№ 22758
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110104093 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на В. Т. Д. срещу „...“ АД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „...“ АД сумата от
276,61 лева, начислена по фактури за периода от 17.10.2014 г. до 17.11.2015 г., поради
погасяването й по давност.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът е собственик на имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „..., с кл. № .... Поддържа се ответното дружество да е
отправяло извънсъдебни претенции чрез писма до ищеца за заплащането на
процесната сума, представляваща сбор от вземания, за които били издадени фактури за
периода от 17.10.2014 г. до 17.11.2015 г. Твърди, че е депозирал молба при ответника за
отписване на сумите за исковия период, поради погасяването им по давност, но
последното отказало да стори това с мотива, че давността не се прилага служебно.
Поради това отправя искане за признаване за установено, че не дължи на ответното
дружество процесните суми в общ размер на 276,01 лв. като погасени с изтичането на
тригодишна давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „...“ АД, с който признава предявения иск по основание и
размер. Намира, че не е дало повод за завеждане на иска, поради което разноски на
ищеца не следва да се присъждат.
С молба от 12.11.2024 г. ищецът чрез процесуалния си представител отправя
искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал
предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а
страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл.
237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба не са
налице. Видно от ангажираните доказателства, в отговор на писмо на ищеца от
19.10.2023 г. относно погасяване на задължението на последния, поради настъпила
погасителна давност, ответникът е информирал В. Д. на 02.11.2023 г., че „давността не
се прилага служебно“ и че продължава да има задължения, които се претендират в
размер на 276,61 лв. Тези обстоятелства дават повод на ищеца да отрече със сила на
присъдено нещо вземанията посредством иницииране на исков процес. Ето защо, с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да отговаря за
сторените разноски.
Ищецът е доказал разноски в размер на 50лв. за държавна такса, които следва
да му се присъдят. Претендира се и адвокатско възнаграждение от процесуалния му
представител за извършено безплатно процесуално представителство, каквото следва
да бъде присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер от 300лв., определен при
съобразяване с разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г.
на Съда на ЕС, както и с оглед обстоятелството, че делото не се отличава с никаква
фактическа и правна сложност и е налице признание на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Т. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. ... срещу „...“ АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от
276,61 лв., представляваща задължения за ВиК услуги за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „..., с кл. № ..., начислена по фактури за периода от 17.10.2014 г. до
17.11.2015 г.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК: ...., да заплати на В. Т. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК: ...., да заплати на адв. Ю. О. Г., ЕГН **********,
САК, с адрес: гр. ..., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 300 лв. - адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
2
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3