№ 28027
гр. София, 30.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110153101 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Oбразувано e по предявен от С. В. П. срещу “**************“ ЕАД иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, за прогласяване
нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит №
************* от 09.08.2023 г. поради протИ.речието му със закона. При условията на
евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД
за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9.1. от договора, поради протИ.речие с
добрите нрави.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че сключила с
ответника договор за потребителски кредит № ************* от 09.08.2023 г., по силата на
който получила заемна сума в размер на 2000 лв., срещу задължението да възстанови
стойността на предоставената й в заем сума, с краен срок на договора - 25.02.2026г., при
ГПР от 47,30 % и фиксиран лихвен процент в размер на 41,07 % и при обща сума за
връщане в размер на 3230,52 лв.
Ищцата твърди нищожност на процесния договор, като излага подробни съображения.
Счита, че не било ясно какво е включено в ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Излага, че не било посочено от кои разходи се формирал ГПР, като това се явявало и в
директно протИ.речие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Твърди, че
посочването на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от Закона за защита на потребителите. Поддържа, че начина на формиране на ГЛП
протИ.речал на добрите нрави, като при условията на евентуалност, навежда доводи за
нищожност на клаузата на чл. 9.1 от договора, касаеща възнаградителната лихва. Твърди, че
стойността на възнаградителната лихва преставлява половината от общо дължимата и
реално получена от нея сума по кредита, което нарушавало принципа на справедлИ.ст.
Поддържа, че оспорваната разпоредба от договора се намирала в пряко протИ.речие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК, за което излага
1
подробни съображения.
Моли, съда за разсрочване на задължението й за заплащане на главницата по договора,
съобразно погасителния план, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК. Ето защо предявява
настоящите искове, като претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен договор за
кредит, със съдържанието посочено в исковата молба. Поддръжа, че ищцата е заплатила
сума в общ размер на 1087,03 лв. по процесния договор. Навежда подробни съображения за
действителността на договора за потребителски кредит, сключен с ищцата, както и с
посочената конкретна клазуа по чл.9.1 от същия, като поддържа че са спазени изцяло
нормативните изисквания на ЗПК. Моли, съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на
чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, разпределението на доказателствената тежест
е, както следва:
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
************* от 09.08.2023 г., с посоченото в исковата молба, съдържание.
По предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване,
твърдяното основание за нищожност на сключения договор за кредит с описано в исковата
молба съдържание.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл.
2 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
посочената договорна клауза протИ.речи на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, наведени с отговора на исковата молба.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им. Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК, съдът намира за неоснователно, доколкото по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2025г. от 10:00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба и към отговора на исковата
молба, писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по депозитна сметка на СРС, като в
същия срок следва да представи доказателства за внесения депозит.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., тел.:**********.
Вещото лице да се призове, след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК, по съображенията
посочени в мотивната част на настоящото определение.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № ************* от 09.08.2023
г., с посоченото в исковата молба, съдържание.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца по
насрещните искове и препис от писмения отговор на ответника по тях.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3