РЕШЕНИЕ
№ 971
гр.Бургас, 27.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
13 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 3375 по описа на съда за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е Н.А.К. ***, със съдебен адрес ***.
Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат К.Т.
***.
Орган, издал административния акт (АО), е главен
специалист в дирекция „Гражданска регистрация на населението“ при община
Бургас. АО участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Л.Ц..
Заинтересована страна е С.К., майка на малолетното дете,
чиято адресна регистрация се оспорва.
Заинтересована страна е Б.К., малолетното дете, чиято
адресна регистрация се оспорва.
Заинтересована страна е ДСП Бургас, съобразно изискването
на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето.
Заинтересованите страни не вземат участие в
производството, редовно призовани.
Предмет на оспорване е акт за извършване на адресна
регистрация от 09.11.2018г., а именно промяна на постоянния адрес на Белнай Н.К. ЕГН:********** чрез регистрация на нов такъв –
гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, бл.308, вх.1, ет.2, ап.21.
В жалбата се правят оплаквания, че детето Белнай е
малолетно и заявлението за регистрация е следвало да се подаде от двамата
родители. Въпреки това АО извършил регистрацията по заявление, подадено само от
майката на детето С.К. и при наличието на изрично несъгласие на другия родител
– жалбоподателя. Иска се съдът да обяви за нищожен акта за регистрация или да го отмени като незаконосъобразен. Иска се
присъждане на разноски. Представят се доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима. Във връзка с
допустимостта на жалбата и наличието на интерес от обжалване съдът се съобразява
със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени по
делото с определение № 4421/26.03.2019г. по а.д. № 2599/2019г. на ВАС, четвърто
отделение.
Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено
копие от преписката по приемане на оспорения акт. Счита жалбата за
неоснователна и излага подробни доводи в тази насока, включително и писмени
бележки. Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Фактическата обстановка по делото като цяло е безспорна
между страните.
Н.К. и С.К. са съпрузи, а Белнай
К. е тяхно малолетно дете, родено на ***г. Родителите не живеят заедно, тъй
като майката С.К. напуснала семейното жилище в с.Манолич, община Сунгурларе и
се установила с детето Б. *** 2018г. между тях не е имал решен от съда спор
относно местоживеенето на детето.
Със заявление вх. № 94-01-38450/1/09.11.2018г. на община
Бургас е поискана промяна на адресна регистрация на детето, чрез посочване на
нов постоянен адрес ***. Заявлението е подадено от майката С.К.. На същата дата
искането е било уважено с оспорения по делото акт за регистрация.
По делото е приложено заявление от жалбоподателя Н.К. вх.
№ 94-01-41904/12.12.2018г. на община Бургас, с което
бащата е заявил несъгласието си детето Б. да бъде регистрирано на адрес ***.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Оспореният административен акт е издаден от Стела
Димитрова - главен специалист в дирекция ГРН на община Бургас. На издателя на
акта е възложено да осъществява тези функции със заповед № 1627/16.06.2016г. на
кмета на община Бургас. При тези обстоятелства административният орган се явява
компетентен за издаде оспорения акт, съобразно изискванията по чл.92, ал.1 от
ЗГР и не е налице основание за оспорване по чл.146, т.1 от АПК.
Актът за регистрация е постановен в изискуемата от закона
писмена форма, при спазване на процесуалните изисквания за това и не са налице
основания за оспорването му по чл. 146, т.2 и 3 от АПК.
Основателни са оплакванията на жалбоподателя за
неправилно приложение на материалния закон при издаването на акта за адресна
регистрация.
Съгласно чл.89 и сл. от Закона за гражданската
регистрация административното фиксиране на свободно избраното местожителство на
гражданите, т.е. на техния адрес, като функция на основното им право по чл.35,
ал.1 от Конституцията, е поставено под регистрационен режим. Това означава, че
съществения материалноправен факт за постановяване на акт за адресна регистрация
по чл.92 от ЗГР е волята на лицето-заявител. Когато лицето, подлежащо на
регистрация, не е способно да формира воля поради ниска възраст или поставяне
под запрещение, това се извършва чрез изпълнение на законовите правила за
формирането и.
В процесния случай адресната регистрация е заявена от
малолетно дете. Съгласно чл.123, ал.1 от Семейния кодекс родителските права и
задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и
поотделно. Това е общото законово правило, даващо възможност волеизявления от
името на малолетното дете да извършва валидно самостоятелно всеки един от
родителите.
Налице са обаче и специални законови норми, изискващи в
особени случаи упражняването на родителските права и задължения да се извършва
съвместно от двамата родители, предвид необходимостта от засилена защита на
детските интереси, а наред с тях и второстепенните по значение родителски права.
Такава норма, съобразно преценката на законодателя, е тази на чл.95, ал.3 от
ЗГР, според която за малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение
лица заявяването се извършва от законните им представители. Липсата на
предвидена възможност за заявяване от
един от двамата родители игнорира прилагането на общото правило на чл.123, ал.1
от СК. Това означава, че само общата воля на родителите (заявена по надлежния
ред) е формираната по законов ред воля на представляваното дете и сочи
наличието на материалноправна предпоставка за извършване на заявената адресна
регистрация. Заявяването за адресна регистрация, извършено само от единия
родител, не е предвидено от закона основание за издаване на процесния акт,
поради което същия се явява в противоречие с материалноправни разпоредби –
основание за оспорването му по чл.146, т.4 от АПК. На основание чл.172 ал.2 АПК
обжалвания акт за адресна регистрация следва да се отмени.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 АПК община Бургас следва да заплати на жалбоподателката разноските по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.А.К.
ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адвокат К.Т. ***, акт за извършване на адресна регистрация от 09.11.2018г.,
а именно промяна на постоянния адрес на Белнай Н.К.
ЕГН:********** чрез регистрация на нов такъв – гр.Бургас, ж.к.Меден рудник,
бл.308, вх.1, ет.2, ап.21, извършен от главен специалист в дирекция „Гражданска
регистрация на населението“ при община Бургас.
ОСЪЖДА община Бургас да заплати на Н.К., 30лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :