Решение по к. адм. дело №327/2025 на Административен съд - Ловеч

Производство по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано по касационна жалба на Д. Х. Д. от [населено място], област Ловеч, [улица], чрез пълномощника му адвокат В. В. от САК, срещу Решение № 46 от 21.05.2025 г., постановено по административно наказателно дело № 123 по описа за 2025 година на Районен съд гр.Тетевен. С обжалваното решение трети състав е отхвърлил жалбата му против Заповед за задържане на лице рег.№ 451зз-27/08.05.2025 г., издадена от С. Ю. А., на длъжност младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ [населено място] на ОД на МВР Ловеч.

С процесната заповед, на основание чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР, за срок до 24 часа е бил задържан жалбоподателят Д. в помещение за временно задържане на РУ Ябланица.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок, с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 123/2025 г. по описа на РС Тетевен – Д. Х. Д., чрез процесуалният му представител адвокат В. В. от САК.

С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, неправилност, нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва мотивите на районния съд относно това, че основанията за издаването на заповедта могат да се съдържат в друг документ или в материалите по преписката, като изтъква, че в момента на издаването на оспорената заповед такива документи не са били на разположение дори на административния орган, а още по-малко пък на задържаното лице. Изтъква, че европейската заповед за арест е била на разположение на българските власти едва на 12.05.2025 г., който факт е послужил като основание Д. да бъде освободен с постановление на Окръжна прокуратура [населено място]. В жалбата се сочи, че оспорената заповед не е съобразена с допълнително поставените изисквания и процедури със Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, в частност с разпоредбата на чл. 42, ал. 6 и ал. 7 от същия. Навеждат се доводи и за необоснованост на първоинстанционното решение. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена процесната заповед, като нищожна, незаконосъобразна и несъответстваща на целта на закона. Заявено е искане за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът Д. Д., редовно призован, чрез упълномощения адвокат, не се явява. Представлява се от адвокат В.В., който поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи, върху които акцентира и излага и в хода на съдебните прения. Претендира за присъждане на разноски по делото за двете инстанции по приложен списък.

Ответната страна, редовно призована, се явява мл.полицейски инспектор С. А. от РУ Ябланица – издател на оспорената заповед. Представлява се от юрисконсулт Р. Р., който оспорва касационната жалба и пледира да се остави без уважение, като се потвърди решението на районния съд. Изтъква доводи в този смисъл, като акцентира на обстоятелството, че при наличието на ЕЗА обявена в идентификатора Шенгенска информационна система (ШИС), при установяване на лицето, полицейският служител е бил длъжен да го задържи, като го приведе по съответния ред и органи. Сочи, че на това основание служителят не е имал право на преценка, а е бил длъжен да реализира задържането. Изтъква, че по никакъв начин не са били ограничени правата на задържаното лице.

Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази установената от районния съд фактическа обстановка, доказателствата във връзка с нея, наведените от страните доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното :

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличие на правен интерес за касатора, поради което намира същата за допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Районния съд гр.Тетевен е била законосъобразността на Заповед за задържане на лице рег.№ 451зз-27/08.05.2025 г., издадена от С. Ю. А., с посочена в заповедта длъжност младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ [населено място] на ОД на МВР Ловеч. Със заповедта, на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е заповядано за срок до 24 часа задържането на Д. Х. Д. от [населено място], [ЕГН], в помещение за временно задържане на РУ Ябланица. Като мотиви е отразено, че задържането е в изпълнение на европейска заповед за арест по идентификатор ШИС № DEP171560009051000001. В заповедта е посочено, че е изготвена и връчена на Д. на 08.05.2025 г. в 14:35 часа и че е бил освободен на 09.05.2025 г., в 13:18 часа.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма и разписаната процедура, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяната на акта. По същество съдът обосновал извод, че заповедтта за задържане на лице по същество представлява принудителна административна мярка (ПАМ), като в случая са били налице всички предпоставки за налагане на процесната ПАМ, тъй като безспорно е установено по делото, че към датата на издаването на обжалваната заповед за задържане - 08.05.2025 г., Д. Х. Д. е бил обявен в ШИС за международно издирване от съд във ФРГ, във връзка с издадена от последния ЕЗА. Полицейското задържане според районния съд е акт, издаден в оперативен порядък, като наличието на обявяване за издирване на лице е достатъчно основание да се приложи принудителната административна мярка от административния орган. След като в процесната заповед е посочено, че жалбоподателят е лице "обявено за издирване с цел задържане и екстрадиция", съдът счел, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен с оглед нейното правно основание – чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, съответно е издадена при спазване на приложимите материалноправни норми. В този смисъл е прието, че правилно полицейският орган е упражнил правомощието си по чл. 72 от ЗМВР и правилно при наличието на основанието по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е задържал лицето Д. Х. Д., което е било издирвано към релевантната дата – 08.05.2025 г., и по отношение на което е издадено искане за екстрадиция, тъй като въз основа на наличните към този момент данни за съвпадане на посочените индивидуализиращи признаци е можело да се направи напълно обосновано предположение, че именно това е лицето, което се издирва с въведен и наличен към 08.05.2025 г. идентификатор в ШИС.

Така постановеното от районния съд решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията, релевирани в касационната жалба, а обжалваното решение за съобразено с материалния закон, процесуалните правила и събраните по делото доказателства предвид следното:

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Настоящият касационен състав споделя напълно изложените в него мотиви, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

С оглед относимата към казуса нормативна уредба касационната инстанция намира за правилни изводите на РС Тетевен, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в кръга на предоставените му от закона правомощия, както и че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са законово установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3 – ал. 6 от ЗМВР. Обжалваната заповед е постановена при спазване на нормативно регламентираните изисквания за форма и съдържание на акта - в съответствие с изискването на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като в него се съдържат разписаните в разпоредбата задължителни реквизити, включително и посочване на правното основание за постановяване на задържането - чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чрез пресъздаване съдържанието на законовата норма, и на фактическото основание за издаването на заповедта – "в изпълнение на европейска заповед за арест по идентификатор ШИС № DEP171560009051000001".

В заповедта са изложени конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна наличието на материалноправно основание за прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. В относимата за случая специална норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР няма императивно изискване в текста на заповедта по чл. 74, ал. 1, във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗМВР да са описани конкретните фактически обстоятелства във връзка с основанието за издаване и съдържанието на издадената Европейска заповед за арест, изпълнението на която законът регламентира като фактическо основание за постановяването на заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Следователно, посочването на правно релевантния за наличието на законовата хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР факт – "в изпълнение на европейска заповед за арест по идентификатор ШИС № DEP171560009051000001" и наличието на конкретни данни в тази насока, доказателства за които са приложени на л.80 – 87 от делото на РС, са необходимите и достатъчни предпоставки за задържането, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата компетентност и осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си. Други фактически обстоятелства освен тези, свързани със съдържанието на материалноправното основание по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, органът няма задължение да излага. След като са налице недвусмислени данни, (обективирани в посочените по-горе доказателства по делото на РС), че към момента на постановяване на оспорената заповед – 08.05.2025 г. касаторът е бил обявен в ШИС за международно издирване от властите във ФРГ, във връзка с издадена от съд в [населено място] (Ingolstadt) европейска заповед за арест с посочена мярка за лицето "арест с цел предаване/екстрадиция" за провеждане на наказателно производство за въоръжен грабеж в съучастие, за което се предвижда до 15 години затвор и след като полицейският орган е мотивирал заповедта именно с това обстоятелство, което представлява нормативно регламентирана предпоставка за издаването ѝ, правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен, т. е. е изпълнено както общото законово изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и специалното такова по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване на фактическите основания за прилагането на принудителната административна мярка. В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, за това, че ЕЗА е била на разположение едва на 12.05.2025 г., т.е. няколко дни след издаването на заповедта. От писмо на прокурор от Окръжна прокуратура [населено място] до РС Тетевен /л.63 от делото на РС/ става ясно, че към тази дата е бил получен превода на издадената от съда във ФРГ европейска заповед за арест, но за самата ЕЗА и за лицето, което се издирва по нея, българските власти са били в известност още на 06.05.2025 г., както става ясно от писмо рег. № В-9618/06.05.2025 г., изпратено от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР до директора на ОД на МВР Ловеч /л. 80 от делото на РС/ и с което писмо се иска съдействие за установяване местонахождението на Д. Д. и задържането му.

Правилен е изводът на РС Тетевен и за материална законосъобразност на оспорената заповед.

Задържането по реда и на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Законосъобразното прилагане на принудителна административна мярка изисква наличието на някоя от законово регламентираните в чл.72, ал. 1, т. 1 – т. 7 материалноправни предпоставки за упражняване на правомощието от полицейския орган. В случая обжалваната заповед за задържане на лице е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, по силата на която разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава, във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест. Както се посочи и по-горе в изложението, от фактическа страна постановеното задържане по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е обосновано с обстоятелството, че Д. Х. Д. е обявен за издирване със сигнал, въведен на 06.05.2025 г. в ШИС с идентификатор № DEP171560009051000001 /л. 82 от делото на РС Тетевен/ от властите на ФРГ, с цел предаване или екстрадиране, с въведена в системата мярка "арест с цел предаване/екстрадиция", за което по делото са налице недвусмислени доказателства. При тези данни напълно обоснован и съответен на доказателствата е изводът на първоинстанционния съд за правилно приложение от страна на полицейския орган на разписаните в чл. 72 от ЗМВР правомощия.

Касационният състав не кредитира наведеното от касатора възражение и доводите в тази насока за нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 6 от ЗЕЕЗА. Съгласно този текст, незабавно след задържането му от полицейските органи, на лицето се осигурява служебен или договорен защитник, както и преводач, в чието присъствие и срещу подпис на лицето се връчва декларация за правата на лицето, задържано на основание Европейската заповед за арест, на разбираем за лицето език, а съгласно ал. 7 от същия текст, образецът на декларацията по ал. 6 се утвърждава с инструкция на министъра на вътрешните работи на основание чл. 72, ал. 9 от ЗМВР. Разпоредбата ясно сочи, че незабавно след задържането на лицето му се осигуряват посочените права, т.е. касае се за един последващ, макар и веднага, момент след издаване на заповедта за задържане. Разпоредените с нормата на чл. 42, ал. 6 от ЗЕЕЗА изисквания не съставляват елементи от фактическия състав при издаването на заповедта, а в производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР съдът проверява законосъобразността към момента на издаването ѝ. В това производство не се решава нито въпросът за екстрадицията на лицето, нито дали същото е именно посоченото за екстрадиция лице. При наличието на достатъчно данни да се направи обосновано предположение, че става въпрос именно за това лице, полицейският орган следва да го задържи за предвидения в разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР срок. Ако някое от правата му по чл. 42, ал. 6 от ЗЕЕЗА са нарушени, то това не е въпрос стоящ за разглеждане в настоящето производство.

Като е достигнал до горните изводи и е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид липса на заявена претенция за разноски от страна на ответника по касация такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46 от 21.05.2025 г., постановено по а.н.д. № 123/2025 г. по описа на Районен съд гр.Тетевен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.