Присъда по дело №121/2024 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ по присъда от 25.11.2024 г. по НОХД №121/2024 година
по описа на РС Ловеч,
VІІІ – ми наказателен състав

Срещу подсъдимият П. Л. Л., било предявено обвинение за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, за това, че в с. *********, обл. Ловеч, ул. „**********“ № 43, след като е осъден
с Решение № 260026/15.02.2021 г. на РС Ловеч, пети граждански състав, по гражданско дело
№ 1724/2020 г. да издържа свой низходящ - малолетното си дете Л. П.ов Л., роден на
******* г. и малолетното си дете С. П.ов Л., роден на **** г. - да заплаща месечна издръжка
в размер на 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/ за всяко от децата чрез тяхната майката и
законен представител Л. С. С., родена на 19.07.1993 г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно: 30 /тридесет/ пълни
месечни вноски за периода от месец февруари 2021 г. до месец юни 2023 г. в размер на
5400.00 лв., за всяко от децата, като общият размер на дължимата издръжка за двете деца е
10 800,00 /десет хиляди и осемстотин/ лева.
В р. с.з. подсъдимият Л., редовно призован, се е явил лично, като е направил искане
да се даде ход на разпоредително съдебно заседание. Съдът на основание чл.94, ал.1, т.9 от
НПК му е назначил за служебен защитник определената от ЛАК и назначена за служебен
защитник и в хода на ДП - адв. Д. С..
Пострадалата Л. С. С., редовно призована, се е явила в разпоредително заседание и е
направила искане да бъде конституирана като ГИ и ЧО в процеса. Като съдът е уважил само
искането и за конституиране като ЧО в процеса и е конституирал същата като ЧО в процеса
с адв. А. М. от ЛАК.
В разпоредително с.з. защитникът на подсъдимия е направил искане делото да се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки искането им и становището на
участващият в производството прокурор е разпоредил да се проведе предварително
изслушване на страните. При предварителното изслушване на страните след разясняване на
подсъдимият от съда правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата,
подсъдимият е направил самопризнание, като в с.з. е заявил, че се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е
вярна, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното
самопризнание от подсъдимия, съдът установявайки, че самопризнанието му се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК
е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при провеждане на
съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на
вещите лица за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа обвинението на РП Ловеч. Сочи,
че с оглед събраните на ДП доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание
следва да се приеме за установена по безспорен начин фактическата обстановка описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Излага, че от правна страна подс. Л. е
осъществил престъпление по чл.183, ал.1 от НК, както и че с оглед установената фактическа
обстановка и смекчаващо вината обстоятелство, че подсъдимия не е осъждан, едно
наказание от 9 месеца лишаване от свобода редуцирано с 1/3 ще изпълни своето
1

предназначение с оглед генералната и специална превенция, като същото да бъде отложено
на осн. чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок. Моля в този смисъл съдът да
произнесе своя акт.
Повереника на ЧО Л. С. С. – адв. А. М., излага, че се солидаризира изцяло с
прокурора, като моли да бъдат присъдени на подсъдимия сторените от подзащитната и
разноски по настоящето дело.
Подсъдимия Л. в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по
повдигнатите му обвинения, че фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния
акт отговарят на истината, и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му адв. С. е изложила, че подзащитният и е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства
за тези факти. Счита, че делото е изяснено както от фактическа, така и от правна страна.
Моли съда да определи на подзащитният и предложеното от прокурора наказание.
От направеното самопризнание на подсъдимият, както и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели, и заключенията реализираните в хода
на ДП икономическа експертиза и съдебно психолого-психиатрична експертиза, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. Л. Л., ЕГН:**********, е роден на **********г. в гр.Плевен,
българин, български гражданин, основно образование, безработен, неженен, с адрес:
с.*********, ул."*********" № 10, неосъждан.
През 2012 г. подсъдимият П. Л. Л. и Л. С. С. заживели заедно на семейни начала в с.
*********, общ. Плевен. На ******* г. се родило първото им дете - син Л. П.ов Л.. На **** г.
се родило второто им дете - син С. П.ов Л.. През лятото на 2019 г. подсъдимият П. Л. и Л. С.
се раздеЛ.. Л. С. се върнала с децата да живее в с. *********, обл. Ловеч, ул.„**********" №
43.
С решение в името на народа № 260026/15.02.2021 г. на PC Ловеч, на 5 ти

граждански състав, по гражданско дело № 1724/2020 г., постановено по реда на чл.239, ал.4
от ГПК, упражняването на родителските права върху малолетните Л. П.ов Л. и С. П.ов Л.
било предоставено на майката Л. С. С.. Със същото съдебно решение подсъдимия П. Л. Л.
бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер по 180.00 лв. (сто и осемдесет лева) на
свой низходящ- на малолетните си деца чрез законния им представител - майката Л. С. С..
Задължението за издръжка било считано от датата на завеждане на исковата молба (от
23.10.2020г.) до настъпване на законна причина за прекратяването или изменяването на тази
издръжка.
В периода от месец февруари 2021 г. до месец юни 2023 г. подсъдимият П. Л. Л. не
изпълнявал своето задължение по изплащане на месечната издръжка на двете си деца в
размер на 180.00 лв. (сто и осемдесет лева) за всяко от децата, а именно, 360.00лв. на месец
за двете си деца.
Назначена била икономическа експертиза. Заключението на вещото лице е, че
дължимата неизплатена сума за издръжка е в размер на 10 800,00 лева /десет хиляди и
осемстотин/ за 30 месеца за двете деца.
Назначена била комплексна психолого-психиатрична експертиза. Заключението на
вещите лица е, че П. Л. страда от синдром на акохолна зависимост като психическите
годности не са нарушени и П. Л. може да участва пълноценно в наказателното
производство.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си
подсъдимият Л. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, като в с. *********, обл. Ловеч, ул. „**********“ №
2

43, след като е осъден с Решение № 260026/15.02.2021 г. на РС Ловеч, пети граждански
състав, по гражданско дело № 1724/2020 г. да издържа свой низходящ - малолетното си дете
Л. П.ов Л., роден на ******* г. и малолетното си дете С. П.ов Л., роден на **** г. - да
заплаща месечна издръжка в размер на 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/ за всяко от децата
чрез тяхната майката и законен представител Л. С. С., родена на 19.07.1993 г., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно: 30
/тридесет/ пълни месечни вноски за периода от месец февруари 2021 г. до месец юни 2023 г.
в размер на 5400.00 лв., за всяко от децата, като общият размер на дължимата издръжка за
двете деца е 10 800,00 /десет хиляди и осемстотин/ лева.
От обективна страна подсъдимият П. Л. е осъществил изпълнителното деяние чрез
бездействие, тъй като събраните по делото доказателства сочат на извод, че същия се е
въздържал от плащане на дължимата месечна издръжка в размер по 180.00 лв. за всяко дете,
360.00лв. на месец общо за двете деца, което плащане дължал по силата на съдебно
решение. Неизпълнението на задължението за издръжка представлява непрестиране на
дължимия резултат от длъжника в лицето на подсъдимия П. Л. спрямо кредитора му, в
лицето на ЧО Л. С., всяко отклонение от дължимото, с което не се осъществява целта на
облигацията и не се задоволява интересът на Л. П.ов Л. и С. П.ов Л. чрез законния им
представител. В наказателното право издръжката се дължи занапред - от влизане на
съдебното решение в сила. В настоящия случай издръжката се дължи от 15.02.2021 г. С
пропускането на дължимото действие по плащане на ежемесечната издръжка за повече от
два пълни месеца подсъдимият П. Л. е проявил противоправно поведение, което е създало
едно трайно (продължено) престъпно състояние за времето от месец февруари 2021 г. до
месец юли 2023 г. Следствие на бездействието на подсъдимия П. Л. е настъпил
съставомерен престъпен резултат- неплащане на издържа в размер на две и повече месечни
вноски, а именно, 30 пълни дължими месечни вноски в размер на 5400.00 лв. за всяко от
децата от по 360.00 лв на месец или общо 10 800,00 /десет хиляди и осемстотин/ лева.
Негативният резултат е настъпил в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
следствие на бездействието на подсъдимия П. Л..
От субективна страна деянието е извършено виновно. Подсъдимият П. Л. е действал
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, знаел е, че дължи месечна издръжка на свой
низходящ, предвиждал е общественоопасните последици и пряко е искал и целял
настъпването на съставомерните последици. Подсъдимият П. Л. съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на 10 800,00 /десет хиляди и осемстотин/ лева дължими 30
месечни вноски.
Разпитан в качеството на обвиняем в присъствието на служебен защитник-адвокат Д.
С. – ЛАК, в хода на ДП подсъдимия П. Л. се признал за виновен и е дал обяснения по
случая.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 от НПК не се налага по - детайлното им обсъждане.
Обясненията на подсъдимият дадени на ДП и съдебна фаза, съдът кредитира като
годно доказателствено средство и базира върху тях фактическите си изводи, доколкото
кореспондират безпротиворечиво с останалия събран по делото доказателствен материал.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимия за виновен за престъплението чл.183, ал.1 от НК и го осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направеното от
подсъдимият самопризнание, от писмените доказателствата по делото, които го подкрепят,
от разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключенията на вещите лица по
3

назначените и реализирани в хода на ДП експертизи.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи неразбирането
на разпоредбите на Семейния кодекс, което обаче не го извинява.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Л. за престъплението по
чл.183, ал.1 от НК, настоящата инстанция на осн. чл.373, ал.2 от НПК, намери, че
наказанието следва да се определи, съгласно разпоредбите на Общата част на НК - при
условията на чл.36 и чл.54 от НК, като се намали така определеното наказание с една трета
съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът при спазване изискванията на чл.54, ал.1
НК, установи като смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия
преди всичко съдействието, което е оказал при разследването и чистото съдебно минало,
като отегчаващи вината обстоятелства не намери. Ето защо като взе предвид обществената
опасност на дееца и деянието, съдебното минало на същия, който е неосъждан, направените
самопризнания и съдействие в хода на ДП за установяване на фактическата обстановка и
обективна истина, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на деянието,
и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и
данните за личността на подсъдимия, го осъди на основание чл.183, ал.1 и чл.54 от НК на 9
/девет/ месеца лишаване от свобода. На осн. чл.58а, ал.1 от НК намалява така определеното
наказание с 1/3 като присъди подсъдимия Л. да изтърпи наказание в размер на 6 /шест /
месеца лишаване от свобода. Предвид размера на наложеното наказание и обстоятелството,
че подсъдимия не е било налагано наказание лишаване от свобода до момента, настоящият
състав намери, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо така наложеното
наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално.
Ето защо, Съдът постанови изтърпяването на наказанието ,,лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът наложи наказание “Лишаване от свобода“, в посочения размер, вземайки
предвид всички смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. Л. е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се
постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът обсъди и възможността за определяне на наказанието на подсъдимия при
условията на чл.58а, ал.4 и чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице предпоставките за
това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
направените пълни самопризнания още в хода на ДП и указано съдействие за разкриване на
фактическата обстановка и обективна истина, липсата на други осъждания, но същите, с
оглед начина на извършване на деянието, невъзстановяване на причинените имуществени
вреди, които са в значителен размер, и останалите обстоятелства, очертаващи спецификата
на деянието, намери, че цитираните по – горе обстоятелства не са от съответния характер –
изключителни или многобройни, за да формират извод за несъразмерна тежест на
предвиденото наказание. Приложението на този институт би било проява на прекомерна и
неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност и би било в явно противоречие
с преследваните цели на наказанието. С оглед на това, и след като не намери многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най -
лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно
тежко, съдът не приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 и съответно чл.55 от НК. Наличните
смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. Л. определеното по - горе
наказание.
Съдът намира, че така определеното общо най - тежко наказание на подс. Л. е
справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез
него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
4

При този изход на процеса, съдът присъди подсъдимия Л. да заплати на ЧО Л. С. С.
от гр. Ловеч, ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски
за повереник в хода на съдебното производство.
При този изход на процеса, съдът присъди подсъдимия Л. да заплати по сметка на ОД
на МВР Ловеч сумата от 678.60 лева, представляваща разноски за изготвени в хода на
досъдебното производство експертизи.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

5

Номер на акта:	31
Дата:	25 ноември 2024 г. (в сила от 11 декември 2024 г.)
Съдия:	Йорданка Христова Вутова

Дело:	20244310200121
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 февруари 2024 г.

Присъда по дело №121/2024 на Районен съд - Ловеч

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите