Решение по дело №20598/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1354
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20185330120598
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1354                        13.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 20598 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищецът С.Т.Р. твърди, че по силата на договор за покупко-продажба е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място и сгради,  находящи в с. У., подробно описан в исковата молба. Поддържа, че ответницата владее и ползва без правно основание първия етаж от построената в имота жилищна сграда, като не допуска ищеца до този етаж и отказва да му възстанови владението, въпреки отправената покана за това. Прави се искане да бъде установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на описания имот и да бъде осъдена да му предаде владението.

Ответницата не оспорва, че ищецът е собственик на описания имот, като твърди, че е напуснала същия още преди завеждане на исковата молба. Твърди, че е била поканена да живее в имота от самия ищец, тъй като е негова дъщеря. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 22.06.2012г. ищецът С.Р. е придобил с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .., том .., рег.№ .., нот.д. № ….. правото на собственост върху дворно място в с. У., общ. Р., с адрес ул. Х.Б. № .., цялото с площ от 240 кв.м., представляващо УПИ .., кв… по плана на селото, ведно с постронета в място жилищна сграда - къща с площ от 71 кв.м. и всички подобрения при граници на имота: ул. Х.Б., УПИ ……. /лист 6/.

Установява се от показанията на свидетеля М. Р., че ответницата, която било дъщеря на ищеца, се преместила да живее при него, след като той закупил имота. Той я допуснал в имота, като тя започнала да ползва за живеене първия етаж от къщата. Преди 2-3 години ищецът споделил със свидетеля, че между него и ответницата са възникнали проблеми. След като свидетелят се прибрал от Р.Т., където живеел постоянно, ищецът му споделил, че не желае да живее повече с ответницата и, че е наранен от нея. Разбрал от него, също, че няма достъп до първия етаж от къщата, който бил заключен / лист 47/.

На 31.07.2018г. на ответницата била връчена нотариална покана от ищеца, с която той поискал тя да освободи имота му / лист 7/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Безспорно се установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху описания в исковата молба имот по силата на договор за продажба. Собствеността не се оспорва от ответницата.

По делото не е спорно, че ответницата обитава имота, където е била допусната от ищеца.

С оглед тези обстоятелства възложените в тежест на ищеца предпоставки за уважаване на иска са доказани.

Съдът намира, че ответницата не е доказала наличието на основание да упражнява фактическа власт върху имота. Обстоятелството, че е била допусната да обитава част от жилищната сграда в дворното място, без да дължи наем сочи за наличие на съглашение по договор за наем за послужване. Съобразно чл.243 ЗЗД заемателят за послужване е длъжен да върне вещта. Когато не е уговорен срок, той следва да стори това след поискване от страна на заемодателя - арг. от чл.249 ЗЗД. В случая с връчената нотариална покана, основанието на ответницата да ползва имота е отпаднала, още преди завеждане на иска.

            От изложеното се налага извод за основателност на предявения иск, поради което той следва да бъде уважен.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 635,12 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на М.С.Р. ЕГН ********** с адрес ***, че ищецът С.Т.Р. ЕГН ********** с адрес *** е собственик, на основание договор за продажба – нот. акт №., том.., рег.№., нот.д. № .. на дворно място в с. У., общ. Р., с адрес ул. Х.Б. №., цялото с площ от 240 кв.м., представляващо УПИ .., кв. по плана на селото, ведно с построената в място жилищна сграда - къща с площ от 71 кв.м. и всички подобрения при граници на имота: ул. Х.Б., .., като ОСЪЖДА ответницата М.С.Р. да предаде, на осн. чл.108 ЗС, на ищеца С.Т.Р. владението върху гореописания имот.

ОСЪЖДА М.С.Р. да заплати на С.Т.Р., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 635,12лв./шестстотин тридесет и пет лева и 12 ст./, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА1

МП