Р Е Ш Е Н И Е №1902
11.06.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19351/ 2018 г. по описа на същия
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Иск на Е.Б.С., ЕГН **********,*** *********
депозиран против И.Б.Б. , ЕГН **********,***.
Ищецът черпи права от запис на заповед,
едностранна сделка с менителничен ефект.
Според изложеното в молбата, на дата
15.10.2010г. ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от
15 000 лева ( петнадесет хиляди лева), като в цаписа на заповед бил
уговорена падежна дата 30.11.2013г. Записът на заповед бил редовен, разполагал със
всички изискуеми реквизити. На падежната дата плащане по записа на заповед не
постъпило, при което кредиторът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
9218/29.11.2016г. и изпълнителен лист по
реда на чл. 417 т. 9 от ГПК , издадени по частното гражданско дело № 16106 по
описа на ПРС за 2016г. Против заповедта било подадено в срока по чл. 414 от ГПК
възражение; ищецът , комуто са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК , иска
от съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на негово
вземане против ответника за сума от 15000 лева- главница , ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда –
28.11.2016г., до окончателното изплащане
на вземането. Претендира присъждане и на сторените по производствата разноски .
Ответникът оспорва иска . Отрича
съществуването на записа на заповед, подписа под същия не бил положен от него. Образуваното
изпълнително дело било прекратено на основанието по чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК.
Възразено е също така , че вземането на
ищеца е погасено с изтичането на погасителна давност. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени.
Вещото лице по проведената графологична
експертиза дава заключение , че подписа, положен под процесния менителничен
ефект, е на И. Б..
Допустим
като установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.538 от Търговския закон и чл. 486 от ТЗ .
Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са
спазени, като има пълна идентичност между спорното право, така , както е
описано в заповедта за изпълнение , от една страна, и исковата молба, от друга.
По
съществото на спора :
На л. 6 от частното гр.
дело № 16106 по опис на ПРС за 2016 г е представен в оригинал процесния
менителничен ефект, от който С. черпи права . Записа на заповед разполага със
всички необходими според чл. 536 ал. 1 от ТЗ реквизити – има наименование
„запис на заповед „ на български език, на който целия документ е изпълнен;
освен в заглавието , изразът „запис на
заповед“ се съдължа и в текста на документа; има безусловно обещание да се
заплати точно посочена ( тоест, определена )
сума пари, посочени са падежната
дата , мястото на издаване, името на лицето , на което трябва да се плати
и датата на издаване. Отсъства изрично
посочване на мястото на плащане, но при
липса на различна договорка , мястото на плащане е мястото на издаването ( чл.
536 ал. 3 от ТЗ ), съответно, тази липса на отрича по никакъв начин
съществуването на менителничния ефект.
Като презюмиран издател на ценната книга е посочен
ответника; според заключението на вещото лице ,
подписа в графата „ издател„ и в действителност е положен от него. Съдът
не се съмнява в годността на заключението на ******** С. и го кредитира , доколкото
по делото отсъстват каквито и да било данни , или дори подлежащи на проверка
годни индикации да е възможно автор на
подписа да е друго лице. Следователно, с изтичането на деня на падеж, 30.11.2013г.,
именно Б. е в забава да изпълни възникнало
и изискуемо облигационно задължение.
Никоя от страните не отрича абстрактния
характер на процесната ценна книга – каузално правоотношение във връзка с
издаването на записа на заповед не се твърди.
Възразено е , че инкорпорираното в ценната книга
вземане е погасено с изтичането на
давност .
Давността е прекъсната с подаването на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, считано от 28.11.2016г.
Между датата на подаването на заявлението и падежната дата не са изтекли три
години , а съобразно чл. 531 ал. 1 от
ТЗ, вземането се погасява с изтичането на тригодишен специален по отношение на
чл. 110 от ЗЗД срок; като менителница , процесния запис на заповед не съдържа
клауза „без разноски“ , следователно краткия срок по чл. 531 ал. 2 от ТЗ е
неприложим. Поради казаното , съдът не споделя възражението за изтекла погасителна давност.
Разноските по двете дела се понасят от
ответника, предвид изхода на спора, като
се съобрази плащането на хонорар на особен представител на ответника в размер
от 490 лева.
На адвоката на ищеца се определя хонорар в
минимален размер от 980 лева съобразно
чл. 7 ал. 2 т . 4 от Тарифата към чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на И.Б.Б.
, ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , дължи на Е.Б.С., ЕГН **********,***
***********, плащане на сума от 15 000 лева – главница по запис на заповед
от дата 15.10.2010г ( и падежна дата 30.11.2013г , ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на заявлението – 28.11.2016г . до окончателното изплащане
на вземането, като за сумата са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
9218//29.11.2016г и изпълнителен лист по
частното гражданско дело № 16106 по описа на ПРС за 2016г.
Осъжда И.Б.Б. , ЕГН **********,***, да
заплати на Е.Б.С., ЕГН **********,*** **************, сумата от 1090 лева разноски
по двете производства.
Осъжда И.Б.Б. , ЕГН **********,***, да
заплати на основание чл. 38 от ЗА, на адвокат Я. Х. Р., адрес на дейност ****************
, хонорар по делото в размер от 980
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ