Н. А.Е.К. /../ и лек автомобил БМВ, модел „320Д“ с рег.
№ А .. НС, собственост на М.К.Х., управляван от П. Г. Т., и деянието е
извършено по отношение на непълнолетни лица - А.Ж.А., роден на .. г. и
М.С.М., роден на .. г. - престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4, т. 5, т. 6 вр.ал.1
вр.чл.20 ал. 2 от НК. За това деяние на обв. П. Г. Т. е наложено наказание при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК – 16 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 2500 лв., а на
основание чл.281 ал.4 от НК – глоба в размер на 10000 лева, представляваща
пазарната стойност на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението, а именно - лек автомобил БМВ, модел „320Д“
с рег.№ А .. НС, собственост на М.К.Х., управляван от П. Г. Т..
Определението на Районен съд - Бургас за одобряване на
споразумението е влязло в сила на 17.04.2025 г. и не подлежи на въззивна и
касационна проверка.
Определението на съда, с което е одобрено постигнатото между
страните споразумение за решаване на наказателното дело в частта, с която на
П. Г. Т. на основание чл.281 ал.4 от НК е наложена глоба в размер на 10 000
лева, представляваща пазарната стойност на моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението - лек автомобил БМВ, модел
„320Д“ е рег.№ А .. НС, собственост на М.К.Х., управляван от П. Г. Т., е
постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
– нормата на чл.383 ал.2 от НПК, водещо до нарушаване правото на защита на
осъдения П. Т..
Според разпоредбата на чл.383 ал. 2 от НПК, произнасянето на съда по
прилагането на чл.53 от НК следва да се извърши по реда на чл.306 ал.1 т.1 от
НПК, а нормата на чл.281 ал.4 от НК, по силата на която П. Т. е осъден да
заплати равностойността на превозното средство, послужило за извършване
престъплението, предмет на споразумението, по същество урежда мярка по
чл. 53 от НК, тъй като предвижда отнемане в полза на държавата на
превозното средство, когато е собственост на дееца, или налагане на глоба в
размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато той не е
негов собственик.
Нормата на чл.281 ал.4 от НК регламентира, че когато
противозаконното подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в
страната в нарушение на закона е извършено чрез използване на моторно,
въздухоплавателно или друго транспортно средство, превозното средство се
отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца, или се налага глоба в
размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е
6
негова собственост.
Вярно е, че в разпоредбата на чл.281 ал.4 от НК, и в частност в
хипотезата, когато превозното средство не е собственост на дееца,
законодателят изрично е използвал понятието „глоба“, което несъмнено
създава впечатлението, че се касае за наказание по смисъла на чл.37 ал.1 т.4
респ. чл.47 от НК, а в действителност не е така.
Това произтича от обстоятелството, че в няколко различни, макар и
сходни хипотези /доколкото във всички случаи се касае за отнемане на
превозно средство, с което е извършено определено престъпление или което е
използвано за извършване на такова/, законодателят не е бил в достатъчна
степен последователен при дефинирането на този допълнителен способ за
имуществено санкциониране на извършителите на определен вид престъпни
деяния.
Така според разпоредбата на ал.5 на чл.280 от НК - (Нова - ДВ, бр. 67
от 2023 г., обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 2025 г. - ДВ, бр.
60 от 2025 г.), в случаите по ал. 2, т. 5 превозното средство се отнема в полза
на държавата, ако е собственост на дееца или се налага глоба в размер на
пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова
собственост, а според нормата на ал.4 на чл.281 от НК - (Нова - ДВ, бр. 67 от
2023 г., обявена за противоконституционна в частта "или се налага глоба в
размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е
негова собственост" с РКС № 8 от 2025 г. - ДВ, бр. 60 от 2025 г.), в случаите по
ал. 2, т. 1 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако е
собственост на дееца, или се налага глоба в размер на пазарната стойност на
превозното средство в лева, когато не е негова собственост.
Според разпоредбата на ал.5 на чл.343 от НК - (Нова - ДВ, бр. 67 от
2023 г.), в случаите по ал. 3 и 4 съдът може да отнеме в полза на държавата
въздухоплавателното средство, моторното превозно средство, плавателния съд
или специалната машина, което е послужило за извършване на
престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да
присъди равностойността му, а според нормата на ал.5 на чл.343б от НК -
(Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.), в случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на
държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да
присъди равностойността му.
Съпоставянето на посочените разпоредби от особената част на
Наказателния кодекс очевидно сочи, че макар да са налице известни различия
при дефинирането им, във всички случаи се касае за алтернатива на
отнемането на превозното средство, с което е извършено престъплението или
което е използвано за извършването му. При това положение и след като се
касае за отнемане на вещи в полза на държавата респ. за алтернативата на това
отнемане, следва извод, че по отношение на тези санкционни норми е
приложим режима на чл.53 от НК.
7
В този смисъл настоящият съд намира за основателни аргументите в
искането за възобновяване, че съгласно нормата на чл.383 ал. 2 от НПК,
произнасянето на съда по прилагането на чл.53 от НК следва да се извърши по
реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, както и че нормата на чл.281 ал.4 от НК /по
силата на която Т. е осъден да заплати равностойността на превозното
средство, послужило за извършване престъплението, предмет на
споразумението/ урежда мярка по чл. 53 от НК, тъй като предвижда отнемане
в полза на държавата на превозното средство, когато е собственост на дееца,
или налагане на глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство
в лева, когато той не е негов собственик.
При това положение, доколкото мерките по чл. 53 от НК не попадат в
кръга от въпроси по чл.381 ал.5 от НПК, по които законът позволява да бъде
постигнато съгласие между страните по споразумението, то с одобряването на
споразумението в този му вид, съдът е допуснал нарушения на процесуалните
правила, свързани с правомощията му по чл.382 ал.5 и ал.7 от НПК, както и
нарушение на разписаното в чл.383 ал.2 от НПК процесуално правило
относно реда, по който следва да се произнесе по прилагането на чл.53 от НК,
а именно по чл.306 ал.1 т.1 от НПК.
Впрочем, този въпрос е бил поставен за разглеждане в хода на
производството пред районния съд, доколкото защитниците на обвиняемите са
поискали изрично произнасянето по чл.281 ал.4 от НК да бъде изключено от
клаузите на постигнатото и представено на съда за евентуално одобрение
споразумение, в което е било предвидено, че на основание чл.281 ал.4 от НК
П. Г. Т. следва да заплати в полза на държавата сумата от 10000 лв.,
представляваща пазарната стойност на моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението, а именно - лек автомобил БМВ,
модел „320Д“ с рег.№ А .. НС, собственост на М.К.Х., управляван от П. Г. Т..
Съдът се е произнесъл по това искане, като е отказал да го уважи т.е.
отказал е да изключи от текста на споразумението приложението на
разпоредбата на чл.281 ал.4 от НК, приемайки, че практиката на Апелативен
съд – Бургас и Окръжен съд – Бургас се отнася за различна хипотеза – тази по
чл.343б ал.5 от НК, а в настоящия случай се касае за налагане на наказание
„глоба“. Именно по тази причина в текста на одобреното споразумение е
записано, че на Т. на основание чл.281 ал.4 от НК се налага глоба в размер на
10000 лева, представляваща пазарната стойност на моторното превозно
средство, послужило за извършване на престъплението,
Настоящият съдебен състав счита, че макар предвидената в
разпоредбата на чл.281 ал.4 от НК алтернатива на отнемането на превозното
средство в полза на държавата да е била наречена от законодателя „глоба“, по
същество тя не е имала характера и правната същност на наказанието по
смисъла на чл.37 ал.1 т.4 респ. чл.47 от НК.
Основните аргументи в подкрепа на това становище се съдържат в
решение № 8/17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. на Конституционния съд на
8
Република България, независимо от обстоятелството, че същото е постановено
и обнародвано т.е. приложимо след одобряването на споразумението за
решаване на делото предмет на производството по НОХД № 1364/2025 г. по
описа на Районен съд – Бургас респ. след влизане в сила на определението за
одобряване на това споразумение, чиято частична отмяна се иска.
В решението на Конституционния съд по категоричен начин се заявява,
че в частите, предвиждащи налагане на „глоба“ в размер на пазарната
стойност на превозното средство, когато то не е собственост на дееца,
разпоредбите на чл.280 ал.5 и на чл.281 ал.4 от НК са неясни до невъзможност
за прилагане, като в тези им части двете разпоредби въвеждат конструкции
без аналог в действащото българско наказателно право. По отношение на
предвиденото в чл.280 ал.5 и в чл.281 ал.4 от НК като „глоба“ се сочи, че
същото не отговаря на същността на наказанието „глоба“, тъй като няма
съдържанието, което наказанието „глоба“ по чл.37 ал.1 т.4 от НК има съгласно
чл.47 от НК. Изрично се заявява, че глобата е уредена в чл.47 от НК именно и
само като наказание, което се определя по начин, позволяващ на съда да го
индивидуализира по правилата за индивидуализация на наказанията
съобразно с особеностите на случая, обществената опасност на дееца и
имущественото му състояние и това наказание винаги се определя като
парична сума, чийто размер варира във фиксирани от закона граници, за да се
позволи индивидуализирането му според предписанията на чл.47 ал.1 от НК и
разпоредбите на глава V от общата част на Наказателния кодекс т.е. уредена е
по начин, който осигурява възможност да се постигне еднакво по тежест
санкциониране при относително еднакви по тежест престъпни прояви. Според
Конституционният съд, предвидените в чл.280 ал.5 и чл.281 ал. 4 от НК
„глоби“ не са, както се изисква, в определен в закона размер, а са в размер,
който зависи единствено от пазарната стойност на превозното средство, като
по този начин тежестта на наказанието не може да бъде определена от съда в
съответствие с обществената опасност и тежестта на деянието и с личността
на дееца, а зависи единствено от стойността на превозното средство, без
възможност на съда да прецени пропорционалността на наказанието. Според
съда, не може да се приеме, че в оспорените разпоредби законодателят е
предвидил именно наказание „глоба“, още и защото, както бе посочено, две
наказания от един и същи вид не може да се налагат за едно и също
престъпление, извършено от едно и също лице и разпоредбите на чл.280 ал.5
и чл 281 ал.4 от НК практически въвеждат налагане едновременно на две
наказания от един вид - две „глоби“ - за едно и също престъпление, извършено
от едно и също лице: веднъж наказание глоба по чл.37 ал.1 т.4 от НК и втори
път отново „глоба“, но вече като алтернатива на отнемането на превозното
средство, когато то не е собственост на дееца.
С оглед на горните констатации относно действителната правна
същност на „глобата“, предвидена в нормата на чл.281 ал.4 от НК и доколкото
мерките по чл. 53 от НК не попадат в кръга от въпроси по чл.381 ал.5 от НПК,
по които законът позволява да бъде постигнато съгласие между страните по
9
споразумението, настоящият съд намира, че с одобряването на
споразумението в този му вид, съдът е допуснал нарушения на процесуалните
правила, свързани с правомощията му по чл.382 ал.5 и ал.7 от НПК, както и
нарушение на разписаното в чл.383 ал.2 от НПК процесуално правило
относно реда, по който следва да се произнесе по прилагането на чл.53 от НК,
а именно по чл.306 ал.1 т.1 от НПК.
Като е нарушен редът, предвиден в разпоредбата на чл.383 ал.2 от
НПК, за произнасяне по прилагането на чл.53 от НК, е препятствана
възможността на страните, в случая на осъдения Т., да упражни правото си на
жалба срещу съдебния акт в съответната му част, тъй като по силата на чл.382
ал.9 от НПК определението на съда, с което се одобрява постигнато между
страните в наказателния процес споразумение за решаване на делото, е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране, а за разлика от него,
определението на съда по чл.306 ал 1 т.1 от НПК, към който ред за
произнасяне препраща нормата на чл.383 ал.2 от НПК, подлежи на обжалване
и протестиране по реда на Глава XXI от НПК - чл.306 ал.3 от НПК.
Нарушението на закона е последица от неизпълнение от страна на съда
на процесуалното задължение по чл.382 ал.7 от НПК - да не одобрява
споразумение, в което са включени клаузи, за които изрично е предвиден друг
ред за произнасяне – в случая по реда на чл.383 ал.2 от НПК.
Допуснатото нарушение на процедурата по одобряване на
споразумението се изразява в това, че районният съд не е извършил
дължимата проверка на постигнатото споразумение за съответствието му със
закона, не е констатирал, че по отношение на отнемането в полза на държавата
на превозното средство респ. осъждането на дееца на парична сума,
представляваща пазарната стойност на моторното превозно средство е налице
друг ред за произнасяне и го е одобрил вместо да се произнесе по реда на
чл.306 ал.1 т.1 от НПК, така както изрично е предвидено в разпоредбата на
чл.383 ал.2 от НПК.
Преди да одобри споразумението, съдът е длъжен да провери неговата
законосъобразност и само ако то не противоречи на закона, съгласно нормата
на чл.382 ал.7 от НПК, следва да пристъпи към одобрението му. Като е
одобрил представеното споразумение, съдът е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което от своя страна представлява
самостоятелно основание за възобновяване на наказателното производство –
по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
Допуснатите от районния съд нарушения на процесуалните правила,
аргументирани в искането осъденото лице П. Г. Т., са съществени по смисъла
на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК и са основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за
възобновяване на наказателното дело.
Същите налагат възобновяване на производството по НОХД №
1364/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, отмяна на постановеното по
него определение № 219/17.04.2025 г. за одобряване на споразумение за
10
решаване на делото в частта, с която на основание чл.281 ал.4 от НК на П. Г. Т.
е наложена глоба в размер на 10 000 лева, представляваща пазарната стойност
на моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението, и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд за преценка за евентуално
произнасяне по реда по чл.306 ал.1 т.1 от НПК.
С оглед на особеността на процедура, образувана по повод на искането
за възобновяване, която е специфична и общите правила на НПК са
неприложими, доколкото апелативният съд е сезиран само и единствено с
конкретното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК т.е. за допуснати
съществени процесуални нарушения в приключилото пред районния съд
производство, а и предвид направената констатация, че такива процесуални
нарушения действително са били допуснати, настоящият съд не е в състояние
да се произнесе по същество след отмяната на определението за одобряване на
споразумението в посочената в искането част.
Аналогично, съдът не може да отмени определението за одобряване на
споразумението и в частта, с която и на обв. Н. А.Е.К. /../ на основание чл.281
ал.4 от НК – глоба в размер на 10000 лева, представляваща пазарната стойност
на моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението, а именно - лек автомобил БМВ, модел „525и“ с рег.№ РВ ..
СА, собственост на А.Е.К., управляван от Н. А.Е.К. /../, макар и по отношение
на този обвиняем да са налице същите основания.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с
цитираното и коментирано по-горе решение № 8/17.07.2025 г. по к.д. №
15/2024 г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена
за противоконституционна разпоредбата на чл.281 ал 4 в частта „или се налага
глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, ако не е
негова собственост“ от Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г., посл.
изм. ДВ, бр. 49 от 2025 г.).
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 1364/2025 г. по описа на
Районен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ определение № 219/17.04.2025 г. за одобряване на
споразумение за решаване на делото в частта, с която на основание чл.281 ал.4
от НК на П. Г. Т. е наложена глоба в размер на 10 000 лева, представляваща
пазарната стойност на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението по чл.281 ал.2 т.1, т.4, т. 5, т. 6 вр.ал.1 вр.чл.20
ал. 2 от НК, а именно - лек автомобил БМВ, модел „320Д“ с рег.№ А .. НС,
собственост на М.К.Х., управляван от П. Г. Т..
11
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
Бургас от стадия на съдебното заседание.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12