Р Е Ш Е Н И Е
260102/7.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №545 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са шест положителни установителни иска с
правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД по отношение на главницата, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД – по отношение на
претендираната договорна лихва, чл.422
от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99
от ЗЗД – по отношение на претенциите за заплащане на такси и чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД по
отношение на претенциите за лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”***” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.
Б. Б., съдебен адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника
юрисконсулт Е. Р.срещу Я.Р.Р., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди,
че на 30.01.2017 год. между „***“ ООД и ответника Я.Р.Р. бил сключен Договор за
паричен кредит с №********* по силата, на който Заемодателят е предоставил на
ответника кредит в размер на 2000 лева. Страните са договорили олихвяване на
усвоената сума с договорна лихва, месечния размер на която е бил фиксиран за
целия срок на договора в общ размер на 394.51 лева. Общата сума на усвоената
главница и договорната лихва били в размер на 2394.51 лева, които следвало да
бъдат заплатени на 60 равни седмични вноски в размер на 39.91 лева. Първата
падежна дата била 08.02.2017 год., а последната – 28.03.2018 год. С подписване
на договора заемателят е изразил съгласие да заплати такса за оценка на
кредитно досие в размер на 100 лева, която е била платима при сключване на
договора, но за улеснение на заемополучателя са постигнали съгласие същата да
бъде включена в седмичните погасителни вноски. Така таксата за оценка на досие
била разсрочена на 60 седмични вноски всяка в размер на 1.67 лева, които били
платими на съответните падежни дати. В същото време кредитодателят се задължил
да предостави на кредитополучателя услугата „Кредит у дома“, за която кредитополучателят
се задължил да заплати такса в размер на 511.78 лева, /представляваща 305 от
общо дължимата такса, която била предназначена за организиране на получаването
на сумата по кредита в дома на заемателя/, която била разделена на 60 седмични
равни вноски, всяка в размер на 8.53 лева, както и такса в размер на1194.15
лева /свързана с разходи на кредитодателя за събиране на седмичните вноски от
дома на кредитополучателя/, която сума също била разсрочена на 60 равни
седмични вноски в размер на по 19.90 лева всяка. Общият размер на таксата за
услугата „Кредит у дома“ бил 1705.93 лева. Общата сума по кредита, която
кредитополучателят се задължил да върне била в размер на 4200.44 лева. Същата
следвало да бъде платена на 60 равни
седмични вноски в размер на по 70.01 лева всяка. Срокът на договора изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 28.03.2018 год., като същият
не е бил обявяван за предсрочно изискуем. От страна на ищцовото дружество било
начислено и обезщетение за забава върху дължимите от ответника суми в размер на
334.53 лева за периода от 19.04.2017 год. до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Ответникът не бил заплатили изцяло сумите
по кредита, като със заплатената от негова страна сума в размер на 730.01 лева
били погасени следните суми: 93.83 лева и 218.90 лева – такси за услуга „Кредит
у дома“, 18.18 лева – такса оценка на досие, 114.34 лева – договорна лихва и
284.76 лева – главница. На 01.07.2017 год. бил сключен Договор за цесия между „***“
АД и „***“ ООД /с предишно наименование „***“ ООД/, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №*********/30.01.2017
год., сключен между последното дружество и ответницата Я.Р.Р. било прехвърлено
на „***“ АД. На 01.03.2019 год. било
подписано Приложение №1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017 год. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
год., сключен между „***“ АД и „***“ ООД, по силата на което първото дружество
е прехвърлило на второто вземането на ответника по посочения по-горе Договор за
паричен кредит №*********/30.01.2017 год.
В исковата молба излагат, че „***“ АД /понастоящем „***“ ЕАД/ е правоприемник на „***“ ООД. В тази връзка излагат, че ответникът е бил
уведомен за извършените цесии.
Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил
дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК
пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като
срещу издадената заповед е било депозирано възражение от страна на длъжника, за
ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват шест
положителни установителни иска с цена съответно 1715.24 лева – главница,
представляваща претенция за незаплатени суми по Договор за паричен кредит
№*********/30.01.2017 год., 280.17 лева – договорна лихва за периода от 19.04.2017
год. до 28.03.2018 год., 81.82 лева – такса за оценка на досие за периода от 19.04.2017
год. до 28.03.2018 год., 417.95 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 26.04.2017 год. до 28.03.2018 год., 975.26 лева – такса услуга „Кредит у
дома“ за събиране на вноските по кредита от дома по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 26.04.2017 год. до 28.03.2018 год. и 334.53
лева - обезщетение за забава за периода от 19.04.2017 год. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата. Молят ответника да бъде осъден
да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното
производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява
упълномощен представител, който поддържа исковете и прави искане за произнасяне
с неприсъствено решение поради неявяване на ответника.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 05.03.2020 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни
предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства: Пълномощно, Договор за цесия и заместване в дълг
от 01.07.2017 год., Потвърждение за сключена цесия, рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 год., Потвърждение за сключена
цесия, Допълнително споразумение от 01.11.2017 год. към рамков договор, Приложение
№1 от 01.03.2019 год., Договор за
паричен кредит от 30.01.2017 год., Формуляр за кандидатстване за кредит,
Стандартен европейски формуляр, Допълнително споразумение №6/22.08.2016 год.,
Допълнително споразумение №316/01.09.2016 год. към трудов договор, Уведомително
писмо изх.№ЛД-П-ИАМ-ФН/*********, Пълномощни, Уведомително писмо
изх.№УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********, Известие за доставяне, Вносна бележка за заплатена държавна такса и
материалите, приложени по ЧГД №2893/2019 год. по описа на ШРС, счита така предявените
искове за вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради
което намира, че същите следва да бъдат уважени в условията на постановеното
неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в хода на заповедното и
настоящото производство в общ размер на 468.63 лева, включващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.Р.Р., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА „***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., съдебен адрес:***, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Р.сумата 3804.97 лева /три хиляди осемстотин и четири лева
и деветдесет и седем стотинки/, от които 1715.24 лева – главница, представляваща претенция за незаплатени суми по Договор
за паричен кредит №*********/30.01.2017 год., 280.17 лева – договорна лихва за
периода от 19.04.2017 год. до 28.03.2018 год., 81.82 лева – такса за оценка на
досие за периода от 19.04.2017 год. до 28.03.2018 год., 417.95 лева – такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 26.04.2017 год. до 28.03.2018 год., 975.26 лева
– такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на вноските по кредита от дома по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 26.04.2017 год. до 28.03.2018
год. и 334.53 лева - обезщетение за забава за периода от 19.04.2017 год. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ответника Я.Р.Р., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., съдебен адрес:***, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Р.сумата от 468.63
лева /четиристотин шестдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща направене от тяхна страна разноски в заповедното и настоящото
производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК
препис от решението да се връчи на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: