Р Е Ш
Е Н И Е №
260241
гр. Силистра, 09.09.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Силистренски
районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на девети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
СТОЯНОВ
при секретаря М. Л., като разгледа докладваното от
районния съдия
административно-наказателно дело
№301 по описа на съда
за две хиляди
и двадесета година,
за да се
произнесе взе предвид
следното:
Жалбоподателят, „Петроком 07“ООД с
ЕИК:, моли съда да отмени Наказателно постановление №19-001116/04.03.2020 год.
на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.С., с което на предприятието и
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушаване на трудовото
законодателство, изразяващо се в допускане на работа на работник, без да е
сключен трудов договор в писмена форма. Твърди, че фактическата обстановка не е
правилно изяснена, неправилно е приложен материалния закон и Наказателното
постановление не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Ответникът по жалбата, счита, че
същата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като
законосъобразно. Твърди, че при издаването на обжалваното постановление не са
били допуснати нарушения, които да водят до неговата отмяна, както и, че са
били взети предвид всички изложени възражения, но те не са релевантни относно
съставомерността на извършеното от жалбоподателя нарушение.
Силистренски районен съд ,като
прецени доводите на страните и провери данните по делото, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
На
жалбоподателя е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение, изразяващо се в приемане на работа
на работник, без за това да е сключен трудов договор в писмена форма. За същото
нарушение е било издадено и обжалваното Наказателно постановление. От събраните
в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства се
установява, че на 29.01.2020 година контролните органи извършили проверка в
търговски обект, стопанисван от фирмата на жалбоподателя. Същият представлявал
бензиностанция, която е на самообслужване от водачите на МПС, като заплащането
става на автомат чрез поставяне на банкнотите в него. При проверката било
констатирано, че дейности по зареждане на гориво и заплащане на автомат на
бензиностанцията извършва свидетеля Б. При пристигането им той стоял на стол а
в последствие бил възприет като зарежда гориво на автомобил и оказва съдействие
на водача да заплати горивото на автомата. От него била изискана декларация, в
която същия заявил, че няма сключен трудов договор и получава по около 10-20
лева Също така посочил, че е там от 09.00 часа до 12.00 часа.
Тази
фактическа обстановка е била установена от възприета от наказващия орган и е
послужила за формиране на извода му, че деянието представлява административно нарушение.
Въз основа на това е наложено и съответното наказание. Малко по различна
фактическа обстановка бе установена в хода на съдебното следствие след разпита
на свидетелите Б. и Й. Така например бе установено, че в обекта има сграда,
която е била заключена и Б. е нямал достъп до нея. Също така се установи, че
столът е взет от съседен магазин, а парите, които е посочил в декларацията, Б.
е получавал от водачите, на които е помогнал да заредят гориво.
Въз
основа на така установените факти, извода на Наказващия орган, че Б. е допуснат
на работа не може да бъде споделен от съда. Както бе установено по-горе,
търговския обект е работил на самообслужване. Това означава, че не е предвидена
никаква намеса на служители на дружеството. Именно за намаляване на броя на
персонала и за оптимизиране на разходите, управителя на дружеството е монтирал
тази система. Същата няма смисъл да бъде обслужвана от служител, който да
запознава клиентите с начина на работа на устройството, тъй като на него е била
монтирана табела с инструкция, показваща действията стъпка по стъпка. Също така
клиентите на бензиностанцията зареждат гориво и заминават и е безсмислено да се
обучават, тъй като не се знае дали ще се върнат на този обект. Не достатъчно са
и данните в попълнената от Б. декларация, за да може да се направи извода, че
действително той е бил приет на работа в дружеството. Също така бе установено,
че той е отишъл на обекта с цел да си закупи храна от автомата, който се намира
там. Също така се установи, че намиращата се постройка е била заключена и се
използва за склад, но той /Б./ е нямал достъп до нея. Също така бе установено,
че столът на който е стоял Б.е бил взет от магазин, находящ се в близост до
бензиностанцията. Всичко това дава основание на съда да направи извода, че
жалбоподателя не е имал никакво намерение да приема когото и да е на работа за
да извършва дейност на обекта, както и, че свидетеля Б. сам е отишъл в района
на търговския обект и се е възползвал от възможността бързо да работи с
монтираното устройство за заплащане на гориво и да получава бакшиши от водачите
на зареждащите МПС.
От
изложеното по-горе се налага извода, че в предприятието на жалбоподателя не е
бил назначаван и приеман на работа работник, който да помага при зареждането с
гориво, поради което няма защо да бъде сключван какъвто и да е договор с него.
Също така описания начин на действие от страна на свидетеля Б. не разкрива
съществените елементи на трудов договор и характеристиките на трудово
правоотношение, поради което съдът прима, че деяние изобщо не е било
извършвано.
С оглед
на изложеното по горе и на основание
чл.63 от ЗАНН, Силистренския районен съд,
Р Е Ш И:
Отменя Наказателно постановление №19-001116/04.03.2020
год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.С.
Решението може да бъде обжалвано
пред Административен съд Силистра четиринадесет дневен срок от съобщението.
Районен
съдия: