Решение по в. гр. дело №2325/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 400
Дата: 14 април 2025 г. (в сила от 14 април 2025 г.)
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20243100502325
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100502325 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на А.
С. М., чрез адв. С. против Решение № 479 от 16.02.2024 година,
постановено по гр.дело № 12 543/2022 година, по описа на ВРС, в
частта, с която са били уважени исковите претенции на М. К. К. – С. и е
бил осъден въззивника да й заплати, както следва:
Сумата от 3636.06 лв. (три хиляди шестстотин тридесет и шест
лева и шест стотинки), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – сключване на договор за наем на лек автомобил с
„БГ ЛЕНД КО“ ООД, заплатено адвокатско възнаграждение за защита
по АНД с номер 2007 по описа на 2017г. на Районен съд – Велико
Търново, заплатен преглед на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег.
номер *** при от ЕТ „Боян Ангелов Бончев“ и транспортирането на
автомобила от гр. Велико Търново до с. Крумово, извършено от от ЕТ
„Меги – Миглена Маринова“, в резултат на настъпило непозволено
увреждане от страна на А. М., изразяващо се в нарушение на Закона за
движение по пътищата на 14.08.2017г., управлявайки предоставения му
от М. К.-С. лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер ***, и
продължилото след 14.08.2017г. бездействие, изразяващо се в липса на
1
съдействие за връщане на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер
***, поради което М. К. К. – С., ЕГН **********, е била лишена да
упражнява правото си на собственост спрямо вещта, а автомобилът е
бил обявен за общодържавно издирване, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда –
19.09.2022 година, до окончателното изплащане на задължението;
Сумата от 2000.00 лв. (две хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпян шок, негативни емоции, притеснение и неудобство, в
резултат на настъпило непозволено увреждане от страна на А. М.,
изразяващо се в нарушение на Закона за движение по пътищата на
14.08.2017г., управлявайки предоставения му от М. К.-С. лек автомобил
„Ситроен Ксара“, с рег. номер ***, и продължилото след 14.08.2017г.
бездействие, изразяващо се в липса на съдействие за връщане на лек
автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер ***, поради което М. К. К. –
С., ЕГН **********, е била лишена да упражнява правото си на
собственост спрямо вещта, а автомобилът е бил обявен за
общодържавно издирване, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 19.09.2022г. до
окончателното изплащане на задължението;
Сумата от 1107.97 лв. (хиляда сто и седем лева и деветдесет и
седем стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
16.09.2019г. до 18.09.2022г., начислена върху сумата от 3636,06 лв. (три
хиляди шестстотин тридесет и шест лева и шест стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –
сключване на договор за наем на лек автомобил с „БГ ЛЕНД КО“ ООД,
заплатено адвокатско възнаграждение за защита по АНД с номер 2007
по описа на 2017г. на Районен съд – Велико Търново, заплатен преглед
на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер *** при от ЕТ „Боян
Ангелов Бончев“ и транспортирането на автомобила от гр. Велико
Търново до с. Крумово, извършено от от ЕТ „Меги – Миглена
Маринова“, в резултат на настъпило непозволено увреждане от страна
на А. М., изразяващо се в нарушение на Закона за движение по пътищата
на 14.08.2017г., управлявайки предоставения му от М. К.-С. лек
автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер ***, и продължилото след
14.08.2017г. бездействие, изразяващо се в липса на съдействие за
връщане на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер ***, поради
което М. К. К. – С., ЕГН **********, е била лишена да упражнява
правото си на собственост спрямо вещта, а автомобилът е бил обявен за
общодържавно издирване, както и в частта за разноските.
В жалбата са изложени аргументи против постановеното решение.
Излага се, че то е необосновано и почива на превратно тълкуване на
представените там доказателства. На първо място се сочи, че исковете са
били погасени по давност, като е било редно те да се предявят най –
късно до 14.08.2022 година. На следващо място се сочи, че решението се
явява неправилно; че е било постановено при неизяснена фактическа
2
обстановка. Излага се, че също неправилно ВРС е възприел соченото в
ИМ като действително, като не са били отчетени представените от
ответника доказателства – писмени и гласни. Прави се възражение и за
т.нар съпричинителство, което съдът не отчел. Като се прави разбор на
представените по делото писмени и гласни доказателства, в цялост, се
настоява съдът да обезсили съдебния акт, евентуално да го отмени, и да
отхвърли претенциите.
По делото е постъпил отговор от страна на М. К. К. – С., чрез
адв.Д., с които въззивната жалба се оспорва. Приема се, че решението не
страда от пороци и се настоява то да бъде потвърдено.
С Определение № 712 от 07.02.2025 година, настоящата съдебна
инстанция е дала правна квалификация на така предявените искове по
чл.45 от ЗЗД и чл.244 ал.3 от ЗЗД.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника редовно призован, не
се явява, но чрез адв. С. поддържа въззивната си жалба, като моли съдът
да я уважи.
Въззиваемата страна, в лицето на М. К. К. – С., редовно призована,
се явява лично и с адв. Д., намира, че жалбата е неоснователна и моли
съдът да потвърди решението в атакуваната му част.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по
делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено
следното:
В исковата мола на ищцата пред ВРС се излага, че 01.08.2017
година, около 21:00 часа, в гр. Варна, тя е предоставила своя л.а.
„Ситроен Ксара“ с ДК№ В 7812 КМ на ответника М. за ползване;
последния е следвало да върне превозното средство до 25.08.2017
година, като договорът между страните е бил сключен в устна форма. М.
е следвало да направи застраховка ГО на автомобила, да мине
технически преглед и да спазва законите на страната, както и да върне
автомобила на мястото, на което е бил предаден първоначално.
Автомобилът бил предаден на ответника на 01.08.2017 година, но
същият не бил върнат в уговорения срок до 25.08.2017г. Причината
ответникът да не върне автомобила била, че на 14.08.2017 година е
възникнал инцидент на пътното платно близо до Велико Търново,
където по информация на лицето, след като отворил капака на колата,
имало пушек. На същата дата по обяд ответникът се обадил на ищцата,
като й заявил, че желае да остави автомобила на пътя, защото не му се
занимавало с него. След това се обадил се на пътна помощ и закарал
автомобила около гр. Велико Търново. Отказал да се занимава с ремонт
3
на автомобила. Съобщил, че преди 14.08.2017 година е възникнал пътен
инцидент, при който блъснал куче, в резултат на което бронята на колата
била огъната и паднала. Също според исковата молба на 09.10.2017
година на ищцата бил връчен ел. фиш от името на ОДМВР – В. Търново,
заради това, че на 14.08.2017 година е управлявала МПС с превишена
скорост в населено място. Поради бездействие на ответника ищцата не
успяла да подаде декларация, с която да установи, че не тя е шофирала
лекия автомобил. Била наложена глоба в размер на 400 лева, която тя е
била принудена да оспори пред компетентен съд. С Решение по АНД
2007 от 2017 година на РС – В. Търново и фишът е бил отменен. Ищцата
е посочила още, че М. не й е съдействал по никакъв начин да открие
собствения си л.а., което е наложило се същата да подаде сигнал до
компетентните органи, които открили автомобила и го върнали на
21.12.2018г. След като автомобилът бил върнат ищцата била извършена
диагностика на същия и технически преглед. Установило се, че
автомобилът е бил шофиран без налято масло, поради което двигателят
бил в състояние на „тотал щета“. С безотговорното си поведение
ответникът е извършил множество нарушения, от които ищцата
претърпяла имуществени и неимуществени вреди.
Ответника М., чрез адв. С. оспорил исковете, като на първо място е
заявил, че е протекла погасителната давност за обезвредата; посочил, че
изложената в исковата молба фактическа обстановка е невярна и
преиначена за нуждите на процеса. В условията на евентуалност се
твърди съпричиняване. Признава обаче, че процесният л.а. е бил
предоставен на ответника за периода от 01.08.2017г. до 19.08.2017г., но
оспорва да е имало поставяни условия. Посочил е, че е взел
застрахователната полица и е преминал технически преглед на
автомобила, както и че на 14.08.2017 година, около обяд, на главен път
София - Варна, в района преди В. Търново, автомобилът се повредил и
започнал да пуши, в резултат на което се наложило веднага да бъде
спрян аварийно в самото платно, защото двигателя е бил обхванат от
огън. В колата нямало нито пожарогасител, нито светлоотразителна
жилетка. Той сочи още, че ищцата сама решила след случая колата да
бъде оставена на сервиз във Велико Търново, до където е била
транспортирана посредством Пътна помощ от ответника и че именно
4
той е организирал превоза. Закарал л.а. на сервиз „ВИК – ЕКСПРЕС“.
Автомобилният майстор извършил оглед на автомобила и заявил, че
ремонта ще струва 400 лева. М. сочи още, че докато бил в сервиза се
обадил на ищцата, като споделил с нея координатите, където можело да
бъде открит автомобилът. На 15.08.2017 година съпругът на ищцата се
обадил и заявил, че последната искала колата да се докара до Варна.
Ответникът предал ключовете и документите на автомобила на съпруга
на ищцата, както и сумата от 400,00 лв. за ремонт. Колата не била взета
от сервиза от ищцата, следователно била преместена на обществен
охраняем безплатен паркинг до ж.п. гарата на В. Търново. Ел. фиш е бил
отменен, поради което претенцията в тази връзка е неоснователна.
Оспорва се претенцията за извършени разноски в размер на 3850,66 лв.
Сочи се, че офертите са били направени специално за процеса с цел
неоснователно обогатяване. Излага се, че ищцата не е полагала грижа за
вещта си като добър стопанин. Предала е л.а. на ответника в състояние,
което е поставило в опасност неговия живот и живота на членовете на
неговото семейство. Към момента на завеждане на исковата молба са
изтекли пет години от твърдения момент на увреждане. Оспорва се
дължимостта на сумата от 2680,06 лв., заявени като платени към „БГ
ЛЕНД КО“ ООД суми по договори за наем на МПС и приложените по
делото 5 броя фактури.
От фактическа странаи и на база на представените документи е
било отразено, че съгласно Решение от 23.02.2018 година, постановено
по анд. 2007/2017г. по описа на Районен съд – Велико Търново, съдът е
отменил електронен фиш, серия К, номер 1707346 на ОД МВР – Велико
Търново, с който на М. К. К. й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 400,00 лв. В самия 2 фиш е посочено, че на
14.08.2017г., в 13:33ч., в гр. Велико Търново, автомобилът „Ситроен
Ксара“, с рег. номер ***, се движел със скорост от 81 км.ч., с което
нарушил чл. 21 ЗДвП.
Установява се, че на 06.12.2017 година М. К. е изпратила покана до
ответника за сключване на извънсъдебно споразумение, като е
изпратила съобщението до електронен адрес на ответника – ***.
Приложен е договор за покупко-продажба на бракувано МПС от
5
24.08.2019г., видно от който М. К. К. е продала на Н. С.Г. бракувания л.а.
„Ситроен Ксара“, с ДК№***, за сумата от 500 лева.
Видно от договор за правна защита и съдействие, приложен на л.
66 от делото, М. К. К. е наела адв. Д. за защита по анд. 2007/2017г. по
описа на Районен съд – Велико Търново, като е заплатила в брой сумата
от 200 лева – адвокатско възнаграждение.
Приложени са и фактури: № 311, видно от която „БГ ЛЕНД КО“
ООД е предоставило под наем на М. К. МПС – Хюндай Тускон за
периода от 14.05.2018г. до 27.05.2018г. на цена от 280,06 лв.; - С номер
364, видно от която „БГ ЛЕНД КО“ ООД е предоставило под наем на М.
К. МПС – Хюндай Тускон, без посочен период, на цена от 600,00 лв.; - С
номер 350, видно от която „БГ ЛЕНД КО“ ООД е предоставило под наем
на М. К. МПС – Хюндай Тускон, без посочен период, на цена от 600,00
лв.; - С номер 329, видно от която „БГ ЛЕНД КО“ ООД е предоставило
под наем на М. К. МПС – Хюндай Тускон, без посочен период, на цена
от 600,00 лв.; - С номер 302, видно от която „БГ ЛЕНД КО“ ООД е
предоставило под наем на М. К. МПС – Хюндай Тускон, без посочен
период, на цена от 600,00 лв.; Видно от приложеното по делото
платежно нареждане на л. 82 от делото ищцата е заплатила сумата от
2680,06 лв. на основание фактури за наем на МПС в полза на „БГ ЛЕНД
КО“ ООД.
Представен е и Договор за отдаване на автомобил под наем,
сключен между „БГ ЛЕНД КО“ ООД и М. К. К. – С. от дата 01.10.2017г.
На л. 137 от делото е приложена фактура, издадена от ЕТ „Боян Ангелов
Бончев“ в полза на М. К., в която е посочено, че за извършени ремонтни
услуги на л.а. Ситроен Ксара, с рег. номер ***, към 16.01.2019г., се
дължи сумата от 180,00 лв. Представен е Договор за временна
финансова помощ от 16.01.2022г., видно от който М. К. е дала в заем на
ЕТ „Боян Ангелов Бончев“ сумата от 180,00 лв. за ползване в срок до
31.01.2022г. Представен е и договор за прихващане на вземания и
задължения, от който се установява, че на 16.01.2022г. М. К. и ЕТ „Боян
Ангелов Бончев“ взаимно си прихванали задълженията от по 180,00 лв.
Издадена е фактура с номер 24 от 04.01.2019г. от ЕТ „Меги – Миглена
Маринова“ с получател М. К. на стойност 576,00 лв. за услугата –
6
извозване на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с ДК№ ***, по маршрут
Велико Търново – Варна – с. Крумово.
Приложено е платежно нареждане от 22.03.2019г. за сумата от 576
лева, преведени от М. К. по сметка на ЕТ „Меги – Миглена Маринова“
по фактура от 04.01.2019г. Известно е на съда, а и от приложената
преписка от ДП с номер 406 от 2018г. се установява, че е било
образувано досъдебно производство за това, че през месец август 2017г.
в гр. Варна противозаконно е била присвоена чужда движима вещ – л.а.
„Ситроен Ксара“, с рег. номер ***, собственост на М. К.. Установява се
от докладна записка, приложена на л. 251 от делото, че към 23.08.2018г.
автомобилът на ищцата е бил обявен за ОДИ, тъй като не е бил открит в
сервизи в района на Велико Търново. В докладна записка на л. 256 от
делото е посочено, че след преслушан запис се установява лице от
женски пол, представящо се за К. М.а, която е подала сигнал до 112 за
това, че автомобилът, в който е пътувала се е запалил след гр. Велико
Търново. В края на разговора лице от мъжки пол, което не се
представило, заявило, че са успели да загасят автомобила и не желаят
местопроизшествието да бъде посетено от екип на пожарната. Към
30.08.2018г. процесният автомобил все още не е бил открит, предвид
постановление за възлагане на действия по разследване и по делегация.
В протокол за оглед на местопроизшествие на л. 326 от делото е
посочено, че е извършен оглед на л.а. „Ситроен Ксара“, с ДК№ ***.
Същият бил паркиран на паркинг, находящ се западно от сградата на
ж.п. фара в гр. Велико Търново. Имал счупен заден ляв стоп в долния
десен ъгъл. Бронята в предната част на автомобила била с отвор във
формата на ромб, който се намирал под предния ляв фар. През отвора на
долната част на бронята било вързано въже. Липсвал предпазен капак на
предния десен мигач на калника. Автомобилът бил заключен, а през
прозореца на предна лява врата се виждал върху предна дясна седалка
парче картон, върху което било изписано – тел. **********. След огледа
автомобилът бил иззет от органите на МВР. От приложена справка на
А1 се установява, че този номер е с титуляр Св. Е. С..
Пред ВРС е била допусната и изслушана САТОЕ, като от
заключението на вещото лице А. В. се установява, че уврежданията,
7
установени от представител на сервиз „Автомотор Варна“ АД към
08.08.2019г. и сервиз ЕТ „Боян Бончев“ от 16.01.2019г., а именно: блок
на двигателя, корпус на скоростна кутия, колянов вал, биели – 4 броя,
бутала + сегменти и цилиндрови втулки – 4 броя, комплект сегменти – 4
комплекта, комплект основни лагери, комплект биелни лагери, комплект
на всички гарнитури на двигателя – гарнитура картер, гарнитура глава,
гарнитура всмукателен колектор, гарнитура изпускателен колектор,
водна помпа, агренажен ремък + ролки; ролки за ангренажен ремък,
стартер, масло 4 л., антифриз 6 л., маслен филтър, въздушен филтър,
горивен филтър, шлайф глава, проверка на глава. Общата стойност за
извършване на ремонт и вложени части на л.а. Ситроен Ксара е в размер
на 8519.95 лева. Пазарната стойност на автомобила е в размер на 2500
лева.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че ако автомобилът
пътува без масло или с количество по – малко от предвиденото, особено
при едно извънградско пътуване, когато автомобилът се движи с висока
скорост и по – високи обороти, е възможно да получи увреждания, които
да го обездвижат. Посочило е още, че всички автомобили имат датчик,
който да отчита налягането на маслото и светва индикатор на таблото, а
когато маслото падне под определено ниво – светва червена светлина.
При извършване на ГТП е нужно да се проверява за пожарогасител и
триъгълник.
Била е разпитана свидетелката Д. Д., която посочила, че се познава
с М., че са колефжки и работят заедно, включително и през 2017 година,
когято М. и е разказала, че е дала резервната си кола на неин приятел. На
14.08.2017г. М. получила обаждане от въпросния приятел, че колата й е
изпушила, от което тя е изпаднала в шок; че е настояла л.а. да се
ремонтира, а нейният приятел искаше да я остави така на пътя; че дълго
време е изпитвала силен дискомфорт от тази ситуация; че е ходила до
Велико Търново да си търси колата, след това получила и фиш за
превишена скорост. Според свидетелката пострадалата няколко месеца
се придвижвала с автомобил, нает под наем, като същевременно е
търсила л.а. във Велико Търново, после я е прибрала с Пътна помощ.
Свидетеля С. К. също сочи, че познава М. и е знае, че е
8
притежавала лек автомобил „Ситроен Ксара“. Извършил е оглед на
автомобила, като е установил, че скоростната кутия била счупена,
стартер, бутало и други части били изкарани. Посочи, че автомобилът
бил в с. Крумово. Знаел от М., че дала автомобила на неин познат, а
после го взела в невъзможност за движение. Изложи, че преди този
случай с ответника, автомобилът бил изправен. Свидетелят не знаел как
колата била закарана в с. Крумово. Изложи, че М. е имала и автомобил
„Нисан Кашкай“, а мъжът й имал автомобил „Хонда“ и мотор.
Свидетели са били разпитани и в полза на въззиваемия М. - К. М.а,
която посочи следното: че е съпруга на ответника и че М., и мъжът й
Свилен са им предоставяли свои коли, когато са били в България.
Първоначално са ползвали „Сузуки“, но и че М. е продала колата, след
което им е била предоставена друга кола – тази, с която се случи
инцидентът. Свидетелката сочи, че договор не е подписван, не е ставало
дума за заплащане на цена.
Виждането на въззивния съд е следното:
Първото от възраженията, на което следва да се обърне внимание
и което не е било обсъдено от ВРС е това за протекла погасителна
давност.Нормата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок, като съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността за
непозволено увреждане започва да тече от деня, в които вземането става
изискуемо.
Относно давностния срок за претенцията за лихва за забава върху
присъдено обезщетение за вреди е налице съдебна практика на ВКС,
обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК: Решение №
72/30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г. на ВКС, I т. о., Решение №
96/18.07.2011 г. по т. д. № 610/2010 г. на ВКС, I т. о, Решение №
95/26.06.2014 г. по т. д. № 3060/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение №
73/30.05.2019 г. по т. д. № 1608/2018 г. на ВКС, II т. о. В същите е
застъпено становище, че както дължимото паричното задължение за
обезщетяване на настъпилите от застрахователното събитие вреди, така
и обезщетението за неговото неизпълнението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД имат
обезщетителен характер, но законът регламентира различен срок за
9
погасяването им. Приложимият съобразно датата на настъпване на
произшествието закон – отменените разпоредби на глава 27 на ТЗ, /а
така и Кодексът за застраховането(отм)/ съдържат специална
регламентация на давностните срокове /чл. 392-отм. ТЗ, респ. чл. 197 -
отм. КЗ/, в които се погасяват правата по застраховката "гражданска
отговорност", но не въвеждат специални срокове, с изтичането на които
се погасява вземането за лихви при забава в плащането на
застрахователното обезщетение. Поради функционалната обусловеност
на прякото право на третото увредено лице към застрахователя от
правото на деликтно обезщетение и еднаквият им обем, задължението
по застраховката "гражданска отговорност" и застрахователното
покритие по нея, включват и обезщетяването на вредите от забавеното
изпълнение на задължението за застрахователно плащане /лихвите за
забава/, които би дължал застрахованият делинквент, при начален
момент и срок на погасителна давност, приложими за вземането по
деликтното правоотношение. Това обуславя приложението на общите
правила на ЗЗД относно срока за погасяване на обезщетението за забава
- в случая разпоредбата на чл. 111, б. "в", предл. второ ЗЗД.
Константната практика на ВКС е, че вземането за лихви при упражнено
право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност
на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б.
"в" ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е
изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане.
От данните по делото става ясно, че се претендират имуществени
вреди по повод настъпил инцидент от 14.08.2017 година, при които в
резултат запалване на двигателя л.а. „Ситроен“ с ДК№ *** е претърпял
вреди. Наред с горното ищцата е твърдяла, че л.а. е бил оставен без
надзор; че е похарчила пари за наем на л.а. за да се придвижва и че
дълго време не е била известявана къде се намира процесното МПС.
Едновременно с това тя излага, че е претърпяла вреди и от образуваното
против нея АНХД № 2007/2017 година, където също е търпяла вреди.
На първо място съдът приема, че извършеното възражение за
приложението института на погасителната давност от страна на
въззивника, чрез адв. С. се явява правилно, по съображенията изложени
по – горе. Следователно не се твърди ексцес, който да обосновава извод
10
за претърпени нови, различни вреди от тези към момента на деликта.
Имуществените вреди, които се очертават в исковата молба, са
първоначални, т. е. свързани със състоянието на пострадалия л.а. и това
на ищцата, каквото е било то към момента на ПТП, поради което и
обезщетението за тях става изискуемо от момента на деликта, а не от
момента на извършване на имуществения разход. Касае се до вземане,
което е предвидимо като размер към този начален момент.Горното
обосновава цялостен извод за погасяване по давност на осн. чл. 114, ал.
1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД . Поради което предявените искове по чл. 244 ал.3
ЗЗД следва да се отхвърлят. Неоснователна се явява и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради
погасяването по давност на главното задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за
послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една
определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я
върне. Договорът за заем за послужване е неформален. Сключването му
не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде
осъществено и чрез конклудентни действия, стига те недвусмислено да
сочат волята на съконтрахентите за обвързването им с този договор.
Следователно, за да е налице валидно сключен договор за заем за
послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие
относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи
да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от
заемателя, а заемателят да се задължи да я върне на уговорения срок или
след уговореното ползване. С оглед реалният характер на договора за
заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие
заетата вещ да бъде предадена / Решение № 50046/27.02.2023 г. по гр. д.
№ 3024/2022 г. по описа на ВКС/.Заемателят може да използува заетата
вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е уговорено -
съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму
ползуването от вещта.Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 1 от ЗЗД,
заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като
предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи.
От дадените от страна на в.л. обяснения в открито съдебно
11
заседание, става ясно, че превозното средство е предоставено без масло
в двигателя или с количество по – малко от предвиденото, като при едно
извънградско пътуване, когато автомобилът се движи с висока скорост и
по – високи обороти, е възможно да получи увреждания, които да го
обездвижат – какъвто е конкретния случай. На база на изложеното
въззивния съд намира, че не е налице противорправно поведение у
ответника, което да налага санкционирането му.
По претенцията с правно основание чл.45 от ЗЗД:
С оглед даденото пред въззивния съд уточнение, се претендират
2000 лева, резултат на стрес, напрежениеие, безпомощност, тревожност,
загуба на време и професионални затруднения, отсъствие от работа
бездействние или липса на съдействие от страна на ответника,
финансова несигурност и липса на достъп до собствения л.а.
Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл.52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява.От своя страна справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла
на закона не е абстрактно понятие, съгласно Постановление № 4 от 1968
година на ВКС – напротив тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение. От друга страна пък самия принцип за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие.Самата вреда, като понятие е
обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на
осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности,
поради което дължимото обезщетение следва да се определи към този
момент.Следователно, за да определи размера на обезщетението, съдът
12
следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с причиняването на
непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди.
От данните по делото е видно, че на твърденията на ищцата в
исковата молба са останали недоказани – така например основни за
процеса са дадените показания на лицето Йо. Т. Йо. в хода на
образуваното до съдебно производство. От тях става ясно, че ответника,
освен, че е подходил с грижата на „добър стопанин„ е създал цялостната
нужна организация за извозването на МПС до сервиз и е предприел
действия по ремонта му. Благодарение обаче на неспособността на
ищцата да вземе решение дали и кога да се извърши ремонта, и най –
вече къде, процесното МПС е останало неремонтирано и последващото
му преместване на паркинг на ж.п.- гарата в град В. Търново не се
дължи на непровомерни действия на М.. Цялостната пресъздадена
картина показва, че ответника е проявил необходимата грижа и не само
че не е изоставил превозното средство, каквито са твърденията на
ищцата, но е заплатил първоначално исканата сума от 400 лева за ремонт
и изцяло се е съобразил с желанията на самата ищца, която често и
необмислено е променяла позицията си. Изцяло неверни са твърденията
на въззиваемата, че до издирването на превозното средство не е била
известена къде се намира то.
Вярно е, че против нея е било образувано НАХД № 2007/2017
година по повод съставен ел.фиш, но е вярно също така, че ищцата е
разяснила поведението си; че претенцията й е била уважена, а що касае
разноските по това производство тя следва да ги претендира по реда на
ЗОДОВ, но не и по настоящото.
Правото на обезвреда на настъпилите вреди, възниква при наличие
на причинна връзка между действия/ бездействия и претърпените вреди.
То следва да се съизмерва с обществения критерий за справедливост и
да възмезди увредения за всички неимуществени вреди.Размерът на
вредите, обаче е винаги индивидуален и е свързан с конкретността на
случая.Т.е. в тежест на ищеца – жалбоподател е да докаже, че
действително е претърпял вреди, респ. техния размер, както и
причинната връзка между действията/ бездействия и вредите. За разлика
от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени
13
вреди следва да се определи на базата на критерия на обществото за
справедливост - арг. на чл. 52 ЗЗД. Размерът на търсеното от увреденото
лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от увреденото
лице болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в
обществото и настъпили негативни последици.Целта на репарирането е
да се обезщетят моралните вреди, изразяващи се в психически болки и
страдания, свързани с негативните изживявания - пряка и
непосредствена причина от воденото наказателно производство, които
не могат да се изчислят като месечно обезщетение или възнаграждение.
В случая липсва противоправно поведение от страна на ответника, за да
се търси отговорност у него за претърпените вреди.
Ето защо, ВОС не споделя виждането на решаващата съдебна
инстанция и намира, че решението се явява необосновано и като такова
следва да бъде отменено. Исковете подлежат на отхвърляне, като в полза
на М. следва да се присъди сумата от 3 274.72 лева – разноски,
включително хонорар пред ВРС и ВОС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 479 от 16.02.2024 година, постановено по гр.дело
№ 12 543/2022 година, по описа на ВРС, в частта, с която са били уважени
исковите претенции на М. К. К. – С. и е бил осъден въззивника А. С. М., ЕГН
********** да й заплати, както следва:
Сумата от 3636.06 лв. (три хиляди шестстотин тридесет и шест лева и
шест стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – сключване на договор за наем на лек автомобил с „БГ ЛЕНД КО“
ООД, заплатено адвокатско възнаграждение за защита по АНД с номер 2007
по описа на 2017г. на Районен съд – Велико Търново, заплатен преглед на лек
автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер *** при от ЕТ „Боян Ангелов
Бончев“ и транспортирането на автомобила от гр. Велико Търново до с.
Крумово, извършено от от ЕТ „Меги – Миглена Маринова“, в резултат на
настъпило непозволено увреждане от страна на А. М., изразяващо се в
нарушение на Закона за движение по пътищата на 14.08.2017г., управлявайки
предоставения му от М. К.-С. лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер
***, и продължилото след 14.08.2017г. бездействие, изразяващо се в липса на
съдействие за връщане на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер ***,
поради което М. К. К. – С., ЕГН **********, е била лишена да упражнява
правото си на собственост спрямо вещта, а автомобилът е бил обявен за
общодържавно издирване, ведно със законната лихва върху сумата от датата
14
на предявяване на исковата молба в съда – 19.09.2022 година, до
окончателното изплащане на задължението;
Сумата от 2000.00 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян шок,
негативни емоции, притеснение и неудобство, в резултат на настъпило
непозволено увреждане от страна на А. М., изразяващо се в нарушение на
Закона за движение по пътищата на 14.08.2017г., управлявайки предоставения
му от М. К.-С. лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер ***, и
продължилото след 14.08.2017г. бездействие, изразяващо се в липса на
съдействие за връщане на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер ***,
поради което М. К. К. – С., ЕГН **********, е била лишена да упражнява
правото си на собственост спрямо вещта, а автомобилът е бил обявен за
общодържавно издирване, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на исковата молба в съда – 19.09.2022г. до окончателното
изплащане на задължението;
Сумата от 1107.97 лв. (хиляда сто и седем лева и деветдесет и седем
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2019г. до
18.09.2022г., начислена върху сумата от 3636,06 лв. (три хиляди шестстотин
тридесет и шест лева и шест стотинки), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – сключване на договор за наем на лек
автомобил с „БГ ЛЕНД КО“ ООД, заплатено адвокатско възнаграждение за
защита по АНД с номер 2007 по описа на 2017г. на Районен съд – Велико
Търново, заплатен преглед на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер
*** при от ЕТ „Боян Ангелов Бончев“ и транспортирането на автомобила от
гр. Велико Търново до с. Крумово, извършено от от ЕТ „Меги – Миглена
Маринова“, в резултат на настъпило непозволено увреждане от страна на А.
М., изразяващо се в нарушение на Закона за движение по пътищата на
14.08.2017г., управлявайки предоставения му от М. К.-С. лек автомобил
„Ситроен Ксара“, с рег. номер ***, и продължилото след 14.08.2017г.
бездействие, изразяващо се в липса на съдействие за връщане на лек
автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер ***, поради което М. К. К. – С., ЕГН
**********, е била лишена да упражнява правото си на собственост спрямо
вещта, а автомобилът е бил обявен за общодържавно издирване, както и в
частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. К. – С., ЕГН ********** искове
против А. С. М., ЕГН ********** да му заплати, както следва:
Сумата от 3636.06 лв. (три хиляди шестстотин тридесет и шест лева и
шест стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – сключване на договор за наем на лек автомобил с „БГ ЛЕНД КО“
ООД, заплатено адвокатско възнаграждение за защита по АНД с номер 2007
по описа на 2017г. на Районен съд – Велико Търново, заплатен преглед на лек
автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер *** при от ЕТ „Боян Ангелов
Бончев“ и транспортирането на автомобила от гр. Велико Търново до с.
Крумово, извършено от от ЕТ „Меги – Миглена Маринова“, в резултат на
настъпило непозволено увреждане от страна на А. М., изразяващо се в
нарушение на Закона за движение по пътищата на 14.08.2017г., управлявайки
15
предоставения му от М. К.-С. лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер
***, и продължилото след 14.08.2017г. бездействие, изразяващо се в липса на
съдействие за връщане на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер ***,
поради което М. К. К. – С., ЕГН **********, е била лишена да упражнява
правото си на собственост спрямо вещта, а автомобилът е бил обявен за
общодържавно издирване, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на исковата молба в съда – 19.09.2022 година, до
окончателното изплащане на задължението – иск с правно основание чл.244
ал.3 ЗЗД;
Сумата от 2000.00 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян шок,
негативни емоции, притеснение и неудобство, в резултат на настъпило
непозволено увреждане от страна на А. М., изразяващо се в нарушение на
Закона за движение по пътищата на 14.08.2017г., управлявайки предоставения
му от М. К.-С. лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер ***, и
продължилото след 14.08.2017г. бездействие, изразяващо се в липса на
съдействие за връщане на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер ***,
поради което М. К. К. – С., ЕГН **********, е била лишена да упражнява
правото си на собственост спрямо вещта, а автомобилът е бил обявен за
общодържавно издирване, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на исковата молба в съда – 19.09.2022г. до окончателното
изплащане на задължението – иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Сумата от 1107.97 лв. (хиляда сто и седем лева и деветдесет и седем
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2019г. до
18.09.2022г., начислена върху сумата от 3636,06 лв. (три хиляди шестстотин
тридесет и шест лева и шест стотинки), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – сключване на договор за наем на лек
автомобил с „БГ ЛЕНД КО“ ООД, заплатено адвокатско възнаграждение за
защита по АНД с номер 2007 по описа на 2017г. на Районен съд – Велико
Търново, заплатен преглед на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер
*** при от ЕТ „Боян Ангелов Бончев“ и транспортирането на автомобила от
гр. Велико Търново до с. Крумово, извършено от от ЕТ „Меги – Миглена
Маринова“, в резултат на настъпило непозволено увреждане от страна на А.
М., изразяващо се в нарушение на Закона за движение по пътищата на
14.08.2017г., управлявайки предоставения му от М. К. лек автомобил
„Ситроен Ксара“, с рег. номер ***, и продължилото след 14.08.2017г.
бездействие, изразяващо се в липса на съдействие за връщане на лек
автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер ***, поради което М. К. К. – С., ЕГН
**********, е била лишена да упражнява правото си на собственост спрямо
вещта, а автомобилът е бил обявен за общодържавно издирване.
В останалата му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. К. К. – С., ЕГН ********** да заплати в полза А. С. М.,
ЕГН ********** сумата от 3 274.72 лева (три хиляди двеста седемдесет и
четири и седемдесет и два) лева, представляваща направени по делото
разноски пред ВРС и ВОС.
16
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

17