№ 6695
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100503116 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20104254 от 30.09.2023г., постановено по гр.дело №10093/2020г. по
описа на СРС, ГО, 142 с-в е отхвърлен предявения от Т. Д. П. с ЕГН:********** против И.
Д. П. иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр, за установяване на извършена
дискриминация по признак „обществено положение“ и „лично положение“, изразяваща се в
отказ да призове ищеца за разпит по пр.пр.№9629/2017г. по описа на СГП за периода от
17.07.2017г. до 24.02.2020г. Ищецът е осъден да заплати на ответника 300лв. разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Т. Д. П.. Жалбоподателят поддържа, че е установил с
представените по делото доказателства изложените в исковата молба твърдения. Ответникът
умишлено отказал да го призове и по този начин злоупотребил с властта си. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск- уважен. Не претендира
разноски.
Въззиваемият ответник е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно
и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
1
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
При така предявения иск в тежест на ищеца е да установи осъществяването на пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна. Доколкото ищецът твърди, че е пряко дискриминиран въз основа на общественото
му и лично положение, тези факти и обстоятелства подлежат на установяване с позволените
от закона доказателствени средства. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, в
случая ищецът не е установил с представените по делото доказателства осъществяването на
такава дискриминация по посочения от него признак. На първо място не може да се приеме,
че в качеството си на лице, подало сигнал до съответен държавен орган или институция,
ищецът попада в група лица с определено „обществено положение“ по смисъла на чл.4, ал.1
от ЗЗДискр. Дори и да беше така обаче, извършването или неизвършването на определени
процесуално- следствени действия от прокуратурата и органите на досъдебното
производство по наказателни дела и досъдебни производства, както и тяхната поредност, е
въпрос на законосъобразност и целесъобразност при цялостното провеждане на съответното
наказателно производство по конкретната преписка и тези действия, респективно-
бездействия, подлежат на институционален и инстанционен контрол в рамките на
производството и извън него (например по реда ЗОДОВ). Не на последно място съществува
и възможността за реализиране дисциплинарната отговорност на ответника в случай на
нарушение на относимите към осъществяване на дейността му законови разпоредби.
Липсват обаче каквито и да било доказателства за осъществена пряка или непряка
дискриминация относно ищеца въз основа на който и да било от посочените в ЗЗДискр
признаци.
Ето защо въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение- потвърдено.
Жалбоподателят няма право на разноски, а и не претендира такива. Ответникът по
жалбата и в производството претендира разноски за адвокатско възнаграждение, представил
е доказателства за сторени такива, както и списък по чл.80 от ГПК, поради което следва да
му се присъди заплатената от него сума в размер на 400 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20104254 от 30.09.2023г., постановено по гр.дело
№10093/2020г. по описа на СРС, ГО, 142 с-в.
ОСЪЖДА Т. Д. П. с ЕГН:**********, с адрес гр.София, ж.к.„******* ******* да
заплати на И. Д. П., със съдебен адрес гр.София, ул.„*******, кантора 12, чрез адв. В. П., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 400лв. /четиристотин лева/- разноски във
въззивното производство
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3