РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. К., 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Гражданско
дело № 20235100100073 по описа за 2023 година
Ищецът О. К. твърди, че е собственик по силата на закона на язовир по
смисъла на § 1, т. 94 от ДР на Закона за водите, представляващ публична
общинска собственост, нанесен като поземлен имот 22928.13.161 по КККР на
с. Д., О. К., област К., одобрен със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
49/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 47612 кв. м.,
НТП Водоем, стар номер 013161.
Твърди, че язовирът е построен от ТКЗС „Г.“, с. К. през периода 1976-
1979 г. върху земя, внесена от кооператорите за общо ползване, съгласно чл.10
от Примерния устав на трудово-кооперативно земеделско стопанство, като
доказателства за това се намират в Държавен архив – К., където се съхраняват
протоколите и отчетните доклади на ТКЗС „Г.“, с. К..
Видно от Протокол № 1 от 21.01.1976 г. от отчетното събрание на ТКЗС
„Г.“, С. А. взел отношение в качеството на представител на бригада с. Д., като
заявил следното: „Бригадата ни изпълнява 70 тона тютюн, но ние сме зле с
поливането. Отпочнатият микроязовир трябва да отпочне, да се направят
големи водоями в местността „Кантона“ и „Голяма нива“. Това негово
изказване било взето под внимание от ръководството на ТКЗС „Г.“, с. К., като
точно в местността „Голяма нива“ бил построен язовира, нанесен в КККР на с.
1
Д. като поземлен имот 22928.13.161.
Видно от Отчетния доклад за дейността на УС при ТКЗС „Г.“, с. К. за
отчетната 1979 г. в частта, отнасяща се за поливането, било посочено
следното: „На всеки е пределно ясно, че успехите, които сега отчитаме са
благодарение на организацията и разбирането на напояването. Към АПК и
ОАПС имаме молба да ни се помогне за модернизиране и реконструиране на
напоителните полета. При това положение ние сме направили крачка напред.
Нашите площи са относително поливни. За това направихме язовир
„Амбарица“, язовир „Д.“.
Видно от Протокол № 1 от 06.02.1981 г. от редовно общо комплексно
събрание на АПК - с. К., В. Х. взел отношение, в качеството на полевъден
бригадир на бригада Д., като предложил на вниманието на АПК и ОАПС „Да
се прекара ел. ток до м. язовир „Голяма нива“; Направа на напоително поле
около язовира“.
Ищецът твърди, че с влизането в сила на § 12 ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ бр. 28 от
1992 г./ е прекратено ТКЗС „Г.“, с. К., като ликвидацията на последното била
възложена на ликвидационен съвет, чиято дейност била прекратена с
влизането в сила на § 28, ал. 1 ЗИД ЗСПЗЗ и постановено служебното
заличаване на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ.
Видно от т. 1 на Писмо с изх. № 153/28.07.1992 г. на Ликвидационния
съвет на ТКЗС „Г.“, с. К., адресирано до Общинска администрация К.,
размерът на земеделските земи към годината на образуване на ТКЗС бил 26
657 дка. Било видно и това, че земеделските земи са намалени от строеж на
язовири, пътища, сгради и полезащитни пояси със 109 дка.
От гореизложеното било видно, че О. К. е придобила собствеността върху
язовира, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и
събирателните деривации, както и земята, върху която е изградена по силата
на закона.
Ищецът посочва, че възстановяването на правната уредба на общинската
собственост било извършено с изменението на Конституцията на НРБ от 1971
г. и на Закона за собствеността през 1990 г., което било доразвито с
изменението на същия закон при приемане на ЗМСМА, ДВ бр. 77 от 1991 г.
Съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на този закон преминавали в
собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти. Точка
2
втора на текста включвала язовири, езера и принадлежащите към тях плажове,
кариери за инертни и други материали от местно значение. Законът за
общинската собственост бил обнародван в ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г. и влязъл
в сила от 01.06.1996 г. В чл. 2 на закона били посочени обектите, които са
общинска собственост. Според първоначалната редакция на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОС, общинска собственост били водоемите, прилежащите към тях плажове и
кариерите от местно значение, а според редакцията с ДВ бр. 26/00 г. на чл. 2,
ал. 1, т. 2 ЗОС, общинска собственост били водите, водните обекти,
водостопанските системи и съоръжения, определени със закон. Съгласно чл.
19, ал. 1, т. 4, б. „в“ от Закон за водите, ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от
28.01.2000 г., публична общинска собственост са язовирите и микроязовирите,
с изключение на тези по чл. 13, т. 1 и включените в имуществото на
търговските дружества към датата на влизането в сила на закона, без
съдържащите се в тях води - нормативната уредба, уреждаща имуществените
отношения възникнали от прекратяването на организациите по §12
ПЗРЗСПЗЗ.
Ищецът сочи, че се възприел подход имуществото да се разпределя между
лицата, имащи принос в придобиването му /лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ/ чрез
предоставяне на конкретни обекти в собственост или чрез осребряване и
разпределение на паричната им стойност. С новата разпоредба на § 28, ал. 2
ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ бр. 45/1995 г./ имуществото на прекратените организации по §
12 ПЗР ЗСПЗЗ било обявено за съсобствено на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, а
с новата ал. 8 на § 29 ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/97 г., доп. бр. 124/97 г./ бил
определен краен срок за разпределение на имуществото не по-късно от
31.12.1997 г. Контролът по провеждането на общите събрания и спазването на
срока по § 29 ПЗР ЗСПЗЗ се извършвал от областния управител. Хипотезата,
при която и след 31.12.1997 г. било останало неразпределено имущество била
уредена с § 12 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.88/1998 г./, а впоследствие с новата ал. 6
на чл. 56 ППЗСПЗЗ /ДВ бр.18/1999 г./ областният управител свиквал общо
събрание на лицата по § 29, ал. 1 и определял срок за разпределение на
имуществото до 6 месеца, считано от провеждане на събранието. В случай, че
никое от правоимащите лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ не желаело да получи
собствеността на имущество и същото не можело да бъде продадено, то
съгласно чл. 30 ЗСПЗЗ се предавало безвъзмездно на общината по
местонахождението му и ставало общинска собственост след изтичане на пет
3
години от предаването.
Ищецът твърди, че въпреки гореизложените законови положения, " З."
ЕАД поискало да бъдат съставени актове за държавна собственост за
обектите, съгласно приложен списък, предадени със Заповед № 11 от
08.01.1996 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост. В
отговор на това писмо, областният управител изискал оригинални скици за
имотите и протоколите за предаване и приемане на държавното имущество по
т.1 от Заповед № 11 от 08.01.1996 г. на министъра на земеделието и
хранителната промишленост. Пред Областна администрация К. била
представена Скица № К00067/18.02.2002 г., издадена от Поземлена комисия К.
за имот № 013161 в землището на с. Д., представляващ язовир, в която
изрично като собственик била отразена О. К.. Впоследствие, само един месец
след първоначалното искане, " З." ЕАД представило пред Областна
администрация К. Заповед № РД 41 - 423/02.08.1998 г. на министъра на
земеделието, горите и аграрната реформа, с която бил увеличен капитала на "
З." ЕООД от 18 249 лева на 43 000 лева, но тази заповед нямала нищо общо
със собствения на ищеца язовир.
Ищецът сочи, че в резултат на гореописаната кореспонденция между
ответниците, в пълно нарушение на закона бил съставен Акт за частна
държавна собственост № 546/15.04.2002 г., подписан от съставителя и
утвърден от областния управител на област К., в който процесният язовир бил
описан като микроязовир „Д.-1“ с площ 48 555 кв.м., построен през 1982 г. и в
него незаконосъобразно било посочено, че имотът е включен в капитала на
търговско дружество " З." ЕАД и неправилно цитирани Решение № 1407/1993
г. на СГС, Заповед № 11/08.01.1996 г. на министъра на земеделието и
хранителната промишленост, Заповед № РД 41-423/02.08.1998 г. на министъра
на земеделието, горите и аграрната реформа, Решение № 3/30.09.1998 г. на
СГС и Решение № 8/29.10.2001 г. на СГС.
Според ищеца нито един от горепосочените актове не бил относим към
процесния язовир. Посочва, че първоначалната регистрация на " З." ЕООД
била с Решение от 14.07.1993 г. по ф. д. № 17063/1993 г. по описа на СГС, а със
Заповед № 11 от 08.01.1996 г. на министъра на земеделието и хранителната
промишленост, на основание чл. 10, ал. 1 от Правилника за реда за
упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, се
4
предало на " З." ЕООД установеното държавно участие в имуществото на
заличените организации по § 12 от ПЗРЗСПЗЗ по приложение № 1, както и
обектите и съоръженията, държавна собственост изградени по реда на ПМС
№ 8/1974 г. по приложение № 2. В цитираното приложение № 2 били
посочени заличените организации по § 28, ал. 12 от ППЗСПЗЗ, с изградени в
тях по реда на ПМС № 8/1974 г. малки язовири и водоеми, като в него не
фигурирали, както ТКЗС „Г.“, с. К., така и собствения на ищеца язовир.
В исковата молба се посочва, че Заповед № РД 41 - 423/02.08.1998 г. на
министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и Решение № 3 от
30.09.1998 г. по ф. д. № 17063/1993 г. по описа на СГС, касаели увеличаване
капитала на " З." ЕООД от 18 249 лева на 43 000 лева. От направена справка в
Търговския регистър по ф. д. № 17063/1993 г. се установило, че увеличението
на капитала станало по заявление на управителя на " З." ЕООД, към което
били приложени множество документи, от които нито един не се отнасял за
процесния язовир в с. Д.. От приложените към заявлението документи по един
категоричен начин се установявало, че в стойността, с която бил увеличен
капитала на дружеството, не била включена стойността на общинския язовир в
с. Д..
Посочва се, че Решение № 8/29.10.2001 г. по ф. д. № 17063/1993 г. по
описа на СГС касаело вписване на промени в органите на управление на " З."
ЕАД, а Решение № 6/18.10.2000 г. по ф. д. № 17063/1993 г. по описа на СГС,
касаело преобразуването на " З." ЕАД.
Ищецът твърди, че въпреки гореизложените факти и законови положения
ответниците оспорват собствеността на общината и я лишават от фактическа
власт върху язовира. Представителите на държавата твърдели, че язовирът е
частна държавна собственост, а " З." ЕАД твърдяло, че същият е включен в
капитала му. Страните не можели доброволно да разрешат възникналия спор,
поради което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на
установителен иск за собственост против държавата и ревандикационен иск
против дружеството.
Според ищеца Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството била пасивно легитимирана да отговаря по искове за
собственост, имащи за предмет недвижим имот, съгласно чл.31, ал.2 от ГПК
/Определение № 60100/12.07.2021 г. по ч. гр. д. № 1745/2021 г. на ВКС, 1-во
5
г.о/.
Според ищеца, вторият ответник " З." ЕАД упражнявал фактическа власт
под формата на владение върху чужд язовир, без противопоставимо на
собственика основание, което обуславяло правния интерес на О. К., като
собственик на язовира, да предяви ревандикационен иск против " З." ЕАД.
Ищецът иска да се постанови решение, с което да се признае за
установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.19, ал.1, т.4, б. „в“
от Закона за водите, спрямо Държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните, че ищецът е собственик на язовир по смисъла на § 1 т.
94 от ДР на Закона за водите, представляващ публична общинска собственост,
нанесен като поземлен имот по КККР на с. Д., О. К., област К., одобрени със
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-49/15.07.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ 47612 кв. м., НТП Водоем, стар номер 013161, при
съседи по КК: поземлени имоти с идентификатори: 22928.13.752,
22928.13.751, 22928.13.99, 2928.13.152, 22928.13.149, 22928.13.146,
22928.13.98, 22928.13.150, 22928.13.151, 22928.13.116, 22928.13.115,
22928.13.***, 22928.13.**, 22928.13.**, 22928.13.**, 22928.13.9**,
22928.13.**, 22928.13.**, 22928.13.**, 22928.13.**, 22928.13.160,
22928.13.668, и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени съставеният
Акт за частна държавна собственост № 546/15.04.2002 г., подписан от
съставителя и утвърден от областния управител на област К., вписан с вх. peг.
№ 484/22.07.2002 г., под акт№ 302 в Служба по вписванията гр. М.. На
основание чл.108 от ЗС, във вр. с чл.19, ал.1, т.4, б. „в“ от Закона за водите да
се признае за установено спрямо " З." ЕАД, че ищецът е собственик на язовир
по смисъла на § 1, т.94 от ДР на Закона за водите, представляващ публична
общинска собственост, нанесен като поземлен имот по КККР на с. Д., О. К.,
област К., одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-49/15.07.2010
г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 47612 кв. м., НТП Водоем,
стар номер 013161, при съседи по КК: поземлени имоти с идентификатори:
22928.13.752, 22928.13.751, 22928.13.99, 2928.13.152, 22928.13.149,
22928.13.146, 22928.13.98, 22928.13.***, 22928.13.***, 22928.13.116,
22928.13.115, 2928.13.***, 22928.13.91, 22928.13.38, 22928.13.37, 22928.13.930,
22928.13.30, 22928.13.29, 22928.13.27, 22928.13.28, 22928.13.160, 22928.13.668
и ответникът " З." ЕАД да бъде осъден да предаде владението върху язовира,
по смисъла на § 1, т.94 от ДР на Закона за водите, представляващ публична
6
общинска собственост, нанесен като поземлен имот 22928.13.161 по КККР на
с. Д., О. К., област К., одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
49/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 47612 кв. м.,
НТП Водоем, стар номер 013161, при съседи по КК: поземлени имоти с
идентификатори: 22928.13.752, 22928.13.751, 22928.13.99, 22928.13.152,
22928.13.149, 2928.13.146, 22928.13.98, 22928.13.150, 22928.13.151,
22928.13.116, 22928.13.115, 22928.13.114, 22928.13.91, 22928.13.38,
22928.13.37, 22928.13.930, 22928.13.30, 22928.13.29, 22928.13.27, 22928.13.28,
22928.13.160, 22928.13.668.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Държавата, представлявана от
министъра на земеделието и храните чрез представител по пълномощие, е
подаден писмен отговор на исковата молба, с който същата се оспорва като
недопустима, неоснователна и недоказана. Излагат се съображения. Според
ответника легалната дефиниция на понятието „язовир“ било дадено в § 1, ал.
1, т.94 от ДР на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от
28.01.2000 г.), според който представлява „водностопанска система,
включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, както и земята, върху която са изградени“ и следователно язовирът
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, който освен
водния обект, стената и съоръженията, включва и частта от земята, върху
която бил построен. Посочва се също, че според разпоредбата на чл. 19, ал. 1,
т. 1 от ЗВ публична общинска собственост са водите и водните обекти, в това
число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи -
общинска собственост.
Ответникът твърди, че от представените от ищеца доказателства
безспорно се установявало, че язовир „Д.“, находящ се в О. К. е построен в
периода 1976-1979 г. от ТКЗС „Г.“ с. К. за напоителни нужди върху земя
внесена от член - кооператорите. При последващото прекратяване на
организациите по § 12 по ПЗР ЗСПЗЗ и след възстановяването/обезщетяването
на правоимащите по реда на ЗСПЗЗ/ППЗСПЗЗ, земеделските земи, негодни за
земеделско ползване и намиращи се извън урбанизираните територии, станали
държавна собственост. Разпоредбата на чл. 45 ал. 10 от ППЗСПЗЗ, приета
първоначално като ал. 8, с ДВ, бр. 122/ 19.12.1997 г. и в тогавашната й
редакция постановявала, че земи, върху които са разположени обекти на
7
организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на
ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към
тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване,
представлявали държавна собственост и се актували от областния управител,
като стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършвало от
министъра на земеделието и горите. Независимо от изменението на
разпоредбата във времето, хипотезата, в която земите, върху които били
разположени обекти на организациите по §12 и §29 по ПРЗ на ЗСПЗЗ са
държавна собственост, останала без изменения. Към настоящия момент чл. 45
ал. 10 от ППЗСПП предвиждала няколко различни категории недвижими
имоти, които ставали държавна собственост ех lege, по силата на закона, като
на първо място това били земите, върху които са разположени обекти на
бившите организации по §12. Нормата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ
предвиждала още две различни категории имоти, които преминавали по
силата на закона в собственост на Държавата: незаети със сгради и
съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско
ползване и неподлежащи на възстановяване, както и земеделските земи в
бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън
урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на
собствениците.
Ответникът счита, че процесният язовир е част от стопански двор на
организация по § 12 и § 29 ПЗР на ЗСПЗЗ и част от стопански двор на
визираните организации, като земеделска земя негодна за земеделско
ползване, имало извършени мероприятия, непозволяващи реституция по
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. По силата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, земите в
бившите стопански дворове на организациите по § 12 и § 29 ПЗР на ЗСПЗЗ,
представлявали застроени и прилежащи площи към сгради и/или съоръжения
от тяхното имущество и били държавна собственост. Именно на разписаната
нормативна уредба била постановена Заповед № 11/08.01.1996 г. на министъра
на земеделието и хранителната промишленост, с която поради установено
държавно участие в организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ и за обекти и
съоръженията, изградени по реда на ПМС № 8 от 1974 г. /приложение № 2
към Заповед № 11/08.01.1996 г./, обектите били държавна собственост и се
предавали на " З." ЕООД /към 1996 г./. Невярно било твърдението на ищеца, че
никой от описаните в акт за държавна собственост документи не е относим
8
към имуществото на ТКЗС „Г.“ с. К.. В Приложение 2 към упомената заповед
на министъра на земеделието и хранителната промишленост за обекти,
построени по ПМС 8/1974 г., било записано ТКЗС „Г.“ с. К.. За язовир „Д.“,
представляващ част от бивш стопански двор на с. К., общ. К. бил издаден и
акт за държавна собственост № 546/15.04.2002 г.
Ответникът сочи, че съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за държавната
собственост, актът за държавна собственост няма правопораждащо действие,
същият не представлява административен акт, а официален удостоверителен
документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма, чрез който
държавата удостоверявала възникването, изменението или прекратяването на
правото си на собственост. Следователно, актът за държавна собственост
единствено удостоверявал собствеността на държавата, но не създавал права
за държавата, респективно не създавал задължения за трети лица. Релевантно
на преценката дали даден имот е собственост на Държавата не бил фактът на
съставяне на акт за държавна собственост, а наличието на правопораждащ
юридически факт - придобиването на собствеността по силата на закона,
правна сделка или давност. В конкретния случай Държавата придобила
собствеността върху язовир „Д.“ по силата на закона.
Ответникът не оспорва построяването на язовир „Д.“ от ТКЗС „Г.“ с. К.
върху земеделска земя, внесена в упоменатото ТКЗС.Моли за отхвърляне на
предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника " З." ЕАД е подаден писмен
отговор на исковата молба, с който се изразява становище за недопустимост на
предявените исковете, с оглед на това, че са ненадлежно предявени срещу
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Ответникът счита искането за отмяна на Акт за държавна собственост №
546/15.04.2002 г. за недопустимо и поради друго самостоятелно основание –
същият не подлежи на контрол от гражданския съд, тъй като дейността по
актуване и деактуване на имоти като общинска собственост, съгласно
разпоредбите на чл. 68 и чл. 78 от ЗДС и трайната съдебна практика, била
вътрешно-служебна дейност и доколкото в тази връзка можело да възникне
спор за материално право, то същият се разрешавал по общия исков ред (чл.
79, ал. 3 от ЗДС) от гражданския съд, като в производството по този спор
можело да бъде оборена доказателствената сила на съставния акт за общинска
9
собственост, а съдът не можел да отмени съставения акт за общинска
собственост, предвид разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК. В този смисъл е
посочена съдебна практика по аналогични казуси, касаещи актове за
общинска собственост (Определение № 15 от 16.03.2012 г. по ч. гр. д. №
335/2011 г., ГК, I ГО на ВКС).
Според ответника предявените от О. К. искове са неоснователни, поради
факта, че процесният имот е собственост на " З." ЕАД.
Ответникът оспорва наличието на спор между ищеца и ответника
относно правото на собственост върху язовира в с. Д., общ. К.. Твърди, че
такъв спор не съществувал до предявяването на исковете. О. К. никога не била
заявявала претенции относно правото на собственост върху процесния имот и
поради липсата на такъв спор се установявало категорично, че през годините
Общината няколкократно признавала ответника за собственик на процесния
имот, което се установявало от представени с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
В отговора на исковата молба ответникът посочва Решение №
58/16.03.2012 г., постановено по АХД № 299/2011 г. на Административен съд –
К., с което е уважена жалба на " З." ЕАД и в него било посочено, че една от
предпоставките, обосноваващи правния интерес да се обжалва заповед на
кмета на О. К. за одобряване на ПУП била, че дружеството е заинтересовано
лице, в качеството си на собственик на имот № 013061, което обстоятелство
било подкрепено с приложен към жалбата констативен нотариален акт и
посочва, че ответната страна - кметът на О. К. не е взел становище по жалбата,
т.е. не е оспорил твърдението на " З." ЕАД, че е собственик на имот № 013061,
представляващ Водоем - микроязовир „Д. 1“.
Ответникът оспорва изложеното в исковата молба Приложение № 2 към
Заповед № 11/08.01.1996 г. на министъра на земеделието и хранителната
промишленост, че не фигурирали ТКЗС „Г.“, с. К. и процесния язовир и
представя като доказателство, както упомената заповед, така и Приложение №
1 и Приложение № 2 към същата, като според второто приложение в него
били включени ТКЗС „Г.“, с. К. и процесния язовир.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е представена пред
Областна администрация К. скица, издадена от Поземлена комисия К., в която
О. К. е посочена като собственик на процесния язовир, доколкото такава не е
10
представена с исковата молба. Дори действително да е представена скица, то
същата не представлява документ, от който можело да възникне право на
собственост за когото и да било.
Предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че разпоредбата
на § 7, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА не касае язовирите, изградени със средства
на ТКЗС върху земя, собственост на техни членове кооператори, които
язовири по същество не били държавна собственост, а собственост на
членовете кооператори на ТКЗС и представлявали част от имуществото на
това ТКЗС. Сочи се, че нормите на § 6 и § 7 от ПЗР на ЗМСМА дават
законодателна уредба на това кои от бившите държавни имоти стават
общинска собственост след влизане в сила на Конституцията от 1991 г. и която
предвижда, че бившата социалистическа собственост се разделя между
Държавата, общините, кооперациите, търговските дружества и сдруженията с
нестопанска цел.
Ответникът отбелязва, че ищецът признава в исковата си молба, че
процесният язовир е построен от ТКЗС „Г.“, с. К. през периода 1976 – 1979 г.
върху земя, внесена от кооператорите за общо ползване, съобразно устава на
трудово-кооперативното земеделско стопанство. Фактът, че прекратеното и
заличено ТКЗС било собственик на язовира, а не на държавата, косвено се
признавало от ищеца, който излагал като аргумент в подкрепа на тезата си, че
след като имуществото на заличената организация по § 12 от ЗСПЗЗ не било
разпределено между лицата, имащи принос в придобиването му, същото това
имущество, включително процесният имот следвало, на основание нормата на
чл. 30 от ЗСПЗЗ, да бъде предадено безвъзмездно на О. К..
Обсъжда се от ответника разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „в“ от
Закона за водите от 2000 г. предвиждаща, че публична общинска собственост
са язовирите и микроязовирите, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1 и
язовирите, включени към датата на влизане в сила на този закон в
имуществото на търговските дружества. Тълкувайки тази разпоредба в
съвкупност с горепосочените разпоредби на ЗВ, ЗСПЗЗ и ЗСН се налагал
изводът, че чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „в“ от ЗВ няма за цел и не посочва
изчерпателно кои правни субекти могат да са собственици на язовири. Тази
разпоредба посочвала само кои язовири са собственост на общината,
изхождайки се от остатъчния принцип - че собственост на общината остават
11
онези язовири, които не са посочени като публична държавна собственост в
нарочния списък по приложение № 1 от Закона за водите и били собственост
на други юридически или физически лица.
Според ответника това тълкуване съответствало напълно на общата идея,
която възприел законодателят при определянето на обектите, които ставали
общинска собственост след влизане в сила на Конституцията от 1991 г. /идея,
залегнала и в разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за общинска
собственост, първоначална редакция на този закон, и в § 7, ал. 2 от ПЗР на
ЗМСМА/ - не били общинска собственост сгради и съоръжения, изградени до
влизане в сила на настоящата Конституция /13.07.1991 г./ със средства на
кооперации или сдружения с идеална цел, както и включените в капитала на
търговски дружества имоти (Решение № 468 от 02.07.2010 г. по гр. д. №
921/2009 г. на ВКС).
Според ответника процесният недвижим имот станал държавна
собственост, респ. собственост на " З." ЕАД не въз основа на представения с
исковата молба Акт за частна държавна собственост № 546/15.04.2002 г.,
както погрешно приемал ищеца, а Държавата придобила правото на
собственик върху язовира въз основа на разпоредбата на чл. 10б, ал. 5 от
ЗСПЗЗ (първоначално чл. 10б, ал. 4 от ЗСПЗЗ), съгласно която държавна
собственост ставали земеделските земи, които не били годни за земеделско
ползване, поради това, че било извършено мероприятие по смисъла на чл. 10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, което не позволявало възстановяването на собствеността и
собственикът имал право на обезщетение по този текст на закона.
В случая, придобиването на процесния имот от държавата ех lege се
случило, защото с изграждането на язовира, земята послужила за същото и
престанала да бъде годна за земеделско ползване, респ. не можела да бъде
възстановена на своите собственици и по силата на разпоредбата на чл. 10б,
ал. 5 ЗСПЗЗ станала държавна собственост. Това се потвърждавало и от
представеното с исковата молба писмо от Ликвидационния съвет на ТКЗС
„Г.“, с. К., в което било заявено, че земеделските земи на стопанството
намалели включително, заради изграждане на язовири. Обстоятелството дали
бил издаден или не акт за държавна собственост бил без значение, доколкото
такъв акт имал само констативен характер, но самото право на собственост
възниквало по силата на закона. Именно поради това в чл. 45, ал. 10 от
12
ППЗСПЗЗ, било предвидено издаването на актове за държавна собственост за
тези земи. Това тълкуване се подкрепяло и от действащите към сегашния
момент редакции на чл. 27, ал. 8 и, ал. 10 от ЗСПЗЗ, които представлявали
доразвитие на действащата до този момент правна. Посочил е константна
съдебна практика (Решение № 155 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4607/2015 г.,
Решение № 104 от 04.09.2017 г. по гр. д. № 4269/2016 г. и Решение № 151 от
24.10.2019 г. по гр. д. № 3988/2018 г. на ВКС).
Ответникът твърди, че придобиването на частния държавен имот от " З."
ЕАД е извършено въз основа на това, че същият е предаден, като установено
държавно имущество в прекратената организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
въз основа на представената с исковата молба Заповед № 11/08.01.1996г. на
министъра на земеделието и хранителната промишленост и Приложение № 2
към същата заповед. От този момент ответникът необезпокоявано упражнявал
владение върху язовира.
Според ответника неоснователно било позоваването от страна на О. К.
като основание за придобиване на процесния имот - разпоредбата на чл. 30 от
ЗСПЗЗ. Предпоставка за безвъзмездно предаване на имущество на заличените
организации по § 12 ПЗР от ЗСПЗЗ на общината, от който момент започвал да
тече и петгодишния срок по чл. 30, ал. 2 от ЗСПЗЗ е никое от правоимащите
лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ да не желае да го получи в дял и имуществото да
не може да бъде продадено. Тази предпоставка била налице, ако в
шестмесечния срок от провеждане на общо събрание на правоимащите лица
по чл. 56, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, съответното имущество не било разпределено
или продадено или при наличие на изрично решение на общото събрание на
правоимащите лица за безвъзмездно предаване. В настоящия случай общо
събрание по чл. 56, ал. 6 ППЗСПЗЗ не било свиквано и проведено,
следователно О. К. не можела и не е придобила процесния имот на основание
нормата на чл. 30 от ЗСПЗЗ (така Решение № 151 от 25.11.2016 г. по гр. д. №
1875/2016 г. на ВКС).
В съдебно заседание ищецът О. К., представлявана от своя процесуален
представител по пълномощие, поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът Държавата, представлявана от
министъра на земеделието и храните чрез своя процесуален представител,
оспорва предявения иск.
13
В съдебно заседание ответникът " З." ЕАД, чрез своите представители по
пълномощие, оспорват предявения иск.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните във връзка с предявения иск, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства, представени в заверени
копия: Протокол № 1 от 21.01.1976 г. от отчетното събрание на ТКЗС „Г.“,
Отчетен доклад за дейността на УС при ТКЗС „Г.“, с. К. за отчетната 1979 г.,
Протокол № 1 от 06.02.1981 г. от редовно общо комплексно събрание на АПК,
с. К. и писмо изх. № 153/28.07.1992 г. на Ликвидационния съвет на ТКЗС „Г.“,
с. К., адресирано до Общинска администрация К. се установява, че към
годината на образуването си 1975 г., ТКЗС „Г.“, с. К. е разполагало с 26 657
дка земеделски земи, в това число: обработваема за ТКЗС – 7 552 дка;
обработваема за лично ползване – 3 716 дка; трайни насаждения – 15 дка;
естествени ливади – 900 дка; изкуствени пасища – 65 дка и необработваема
земя – 14 409 дка, като основната култура, определяща характера на
производството била тютюнът (90% от общата продукция). Съставът му е
обхващал бригадите на с. Г. К., с. Лозенградци, с. Ч. I, с. Яковица, с. Ч. II, с. Д.
К., с. Ж., с. Костериново, с. Крилатица, с. К., с. Шумнатица и с. Д.. В
протоколите се съдържат данни, че бригадата в с. Д., общ. К. изпълнява 70 т
тютюн, но поради проблем с поливането в местността „Кантона“ и „Г. н.“ не
можел да се изпълни плана, поради което било необходимо да се построи ЕПС
към микроязовира. Конкретно, видно от Протокол № 1/06.02.1981 г. от
редовно общо комплексно събрание на АПК, с. К., полевъдният бригадир на
бригадата Д. В. Х. предложил да се прекара ел. ток до м. язовир „Голяма
нива“, направа на напоително поле около язовира и да се коригира плана на
бригадата.
Видно от приетото като доказателство заверено копие на Решение №
1085/04.06.1992 г. по ф.д. № 137/1990 г. по описа на Окръжен съд – К. е
вписано прекратяването и обявяването в ликвидация на ТКЗС, с. К., както и
състава на ликвидационния съвет.
Видно от писмо на ЛС при ТКЗС „Г.“, с. К. изх. № 153/28.07.1992 г. до
Общинска администрация К., размерът на земеделските земи към годината на
образуване на ТКЗС е 26657 дка, в т.ч., наред с обработваема от ТКЗС
14
земеделска земя, такава за лично ползване, естествени ливади и др.,
отчуждени за строителство са 528 дка; земи, отстъпени по МП – няма; земи,
намалени от строеж на язовири, пътища, сгради и полезащитни пояси – 109
дка; прибавени от ДГФ за микроязовири – 1 дка.
От приетата като доказателство административна преписка по съставяне
на Акт за частна държавна собственост № 546/15.04.2002 г. на областния
управител на Област К. се установява, че актът е съставен по искане с изх. №
62/06.03.2002 г. на изпълнителния директор на " З." ЕАД, заведен в
деловодната система на Областна администрация с вх. № ДС- 02-
719/12.03.2002 г., въз основа на приложени заверени копия на: Решение от
СГС № 1407/93 г.; Решение № 8/29.10.2001 г.; Заповед № 11/08.01.1996 г.;
Потвърждение с № 70-00-4603/14.10.1997 г. на Министъра на земеделието,
горите и аграрната реформа; Списък „Приложение №2“; Извлечение от с/ка
204; 2. Писмо с изх. № ДС-02-719/02.04.2002 г.; Скица № К00007/21.03.2001 г.;
Скица № К00002/21.03.2001 г.; Скица № К00012/23.02.2001 г; Скица №
К00013/18/12.2001 г.; Скица № К00067/18.02.2002 г.; Решение на СГС №
3/30.09.1998 г.; Писмо с изх. № 94/16.04.2002 г. на изпълнителния директор на
" З." ЕАД, заведен в деловодната система на Областна администрация с вх. №
ДС-02-719/19.04.2002 г. с приложено заверено копие на Заповед № РД41-
423/02.008.1998 г.
По административната преписка е приложено писмо с изх. № ДО-02-
719/02.04.2002 г. на областния управител до изпълнителния директор на " З."
ЕАД, с което се изисква: по т. 2 представяне на протоколи за предаване и
приемане на държавното имущество по т. 1 от заповед № 11/08.01.1996 г. В
отговор на писмото под горния номер, от " З." ЕАД е постъпило писмо с изх.
№ 94/16.04.2002 г., към което е приложена заповед за увеличаване капитала на
дружеството във връзка с прехвърленото имущество от министъра на
земеделието и горите.
Съдържащото се в административната преписка заверено копие на
„Приложение 2 Списък на заличените организации по параграф 28, ал. 1
ЗСПЗЗ с изградени в тях по реда на ПМС № 8/1974 г. малки язовири и
водоеми“ (т.1, л. 251 от делото) представлява подпечатан с печат на
Министерство на земеделието и храните в долния край документ от една
страница, в който са изброени организации в Хасковска, Ловешка и Бургаска
15
области, сред които ТКЗС „Г.“, с. К. не фигурира. Така описаният документ се
различава съществено по съдържание от заверено копие на документ,
наименован също „Приложение 2 Списък на заличените организации по
параграф 28, ал. 1 ЗСПЗЗ с изградени в тях по реда на ПМС № 8/1974 г. малки
язовири и водоеми“ (т.1, л. 159-161 от делото) и съдържащ три броя страници,
със заверка на представителя по пълномощие на ответното дружество, като на
втора страница на документа, за Хасковска област под т. 1 фигурира ТКЗС „Г.“
с. К..
От съдържанието на Акт за частна държавна собственост №
546/15.04.2002 г. се установява, че същият е съставен на основание чл. 148, ал.
1 и ал. 3 ППЗДС и Заповед № 11/08.01.1996 г. на Министъра на земеделието и
хранителната промишленост за имот микроязовир „Д.-1“ с площ 48 555 кв.м.,
построен през 1982 г., с бивш собственик заличеното ТКЗС с. К., с
местонахождение в землището на с. Д., имот с номер 013161 от влязъл в сила
план за земеразделяне землището на с. Д. и посочени съответни граници.
Вписано е в АЧДС, че имотът е включен в капитала на " З." ЕАД с Решение №
1407/1993 г. на СГС, Заповед № 11/08.01.1996 г. на министъра на земеделието
и хранителната промишленост, Заповед № РД 41-423/02.08.1998 г. на
министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, Решение №
3/30.09.1998 г. на СГС и Решение № 8/29.10.2001 г. на СГС.
С посочената в АЧДС Заповед № 11/08.01.1996 г. на министъра на
земеделието и хранителната промишленост, представена и приета като
доказателство, е наредено установеното държавно участие в организациите по
§ 12 ПЗР на ЗСПЗЗ /Приложение №1/, както и обектите и съоръженията,
изградени по реда на ПМС № 8 от 1974 г. /приложение № 2/, да се предадат на
" З." ЕООД гр. С. и управителят на " З." ЕООД и определените от общите
събрания лица по § 29 ЗИДЗСПЗЗ на заличените организации да извършат
предаването и приемането на държавното имущество по т. 1 по опис с
двустранно подписани протоколи. Съгласно заповедта, реда и начина за
реализация на държавната собственост, дадени в Приложения № 1 и № 2 се
определят от " З." ЕООД, а управителят на дружеството предприема действия
по вписване промяна на капитала и представя копия от двустранно
подписаните протоколите в Министерство на земеделието и хранителната
промишленост.
16
Представено по делото е и заверено копие на Приложение № 1,
представляващо списък на заличените организации по § 12, ал. 1 от ЗСПЗЗ с
установена в имуществото им държавна собственост, в което за Хасковска
област фигурира ТКЗС „Г.“, с. К.. Приложение № 1 не се съдържа в
административната преписка по съставяне на АЧДС № 546/15.04.2002 г.
С посоченото в АЧДС Решение № 1407/14.07.1993 г. по ф. д. №
17063/1993 г. по описа на СГС е регистрирано еднолично дружество с
ограничена отговорност с държавно имущество под фирма " З." ЕООД и с
предмет на дейност: инвеститорски контрол в строителството и
проектирането; техническа помощ по повод и в процеса на строителство;
дейности по опазването на земята и повишаване на почвеното плодородие;
земеразделяне и комасация (експертни оценки); организация, изпълнение и
контрол на строителството на селскостопански обекти и всякакви други
дейности и услуги, незабранени със закон в страната. Първоначалният капитал
на дружеството е 172 000 лева, разпределен в 172 дяла по 1 000 лева всеки.
Същото е правоприемник на Дирекция за изграждане на обекти – гр. С..
С посочената в АЧДС Заповед № РД41-423/02.08.1998 г. на министъра на
земеделието, горите и аграрните реформи е увеличен капитала на " З." ЕООД
от 18 249 000 на 43 000 000 лв., разпределен в 4 300 дяла по 10 000 лв.
С посочените Решение № 3/30.09.1998 г. по ф.д. № 17063/1993 г. на СГС
по партидата на дружеството е вписано увеличение на капитала от 18 249 000
на 43 000 000 лв., разпределен в 4 300 дяла по 10 000 лв., а с Решение №
8/29.10.2001 г. са вписани промени в Съвета на директорите.
С Решение № 6/18.10.2000 г. по ф. д. № 17063/1993 г. по описа на СГС, "
З." ЕООД е преобразувано в " З." ЕАД, с капитал 50 000 лева, разпределен в
50 000 лева поименни акции с номинална стойност 1 лев всяка една.
Видно от констативно-съобразителната част на назначената по делото
съдебно-оценителна експертиза с вещо лице И. Н., капиталът на " З." ЕАД е
увеличен от 18 249,00 лв. на 43 000,00 лв. с Решение № 3/30.09.1998 год. на
Софийски градски съд - фирмено отделение, във връзка със Заявление вх. №
18665/23.09.1998 г. на управителя на дружеството, с което се иска вписване на
промени по партидата на " З." ЕАД, а именно: увеличение на капитала от 18
249,00 лв. на 43 000,00 лв. Увеличението на капитала на дружеството е
поискано на основание Заповед РД 41-423/02.08.1998 г. на Министъра на
17
земеделието, горите и аграрната реформа. Към Заявление вх. №
18665/23.09.1998г. са приложени преписи от следните заповеди: Заповед № РД
45-61/28.05.1998 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа,
с която се нарежда Техникум по механизация на селското стопанство „Ал.
Стамболийски“, гр. Лозница, обл. Русе, да предаде безвъзмездно на " З." ЕАД,
гр.С. пасищен комплекс с балансова стойност 954,48 лв.; Заповед № РД 40-
865/20.05.1997 г. на Министъра на земеделието и хранителна промишленост, с
която се нарежда „Агропроект“ ЕООД - гр.С. да предаде безвъзмездно на " З."
ЕАД, гр.С. четири стаи в сграда, находяща се в гр.С., бул. “Х. Б.“ № 17 /без
посочена стойност/; Заповед № РД 41-177/15.04.1998 г. на Министъра на
земеделието, горите и аграрната реформа, с която се нарежда имуществото на
заличена организация по пар. 12 от ПРЗ на ЗСПЗЗ - ТКЗС „Единство“ с.
Изворско, Варненска област, на стойност 1 196,90 лв., представляващо
овчарник в с. Въглен и фуражна кухня в с. Зорница да се предаде на " З." ЕАД,
гр.С.; Заповед № РД 41-891/28.11.1997 г. на Министъра на земеделието, горите
и аграрната реформа, с която се нарежда имуществото на заличена
организация по пар.12 от ПРЗ на ЗСПЗЗ - ЖЗК с. Войводиново /бивше ДЗС/,
Пловдивска област, на стойност 8,45 лв., представляващо сгради, машини,
напоителни съоръжения, пътища и др. да се предаде на " З." ЕАД, гр.С.;
Заповед № РД 41-989/24.09.1997 г. на Министъра на земеделието, горите и
аграрната реформа, с която се нарежда на управителя на " З." ЕАД гр.С. В
Заповед № РД 41-423/02.08.1998 г. на Министъра на земеделието, горите и
аграрната реформа, послужила като основание за съставяне на Акт за частна
държавна собственост на процесния язовир Д., не фигурира стойност на
язовир Д.. Със Заповед № РД 41-423/02.08.1998 г., в т. 1 от заповедта,
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, нарежда да бъде
увеличен капитала на “з.“ ЕАД от 18 249,00 лв. на 43 000,00 лв. В заповедите,
приложени към Заявление вх. № 18665/23.09.1998 г. до Софийски градски съд
– фирмено отделение, с което се иска увеличение на капитала от 18 249,00 лв.
на 43 000,00 лв. не фигурира язовир Д.. Въз основа на тези констатации ВЛ
дава заключение, прието по делото, че в Заповед № РД 41-423/02.08.1998 г. на
Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, послужила като
основание за съставяне на Акт за частна държавна собственост на процесния
язовир Д., не фигурира стойност на язовир Д.. В Заповедта не фигурират
стойности на активи. Със Заповед № РД 41-423/02.08.1998 г., по т. 1,
18
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа нарежда да бъде
увеличен капитала на " З." ЕАД от 18 249,00 лв. на 43 000,00 лв. В описаните
по-горе 6 бр. заповеди, които са приложени към Заявление вх. №
18665/23.09.1998 г. до Софийски градски съд – фирмено отделение, с което се
иска вписване на промени по партидата на " З." ЕАД, а именно: увеличение на
капитала от 18 249,00 лв. на 43 000,00 лв., не фигурира язовир Д.. В
стойността на увеличения капитал на " З." ЕАД с Решение № 3/30.09.1998 год.
на Софийски градски съд – фирмено отделение не е включена стойността на
язовир Д..
От приетото по делото заключение, изготвено по назначената съдебно-
техническа експертиза от вещото лице инж. З. С. се установява, че земите на
поземлен имот с идентификатор № 22928.13.161 по КККР на с. Д.,
представляващ водоем (микроязовир за напояване) в местността „Голяма
нива“, са били включени в блок на ТКЗС. Местността „Г. н.” от землището на
с. Д., общ. К. се намира в поземлени имоти: 11286, 11224, 13018, 13017, 13019,
13016, 13006, 11181, 13031, 13040, 11243, 1238, 11230, 13025, 11169, 13042,
11231, 11220, 13057, 13049, 1048, 11165, 11164, 11273, 11226, 1282, 11278,
13028, 13021, 11227, 11277, 11161, 11217, 13003, 13024, 11174, 11173, 11168,
12225, 11216, 13026, 13020, 11295, 13010, 11234, 11229, 11288, 11219, 11205,
12030, 13013, 13034, 11180, 11259, 11291, 11237, 13007, 13002, 11235, 11293,
11106, 11246, 11244, 11242, 11241, 11240, 1239, 11228, 11218, 11207, 11206,
11176, 11320, 11319, 11305, 11304, 11296, 11281, 11280, 11279, 13009, 13005,
13001, 13050, 13047, 13043, 13041, 13039, 13029, 13161, 13468, 11245,
съгласно списък на имотите в землището на село Д. и в близост до
републиканска пътна мрежа на Път № I-5 км 378+700÷800, Европейски
коридор № 9 Русе-Маказа и Стопански горски ведомствен път 22.928.11.930.
От направеното от вещото лице техническо описание на процесния язовир се
установява, че язовирната стена е земно насипна с дължина по короната на
стената 190 м., с три бетонови преливника на запад с обща дължина 16,40 м.
всеки преливник, със светла ширина съответно 2.20 м., 3.20 м. и 2.20 м., а
ширината на короната на стената е 3.50 м. По отношение промяната в статута
на процесния язовир след изграждането му вещото лице сочи, че при
построяването му през 1982 г. в местността „Голяма нива“ в землището на с.
Д. язовирът е бил собственост на ТКЗС „Г.“ с. К.. Вещото лице установява, че
не е налице пълна идентичност по площ между процесния язовир, съгласно
19
описанието му в петитума на исковата молба и този с имот - микроязовир „Д.-
1” с площ 48 555 кв.м., построен през 1982 г., предмет на Акт на частна
държавна собственост № 546 от 15.04.2002 г. Съгласно скица на поземлен
имот №15-24137-11.01.2024 г. за поземлен имот с идентификатор 22928.12.161
в с. Д., общ. К., обл. К. на Служба по геодезия, картография и Кадастър, гр. К.
е с площ 47 612 кв.м. При изслушване в съдебно заседание вещото лице инж.
З. С. сочи, че язовирната стена, която е основното съоръжение, обособява
обекта като отделен микроязовир, а преливниците са съоръжения към тази
стена, те са три на брой, бетонови, в западната част на стената и служат за
изпускане на водата при високи води, за да не прелее през короната на
стената. Основното му предназначение е било за напояване. ВЛ сочи, че
собствеността на микроязовира е възстановена на О. К. от ПК в с. К..
Видно от представеното заверено копие от извлечение на ДВ, бр.
59/29.06.1999 г., на стр. 53 под № 406 е публикувано съобщение на ПК – с. К.,
на основание чл. 32, ал. 1 и чл. 33 ППЗСПЗЗ за възстановяване собствеността
върху земеделските земи в землищата в т.ч. на с. Д. (ЕКНМ 22928), че в срок
до 12.08.1999 г. ще бъде извършен въвод във владение съгласно влезлите в
сила планове. След изтичане на определения срок на основание чл. 32, ал. 5
ППЗСПЗЗ земите на неявилите се заявители ще бъдат предоставени за
стопанисване на общината.
Видно от заверено копие на Опис на построените язовири, водоеми и
съоръжения на територията на ОСЗГ – К. по землища изх. № 147/17.02.2003, в
същия фигурира землище с. Д. – 014364 и 013161, ДВ 59/1999 г.
От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена
от вещото лице А. Ж. се установява, че след проучване в Държавен архив – К.
не са открити документи за решение на местна социалистическа организация,
народен съвет или друг орган за построяване на процесния язовир, за мястото
на построяването му и за начина на финансиране на това построяване.
Техническа документация за изграждането на процесния язовир не е запазена.
Има запазена техническа документация с количествено стойностна сметка
към нея, но тя касае други водоеми и хидросистеми с друг различен период на
строителство а именно: язовир с напоителна система „Амбарица“ с. К. с
година на изграждане 1960-1961 г. и помпена станция с напоителни полета с.
К. с период на изграждане 1963 г. Съгласно направените проучвания в
20
Държавен архив – К. и информация, взета от жители на населеното място,
пряко участващи в строителството на язовира като работници в ТКЗС „Г.“ М.
А. Б. и А. С. Д., вещото лице заключава, че язовирът е построен изцяло със
средства на ТКЗС „Г.“, с. К. и държавата няма участие в изграждането на
процесния язовир. По информация на двамата жители на селото, от
държавното предприятие „Ерозия“ гр. К. е била наемана строителна техника,
като за машиносмените е заплащано от касата със средства на ТКЗС „Г.“ от
главния бригадир на организацията, като той е водил и сметката за строежа.
Строежът се е осъществявал поетапно в периода 1971-1975 г. като язовир –
воден обект с язовирна стена. Впоследствие е надграждана системата с
напоителни канали. Помощ за осигуряване на необходимите средства за това е
дадена от ГОНС - К. в лицето на П. А. – секретар на ГОНС /по данни на
местните жители/. Допълнителното изграждане на горепосочените системи
може да се отнесе към периода 1978 - 1980 г. Всички земи, върху които е
изграден язовира са били част от земеделската земя, с която е образувано
ТКЗС „Г.“. Земята, върху която е изграден язовира, е представлявала естествен
водоизточник /бунар/, който е граничил със самообразувало се дере. По
поставения въпрос: „Изпълнена ли е процедурата по чл. 18 ал. 2 от ЗВ, има ли
извършено отчуждаване и завземане от държавата и обезщетяване на
собственици“, вещото лице дава отговор, че по сведения на един от жителите,
той самият е притежавал имот, в които попада частично язовира, но не е
обезщетен и имотът не е отчужден. Подробно за възстановяването на правото
на собственост на жителите на с. Д., е дадена от ОД „Земеделие“ К. с писмо
отговор. Вещото лице сочи, че водоемът е възстановен като съществуваща
собственост на О. К. преди земеразделяне. Данни за обезщетяване и
отчуждаване на собственици по чл. 18 ,ал. 2 от ЗВ не са намерени. ВЛ сочи, че
язовирът като воден обект не е заснет като самостоятелен обект на кадастъра.
Същият е част от имот с кад. № 22928.13.161 с площ 47 612 дка. В поредица от
протоколи на Годишни отчетни събрания на организацията, както и заседания
на УС на ТКЗС, е коментирана нуждата от напояване на площите. Основната
селскостопанска култура, която е отглеждана от ТКЗС „Г.“ е тютюн и
площите, които са напоявани, са засаждани с него. Напояването е
осъществявано от самостоятелна система за напояване, която не е била
свързана с по-голяма такава. Информацията е потвърдена от писмо на
„Напоителни системи“ ЕАД и от протоколите на УС на ТКЗС „Г.“. Има данни
21
процесният язовир да е бил записан като дълготраен актив на „Г.“ предвид
факта, че същият е бил изграден изцяло със средства на ТКЗС „Г.“. При
проверка в Държавен Архив – К. се установява, че счетоводна информация за
ТКЗС „Г.“ не е предадена в архива в този смисъл и отговор за конкретна
стойност не може да бъде даден. Година за въвеждане в експлоатация на
язовира 1975 г. Година на въвеждане в експлоатация на напоителната система
към него 1980 г. Няма подавани искания за възстановяване по чл. 10 ал. 1 от
ЗСПЗЗ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:
Предявени за разглеждане от ищеца О. К. чрез представител по
пълномощие са субективно и обективно съединени искове, както следва: 1.
против Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и 2. против " З." ЕАД, с ЕИК ********, с
правно основание чл. 108 ЗС, с цена на всеки от исковете 57 519 лв.
Въз основа на събраните и обсъдени доказателства съдът приема за
установено, че процесният микроязовир съставлява язовир по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 94 ДР на ЗВ с идентификатор 22928.13.161 по КККР на с. Д., общ. К.,
с площ 47 612 кв.м, НТП Водоем, стар № 013161. Изграден е в периода 1976 г.
– 1979 г. върху земеделски земи в местността „Голяма нива“ в землището на с.
Д., включени в блок на ТКЗС „Г.“, с. К., прекратено и обявено в ликвидация с
Решение № 1085/04.06.1992 г. по ф.д. № 137/1990 на Окръжен съд – К..
Представлява малко водостопанско мероприятие (обект) от местно значение и
се отнася до блоковата канална мрежа на земеделските земи, включени в
ТКЗС „Г.“ с. К.. Липсват данни микроязовирът да е актуван като държавна
собственост към момента на построяването, липсват данни държавата да е
провела процедура по отчуждаването на земите, попадащи в микроязовира със
заплащане на съответното обезщетение на правоимащите, предвидено за
случаите, когато се касае за строителство със средства на държавата на
държавни мелиоративни съоръжения. Липсват данни държавата да е
предоставила в оперативно управление и за стопанисване, ако е считала, че
микроязовирът е нейна изключителна собственост, на ТКЗС „Г.“, с. К. от
момента на въвеждането му в експлоатация. Не се установява също
строителството да е извършено върху земи, собственост на държавата или на
общината. Или, процесният микроязовир представлява имущество на
22
прекратена организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, построен с нейни средства
върху земя, кооперативна собственост, за нуждите от поливане на тютюневите
насаждения.
По отношение съставянето на АЧДС № 546/15.04.2002 г. на основание по
чл. 148, ал. 1 и ал. 3 ППЗДС (отм. 30.09.2006 г.) следва да се обсъди следното:
съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, съставят се актове за държавна
собственост на недвижими имоти, които са били собственост на държавата и
са включени в капитала на едноличните търговски дружества с държавно
имущество, а според ал. 3, когато се установи, че предоставените от държавата
или придобити със собствени средства имоти по ал. 2 са включени в капитала
на дружеството, но няма съставен акт за държавна собственост, съответният
орган по чл. 3, ал. 1 от ЗППДОП уведомява дирекция „Административен
контрол, регионално развитие и държавна собственост“ по
местонахождението на имота и предоставя необходимите документи. Или,
предпоставките за съставяне на акт за държавна собственост са две,
кумулативни – имотът да е бил държавна собственост и да е включен в
капитала на еднолично търговско дружество с държавно участие, наличието
на които предпоставки е следвало да бъдат установени в административното
производство по съставянето на акта за частна държавна собственост.
Така, по отношение на Заповед № 11/08.01.1996 г. на министъра на
земеделието и хранителната промишленост, с която е наредено установено
държавно участие в организациите по параграф 12 ПЗР на ЗСПЗЗ
/Приложение № 1/, както и обектите и съоръженията, изградени по реда на
ПМС № 8/1974 г. /Приложение № 2/ да се предадат на " З." ЕООД, посочена
също в основанията за издаване на АЧДС следва да се обсъди следното: в
намиращия се в административната преписка по съставяне на АЧДС
„Приложение № 2 Списък на заличените организации по параграф 28 ал. 1
ЗСПЗЗ с изградени в тях по реда на ПМС № 8/1974 г. малки язовири и
водоеми“, за Хасковска област не фигурира ТКЗС „Г.“, с. К., респ. процесният
микроязовир „Д.-1“. Този документ, както вече се посочи, съществено се
различава по съдържание от документа със същото наименование, съдържащ
на втората си страница отбелязване за Хасковска област – ТКЗС „Г.“. В тази
връзка, дори и да се възприеме тезата на ответното дружество, че Приложение
№ 2 е допълвано в годините с включване на заличени организации, в т.ч. на
ТКЗС „Г.“, то е вярно това, че към датата на съставяне на АЧДС – 15.04.2002 г.,
23
такива данни в административната преписка изобщо липсват, както е вярно и
това, че в Приложение № 2 във вида, в който е представено по тази преписка и
е послужило като основание за съставяне на акта, несъмнено липсва вписване
на ТКЗС „Г.“, респ. на процесния микроязовир. В тази връзка следва да се
отчете, че от областната администрация са изискани от ответното дружество
двустранно подписаните приемо-предавателни протоколи съгласно т. 2 от
заповедта, като такива не са представени, а е представено Извлечение от
сметка 204 към 28.02.2002 г., от което е видно, че процесният микроязовир е
заприходен като дълготраен актив. Липсата на приемо-предавателни
протоколи и на първична счетоводна документация, послужила като
основание за заприходяването на недвижимото имущество в счетоводните
регистри на дружеството, обсъдена във връзка с установеното от съдебно-
оценителната експертиза, че в стойността на увеличения капитал на ответното
дружество с Решение № 3/30.09.1998 г. по ф.д. № 17063/1993 г. на СГС не
фигурира стойността на язовир Д.-1, обосновават извод, че процесният
микроязовир не е предаден на ответното дружество по реда на т. 2 от Заповед
№ 11/08.01.1996 г. на министъра на земеделието и хранителната
промишленост и не е включен в капитала на същото. Следва да се посочи още,
че във връзка с вписаното увеличение на капитала на ответното дружество е
видно, че от министъра на земеделието и храните са издавани индивидуални
заповеди, съдържащи описание на конкретно имущество, принадлежащо на
конкретна организация, каквато заповед за процесния язовир и за ТКЗС „Г.“ с.
К. липсва. Наред с това, не са налични каквито и да е данни за вложени
държавни средства в построяването на процесния микроязовир по ПМС №
8/1974 г. Или, не се установява нито една от предпоставките по чл. 148, ал. 1
ППЗДС (отм.) за съставянето на АЧДС № 546/15.04.2002 г. – процесният
язовир да е бил държавна собственост (предоставен от държавата или
придобити със собствени средства имоти и включен в капитала на ответното
дружество), като единствено доказано е, че процесният язовир е актуван като
частна държавна собственост след като е бил заприходен като дълготраен
актив на това дружество. Така, при липса на каквито и да са безспорни
доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване
на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен
способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в състояние да
легитимира държавата, респ. ответното дружество като собственик на
24
процесния имот. По силата на чл. 5 ЗДС актът за държавна собственост
представлява официален свидетелстващ документ, който, без да има
правопораждащо действие, констатира собствеността на държавата, но само
когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание,
при наличие на което, аналогично на възприетото в Тълкувателно решение №
11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се
признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита
за държавна собственост до доказване на противното. Такова конкретно
придобивно основание от съдържанието на АЧДС № 546/15.04.2002 г. не може
да се изведе, както и посоченото в същия правно основание не е налице.
Съдът не споделя доводите, изложени от процесуалния представител на
ответното дружество, че микроязовирът е станал собственост на държавата,
респ. собственост на " З." ЕАД по силата на закона – въз основа на разпоредбата
на чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ (първоначално чл. 10б, ал. 4 ЗСПЗЗ), съгласно която
държавна собственост стават земеделските земи, които не са годни за
земеделско ползване, поради това, че е налице извършване на мероприятие по
смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на
собствеността и собственикът има право на обезщетение по този текст на
закона, защото с изграждането на язовира, земята послужила за същото, е
престанала да бъде годна за земеделско ползване, респ. не е могла да бъде
възстановена на своите собственици и по силата на разпоредбата на чл. 10б, ал.
5 ЗСПЗЗ е станала държавна собственост. Така микроязовирът не е мероприятие
на държавата, поради което не е държавна собственост по силата на тази
разпоредба. Също така, няма данни микроязовирът да попада в бивш стопански
двор на процесното ТКЗС, като такива фактически обстоятелства не са
изложени от ответника, а се заявява декларативно. Установените обстоятелства
в тази връзка са, че микроязовирът е построен върху земеделски земи в блок на
ТКЗС „Г.“ в местността „Г. н.“, намираща се в землището на с. Д., което
изключва да е попадал в стопански двор.
С оглед на изложеното дотук, не се установява по делото процесният
язовир да е станал държавна собственост, било като предоставен от държавата
или придобит със собствени средства имот, нито се установява включването му
в капитала на ответното дружество, както и не се установява държавата да е
станала собственик по силата на закона – чл. 10б, ал. 5 (първоначално чл. 10б,
ал. 4 ЗСПЗЗ) или на чл. 45, ал. 10 ЗСПЗЗ. В крайна сметка, още при съставянето
25
на АЧДС през 2002 г., за държавата е следвало да е ясно основанието за
придобиване на собствеността, а именно дали се касае за имущество на
заличена организация по параграф 28, ал. 1 ЗСПЗЗ с изградени в тях по реда на
ПМС № 8/1974 г. малки язовири и водоеми, каквото е основанието за
съставянето на този акт или е станала собственик по силата на въведените в
съдебното производство основания. Следва да се посочи и това, че по
отношение на тяхната позиция е налице известна неяснота и противоречие,
доколкото веднъж се твърди, че микроязовирът е заведен като дълготраен актив
на ответното дружество на основание Заповед № 11/08.01.1996 г. във връзка с
Приложение 1 „Списък на заличените организации по параграф 12, ал. 1 от
ЗСПЗЗ с установена в имуществото им държавна собственост“, но се твърди и
че това е станало въз основа на Приложение 2 към същата заповед.
Така съдът достига до извода, че процесният микроязовир е публична
общинска собственост по следните съображения: същият, като имущество на
прекратена организация по § 12 ЗСПЗЗ е останало неразпределено между
правоимащите по реда и в срока по чл. 56, ал 5 ППЗСПЗЗ; язовирът е предаден
на О. К. с влизане в сила на плана за възстановяване собствеността върху
земеделските земи в землището на с. Д. ( ЕКНМ22928), чрез обявление
обнародвано в ДВ, бр.59/1999 г.; намира се на територията на О. К. и е с местно
значение. Съгласно Закона за водите, в сила от 28.01.2000 г., публична
държавна собственост са води, водни обекти, водностопански системи и
съоръжения, конкретизирани в чл. 11 и чл. 13. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 3 б. „в“
ЗВ публична общинска собственост са язовирите, включително намиращите се
в процес на изграждане, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 1 и включените
в имуществото на търговски дружества, различни от ВиК операторите с
държавно и/или общинско участие, както и водохранилищата им до най-високо
водно ниво, а също и прилежащите им съоръжения и събирателните им
деривации. Процесният микроязовир не попада в Приложение № 1 към чл. 13,
т. 1 ЗВ „Списък на комплексни и значими язовири“, както и не е включен в
имуществото на търговско дружество, поради което по силата на посочената
разпоредба същият представлява публична общинска собственост.
Допустимостта на установителния иск за собственост, предявен срещу
Държавата, като самостоятелна форма на защита следва да е обусловена от
наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с
26
оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен
спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е
собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на
собственост с фактически или правни действия, какъвто е процесният случай.
Или, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск
срещу Държавата, представлявана в производството от министъра на
земеделието и храните, който иск по изложените съображения е основателен и
следва да се уважи. Искането за отмяна на АЧДС № 546/15.04.2002 г. не
намира опора в разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като не е издаден в
охранително производство по реда на чл. 530 и сл. ГПК, а в административно
такова по реда на ЗДС и разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК е неприложима по
аналогия.
По изложените съображения основателен и доказан в производството е и
искът по чл. 108 ЗС срещу ответното дружество, като при безспорност на
обстоятелството, че същият се владее от същото, следва да се уважи.
Предвид горното следва да се постанови решение, с което да се признае
за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Държавата,
представлявана от министъра на земеделието и храните, че О. К. е собственик
на язовир, нанесен като поземлен имот по КККР на с. Д., общ. К., област К.,
одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-49/15.07.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ 47612 кв. м., НТП Водоем, стар
номер 013161, при съседи по КК: поземлени имоти с идентификатори:
22928.13.752, 22928.13.751, 22928.13.99, 2928.13.152, 22928.13.149,
22928.13.146, 22928.13.98, 22928.13.150, 22928.13.151, 22928.13.116,
22928.13.115, 22928.13.114, 22928.13.91, 22928.13.38, 22928.13.37,
22928.13.930, 22928.13.30, 22928.13.29, 22928.13.27, 22928.13.28,
22928.13.160, 22928.13.668, както и на основание чл. 108 ЗС да се признае за
установено по отношение на " З." ЕАД, че ищецът е собственик на язовир,
нанесен като поземлен имот по КККР на с. Д., общ. К., област К., одобрени
със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-49/15.07.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ 47612 кв. м., НТП Водоем, стар номер 013161, при
съседи по КК: поземлени имоти с идентификатори: 22928.13.752,
22928.13.751, 22928.13.99, 2928.13.152, 22928.13.149, 22928.13.146,
22928.13.98, 22928.13.150, 22928.13.151, 22928.13.116, 22928.13.115,
2928.13.114, 22928.13.91, 22928.13.38, 22928.13.37, 22928.13.930, 22928.13.30,
27
22928.13.29, 22928.13.27, 22928.13.28, 22928.13.160, 22928.13.668, който
ответник следва да се осъди да предаде владението му на ищеца.
При този изход на делото, на ищеца се следват направените в
производството разноски в общ размер на 13 472,58 лв. по представения
списък по чл. 80 ГПК, от които: внесена държавна такса в размер на 1 150,38
лв.; внесени депозити за вещи лица общо в размер на 3 922,20 лв. (350 лв.,
1256 лв. и 2316 лв.); възнаграждение за адвокат в размер на 8 400 лв. с ДДС
съгласно Договор за правна защита и съдействие № 901/14.03.2023 г.,
заплатено по банков път. В тази връзка е неоснователно възражението на
пълномощника на ответното дружество за прекомерност на платеното
адвокатското възнаграждение: касае се за два съединени иска, по всеки от
който се дължи адвокатско възнаграждение, същото е договорено и заплатено,
съобразено е с фактическата и правна сложност на делото и е в размерите на
Наредба № 1/2004 г. С оглед основателността на всеки от исковете, разноските
за държавна такса – 1 150,38 лв. и внесените депозити за възнаграждения на
вещи лица в общ размер на 3 922,20 лв. (общо 5 072,58 лв.) следва да се
понесат по равно от всеки от ответниците, т.е. всеки дължи сумата в размер на
по 2 536,29 лв. (575,19 лв. за държавна такса и 1961,10 лв. за вещи лица), както
и половината от адвокатското възнаграждение в размер на 4 200 лв. с ДДС,
като всеки от исковете е с еднакъв материален интерес.
Водим от изложеното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на земеделието и
храните, със съдебен адрес: гр. К., бул. „България“ № 74, ет. 2, Областна
дирекция „Земеделие“ – К., чрез гл. юрисконсулт в Областна дирекция
„Земеделие“ К. З. К., че О. К., БУЛСТАТ ********, с. К., ул. „Д.“ № 1, със
съдебен адрес: гр. К., ул. „Е. Й.“ № 21, ет. 1, офис 3, чрез адв. М. С., е
собственик на язовир, нанесен като поземлен имот по КККР на с. Д., общ. К.,
област К., одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-49/15.07.2010
г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 47 612 кв. м., НТП Водоем,
стар номер 013161, при съседи по КК: поземлени имоти с идентификатори:
28
22928.13.752, 22928.13.751, 22928.13.99, 2928.13.152, 22928.13.149,
22928.13.146, 22928.13.98, 22928.13.150, 22928.13.151, 22928.13.116,
22928.13.115, 22928.13.114, 22928.13.91, 22928.13.38, 22928.13.37,
22928.13.930, 22928.13.30, 22928.13.29, 22928.13.27, 22928.13.28,
22928.13.160, 22928.13.668.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение
на " З." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.
1648, р-н „К. с.“, бул. „Х. Б.“ № 17, общ. Столична, област С., със съдебен
адрес: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 99, ет. 8, офис 14/15, че О. К., БУЛСТАТ ********,
с. К., ул. „Д.“ № 1, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Е. Й.“ № 21, ет. 1, офис 3,
чрез адв. М. С. е собственик на язовир, нанесен като поземлен имот по КККР
на с. Д., общ. К., област К., одобрени със Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-49/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 47612 кв.
м., НТП Водоем, стар номер 013161, при съседи по КК: поземлени имоти с
идентификатори: 22928.13.752, 22928.13.751, 22928.13.99, 2928.13.152,
22928.13.149, 22928.13.146, 22928.13.98, 22928.13.150, 22928.13.151,
22928.13.116, 22928.13.115, 2928.13.114, 22928.13.91, 22928.13.38, 22928.13.37,
22928.13.930, 22928.13.30, 22928.13.29, 22928.13.27, 22928.13.28,
22928.13.160, 22928.13.668, и ОСЪЖДА " З." ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1648, р-н „К. с.“, бул. „Х. Б.“ № 17,
общ. Столична, област С. да предаде владението върху язовира на О. К.,
БУЛСТАТ ********, с. К., ул. „Д.“ № 1, .
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на земеделието и
храните, със съдебен адрес: гр. К., бул. „България“ № 74, ет. 2, Областна
дирекция „Земеделие“ – К., чрез гл. юрисконсулт в Областна дирекция
„Земеделие“ К. З. К. да заплати на О. К., БУЛСТАТ ********, с. К., ул. „Д.“ №
1, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Е. Й.“ № 21, ет. 1, офис 3, чрез адв. М. С.
половината от общо направените по делото разноски от 13 472,58 лв. (5 072,58
лв. деловодни разноски и 8 400 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение), а
именно разноски в общ размер на 6 736,29 лв. (2 536,29 лв. деловодни
разноски и 4 200 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение).
ОСЪЖДА " З." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., п.к. 1648, р-н „К. с.“, бул. „Х. Б.“ № 17, общ. Столична,
област С., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 99, ет. 8, офис 14/15 да
29
заплати на О. К., БУЛСТАТ ********, с. К., ул. „Д.“ № 1, със съдебен адрес:
гр. К., ул. „Е. Й.“ № 21, ет. 1, офис 3, чрез адв. М. С. половината от общо
направените по делото разноски от 13 472,58 лв. (5 072,58 лв. деловодни
разноски и 8 400 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение), а именно разноски в
общ размер на 6 736,29 лв. (2 536,29 лв. деловодни разноски и 4 200 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение).
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
30