Присъда по дело №68/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 13/01.03.2024 година по НОХД № 68/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Ю. Ч /Y C/ - роден на ********** година в гр.Бингьол, Република
Турция, турски гражданин, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 19.02.2024 година, в района на гранична пирамида №269, в
землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначен му служебен защитник - адвокат,
явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия Ю. Ч /Y C/, обвинение като намира същото за доказано по безспорен и
категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и му бъде
наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК да бъде
отложено за срок от 3 години, както и глоба в размер на 500 лева.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. П. Б. от АК – Ямбол в хода на съдебните
прения изразява становище за доказаност на обвинението.Моли при определяне на размера
на наказанието съдът да вземе предвид, че подзащитния му е съдействал на органите на
досъдебното производство и е разкрил механизма на извършеното деянието, както и
мотивите на подсъдимия за извършването му, а именно, че не разполагал с документи, с
които да пътува извън пределите на Република Турция и е бил преследван в родината си по
политически причини, поради което е решил да търси убежище в Германия. Моли за
определяне на наказание посочено по вид и размер от прокурора.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Ю. Ч /Y C/, роден на ********** година в гр.Бингьол,
Република Турция, турски гражданин, с основно образование, с адрес в Република Турция.
Подсъдимият Ю. Ч /Y C/ с цел да избегне наказателно преследване в Република
Турция, поради наличието на висящо наказателно производство спрямо него взел решение
да напусне страната си и отиде във Федерална република Германия, преминавайки през
Република България, не по установения от закона начин, без разрешение на надлежните
органи на властта. В изпълнение на намерението си, подсъдимият се свързал с неустановено
лице, което обещало да организира влизането му в Република България през турско -
българската граница не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се от
закона разрешение за влизането му в Република България, срещу парично възнаграждение.
На 17.02.2024 година, това неустановено по делото лице съобщило на подсъдимия да отиде
на определено място в град Истанбул, от където ще бъде извозен с товарен автомобил.
Следвайки указанията, подсъдимия отишъл на указаното му място в град Истанбул, от
където с товарен автомобил, заедно с други две лица, имащи намерение да преминат
1

нелегално турско - българската граница, бил извозен от град Истанбул, Република Турция до
ГКПП - Хамзабейли, намиращ се на територията на Република Турция. Там водачът на
товарния автомобил, указал на подсъдимия и спътниците му да слязат от автомобила и сами
да преминат границата, а той самия щял да ги чака в република България. Подсъдимият и
другите две лица слезли от товарния автомобил и продължили пътя си пеш, в посока към
границата между Република Турция и Република България. На 19.02.2024 година
достигнали до възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата на страната ни.
Подсъдимият Ю. Ч /Y C/ преодолял възпрепятстващото съоръжение като преминал над него
и по този начин на 19.02.2024 година влязъл през границата на страната ни от Република
Турция в Република България в района на гранична пирамида №269, находяща се в
землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, в близост до ГКПП - Лесово.
Заедно с него през същото място влезли и другите две лица. На 19.02.2024 година около
08.00 часа сутринта подсъдимият и спътниците му били установено на територията на
страната ни от полицейски служители ГПУ – Елхово, между които и св. В. Д. Д. -
ст.полицай в 01 ГОДГ в ГПУ – Елхово при РДГП Елхово на около един километър от
ГКПП - Лесово.
При извършената му полицейска проверка подсъдимия не представил документи за
самоличност и такива разрешаващи му да влезе в Република България, след което заедно с
другите две лица е бил задържан от служителите на ГПУ – Елхово.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Ю. Ч /Y C/ се
установява, че същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля В. Д. Д., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за
защита, в частта им кореспондираща с останалия доказателствен материал, а именно в
частта им относно времето, мястото и начина на преминаване на държавната ни граница,
както и относно формата на вината съдът цени с доверие. Съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия относно етническата му принадлежност и причините поради които твърди,
че е бил наказателно преследван в страната си поради липса на доказателства подкрепящи
тези му обяснения, както и поради това, че същите са нелогични с оглед факта, че
подсъдимият умишлено не е носил в себе си никакви документи за самоличност и по този
начина е целял да се укрива на територията на страната ни.
Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени от лице
незаинтересовано от изхода на делото поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко
относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние,
както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Ю. Ч /Y C/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 19.02.2024 година, в района на
гранична пирамида №269, в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
2

От обективна страна подсъдимият Ю. Ч /Y C/е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед неговото гражданство, а именно на Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през
определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в
случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на
подсъдимият и показанията на свидетеля. Поради изложеното, от обективна страна с
деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което е и мястото и начина, по който
същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе
в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимата за това виза,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да
достигне територията на трета държава преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Доводите на
защитника, че подсъдимия е преминал границата на страната ни с цел да търси убежище на
територията на трета страна - Федерална република Германия не се подкрепят от
доказателствата, вкл. и от обясненията на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Ю. Ч /Y C/ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока
и мотивите и подбудите на подсъдимия да напусне република Турция и влезе в република
България, а именно да избегне наказателно преследване и изпълнение на наложено му
наказание. Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете сравнително
младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добросъвестното му
процесуално поведение в хода на бързото производство и направените от него
самопризнания в хода на бързото производство, с които е спомогнал за разкриване на
обективната истина по делото.
3

При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - десет месеца лишаване от свобода и
глоба в полза на държавата на основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК в размер на
600.00 лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието десет месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на бързото производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на
органа, който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	13
Дата:	1 март 2024 г. (в сила от 19 март 2024 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200068
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 февруари 2024 г.

Присъда по дело №68/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите