№ 3060
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110116900 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Б. М., С. Д. Б., Б. Д. М. и М. Д. М., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1775.37 лева
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в
гр. София, ж.к. „Красна поляна“, блок № 26А, вх.А, за периода 01.05.2019г. –
30.04.2021г., както и сумата от 46.21 лева за извършена услуга дялово разпределение
за периода 01.02.2020г.-30.04.2021г.,ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 31.03.2023г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 379.24 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 15.03.2023г., както и сумата от 11.03 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2020г.-15.03.2023г.
Сумите се претендира от ответниците разделно при следните квоти: 5/8 части от
вземането спрямо Б. Б. М. и по 1/8 части от вземането по отношение на всички останали
ответници.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което са задължени да заплатят стойността на потребената за
него топлоенергия и цената за осъщественото дялово разпределение, което не са сторили.
Представя доказателства и прави доказателствени искания, както и искане за привличане на
трето лице-помагач. Претендира разноски.
1
Ответниците оспорват иска. Твърдят не няма качеството на потребители, а същото не се
извежда от доказателствата по делото. Възразяват, че неоснователно са начислявани лихви
за всеки месец, тъй като главницата е прогнозна и няма ликвидност на вземането за
главница, върху което да се начисляват лихви. Релевира възражение за погасяване на
вземанията по давност с изтичането на три години. Възразява по допускането на експертизи
с довода, че вземането се оспорва само по основание. Иска се предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Конституираното по делото трето лице-помага на страната на ответника - „Техем
Сървисис“ ЕООД, не взима становище по спора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е договор от 02.11.2000г., сключен между Етажна собственост с адрес гр.
София, ул. „Братин дол“ бл. 26а, вх. А /където се намира топлоснабдения имот,
удостоверение л. 11/ и „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците не оспорват, че в рамките на периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г. ищецът е
доставял услугата по топлоснабдяване на процесния имот – апартамент № 2, находящ се в
гр. София, ж.к. „Красна поляна“, блок № 26А, вх.А, както и че е извършена услугата за
дялово разпределение, и двете в съответствие с изискванията на закона.
По делото са представени множество доказателства за установяване дали ответниците са
собственици на топлоснабдения имот /л. 99-115, л.123/. От тях се извежда, че Д. К. М. е
декларирал по реда на чл. 14 ЗМДТ към 1998г., че е собственик на ½ ид.ч. от имот –
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Братин дол“ № 26А, вх. А, ет. 1, ап. 2, кв. Красна
поляна, както и е посочено, че имотът е съсобствен при равни права с Б. Б. М..
От служебно извършените справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. става ясно, че
Д. К. М., женен, е починал на 23.07.2017г. и е оставил за свои наследници преживяла
съпруга – Б. Б. М., и деца – С. Д. Б., Б. Д. М. и М. Д. М.. Всички тези лица са ответници по
делото /молба л. 36/ и спрямо тях ответникът претендира 5/8 спрямо първата и по 1/8 спрямо
останалите част от вземанията.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
2
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
3
Сървисиз“ ЕООД. Страните не спорят, че за процесния имот е осъществявана съгласно
нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията на
ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява
недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното
по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на
облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти,
но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание. Стойността се дължи щом услугата е извършена.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
4
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответниците са
собственици на процесния имот, както следва: за Б. Б. М. 5/8 ид.ч. /от които ¼ по наследство
и ½ ид.ч. чрез правна сделка/, по 1/8 ид.ч., придобита по чрез наследствено правоприемство
за С. Д. Б., Б. Д. М. и М. Д. М.. Като собственици на имота те се явява страна по
облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците, защото доказателства
за противното не са налични по делото.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците, чийто възражения
се свеждат само до недостатъчна доказателствена стойност на доказателствата, за извеждане
на това обстоятелство. Според този съдебен състав, представената декларация съдържа
извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт и като неоспорена от страните,
следва да се ползва при изграждане на фактическите изводи относно придобиването на
имота. Същевременно, други доказателства, които да оборват декларираните лично от
наследодателя на ответниците данни, не се съдържат по делото, поради което релевираните
възражения остават несподелени.
По делото не е поставен спор срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
За целите на разрешаване на спора по делото е била допусната, изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на
дължимите суми по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 1775.37 лева –
главница за потребена топлоенергия, 379.24 лева – мораторна лихва върху нея, 46.21 лева –
главница за осъществено дялово разпределение и 11.03 лева - мораторна лихва върху нея. В
табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
5
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2019г., а исковата молба, която
прекъсва давността, в случай на положително решение, е депозирана на 31.03.2023г.
Вземанията, възникнали преди 31.03.2020г. се явяват погасени по давност и като размер
възлизат на 374.06 лева главница за периода 01.05.2019 г.- 31.12.2019г. и лихва в размер на
99.36 лева за периода от 15.09.2020 г. – 15.03.2023г.
Общият размер на вземанията след 31.03.2020г. възлиза на 1401.31 лева главница за
периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г и 279.88 лева лихва за периода 15.09.2020г. –
15.03.2023г., главница за дялово разпределение 46.21 лева за периода 01.01.2020г. –
30.04.2021г. и 11.03 лева лихва върху нея за периода 31.03.2020г. – 15.03.2023г.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир. Погасените по
давност вземания обхващат период на консумация м. май 2019г. до м. декември 20199.
включително, като съобразно текста на общите условия изискуемостта на вземането за м.
януари 2020г. настъпва на 17.03.2020г., т.е. преди посочената по-горе дата, обхваната от 3-
годишния срок. Това е така, защото изискуемостта на вземанията, които се търсят за
м.01.2020г. възниква 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят, след който
момент се дължи и лихва върху главницата за топлинна енергия. Следва да бъде съобразено
обаче спирането на давностния срок за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. съгласно чл.
3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Спирането на
срока, който е започнал да тече, но не е изтекъл преди тази дата, дава основание на този
съдебен състав да приеме, че давността за вземането за м.01.2020г. не изтекла, поради което
това вземане не влиза в обхвата на погасените по давност вземания, с които следва да се
приспадне задължението.
При съобразяване на горните изводи относно размер на непогасените по давност суми,
както и на обстоятелството, че ответниците са съсобственици на имота при квотите,
посочени правилно от ищеца, то всеки един от тях дължи следните суми:
за Б. Б. М. – 875.81 лева главница за периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г. и 174.92 лева
лихва за периода 15.09.2020г. – 15.03.2023г., главница за дялово разпределение 28.88
лева за периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г.
за С. Д. Б.– 175.16 лева главница за периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г и 34.98 лева
лихва за периода 15.09.2020г. – 15.03.2023г., главница за дялово разпределение 5.78
лева за периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г.
за Б. Д. М. - 175.16 лева главница за периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г и 34.98 лева
6
лихва за периода 15.09.2020г. – 15.03.2023г., главница за дялово разпределение 5.78
лева за периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г. и
за М. Д. М. - 175.16 лева главница за периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г и 34.98 лева
лихва за периода 15.09.2020г. – 15.03.2023г., главница за дялово разпределение 5.78
лева за периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г.
За горницата над тези суми до пълния претендиран размер спрямо всеки от ответниците
предявените искове следва да се отхвърлят като погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 11.03
лева– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2020г.-
15.03.2023г.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 450.00 лева, от които 200.00 лева
държавна такса, 150.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, съразмерно на уважената част от
исковете, в тежест на ответниците съобразно обема на отговорността им следва да се
възложат разноски в общ размер на 351.42 лева, от които 219.64 лева за Б. Б. М. и по 43.92
лева за всеки от останалите ответници.
Ответниците своевременно са претендирали разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на по 400.00 лева всеки, което възнаграждение не се намалява по възражението за
прекомерност в исковата молба, тъй като е на минимума. От тях, съобразно размера на
отхвърлената част от иска спрямо всеки от ответниците, в тежест на ищеца следва да се
възложат разноски от по 87.63 лева спрямо всеки от ответниците.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна I част“ №
..., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 875.81 лева главница за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна
поляна“, блок № 26А, вх.А, за периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г., както и сумата 5.77
лева - главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.02.2020г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба–
09.03.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената до пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер
на 1109.61 лева и за периода 01.05.2019г.- 31.12.2019г., включително, като погасен по
давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 174.92 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 15.03.2023г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената до пълния претендиран размер от 237.03 лева лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, като погасен по давност, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2020г.-15.03.2023г. в размер на 6.89 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Дружба“ № ..., да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 175.16 лева главница за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна
поляна“, блок № 26А, вх.А, за периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г., както и сумата 5.78
лева - главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.02.2020г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба–
09.03.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената до пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер
на 221.92 лева и за периода 01.05.2019г.- 31.12.2019г., включително, като погасен по
давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 34.98 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 15.03.2023г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената до пълния претендиран размер от 47.41 лева лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, като погасен по давност, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2020г.-15.03.2023г. в размер на 1.38 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна част I“ №
026А, вх. А, ет. 1, ап. 2, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
8
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 175.16 лева главница за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна
поляна“, блок № 26А, вх.А, за периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г., както и сумата 5.78
лева - главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.02.2020г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба–
09.03.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената до пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер
на 221.92 лева и за периода 01.05.2019г.- 31.12.2019г., включително, като погасен по
давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 34.98 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 15.03.2023г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената до пълния претендиран размер от 47.41 лева лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, като погасен по давност, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2020г.-15.03.2023г. в размер на 1.38 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна част I“ №
026А, вх. А, ет. 1, ап. 2, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 175.16 лева главница за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна
поляна“, блок № 26А, вх.А, за периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г., както и сумата 5.78
лева - главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.02.2020г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба–
09.03.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената до пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер
на 221.92 лева и за периода 01.05.2019г.- 31.12.2019г., включително, като погасен по
давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 34.98 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 15.03.2023г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената до пълния претендиран размер от 47.41 лева лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, като погасен по давност, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2020г.-15.03.2023г. в размер на 1.38 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Б. М., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 219.64 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и
депозит за вещо лице съобразно уважената част от иска и размера на отговорността на
ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 43.92 лева, представляваща направени
9
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и
депозит за вещо лице съобразно уважената част от иска и размера на отговорността на
ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Д. М., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 43.92 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и
депозит за вещо лице съобразно уважената част от иска и размера на отговорността на
ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Д. М., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 43.92 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и
депозит за вещо лице съобразно уважената част от иска и размера на отговорността на
ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на Б. Б. М., ЕГН **********, сумата 87.61 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на С. Д. Б., ЕГН **********, сумата 87.61 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на Б. Д. М., ЕГН **********, сумата 87.61 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на М. Д. М., ЕГН **********, сумата 87.61 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помага на страната на ищеца -
„Техем Сървисиз“ ЕООД, ЕИК *********.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10