№ 688
гр. Казанлък, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510101220 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК: *********, Седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404р-н Триадица,
бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Х.М. и П.В. чрез
юрк. Е.Ц. срещу: А. Е. Т., ЕГН **********, адрес: с. ********************.
Правно основание: чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК
Цена на иска: 967,85 лв.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че на
******************** година Длъжникът А. Е. Т., ********** сключил
Договор за потребителски кредит № ******************** със „Стик –
Кредит“ АД, по силата на който получил сумата от 600,00 лева, срещу което се
съгласил да я върне на 4 вноски в по 223.04 в срок до ********************.
– датата на падежиралата последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 42.58 %.
Сочи, че от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №
******************** на ******************** г. се установявали
сключения между страните договор, задълженията си по който ответната
страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Сочи, че
Договорът за кредит бил сключен съгл. разп. на чл. 10, ал. 1 от ЗП, твърди, че
процесният договор бил действителен като сключен според повелителните
норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
1
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска.
В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било
уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани,
съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от
потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в
електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на
официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при
подписването на договора за кредит.
Горепосочения договор бил сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Ответникът А. Е. Т., ********** не изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
********************. г. „Стик – Кредит“ АД като цедент прехвърлило
своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит
на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.
Вземането срещу длъжника по настоящото производство било
индивидуализирано в Приложение № 1, приложена към исковата молба.
Твърди, че длъжникът биле уведомен за цесията на посочения от него
настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено на посочения от
потребителя имейл адрес.
Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме
за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова
молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС)
Ответникът А. Е. Т., ********** не изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Към настоящия момент задължението все още не било погасено.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със
сила на присъдено нещо по отношение на ответника А. Е. Т., ********** че
същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3,
представлявано от юрк. Е.Ц. сумата в общ размер от 968.39 лв., формирана
както следва: главница в размер на 505.06 лв.; договорна възнаградителна
лихва върху главницата в размер на 30.70 лв. за периода от
******************** г до 30.03.2020 г.; законна лихва за забава върху
главницата в размер на 432,09 лв. за период от 30.03.2020 г. до 27.02.2025 г.;
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателно изплащане на вземанията.
2
Претендира за разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения особен представител на ответника.
Изрично прави и моли съда да разгледа възражение за изтекла
погасителна давност, както по отношение на главницата, така и по отношение
на лихвите и неустойките.
Оспорва всички факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът
твърди, че между ответника и "Стик-Кредит" АД бил сключен договор за
потребителски кредит № ******************** от ******************** г.,
като твърди, че не била спазена формата за действителност, предвидена в
действащото към момента законодателство, оспорва и цялото съдържание на
твърдяното от ищеца кредитно правоотношение - размер на главница, падеж,
възнаградителна лихва и пр.
Оспорва всички факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът
твърдял, че ответникът е декларирал, че при сключване на договор за
потребителски кредит № ******************** от ******************** г.
били спазени изискванията на ЗПК и ЗПФУР.
Оспорва всички факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът
твърди, че ответникът е получил, запознал се е и се съгласил предварително с
всички условия на договор за потребителски кредит №
******************** от ******************** г., както и с Общите
условия и Тарифите на "Стик-Кредит" АД.Оспорва твърдението, че "Стик-
Кредит" АД реално и в действителност предоставило на ответника парична
сума в размер на 600 лева - главница по договор за потребителски кредит №
******************** от ******************** г.
Оспорва всички факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът
твърдял, че между него и "Стик-Кредит" АД е бил сключен договор за цесия
по отношение вземания на последното към ответника на основание договор за
потребителски кредит № ******************** от ******************** г.
Оспорва всички факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът
твърдял, че договорът за цесия от 22.03.2025 г. е бил съобщен на ответника по
делото. Ответникът никога не е узнавал за тази цесия, не му бил съобщен,
както по начините, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, така
и по който и да било друг от законоустановените начини.
Оспорва всички факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът
твърдял, че встъпил в правата на кредитора "Стик-Кредит" АД по договор за
потребителски кредит № ******************** от ******************** г.,
както и че този договор станал задължителен и за ответника. Твърди, че
цесията не е породила действие спрямо ответника преди, т.е. ищецът не бил
кредитор на ответника на основание описаните в исковата молба договор за
потребителски кредит № ******************** от ******************** г.,
неиздължаването му, цедирането на вземанията и придобиване качеството на
кредитор от ищеца спрямо ответника по делото.
Сочи, че доказателствените искания, направени в самия край на
исковата молба, били нередовни, защото ищецът не обяснявал с кой документ
какви конкретни обстоятелства ще установява (чл. 127, ал. 2 ТПК). А с това се
3
нарушавал и принципът на равнопоставеност на страните в процеса.
В откритото съдебно заседание ответникът е представляван от особен
представител, който поддържа заявеното в писмения отговор.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № № ******************** г. по описа
на Районен съд-Казанлък, съдът е издал в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл. София,
общ. Столична, гр. София, бул. „България“ №81В, ап.3, представлявано от
Х.М. М. и П.В. срещу длъжника А. Е. Т., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: о******************** Заповед №******************** г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 505,06 лв. -
главница; 30,70 лв. -договорна лихва върху главницата за период от
********************г. до ********************.; 432,09 лева лихва за
забава, дължима от 30.03.2020 г. до 27.02.2025 г.; законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията;
75,00 лв. разноски по делото, от които 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните
обстоятелства: Неплатена сума по предоставен и усвоен банков кредит по
Договор за потребителски кредит
№********************/******************** г., сключен между „Стик
Кредит“ АД и А. Е. Т., Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от ******************** г. сключен между „Стик Кредит“ АД и „АПС Бета
България“ ЕООД. Заповедта за изпълнение е връчена на основание чл. 47, ал.5
от ГПК, поради което заповедният съд е разпоредил заявителят да предяви
исковете по чл. 422 от ГПК.
По делото е представен Договор за паричен кредит №
******************** от ******************** г. на хартиеният носител.
Видно от съдържанието му, на ******************** година А. Е. Т., ЕГН
**********, сключил Договор за потребителски кредит №
******************** със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получил
сумата от 600,00 лева, срещу което се съгласил да я върне на 4 вноски по
223,04 лева в срок до ******************** г. – последна вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 42,58 %. Приложени по делото са Общи
условия на договора да потребителски кредит, предоставен от разстояние.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
******************** г. „Стик - Кредит“ АД като цедент прехвърлило
своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит
на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.
Вземането срещу длъжника по настоящото производство е
индивидуализирано в Приложение № 1, видно от приложена по делото
извадка.
4
Твърдението на ищеца, че длъжникът е уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл, както и СМС на
посочения от него телефонен номер не е подкрепено с доказателства.
Приложенията към исковата молба съдържат уведомление от името на
„АПС Бета България“ ЕООД.
Действително няма пречка предишният кредитор /цедент/ да
упълномощи новия кредитор /цесионер/ да извърши от негово име
предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия както и че не е регламентиран специален ред, по който да се извърши
уведомяването. Такова упълномощаване се съдържа в договора за цесия от
********************. – чл. 4.3. Уредбата е императивна по отношение на
резултата, а не на пътя до постигането му. Уведомяването трябва да е такова,
че до знанието на длъжника по един договор да е достигнала информацията,
че неговият съконтрагент по договора е предоставил правата си на конкретно
трето лице, на което от момента на уведомяването длъжникът дължи
изпълнение по договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД чл. 99 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи основанието -
наличието на облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен
договор за кредит между ответника и цедента; изпълнение на задълженията по
договора за кредит от страна на цедента; основания за възникване на
задълженията, включително валиден договор за цесия, който е произвел
действие и размера на задължението на ответника за главница и лихви.
На първо място следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият
ищец се явява легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси
изпълнение на вземането си. Настоящият съдебен състав приема, че
уведомяване за извършена цесия не е достигнало до ответника с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея на назначения на
ответника по делото особен представител. Безспорно те са връчени на адвокат
Л. Д. в качеството му на назначен особен представител на ответника по
делото по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В случая връчването на договора за
цесия, като приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил
иск за изпълнение на цедираното вземане на ответника, чрез назначения му от
съда особен представител по делото, не съставлява надлежно съобщаване на
цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на
вземането да е породило действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4
ЗЗД.
Съдът приема, че в процесния случай ответникът по делото не е
надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като съобщението за това е
достигнало до знанието единствено на неговия особен представител, като тук
аргументите се черпят от особената фигура на особения представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В съдебно производство, в което на
5
ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от
ГПК, длъжникът не се представлява от надлежно упълномощен от него
адвокат-пълномощник, който би могъл да доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. Връчването на уведомлението за цесия на особен
представител на ответника по делото не би могло да се приравни, нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически
действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на
длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
ответника по делото, произтича от акт на съда, с който е назначен същия, като
приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която
се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК – /в този смисъл и мотивите
на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2.0013 г. по тълкувателно дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС/, която представителна власт е ограничена, арг.
чл. 29, ал. 5 от ГПК, което води до извода, че особеният представител на
ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение. По
изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че в процесния случай
цесията на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е породила своето действие
спрямо длъжника, съдът намира, че ищецът не е материалноправно
легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като
последният не дължи да престира на него, а на стария кредитор.
Предвид гореизложената съдът намира, че исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени като такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.
„България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез
пълномощника юрк. Б.Т. против А. Е. Т., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: о******************** , за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва: 505,06 лв. -главница; 30,70 лв. -договорна
лихва върху главницата за период от ********************г. до
********************.; 432,09 лева лихва за забава, дължима от 30.03.2020 г.
до 27.02.2025 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателно изплащане на вземанията; 75,00 лв. разноски по делото, от
които 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, прехвърлено с договор за цесия от ******************** г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 363 по
ч.гр.д. № ******************** г., по описа на РС-Казанлък, на основание
чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86
от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
6
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С.З. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7