Решение по дело №796/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателят С. С. Д. от [населено място], [жк] [адрес] и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, е оспорил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000195/09.04.2025 г., издадена от полицейски инспектор В. Н. С. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, с която му е наложна принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, буква „б“ от Закона за движени по пътищата (ЗДвП), изразяваща се във временно отнема на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на процесуалните правила и поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че в обжалваната заповед незаконосъобразно не е конкретизирано коя точно от хипотезите на чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП е нарушил, т.е. дали е употребил наркотично вещество или неговия аналог. Твърди, че изследването, извършено с техническо средство „Drug Test 5000“ не е надеждно и не дава достоверни резултати за разлика от химико-токсикологичното лабораторно изследване. Представя изследване за употреба на наркотични вещества и техните аналози, направено същия ден в медико-диагностична лаборатория „Кандиларов“ [населено място], от което се установява, че във взетата му кръвна проба няма барбитурати, канабис, бензодиазепини, амфетамини, кокаин и опиати. Друг порок на заповедта, който се твърди, е обстоятелството, че в нея е възпроизведена абстрактната норма на закона, но не е определен конкретен срок, през който се отнема свидетелството за управление на МПС. Твърди се още и липса на мотиви относно причините, заради които се налага прилагането на ПАМ. Твърди се и противоречие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят Д., чрез представител по пълномощие адвокат М., поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорената заповед. Представя писмени бележки. Претендира разноски съобразно представен списък.

Ответникът – В. С. – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ФАКТИ:

На 08.04.2025 г., в 09:04 часа, е установено жалбоподателят С. Д. да управлява МПС с рег. № [рег. номер], собственост на К. И. С., в [населено място] на [улица]до бл.47. След направен тест с техническо средство „Drug Test 5000“, последното е отчело положителен резултат за употреба на бензодиазепини. Издаден е талон за изследване с бланков № 0183824.

Както в АУАН, така и в обжалваната заповед не е посочено изрично дали жалбоподателят е предоставил проби от кръв и урина за извършване на химико-токсикологичен анализ. Едва в съдебно заседание от изявлението на пълномощника на жалбоподателя съдът установи, че жалбоподателят по време на проверката, тъй като е бил недоволен от резултата на техническото средство, е дал кръв и урина за анализ, след което съдът задължи ответника да представи резултатите от химико-токсикологичната експертиза. Според представения по делото екземпляр от тази експертиза, съставена на 28.05.2025 г. (л.51-л.52), не се е установило наличие на наркотични вещества в биологичните проби, взети от С. С. Д.. От описаните данни в експертизата става ясно, че се касае именно за биологичните проби на жалбоподателя, взети на същия ден, когато е установено да управлява МПС – 08.04.2025 г.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Полицейски инспектор В. С. е оправомощен със заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас да издава заповеди за прилагане на ПАМ по Закона за движене по пътищата.

При издаване на заповедта не е допуснато съществено нарушение на процедурата. Тя е съставена в писмена форма. Съдържа фактически и правни основания за издаването й и надлежно е връчена на жалбоподателя.

Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.171, ал.1, буква „б“ от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка – временно отнема на свидетелство за управление на МПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

В процесния случай от събраните доказателства се установи, че на посочената в заповедта дата и час жалбоподателят е управлявал описаното МПС, но не е бил под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, т.е. няма нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП. От представеното по делото заключение на съдебната химико-токсикологична експертиза се установява, че във взетите проби кръв и урина от Д. няма наличие на наркотични/упойващи вещества. В обстоятелствената част на заключението е посочено, че то е направено именно въз основа на пробите, взети от Д. с талон за изследване с бланков № 0183824, а това е талонът, издаден в хода на проверката, извършена от служители на ОДМВР Бургас на 08.04.2025 г. около 09:04 часа на мястото, описано в процесната заповед. Тези факти обосновават извод, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при отсъствие на материалните предпоставки за това, а именно в конкретния случай жалбоподателят не е управлявал посочения в заповедта автомобил след употреба на наркотични вещества, каквото е фактическото основание за издаването на оспорения акт.

Законодателят в приложената разпоредба на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП действително е въвел задължение за административния орган след като установи, че съответният водач на МПС го управлява след употреба на наркотични вещества или техните аналози, да издаде заповед от категорията на процесната, т.е. за да приеме органът, че са налице предпоставките за издаване на такава заповед, трябва да е събрал доказателства, от които по несъмнен начин да се установява, че водачът към датата на проверката е управлявал съответното МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. В конкретния случай административният орган се е позовал единствено на резултатите от техническото средство „Drug Test 5000“, като не се е съобразил с последното предложение на приложената от самия него разпоредба на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, според която при наличие на изследване на кръвна проба установените стойности са определящи. В конкретния случай е известно, че е дадена кръв и урина въз основа на предоставения по време на проверката талон за изследване, но въпреки това административният орган не е изчакал резултатите от това изследване, въпреки че е бил длъжен да се съобрази само с тези резултати.

Административните актове като процесния могат да бъдат съставени само въз основа на техническото средство „Drug Test 5000“ единствено в случаите, когато съответният проверяван водач на МПС не оспори резултатите от този тест и не предостави кръв и урина за извършване на химико-токсикологично изследване.

В случая са извършени две нарушения на приложената материална норма. Едното се изразява в това, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена за това, че нейният адресат е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, а такива не се установяват след химико-токсикологично изследване във взетите проби от този водач на кръв и урина. Другото нарушение се изразява в това, че административният орган след като е бил длъжен да се съобрази само с резултатите от взетата кръвна проба, не го е сторил.

По изложените съображения обжалваната следва да бъде отменена като незаконосъобразно поради противоречието й с материалната норма, послужила за основание за нейното издаване.

При този изпод от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника в размер [рег. номер]., от които 10 лв. платена д.т.(л.6) [рег. номер]. платено възнаграждение за един адвокат (л.59).

Неоснователно е възражението на ответника направено с придружаващото писмо (л.11) за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. Договореното и платено възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя е равно на минимално предвиденото в Наредбата.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, VI състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000195/09.04.2025 г., издадена от полицейски инспектор В. Н. С. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на С. С. Д. от [населено място], [жк] [адрес] направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.