РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Горна Оряховица, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200525 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Д.“ ЕООД, представлявано от управителя Т. С. П. чрез
пълномощника адв. Ч. от АК – Велико Търново, обжалва наказателно постановление № 04-
001357/09.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико
Търново, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на дружеството е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушаване на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия кодекс. Отрича по време
на проверката на 06.04.2021 г. Г. Ц. К. да е полагала труд. В този момент К. се намирала в
обекта на дружеството не в качеството на служител, който полага труд, а за да се запознае с
процеса на работа и с бъдещите си задължения. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
В хода на съдебните прения управителят на дружеството П. и пълномощникът адв. Ч.
поддържат жалбата.
ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представлявана от
пълномощника старши юрисконсулт С. В. С., оспорва жалбата и моли съда да потвърди
наказателното постановление и да присъди на дирекцията юрисконсултско възнаграждение.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при РАЙОННА ПРОКУРАТУРА
1
– ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2021 г. в 13:50 часа свидетелките Ж. Ц. Д. и Д. А. А. – съответно главен и старши
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, пристигнали за извършване
на проверка в цеха за производство на работно облекло на дружеството жалбоподател,
находящ се в с. П., ул. „А.“ ***. При влизане в цеха заварили пет лица – четири жени, които
шиели на шевни машини, и един мъж, който кроял. На една от шевните машини работела Т.
С. П. – управител на дружеството, която се представила на проверяващите, а на последната
от редицата шевни машини работела свидетелката Г. Ц. К.. Работещите в цеха вписали
имената, ЕГН и длъжността си в предоставената им от инспекторите на ДИТ бланка на
списък. В този списък К. вписала трите си имена, единния си граждански номер и думата
„шивач“ в графата „длъжност“, след което се подписала в края на реда. Управителят П. се
подписала в графата „утвърдил“ в края на списъка, след което поставила печат на
дружеството.
След приключване на проверката от името на проверяваното дружество било подадено
уведомление до НАП за сключен трудов договор с Г. Ц. К.. В 15:47 часа информационната
система на НАП генерирала справка, удостоверяваща приемането на подаденото
удостоверение.
В определен от инспекторите по труда срок управителят П. представила допълнителни
документи във връзка с извършваната проверка. Сред представените документи била и
отчетна форма за явяване и неявяване на работа през месец април 2021 г., в която било
посочено, че на 06.04.2021 г. Г. Ц. К. е положила осем часа труд.
На 21.05.2021 г., след като преценила събраните доказателства в хода на проверката,
свидетелката Ж. Ц. Д. – главен инспектор в ДИТ – Велико Търново, съставила против „Д.“
ЕООД в присъствието на управителя Т. С. П. акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 06.04.2021 г. в посочения по-горе цех в с. П. в качеството си на
работодател дружеството е допуснало до работа Г. Ц. К., на длъжност „шивач мъжко/дамско
облекло“, преди да й предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на НАП, с което нарушило разпоредбите на чл. 63, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от КТ.
На 09.07.2021 г., след като разгледала преписката, образувана по съставения от Димитрова
акт за установяване на административно нарушение, директорът на Дирекция „Инспекция
по труда” – град Велико Търново издала обжалваното наказателно постановление, с което
наложила на дружеството жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 от КТ административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.
63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ.
Екземпляр от наказателното постановление бил връчен на наказаното дружество на
2
13.07.2021 г. На 16.07.2021 г. жалбата на дружеството против наказателното постановление
била заведена в ДИТ – гр. Велико Търново.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и
в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Ж. Ц. Д., Х. К. П., С. С. Е., Г. Ц. К., Д. А.
А. и М. И. Б. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за
проведените открити съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по дело съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при образуването и в хода на административнонаказателното
производство. Актът за установяване на административното нарушение е предявен на
управителя на дружеството жалбоподател, на когото е била осигурена възможност да впише
писмените си възражения при съставянето на акта, както и да представи допълнителни
писмени възражения в тридневен срок от неговото съставяне. Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган (съгласно т. 4 от заповедта на л. 34 от делото) преди
изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление е законосъобразно и по същество.
От събраните доказателства се установяват по несъмнен начин две обстоятелства: 1) че по
време на проверката по работни места в 13:50 часа на 06.04.2021 г. свидетелката Г. Ц. К. е
изпълнявала в цеха за производство на работно облекло на дружеството жалбоподател в с.
П. трудовите функции на длъжността „шивач мъжко/дамско облекло“, посочени в приетата
като писмено доказателство длъжностна характеристика (л. 55 – 56 от делото), и 2) че към
този час не й е било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на НАП.
Обстоятелството, че в 13:50 часа на 06.04.2021 г. Г. Ц. К. е изпълнявала трудовите функции
на посочената по-горе длъжност в цеха на дружеството в с. П., се установява, на първо
място, от показанията на свидетелките Ж. Ц. Д. и Д. А. А., които на посочените дата и час са
възприели непосредствено действията на К., представляващи изпълнение на трудовите
функции на шивач. Преки доказателства за посоченото обстоятелство се съдържат и в
приетия като писмено доказателство списък на работниците и служителите в проверявания
обект на дружеството към 06.04.2021 г. в 13:50 часа, подписан от всички работници и от
управителя на дружеството П.. Посоченото обстоятелство се установява и от показанията на
свидетелката Борисова и на самата К., които посочват, че към момента, в който пристигнали
инспекторите по труда, К. е шиела на една от шевните машини в цеха.
Обстоятелството, че към че към 13:50 часа на 06.04.2021 г. на Г. Ц. К. не е било връчено
3
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
НАП, се установява от данните в приетата като писмено доказателство справка за приети и
отхвърлени уведомления (л. 19 от делото), от която е видно, че уведомлението за сключения
трудов договор с К. е подадено по електронен път в 15:47:05 часа на 06.04.2021 г..
Следователно е било обективно невъзможно два часа по-рано – в 13:50 часа на 06.04.2021 г.
– на К. да е било връчено копие от посоченото уведомление, заверено от териториалната
дирекция на НАП.
Съвкупната преценка на горните две обстоятелства води до несъмнения извод, че към 13:50
часа на 06.04.2021 г. дружеството жалбоподател е допуснало до работа работничката Г. Ц.
К., като преди този час не й е било предоставило копие от уведомлението за регистрация на
трудовия договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. По този начин
дружеството е нарушило забраната, установена в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1
от КТ и е осъществило състава на корпоративна административнонаказателна отговорност
по чл. 414, ал. 3 от същия кодекс.
Съдът не споделя довода на дружеството жалбоподател, че не е осъществило посочения по-
горе състав, тъй като към момента на проверката в 13:50 часа на 06.04.2021 г. К. не
изпълнявала задължения по трудово правоотношение, а работела с машината само за да се
запознае с работата и да бъде изпробвана дали ще се справи с шиенето на работно облекло.
Както от показанията на инспекторите от ДИТ, така и от показанията на доведените от
дружеството свидетели се установява, че по време на проверката на място К. е шиела на
една от шевните машини в цеха. Следователно посоченото от дружеството жалбоподател
запознаване на К. с работата и изпробването й дали ще се справи с възложените задължения,
е било извършено на работното място чрез фактическо изпълнение на трудовите функции на
длъжността „шивач мъжко/дамско облекло“, поради което е представлявало предоставяне на
работна сила. При това положение и съгласно императивното правило на чл. 1, ал. 2 от КТ
отношенията между работника и работодателя е следвало да бъдат уредени като трудови и
за периода на изпробването независимо от неговата продължителност. Това означава, че
работодателят е бил длъжен да предостави на К. копие от уведомлението за регистрация на
трудовия договор, заверено от териториалната дирекция на НАП, преди да я допусне до
работа с посочената по-горе цел. Следователно забраната по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ
е била приложима и за процесния случай, а нарушаването на тази забрана е довело до
осъществяване на състава на нарушението, за което дружеството е наказано.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е наложил на жалбоподателя
административно наказание имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер
от 1500 лв. Поради изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ е безпредметно да се
обсъжда въпросът дали са налице предпоставките за преквалифициране на нарушението по
по-леко наказуемия състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да потвърди обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно.
4
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН съдът следва да уважи
направеното от процесуалния представител на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико
Търново искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По аргумент от
разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено
да заплати на юридическото лице Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в
чиято структура се намира органът, издал наказателното постановление, сумата 50 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в
производството пред районния съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 04-001357/09.07.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, с което на „Д.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, представлявано от едноличния собственик на капитала и
управител Т. С. П., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за
нарушаване на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия кодекс.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от едноличния собственик на капитала и управител Т. С. П., ДА ЗАПЛАТИ на
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, чрез
ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – град Велико Търново, ул. „Христо Ботев“ № 2А,
сумата 50 лв. (петдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за
представителство и защита в производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново
в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5