Присъда по дело №10767/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда по НЧХД № 10767 по описа на 109 състав на СРС за 2022г.

Обвинението е повдигнато с внесен обвинителен акт от Софийската
районна прокуратура срещу Ст.Г.П., с твърдения за извършено престъпление
по чл. 144, ал. 3 от НК, а именно за това, че на 25.12.2021 г, в гр.София,
ж.к.“Люлин“, блок 726, вх.Е, ет.7, ап. 78 при проведен телефонен разговор с
Р.Л.П. - от телефонен номер ХХХХХ към телефонен номер ХХХХХ, се е
заканил с убийство на Л.Р.П., с думите „ще полудея и ще застрелям първо Р.,
после Л. и ще ги излежа“ и това заканване би могло да възбуди у нея
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК.
В съдебното заседание СРП се представлява от прокурор В., която
пледира пред състава на съда да постанови осъдителна присъда по отношение
на подсъдимия. Поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу него и
намира, че отправената закана за убийство е била възприета от пострадалата,
като заканата по своята същност би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването и. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства,
от които е налице от обективна и субективна страна виновността на
подсъдимия в извършване на престъплението, за което е обвинен. Сочи, че
престъплението е извършено виновно в условията на пряк умисъл.
Повереникът на частния обвинител Л. П. – адв. Д., поддържа
обвинението, като изразява становище, че обвинението е доказано от
обективна и субективна страна. Застъпва позиция, че макар свидетелите да са
били пестеливи в показанията си относно други прояви на подсъдимия,
предшестващи отправената закана, такива е имало и това е изводимо от
приложената по делото кореспонденция между страните. Навежда аргументи,
че това поведение на подсъдимия, придружено от заканата, че било от
естество да възбуди основателен страх у Л. П. за осъществяването и, както и
че реално е бил възбуден такъв страх у адресата на заплахата. Моли съда да
признае подсъдимия за виновен. Претендира разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв. А., пледира пред състава на съда
подзащитният й да бъде оправдан. Поддържа, че между подсъдимият и Л. П. е
имало комуникация и спорове във връзка с родителски права, като същият е
бил провокиран от отказа на Л. П. да му даде възможност да се срещне по
повод празниците с детето си. Адв. А. моли съда да оправдае подсъдимия.
Подсъдимият Ст. П. заявява, че поддържа изцяло изложеното от
защитника си.
В дадената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК последна дума,
подсъдимият заявява, че иска спрямо него да бъде постановена оправдателна
присъда.

1

Съдът, след като се запозна с доказателствените материали по
делото и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Ст.Г.П. е роден в гр. София, българин, български
гражданин, реабилитиран, със средно образование, трудово ангажиран, с
ЕГН: **********.
Подсъдимият Ст.Г.П. и св. Л.Р.П. – частен обвинител, живеели на
семейни начала до м. август 2021 г. Двамата имали дете – синът им Р.. По
между им имало случаи на проявена агресия и насилия от подсъдимия П.,
както и скандали, но свидетелката П. не се обръщала към правозащитни
институции.
През месец август 2021 г. подсъдимият Ст.Г.П. и св. Л.Р.П. се
разделили, като св. Л. П. напуснала обитаваното до този момент от двама им
жилище и се преместила да живее при родителите си на адрес гр.София,
ж.к.“Люлин“, блок 726, вх.Е, ет.7, ап. 78.
Подсъдимият Ст.Г.П. и св. Л.Р.П. имали спорове във връзка с
родителските права и режима на лични отношения, касаещи синът им Р..
Подсъдимият П. постоянно звънял по телефона на св. П., както и изпращал на
същата множество текстови съобщения по телефона. Употребявал нецензурни
изрази, заплахи и клетви в комуникацията си с със св. П., като причаквал нея
и синът им и ги следял.
На 25.12.2021 г. подсъдимият се обадил от телефонен номер ХХХХХ на
бащата на св. Л. П. – св. Р.Л.П., който се намирал в жилището си в гр.София,
ж.к.“Люлин“, блок 726, вх.Е, ет.7, ап. 78, на телефонния му номер ХХХХХ.
Последният посочен телефонен номер бил регистриран на името на Г.Г. Л, но
бил използван през процесния период от свидетеля Р.Л.П.. По това време в
същата стая се намирали св. П.М. и св. П. П., които могли да придобият
възприятия за проведения телефонен разговор, тъй като свидетелят Р.П.
включил високоговорителят на телефона. Подсъдимият П. заявил „ще
полудея и ще застрелям първо Р., после Л. и ще ги излежа“.
Св. Пеев се притеснил и съобщил на дъщеря си за отправената закана.
Св. П. изпитала страх и се обадила на тел. 112, откъдето я уведомили да отиде
до районното управление и да подаде жалба. Тъй като заплахата била
отправена в почивен ден, първоначално св. П. блокирала номера на
подсъдимия, а след това, на 29.12, 2021 г., подала жалба до СРП чрез адв. Д..
От изслушаното и прието от съда заключение на съдебнопсихиатричната
и психологична експертиза се установява, че Л. П. е психично здрава и у нея е
налице психична годност за даване на свидетелски показания, както и че
възприетата от нея закана е възбудила преживяване на реален страх от
изпълнението и. От разпита на вещите лица се установява, че причината за
възбуждане на този страх се базира на обективни обстоятелства, сред които
възприетата от св. П. закана и предхождащите я обиди и заплахи, които е
получавала от подсъдимия, а не някакви субективни нейни притеснения и
2

психологически състояния, несвързани с инкриминираната проява.
С оглед на постоянните настойчивостта и проявената грубост на
подсъдимия в комуникацията му със св. П., на която се е обаждал и е пишел
съобщения постоянно, предхождащите инкриминираната проява обиди,
клетви и вербални нападки, както и с оглед категоричността в стореното от
подсъдимия изявление, че не го притеснява предвидената от закона
наказателна отговорност за убийство: „„ще полудея и ще застрелям първо Р.,
после Л. и ще ги излежа“, съдебният състав намира, че това заканване е могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена на
базата на събрания доказателствен материал – показанията на свидетелите Л.
П., Р.П., П.М. и П. П., от обясненията на подсъдимия Ст. П.; от заключението
на КСПЕ, от писмените доказателства по делото, включително от
приложената по делото кореспонденция по телефон, снета на хартиен
носител, справката за съдимост на Ст. П. и от останалите писмени
доказателства, които съдът приобщи по реда на чл. 283 от НПК към
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът намира, че всички свидетели по делото потвърждават
обстоятелството, че в процесния ден подсъдимият е отправил
инкриминираната закана. Съдебният състав подходи внимателно към
оценката на свидетелските показания, отчитайки обстоятелството, че
свидетелите се намират в родствени връзки с частния обвинител – св. Л. П..
Въпреки това съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели, тъй като същите кореспондират по между си и с писмените
доказателства по делото, не съдържат вътрешни противоречия, пълни са и
последователни. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие
обяснения на подсъдимия по отношение на обстоятелството, че
комуникацията и дебатите му със св. Л. П. са били свързани с желанието му
да види синът им Р., но не кредитира обясненията му в частта им, в която
заявява, че не е отправял инкриминираната закана. В тази им част съдът ги
приема за защитна теза на подсъдимия, тъй като остават изолирани и са в
противоречие с целия останал доказателствен материал по делото.
Съдът намира, че писмените доказателства следва да се кредитират
изцяло, тъй като са в унисон с фактическата обстановка, приета от съда и се
подкрепят от свидетелските показания.
По отношение на експертното заключение на СППЕ на св. Л. П., съдът
намира, че същото следва да бъде кредитирано като пълно, обосновано и
изготвено от специалисти в съответните области.
При горните фактически констатации и обективирания
доказателствен анализ, съдът намира за установено от правна страна
следното:
От обективна страна подсъдимият Ст.Г.П. е осъществил състава на
престъпление по чл. 144, ал.З, вр.ал.1 от НК за това, че
3

на 25.12.2021 г, в гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 726, вх.Е, ет.7, ап. 78
при проведен телефонен разговор с Р.Л.П. - от телефонен номер ХХХХХ към
телефонен номер ХХХХХ, се е заканил с убийство на Л.Р.П., с думите „ще
полудея и ще застрелям първо Р., после Л. и ще ги излежа“ и това заканване
би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му-
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
С оглед на постоянните настойчивостта и проявената грубост на
подсъдимия в комуникацията му със св. П., на която се е обаждал и е пишел
съобщения постоянно, предхождащите инкриминираната проява обиди,
клетви и вербални нападки, както и с оглед категоричността в стореното от
подсъдимия изявление, че не го притеснява предвидената от закона
наказателна отговорност за убийство: „„ще полудея и ще застрелям първо Р.,
после Л. и ще ги излежа“, съдебният състав намира, че това заканване е могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при наличие на
пряк умисъл, като деецът и съзнавал общественоопасният характер на
извършеното, съзнавал е, че изрича закана за убийство и че отправената
закана би могла да възбуди основателен страх от осъшествяването и, но
въпреки това я е изрекъл.
Престъплението е формално и за съставомерността му законът не
предвижда настъпването на вредоносен резултат.
При определяне на наказанието съдът оцени като смекчаващи
обстоятелства трудовата ангажираност, емоционалното състояние на
подсъдимия, провокирано от порива му да види сина си, обстоятелството, че е
реабилитиран, както и добросъвестното процесуално поведение на
подсъдимия. Не се констатират отегчаващи отговорността му обстоятелства.
По изложените мотиви съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва
да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
което е от естество да постигне визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК
цели на наказанието.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 66
от НК за отлагане изпълнението на отложеното наказание – съдът налага
наказание лишаване от свобода до три години , подсъдимият е реабилитиран,
поради което не следва да се третира като осъждан на наказание „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер и за постигането целите на
наказанието, и преди всичко за поправяне на подсъдимия,не е необходимо
ефективно изтърпяване на наказанието. Поради изложеното съдът отложи
наказанието за изпитателен срок от три години.

Така мотивиран, 109 състав на СРС постанови своята присъда.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	116
Дата:	15 март 2023 г. (в сила от 9 октомври 2023 г.)
Съдия:	Роси Петрова Михайлова

Дело:	20221110210767
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 август 2022 г.

Присъда по дело №10767/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите