№ 1311
гр. Пазарджик, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220104115 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по
чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.367 и чл.309а, ал.2 ТЗ за заплащане на сумата
4500 евро /8801 лв./ - възнаграждение по договори за транспорт, ведно със
законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
01.10.2024г. до плащането, както и на сумата от 1106.16 лв. - обезщетение за
забава за периода от 04.11.2023г. до 30.09.2024 г.
Ищецът „*” ООД, ЕИК: RО4*5, седалище и адрес на управление: *, гр.
Б*инцей* 1, твърди да е във валидно облигационно отношение с ответника
„Сп*с“ ЕООД, ЕИК BG207* седалище и адрес на управление: гр. , ул. „*,
произтичащо от договор за транспорт №10579 от 27.09.2023 г., по който е
извършил възложения превоз на товар, а ответникът не е заплатил
уговореното възнаграждение в размер на 4500 евро /8801 лв./, съгласно
издадена фактура № ЕКТ2743 от 04.10.2023г. с падеж 30 дни от датата на
издаване. Твърди, че поради допуснатото неизпълнени ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената
главница, което за периода 04.11.2023г. – 30.09.2024г. възлиза на 1106.16 лв.
Иска ответника да бъде осъден да му заплати дължимото възнаграждение по
1
договора и обезщетението за забава, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда до плащането. Сочи доказателства и претендира
разноски.
Ответникът не е падал писмен отговор на исковата молба. В първото
съдебно заседание е признал иска. Представил е доказателства за настъпило в
хода на производството частично изпълнение на вземането до размера на 6000
лв. Плащането не е оспорено и се признава от ищеца.
Съдът въз основа на събраните доказателства и на закона достигна до
следните фактически и правни изводи:
От представената от ищеца заявка – договор за транспорт №10579 от
27.09.2023 г. е видно, че ответникът е възложил на ищеца да извърши
сухопътен превоз на товар срещу възнаграждение в размер на 4500 евро.
Изпълнението на услугата не се оспорва и се установява от представената
товарителница ЧМР. За вземането ищецът е издал фактура от 04.10.2023 г. на
стойност 4500 евро.
Представена е извънсъдебна спогодба, сключена между страните на
20.02.2025 г., след подаването на исковата молба в съда. С нея ответникът е
признал своето задължение и е приел да заплати на ищеца общо 12000лв.,
което задължение е разсрочено на шест месечни вноски по 2000 лв., платими в
периода 04.03.2025 г. – 04.08.2025 г. От тях към момента на устните
състезания по делото са заплатени три вноски в размер на 6000 лв.
Съобразявайки горните обстоятелства, вкл. настъпилото в хода на
производството частично доброволно изпълнение на основание чл.235, ал.3
ГПК, съдът намира, че е налице изискуемо задължение на ответника в размер
на 2801 лв. – възнаграждение по договор за транспорт, за чието изпълнение
ответникът не е представил доказателства. За тази част от вземането искът
следва да се уважи и да се отхвърли за частта от главницата в размер на 6000
лв., която е заплатена.
С оглед допуснатото от ответника неточно /забавено/ изпълнение,
същият дължи на ищеца обезщетение за забава върху цялата главница /вкл.
погасената част след подаването исковата молба/ за периода от падежа на
фактурата на 04.11.2023г. до деня преди подаването на исковата молба -
30.09.2024 г. в размер на 1106.16 лв. /което е изчислено от съда с калкулатора
за законна лихва от електронната страница на НАП/. Ищецът претендира
2
обезщетението в този размер, поради което акцсорният иск следва да се уважи
изцяло.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски, които
съгласно представените доказателства за разноски са в размер на 2873.10лв.
Разноските се дължат в пълен размер, въпреки частичната основателност на
исковата претенция, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото, а искът е отхвърлен частично единствено поради
настъпилото частично изпълнение в хода на производството.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „Сп*с“ ЕООД, ЕИК BG207* седалище и адрес на
управление: гр. , ул. „* да заплати на ищеца „*” ООД, ЕИК: RО4*5, седалище
и адрес на управление: *, гр. Б*инцей“ №20, на основание чл.79, ал.1, предл.1
ЗЗД вр. чл.367 и чл.309а, ал.2 ТЗ, сумата от 2801 лв. – възнаграждение по
договори за транспорт №10579 от 27.09.2023 г. и фактура № ЕКТ2743 от
04.10.2023г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата
молба в съда на 01.10.2024г. до плащането, както и на сумата от 1106.16 лв. -
обезщетение за забава за периода от 04.11.2023г. до 30.09.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 2801 лв. до предявения
размер от 8801 лв.
ОСЪЖДА ответника „Сп*с“ ЕООД да заплати на ищеца „*” ООД
съдебни разноски в размер на 2873.10 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3