№ 1561
гр. С*, 14.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110153944 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск на Т* С*“ ЕАД, предявен по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК срещу В. Т. В., ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на вземанията, предмет на Заповед за изпълнение № 523 / 03.09.2025
г., издадена по ч. гр. д № 755/2025 г. по описа на РС - Оряхово.
След като се запозна с материалите по ч. гр. д № 523/2025 г. по описа на РС - Оряхово,
съдът намира, че производството по делото е недопустимо, тъй като не са налице
предпоставките за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10б от Тълкувателно решение 4/2013 г.
съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна
преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от
констатациите по тях на съда в заповедното производство. Следователно исковият съд следи
служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка
дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са
изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес
и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова
предпоставка за разглеждане на установителния иск.
Съдът, пред който е предявен иск по реда чл. 422 ГПК и съобразно разпоредбата на чл.
415 ГПК следи служебно за наличието на следните предпоставки за допустимост на иска, а
именно: наличие на издадена заповед за изпълнение, подадено от длъжника възражение по
чл. 414 ГПК или чл. 414а ГПК в едномесечен срок от връчването на заповедта или заповедта
за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. да е
налице отказ за издаването на заповед; спазване на срока за предявяване на иск по чл. 422,
във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК когато ответникът в продължение на един месец не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
1
съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има
достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността
ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три
посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко
едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е
събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил
това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Връчване при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК е налице, когато е спазен редът за връчване по ал. 1 и ал. 3 от цитираната
норма, залепено е уведомление на посетения адрес след установяване на невъзможността да
бъде открит на тях; извършена е служебна справка за месторабота на длъжника и връчване
по местоработата, съответно мястото за осъществяване на стопанска дейност. След
изчерпване на тези възможности за лично уведомяване или уведомяване чрез друго лице,
посочено в чл. 46 ГПК и след залепване на уведомление и изтичане на срока по ал. 2 от
цитираната норма се пристъпва към даване на указания за предявяване на иск по чл. 415 ал.
1 ГПК.
В случая съдът констатира, че не са спазени условията за връчване по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. Съгласно константна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 60202 от
26.11.2021 г. по гр. д. № 774/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 147/26.01.2021 г. по т. д. №
2256 по описа за 2019 г. на ВКС, ТК, II отделение и цитираните в него решение № 298 от
10.07.2020 г. по гр. д. №505/2011 г. на ВКС, ГК, IV отделение, определение № 642 от
25.10.2012 г. по ч. т. д. №520/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение № 233 от 03.07.2014 г.
по гр. д. №7723/2013 г. на ВКС, ГК, IV отделение, определение № 284 от 21.06.2016 г. по ч.
гр. д. №2273/2016 г. на ВКС, ГК, IV отделение и др., ако и при второто посещение не може
да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение,
като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец.
Видно от сканирания отрязък на уведомление до длъжника, същият е посетен на
07.09.2025 г., 18.09.2025 г. и 05.10.2025 г., т. е. не е налице един месец между първото и
последното посещение на връчителя. Освен това в призовката не е посочено къде е залепено
уведомлението по чл. 47 ГПК, а само е посочено, че е пуснато уведомление в пощенската
кутия на бл. 84, ап. 18. Отделно не е посочено длъжностното лице по връчването да е
събрало сведения относно обстоятелството дали ответникът живее на адреса. В
горецитираната практика на ВКС е прието, че връчителят е длъжен да отрази в съобщението
всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на
разпоредбата чл. 47, ал. 1 ГПК, което в случая не е сторено.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая не са налице предпоставки за даване на
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а предявеният установителен иск е преждевременно
заведен и като такъв - недопустим.
Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по
2
делото - прекратено.
След влизане в сила на определението, внесената по настоящото дело държавна такса от
ищеца подлежи на връщане.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 53944/2025 г. по описа на СРС, 178 състав, на
основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
След влизане в сила на определението, внесената по настоящото дело държавна такса, да
се върне на ищеца след посочване на банкова сметка.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3