Решение по дело №1054/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С. И. А., чрез адв. К. срещу Решение № 383/04.04.2025 г., постановено по АНД № 5527/2024 г. по описа на Районен съд [област], с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 24-1030-007286/10.09.2024 г. на началника на група в ОДМВР [област], Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на районния съд, както и неизяснена фактическа обстановка и процесуални нарушения от съда. Иска се отмяна на същото и на потвърденото с него НП или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът - началник група при ОДМВР [област], Сектор „Пътна полиция“, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура [област] дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага решението да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на оспореното решение на Районен съд [област], прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва фактическата обстановка. Според същата, през месец ноември 2023 г. С. А. е закупил от [държава] лек автомобил „Форд Маверик ХЛТ“, като същият е придвижван чрез пътна помощ до сервиз за ремонт в [населено място], в последствие на 01.05.2024 г. същият е бил преместен в друг сервиз в [населено място], в [жк] чрез пътна помощ. На 01.05.2024г. около 17:30 часа по [улица]до № 4, АП 232 служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [област] са забелязали лекият автомобил „Форд Маверик“ да се движи без поставени peгистрационни табели на оказаните за това места. Касаторът е спрян за проверка, снето му е обяснение и му е съставен АУАН с бланков № 1255360/01.05.2024г. Той твърди, че само е преместил автомобила, тъй като е пречел на съседен на сервиза имот и е бил преместен само на 30 метра. Отделно от това е образувана прокурорска преписка с № 5758/2024г. по описа на РП - [област], по която наблюдаващият прокурор се произнесъл с постановление с отказ да се образува досъдебно производство, като последната била изпратена на ОДМВР - [област] за реализиране на административнонаказателна отговорност на А.. Издадено е процесното НП № 24-1030-007286/10.09.2024 г. на началника на група в ОДМВР [област], Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора е ангажирана административнонаказателна отговорност на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата.

РС [област] е приел, че не са констатирани допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Според първоинстанционния съд безспорно е установено вмененото на С. А. нарушение с правилната правна квалификация по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от обективна страна е доказано, че управляваният от А. лек автомобил „Форд Маверик ХЛТ“ не е бил надлежно регистриран, а от субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Според съда деянието на жалбоподателя не може да се квалифицира и като маловажен случай на административно нарушение.

Решението е правилно.

Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Неоснователни са възраженията на касатора за неизяснена фактическа обстановка, като районният съд не е допуснал исканите допълнително свидетели и изясняване на административния адрес на сервиза и на нарушението. Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Доказателствата сочат, че на посочените в НП дата, място и час, А. е управлявал моторно превозно средство, което не е било регистриано. Регистрацията му е от 31.07.2024г. В Обясненията си на 01.05.2024г. С. А. посочва, че „реших да изпробвам автомобила пред работилницата“, което от своя страна е допълнителен аргумент, че не е искал само да го премести, а съзнателно го е управлявал.

При тези факти и доказателства за извършено нарушение и при липса на нарушения в процедурата или такива при прилагане на материалния закон, наказателното постановление законосъобразно е било потвърдено от въззивния съд. Районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното, Административен съд [област], ХХ състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 383/04.04.2025 г., постановено по АНД № 5527/2024 г. по описа на Районен съд [област].

Решението е окончателно.