№ 469
гр. Велико Търново, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Илина Гачева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500490 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Е. С.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от
ВТАК, редовно преупълномощена, против съдебно решение №500/23.04.2021г., постановено
по Гр. д.№8/2021г. по описа на РС – Велико Търново, с което ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на „Е. С.“ АД със седалище гр.В., с ЕИК ********, че В. Б. И.., с ЕГН
**********, не дължи на „Е. С.“ АД гр.В. сумата от 2586,59лв., представляваща начислена
сума за ел. енергия, за което е издадена фактура №**********/17.12.2020г., за периода от
06.09.2020г. до 04.12.2020г., както и е осъдено „Е. С.“ АД гр.В. да заплати на В. Б. И..
сумата общо 708,46лв., представляваща направени от ищеца в първоинстанционното
производство разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение. Развити са оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Твърди
се, че не кореспондират с доказателствата по делото изводите на първоинстанционният съд
за недоказаност на хипотезата на чл.50 ал.1 б.“Б“ от ПИКЕЕ. Твърди се, че по делото е
установено обстоятелството, че промяната в схемата на средството за измерване чрез
свързване към схемата му на допълнителни платки с елементи, е нарушило схемното му
решение и предпоставя неизмерване на потребената от абоната електрическа енергия,
поради което е налице хипотезата на чл.50 ал.5 вр. ал.1 б.Б от ПИКЕЕ. Моли съда, да
постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно
такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на парично вземане, като неоснователен и недоказан.
1
Претендира всички направени по делото съдебни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ищец В. Б. И.., чрез пълномощника й адв.Т. от МАК, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и необоснована и моли да бъде отхвърлена, респ.
обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно,
законосъобразно и мотивирано, по съображения по съществото на спора, развити в отговора
на жалбата. Претендира направените разноски във въззивното производство /за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат/.
В СЗ въззивникът „Е. С.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно
преупълномощена, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, по съображения,
развити в представена писмена защита. Претендира разноски и за въззивното производство,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемата страна В. Б. И.., редовно призована, не се явява, не се
представлява. С писмена молба от 25.10.2021г., чрез пълномощника си адв.Т. – МАК,
оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения,
изложени в отговора на жалбата и доразвити в представена писмена защита. Претендира
направените разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80
ГПК. С молбата от 25.10.2021г. релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно
съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено
изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил
предявен от В. Б. И.., чрез адв.Т. – МАК, против „Е. С.“ АД гр.В. отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на
ответника исковата сума в размер на 2586,59лв. по партида с кл.№**********, за аб.
№**********, за недоставена и непотребена електроенергия на адрес: с.А., ул.“М. М.“ №5,
за периода от 06.09.2020г. до 04.12.2020г.
2
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Е. С.“
АД гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена, е заел становище за процесуална
допустимост, но неоснователност на предявеният иск, който е оспорил изцяло с искане да
бъде отхвърлен. Изложил е твърдения за дължимост от ищеца на исковата сума в размер на
2586,59лв., начислена в резултат на извършена корекция на основание чл.50 ал.5 вр. ал.1 б.Б
от ПИКЕЕ. Изложил е твърдения, че поради извършено въздействие върху схемата на
монтирания на адреса на потребление на ищеца електромер, водещо до неизмерване на
цялата доставена и пренесена през електроразпределителната мрежа ел. енергия, именно за
ответното електроразпределително дружество е възникнало право да преизчисли по реда и
на основание чл.50 ал.1 б.Б от ПИКЕЕ потреблението на абоната за период от три месеца,
считано от датата на констатиране на неизмерването.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционният
съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал по
правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях, поради което настоящата
въззивна инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и
препраща към установената такава от първостепенният съд, като не намира за нужно да я
възпроизвежда повторно. Във въззивното производство не са събрани доказателства.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК за недължимост на исковата сума от 2586,59лв.
Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, възприета от въззивната инстанция, са
правилни. Въззивната инстанция, възприема изцяло мотивите на първоинстанционният съд
за основателност и доказаност на предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума от 2586,59лв., които са
изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона, поради което и с оглед разпоредбата на
чл.272 ГПК препраща към тях.
В допълнение и по оплакванията във възивната жалба въззивният съд излага
следното:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за
недължимост на исковата сума от 2586,59лв. е процесуално допустим, доколкото е налице
правен интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан.
С оглед правната природа на отрицателният установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК, предмет на делото, в тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на оспореното от ищеца, претендирано от
ответника срещу ищеца парично вземане, респ. в тежест на ищеца е да докаже възраженията
си за недължимост на вземането.
Безспорно ищецът има качеството на „потребител на енергийни услуги“ по смисъла
3
на §1 т.41б б. Б от ДР на ЗЕ, доколкото е ползвател на разпределителната мрежа на
ответното дружество за снабдяването му с енергия за процесното място на доставка в с.А.,
ул.“М. М.“ №5. Безспорно установено е извършването на 04.12.2020г. на техническа
проверка на СТИ, измерващо ел. енергията в процесното място на доставка с потребител –
ищеца по делото, за която е съставен КП №5700561/04.12.2020г., поради което и за
проведената от ответника корекционна процедура по реда на чл.50 ал.1 б.Б“ от ПИКЕЕ, в
резултат от която е начислена на ищеца исковата сума от 2586,59лв., са приложими
действащите ПИКЕЕ /обн., ДВ бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, като спорът по
делото е концентриран по въпроса налице ли е хипотезата на чл.50 ал.1 б.Б от ПИКЕЕ и
съществува ли право на ответника на корекция на сметката на ищеца с исковата сума,
отговорът на който е отрицателен, което обуславя и изцяло основателност и доказаност на
предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК.
За да е осъществена хипотезата на чл.50 ал.1 б.Б от ПИКЕЕ, следва да са налице
следните кумулативно изискуеми предпоставки, а именно: при метрологична проверка да е
установено, че средството за търговско измерване не измерва, в който случай операторът на
съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел. енергия за по –
краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/
неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца,
предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като
при неизмерващо средство за търговско измерване, количеството ел. енергия се изчислява
като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно
осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента. Съгласно чл.50 ал.5 ПИКЕЕ,
преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда
на чл.49 ПИКЕЕ. В процесният случай техническата проверка на СТИ на 04.12.2020г. е
извършена в отсъствие на ползвателя – ищец по делото, като съставеният КП
№5700561/04.12.2020г., в съответствие с чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ, е подписан от представител
на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора, поради
което и е съставен при спазване на реда на чл.49 ПИКЕЕ. От КП №462/07.12.2020г. от
метрологична експертиза за електромер се установява, че е налице видима външна намеса и
изменения в схемата на електромера, монтирано е допълнително електронно устройство,
свързано към платката. Блокирано /лепено/ ключе, сигнализиращо отварянето капака на
електромера. Заключението на органа по метрологична експертиза по т.5 от КП
№462/07.12.2020г. е, че електромерът не съответства на изискванията за измерване на ел.
енергия. В процесният случай, безспорно при метрологичната проверка е установена
гореописаната видима външна намеса и изменения в схемата на електромера, монтирано
допълнително електронно устройство, свързано към платката, но не е установено дали
монтажа на допълнително електронно устройство, свързано към платката, влияе на
измервателната система в посока неизмерване, т.е. при метрологичната проверка не е
установено външната намеса и изменения в схемата на електромера да води до неизмерване,
поради което и не е налице фактическият състав на чл.50 ал.1 б.Б от ПИКЕЕ, тъй като при
метрологичната проверка не е установено, че СТИ не измерва, и не е възникнало правото на
4
ответното електроразпределително дружество да коригира сметката на потребителя – ищец
на твърдяното в процеса основание, което обуславя изцяло основателност и доказаност на
предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК. Видно и от изслушаната в
първоинстанционното производство СТЕ, при извършване на метрологичната експертиза не
е установено описаното в КП №462/07.12.2020г. допълнително устройство да влияе на
измервателната система на СТИ при отчитане на електроенергията в посока на неизмерване.
При извършената метрологична проверка не е изследвано дали монтираното допълнително
електронно устройство, свързано към платката, при задействане на същото води до
неизмерване, следователно при метрологичната проверка в случая не е установено, че СТИ
не измерва. Липсват доказателства монтираното допълнително електронно устройство,
свързано към платката, да е било задействано през исковия период и съответно това да е
довело до неизмерване от СТИ на потребена ел. енергия през процесния период. При
метрологичната проверка на процесния СТИ, видно от КП №462/07.12.2020г., при
проверката на точността на електромера, СТИ работи с грешка в рамките на максимално
допустимата, т.е. в класа си на точност, както и е работил в класа си на точност и при
техническата проверка на СТИ, извършена на 04.12.2020г., в която насока са и събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ангел
Динев, според които при проверката СТИ е работел както трябва. Противно на твърденията
на въззивника, само от факта на констатирана видима външна намеса и изменения в схемата
на електромера, не може да бъде изведен извод за наличие на неизмерващо средство за
търговско измерване, доколкото не е установено от ответника, в чиято тежест е, пълно и
главно, наличието на монтираното допълнително електронно устройство, свързано към
платката, да влияе на измервателната система на СТИ в посока на неизмерване на цялата
или на част от потребената ел. енергия. С оглед неустановяване на фактическият състав по
чл.50 ал.1 б.Б от ПИКЕЕ, за въззивника – ответник не е възникнало правото да коригира
сметката на ищеца за минал период от време с начисляване на исковата корекционна сума от
2586,59лв., предвид което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното съдебно решение се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, респ. въззивната жалба
отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.
По разноските:
При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, съобразно което и съдът не следва да се произнася по възражението на
въззиваемата страна по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адв.
възнаграждение.
Изходът на спора обосновава основателност на претенцията на въззиваемата страна
за присъждане на направените съдебни разноски за въззивното производство, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в
5
доказан размер от 600лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №500/23.04.2021г. , постановено по Гр.д.№8/2021г. по
описа на РС – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“Владислав
Варненчик 258, В. Тауърс – Е, с ЕИК ********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Б. И.., с ЕГН
**********, от гр.Велико Търново, ул.“В. Л.“ №15, сума в размер на 600 лв. /шестотин
лева/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6